неделя, 15 септември 2013 г.

Между другото: Що е то "валутен борд" и защо той трябва да си ходи от България


Представям един документ-лекция, изнесена през 1998 г. от американския икономист Уорън Мозлър на научна коференция в Австралия, организирана от професор Бил Мичъл. Документът обяснява разликата между фиксиран и плаващ валутен курс и последиците от тази разлика за възможностите на правителствената фискална и монетарна политика при решаването на макроикономическите проблеми, свързани с поддържането на пълна заетост и стабилност на националната валута.



Като пример за политика на фиксиране на националната валута към чужда такава, авторът разглежда Русия и провала й в поддържането на  фиксиран курс на рублата към щатския долар. Още по-интересното за българските читатели обаче е, че г-н Мозлър обяснява в детайли и използването на другата политика за фиксиране на националната валута чрез механизма на валутния борд, разглеждайки като пример валутния борд на Хонконг.
Ще разберем защо едно бъдещо правителство на България трябва незабавно да премахне валутния борд и да въведе независим лев при плаващ валутен курс на обмяна.
Уорън Мозлър

ПОЛИТИКАТА ЗА ОБМЯНА НА ВАЛУТАТА И ПЪЛНАТА ЗАЕТОСТ


Въведение
Групата на пост-Кенсианистите постоянно се отличава от сегашната преобладаваща икономическа мисъл с предложенията си за различни форми за контрол на капитала и прилагане на политики на фиксиран обменен курс. Те твърдят, че голямото вариране на курса на валутата, и особено това, причинено от спекулантите, е  разрушително за реалната икономика. За отбелязване тук е например окарикатуряването от Пол Дейвидсън на плана на Кейнс за Банкор, което предлага фиксирана, но нагласявана система на валутна обмяна.
Ортодоксалните икономисти най-общо подкрепят плаващите обменни курсове и “свободната обмяна на капитали”, претендирайки, че по-нататъшната институционална структура на фиксираните курсове и другите форми за контрол на капитала пречат на пазарните сили. Неотдавнашните (Забележка: този документ е от 2 декември 1998 г.) финансови сътресения обаче изглежда промениха толерантността на ортодоксалните икономисти към множество възможности за контрол на капитала в страни с проблеми, позволявайки им да бъдат използвани като истински лабораторни експерименти.
Тази презентация ще приеме ползата от създаването на институционална рамка, в която пазарните сили функционират за постигането на политически зададени икономически резултати.
Имайки предвид, че целите са постигане на пълна заетост, ценова стабилност, и че това е конференция на Бил Мичъл, за никого не би трябвало да бъде изненада, че се надявам да ви убедя, че всичко това може директно да се постигне чрез гарантирана работа в обществения сектор и политика на плаващ валутен курс. Нека добавя, че гарантираната в публичния сектор работа няма нищо общо с неотменното човешко право на работа. Истинската гледна точка е тази:
Ако правителството наложи данъци, погасяеми в собствената  си валута, логично абсурдно е да не предостави на частния сектор начин да получи единиците валута, които са желани за изплащането на данъците и нетното спестяване в тази счетоводна парична единица.
Програмата за гарантирана работа е средство за позволяването на частния сектор да заработи валутните единици, които желае в допълнение на това, което е доставено от останалата част на правителствените разходи.
Комбинацията от програма за гарантирана работа и плаващ обменен валутен курс директно осигурява непрекъсната пълна заетост, по дефиниция, и би трябвало да помага на благоприятните условия на търговията, както ще бъде дискутирано по-късно. Нещо повече, чрез създаването на тази институционална рамка реалните възможности на политически избор и гъвкавостта са значително разширени. Например придобивките могат да се въведат от “дъното нагоре”, за да решат забелязаните неравенства в дохода, потреблението и качеството на живот.
**Това ще бъде изяснено по-късно.
Фиксиран курс и безработица
В страни като Тайланд, Малайзия, Индонезия, Русия и Хонгконг общото производство намаля внезапно и рязко, а безработицата внезапно нарасна. Многообразните форми на политиката за фиксирани курсове, включително валутния борд в Хонгконг, не успяха да осигурят работа на населението.
Проблемът е, че монетараната и фискална политика, необходима за поддържането на пълна заетост, периодично ще предизвиква атака върху фиксирания курс на националната валута, довеждаща до загуба на резервите на страната в чуждата валута, в която е обещала да конвертира при фиксиран курс, а също и девалвация.
И по перверзен начин всяка слабост на икономиката, идваща от рестриктивната фискална политика, целяща подсилването на валутата, може да намали данъчните задължения в местна валута и така предизвиквайки по-нататъшно отслабване на валутата и загуба на резерви в чужда валута.
Фиксиран обменен курс е фиксиране, най-често към щатския долар, въпреки че съществуват малко примери, където фиксирането е направено към германската марка. Това е  от полза за САЩ, тъй като позволява на САЩ да постигат постоянен търговски дефицит, без да се наблюдава влошаване на условията на търговия, а може би условията на търговия за САЩ дори се подобряват за сметка на нациите, търгуващи със САЩ. Неотдавна Peter Bernstein заяви:
“Доларовият стандарт замени златния стандарт в международните финанси, роля, която той прекрасно играе в последните години. Тази роля на щатския долар също облагодетелства американците, защото чужденците са радостни да натрупват увеличаващите се доларови количества, които ние им предоставяме в замяна на бързо нарастващите доставки на внесени стоки и услуги.”
По всичко личи обаче, че САЩ са слепи за това си предимство и затова не са се възползвали напълно от него. Дори Peter Bernstein не го разбира напълно, когато продължава с това:
“Долaрът е най-много излишно притежавания актив в света” и предупреждава, че той е “катастрофа, чакаща да се случи”, защото ако възникне доларова криза, “къде ще отидат парите?”
Разбира се, при плаващ обменен курс, както е случаят при щатския долар, мястото е чия сметка е дебитирана и коя кредитирана в “голямата” доларова сметка от американски държавни ценни книжа.
Ще приема Peter Bernstein за невинен и предполагам, че това, което е искал да изрази e, че ако нетното желание за спестяване в щатски долари намалее, обменният курс на долара спрямо другите валути би се понижил и може би годишните условия на търговия за САЩ биха се влошили. Например, условията на търговия за САЩ биха били по-лоши, ако  сега трябва да изнасят повече копия от Windows 98 срещу всеки галон внесен нефт.
В същото време, в международен план, желанието за нетно спестяване на щатски долари не е намаляло, тъй като централните банки продължават да ползват щатския долар като тяхна резервна валута, а редица страни се стремят да обслужват и изплащат дълговете си в щатски долари. Нещо повече, позволявайки държавният бюджет да отиде в излишък, САЩ създават универсален недостиг на щатски долари. Това проваля всяка икономика, пращайки я в дефлация и свиване на предлагането на домашната й валута, ако е прикачена към щатския долар, и ако веднага не я девалвира. И в същото време, излишъкът обрича и самите САЩ, довеждайки ги до същия остър и жесток икономически спад, който вярвам, че се случва в момента.
Нека изясня някои основни счетоводни принципи на фиксирания и плаващия валутен курс, използвайки за пример руската рубла от преди 17 август 1998 г.
Пределният притежател на ВСЕКИ банков депозит в рубли, във всяка руска банка може да направи едно от трите неща преди края на всеки работен ден.
(Ще приема, че всички рубли са в банковата система. Фактическият кеш не е необходим за това, което искам да обясная.)
Трите избора са:
1. Да държи рублите в клирингова (резервна) сметка в Централната банка.
или да замени рублите в тези резервни баланси за нещо друго в Централната банка:
2. Да закупи руски държавни ценни книжа (ДЦК), които са сметка в Централната банка, носеща лихва.
3. Да обмени рублите си за щатски долари по официалния курс на руската Централна банка.
Ясно е, че на практика изборите 2 и 3 взаимно се конкурират. Русия трябваше да предложи достатъчно високи лихви по държавните си ценни книжа, за да се съревновава с избор №3. В този смисъл лихвеният процент бе автоматичен за банковата система и независещ от руската Централна банка. Всеки опит от страна на Централната банка на Русия да понижи лихвения процент, като например с действия на открития пазар, би довел до изтичане на доларови резерви. Необходимите за стабилността на рублата условия не можеха да съществуват едновременно. Желанието за нетно спестяване на рубли бе навярно отрицателно. Неуспехът да се наложат данъчни задължения доведоха като резултат до дефицитно харчене, дори когато правителството се опитваше да намали разходите, а по-високите лихви на руските ДЦК увеличаваха правителствените разходи дори още повече.
По това време лихвените стойности по руските ДЦК бяха около 150%, а плащанията по тази лихва бяха поне целия бюджетен дефицит в рубли. Изглеждаше ми, че по-високите лихвени стойности бяха движещата сила зад извънредното харчене в рубли, което доведе до загуба на доларовите резерви.
При високо търсене на щатски долари, породено от множество фактори, като данъчно облекчени доларови спестовни планове, пенсионни фондове и подобни, влошаващата се ситуация, произтичаща от каквото може да се нарече излишно затегната американска фискална политика, бе ясно, че не съществуеваха достатъчно високи лихви за руските ДЦК, които биха спрели изтичането на доларови резерви.
Главният източник за доларови резерви бяха, разбира се, заеми от международния частен сектор и от международните организации като МВФ. Рублата бе надценена, доказателство за което бе факта, че доларовите резерви изчезваха почти веднага в момента, в който бяха на разположение в Централната банка на Русия. Руското министерство на финансите отговори на това, предлагайки все по-големи и по-големи лихвени стойности на държавните си ценни книжа, за да се съревновава с избор 3, но без успех. Тази неспособност да се конкурира с избор №3 е това, което най-накрая довежда до девалвиране при фиксиран валутен курс.

Поставяйки рублата на плаващ валутен курс

На 17 август бе обявено, че избор №3 вече не съществува. Това означаваше, че рублата сега бе в режим на плаващ валутен курс на обмяна. Сега избор 2 се съревновава само с избор 1, така че изведнъж определянето на основния лихвен процент стана възможно да бъде осъществявано по независим начин - от Централната банка на Русия, извън паричния пазар. Сега руското правителство би могло да определи, колко би заплатило за предлаганите от него ДЦК. Като краен пример, то би могло да реши да плаща 0% и излишните резервни баланси не биха имали избор освен да си останат такива и да не изкарват никаква лихва. Това би направило междубанковата стойност на курс предлага нула между страни с добър кредит.

Преди, с избор №2 в действие, наказанието за излишното правителствено харчене бе по-големите лихвени стойности за руските ДЦК и загуба на доларови резерви. С режим на плаващ валутен курс наказанието за излишното количество правителствени разходи се изразява в стойността на валутния курс на рублата.

И аз съм напълно сигурен, че правителството още не е осъзнало, че сега може автоматично да издава ДЦК на всяка лихвена стойност, която то пожелае. Междувременно, пазарът за домашни ДЦК остава затворен, а клиринговата система е до голяма степен неработеща.

Валутни бордове

Валутен борд, като например този в Хонконг, е политика на фиксиран валутен курс, която се различава от случая с Русия по това, че всички банкови депозити не са конвертируеми при паричната институция. На практика, конвертируеми са само тези хонконгски долари, които са фактически издадени от паричната институция. Те биха могли да бъдат държани в кеш или като хонконгски доларови баланси в банката, определена от паричната институция.

Ако притежател на банков депозит желае да обърне хонконгските си долари в щатски долари, той първо би трябвало да изтегли фондовете си. Тъй като банките нямат достатъчни резерви от “истински” хонконгски долари за всички депозитори, би могло те да бъдат принудени да забранят възможността за теглене, ако депозиторите се опитат да поискат повече хонконгски долари, отколкото банката разполага в момента. За да вземе допълнителни хонконгски долари за депозиторите, банковата система трябва някак си да се сдобие с щатски долари и да ги обмени за нужните хонконгски долари при паричната институция.

Основният лихвен процент в хонконгски долари се установява на нивото, при което придобиването на хонконгски долари спрямо това на щатски долари е безразлично за заемополучателите.

Отново изброявам “същите” възможни избори за това, какво притежателят на оскъдни хонконгски долари може да направи с тях преди края на всеки работен ден:

1. Може да ги държи в кеш или като резервни (клирингови) баланси.

Или да ги обмени за нещо друго при основната парична институция:

2. Може да купи ДЦК в хонгонгски долари.

3. Може да ги обърне обратно в щатски долари (при основната парична институция).

Както и да е, при валутните бордове обаче случай 2 не унищожава резервните (клирингови) баланси на частния сектор, тъй като правителството на Хонгконг няма сметка при основната парична институция, а трябва да използва сметка в частния сектор. Така възможност 1 се конкурира само с възможност 3.

Въпросът, защо някой би искал да получи хонконгски долари, може да се отговори така: поради конвертируемостта им в щатски долари.

Тогава следва въпросът: Защо някой би искал да съхранява хонконгски долари? Отговорът е поради по-високата лихва, която хонконгският долар носи спрямо тази в щатски долари.

Това води до третия въпрос: Защо някой би искал да взема хонгонгски долари на заем при лихва, по-голяма от тази, която е за доларовия заем? Една причина е риска от девалвация. При девалвация заемополучателят печели, а спестителят губи. От това можем да заключим, че причината, поради която спестявания са държани в хонконгски долари е поради по-високата им лихва от тази, заплащана на депозити в щатски долари. И е факт, че наблюдаваната лихва в хонконгски долари е винаги по-голяма от лихвата в щатски долари. В противен случай, теоритично, никой не би държал депозити в хонконгски долари.

Добре, това обяснява защо някой би държал банкови депозити в хонконгски долари. Но “истинските” хонконгски долари, получени от официалната монетарна институция не носят лихва. Така че защо някой би искал да ги съхранява, ако изключим кеша в обръщение? Отговорът е: Задължението за поддържане на банкови резерви.

За да могат хонконгски долари да бъдат вземани на заем от банковата система, където заемите създават депозити, банките трябва да поддържат значително количество хонконгски доларови резерви, за да поддържат така създадените депозити. И за да вземат тези хонконгски долари, банките трябва да вземат доларови заеми и да ги обърнат при основната парична институция. Това е, банките трябва да продават щатски долари шорт и да купуват хонконгски долари лонг, за да поддържат отдаването на заеми в хонконгски долари. Лихвата в хонконгски долари, която банките начисляват отразява този риск. Това е същия вид риск, който се отнася и за всеки депозитор в хонконгски долари.

Банките трябва да поддържат “истински” хонконгски долари, за да посрещат нуждата на депозиторите от изтегляне в кеш. За банковите клиенти кешовите тегления фактически обръщат депозираните в банките пари в истински хонконгски долари.

Но краят на тази логическа верига все още не е достигнат. Обяснихме защо някой би държал истински хонконгски долари в кеш и в изискваните банкови резерви, защо някой би държал носещите по-висока лихва хонконгски банкови депозити от тези в щатски долари, и защо някой би взел заем в хонконгски долари, залагайки на евентуалното им обезценяване. Но това дотук все още не ни води доникъде.

Последният въпрос е защо продавачи на реални стоки и услуги биха искали хонконгски долари, доказателство за което е, че те определят цените на стоките и услугите си за продажба в хонконгски долари.

Отговорът разбира се е: балгодарение на Правителството. Данъчните задължения са деноминирани в хонконгски долари и правителствените разходи, включително и изплащаните заплати, са в хонконгски долари. Ако сте фирма или индивид, който трябва да плаща данъци в хонконгски долари, рано или късно трябва да предложите нещо за продан в замяна на нужните хонконгски долари. И тъй като данъчните задължения са постоянни, вероятно ще има желание за спетаяване на официалната счетоводна единица, ако не за друго, то поне за транзакционни нужди.

Риск от девалвация

За монетарната институция няма риск да свърши резервите си от щатски долари, нужни за предоставянето на притежателите на истински, конвертируеми, хонконгски долари, държани в кеш. Тя винаги би трябвало да има повече щатски долари, отколкото някога би могла да се нуждае, ако не поради други причини, то поради това, че те й носят лихва, а тя не плаща такава върху издадените хонконгски долари. Казвайки това, ако монетарната институция се намеси и понижи лихвения процент в хонконгски долари, правейки покупки с новоиздадени хонконгски долари, може би за да се бори с безработицата, сега тя би подложила на риск толкова по-голямо количество от резервите си в щатски долари. Ако тя издаде повече хонконгски долари, отколкото й е доставката на резерви в щатски долари, ще възникне реален риск от принудителна девалвация.

Ако изключим такова излишно издаване на хонконгски долари, риск от обезценяване съществува, не поради недостатъчни резерви в щатски долари, но поради евентуална дефлация и икономически колапс, особено при затегната американска фискална политика, която автоматично се предава на хонконгския долар чрез механизма на валутния борд. Икономиката на Хонконг трябва по някакъв начин да изкарва щатски долари, за да може да увеличава доставките на хонконгски долари едновременно с растежа на икономиката. И ако тя взема щатски доларови заеми, трябва да обслужва дълга си, заплащайки лихва в щатски долари. Единствените нетни доставки на щатски долари, необходими за поддържането на нарастящото предлагане на хонконгски долари, могат да дойдат от нетния износ (т.е. положителния външнотърговски баланс). Със спадането на световните цени в щатски долари Хонконг е принуден да намалява цените на износа си, понижавайки работните заплати и другите производствени разходи в хонконгски долари, които могат да влизат в ценообразуването на експортните продукти. Това води до обща дефлация и обикновените банкови проблеми, свързани с дефлацията и падащите цени на активите. Цените в хонконгски долари ще продължават да падат, докато фирмите, работещи за износ, станат отново печеливши. Падащите цени в хонконгски долари е начина, по който реалното доставяне на хонконгски долари се настройва. Реалната болка от такова адаптиране би могло да направи политически привлекателно алтернативното, и навярно по-малко болезнено, нагласяване чрез просто девалвиране на хонконгския долар.

(Вloomberg News съобщава, че икономиката на Хонконг спада с 7%)

Още не съм отговорил на един въпрос: Към какво да фиксираме валутата? Исторически популярно е било златото. Но забележете, че ако САЩ използваха златния стандарт през последните няколко години, и всички движения на относителните цени бяха останали същите, промяната на цената на златото от $400 за унция на $300 за унция би се изразило чрез скок в общото равнище на цените с около 35%. Без съмнение Федералният резерв агресивно би увеличил основния лихвен процент, за да бори инфлацията, докато нетните спестители в щатски долари биха крещяли “кърваво убийство”.

По същия начин това се отнася до всяка политика на фиксирани курсове спрямо такава на плаващи курсове. Например, от гледна точка на условията за местната валута, тези валути, закачени към щатския долар, изпитват дефлация, докато тези, с плаващ курс – инфлация.

В дългосрочен план подозирам, че номиналната заплата за обикновен, неспециализиран труд е може би най-стабилната цена в икономиката, което подкрепя твърдението, че програмата за гарантирана работа максимилизира номиналната ценова стабилност в пазарната икономика.

Заетост и политика на обмененния валутен курс

Русия има огромен проблем, свързан с безработицата. При режима й на фиксиран валутен курс, обичайната политика за управление на агрегатното търсене, като например увеличаването на правитеслтвения дефицит, просто причини незабавна загуба на доларови валутни резерви. Нито пък основният лихвен процент би могъл да бъде понижен чрез допълнително купуване на активи от страна на Централната банка на Русия, тъй като всяка добавена рубла бе веднага обръщана в долари при Централната банка. (Може би предложението ми за намаляване на лихвата, предлагана за плащане по руските ДЦК, би намалило съществено разходите в рубли, но това не бе възможно). Единственият начин за поддържането на фиксирането за долара бе чрез увеличаване на доларовите контрибуции от чуждестранни субекти. Теоритично, стабилност можеше да бъде постигната, ако САЩ предоставяха достатъчно долари чрез дефицтното си харчене, надуващо щатския долар на равнище, равно на инфлацията на рублата. Не е нужно да споменаваме, че това нямаше да се случи.

Днес, при плаващ валутен курс на рублата, Русия има способността да прилага традиционната политика за управление на агрегатното търсене. Тя би могла да увеличи разходите, плащайки пазарни цени за стоките и услугите. Това обаче е използвано и изглежда, че води до равнища на инфлацията много над 100% годишно. Еластичността на цените на нещата, предлагани за продан, изглежда е много голяма, и изглеждащите незначителни покупки рязко покачват цените. Може би това произтича от наистина ограничените възможности за увеличаване на общото производство в краткосрочен план, и допълнително, от ограничената способност да се наложат данъчни задължения.

Политиката за гарантирана работа на Бил Мичъл и Ранди Рей обаче качествено се различава много от традиционната политика за управление на агрегатното търсене. С уникалната си форма на пълна заетост и ценова стабилност, тя доста добре би трансформирала моментално руската икономика в нещо “по-малко окаяно”. Да, корупцията, прахосването, липсата на правна структура все още биха съществували, но въпреки това животът за болшинството от населението на Русия вероятно би бил по-малко мизерен.

Важната разлика е, че с програмата за гарантирана работа в действие е предложена работа в публичния сектор при определена работна заплата, независимо от пазара. Простото предлагане на работа по тази програма при предписаната работна заплата постига мисията, независимо от броя на приелите я или от изхарчените рубли. Съществува голяма разлика между плащането на работна заплата според пазара на труда, достатъчно висока за привличането на определен брой хора чрез изразходването на определена сума рубли, от една страна и простото предлагането на заплатата по програмата за гарантирана работа и приемайки всеки, който се яви, от друга. Първото може да бъде високо инфлационно, докато второто никога не може да бъде инфлационно, ако изключим едно първоначално еднократно настройване. Да, това еднократно настройване би могло рязко да понижи реалната заплата по програмата, измерено чрез някои индекси. Това обаче би представлявало текущата пазарна стойност на труда, продаден на правителството по програмата за гарантирана работа. След това заплатата по тази програма би могла да се увеличи. Както и да е, трябва да се признае, че това вероятно би обезценило допълнително стойността на валутата с още едно еднократно адаптиране.

При всяка валута, управлявана от данъците, равнището на цените е функция на цената, плащана от правителството, когато то харчи и изискваните гаранции, когато то отдава заеми. С други думи, равнището на цените е функция на това, което правителството принуждава данъкоплатците да вършат, за да се сдобият с нужните им единци от тази валута. Забележете, че Аржентина с монетарния си закон, идващ от нейния вид валутен борд, е обявила като незаконно индексирането на публичния сектор. Инфлацията рязко спадна и фиксирания курс успя да се задържи политически. Изглежда, че избирателите разбраха, че промяната на номиналната заплата не би променила реалната заплата. За жалост те не осъзнаха, че спирането на индексацията бе достатъчно и добавиха по-нататък и политиката на валутен борд.

Предполагам, че икономическото развитие в Аржентина пострада поради добавянето на валутния борд след спирането на индексацията, а в Русия пострада поради неразбирането на механизма на лихвения процент свързан с режима на плаващ валутен курс.

Във всеки случай, ако Русия избере комбинация от сегашния си режим на плаващ валутен курс и политика за пълна заетост на базата на програма за гарантирана работа, най-малкото би съществувало подобие на пълна заетост с потенциално нарастване на нужното реално общо производство от новоназначените в публичния сектор. А също с възобновяването на функционирането на валутата, поне би съществувала възможността за изплуването на частния сектор. Това би доказало огромна стъпка напред в сравнение със сегашната валутна политика, дори без по-нататъшно институционално приспособяване, въпреки че без съмнение такова също би било полезно, по-специално данъчна реформа и основна правна структура. И това е изцяло решение с местна валута, без да е необходима чуждестранна намеса.

В резюме: Политиката на фиксиран валутен курс на обмяна

Ако правителството избере политика на режим с фиксиран валутен курс на обмяна и едновременно с това се опитва да постигне пълна заетост, много лесно би загубило резервите си в чуждата валута, към която е фиксирало своята. Лихвите биха се покачвали, както бе изрзаено от падащите цени на валутата форуърд с едновременното поддържане на спот цената й чрез намаляването на резервите от чужда валута. Това би се случило или с програма за пълна заетост, или с по-традиционно увеличаване на разходите.

Във всеки случай, по-високите лихвени проценти могат да ускорят загубата на резервите в чужда валута. Първо, по-високата лихва би могла да намали печалбата на бизнесите и консуматорските разходи, забавяйки икономиката и намалявайки данъчните задължения. Второ, колкото по-голяма е стойността на лихвата, която правителството трябва да заплаща за ДЦК, толкова по-голямо количество от тази валута отива в ръцете на частния сектор под формата на доход от лихва.

По-нататък, ако правителството се опита да затегне фискалната политика, то може да забави икономиката и по този начин да намали данъчните задължения, отслабвайки валутата и загубвайки резервите в чужда валута. Това казано, ако се случи така, че данъчните задължения нараснат по-бързо, отколкото правителствените разходи поради природата на данъчната структура и институционалната структура на заемоотдаването, това нарастване би могло да се асоциира с валутната стабилност. 

Това е съременния американски модел. Растежът е движен от ускорения ход на нарастването на частния кредит, така че степента на спестяване стана отрицателна, може би за първи път въобще. Както и да е, въпреки че това кредитно нарастване поддържаше растежа на БВП и общата заетост, то не бе достатъчно да поддържа нарастването на корпоративните печалби. И една икономика, движена по този начин, може да свърщи много зле, тъй като частното кредитно нарастване, неподкрепено от нарастване на доходите, е случай на увеличен финансов леверидж (спекулиране). Майката на всички балони на Мински е след нас.

Политика на плаващ валутен курс

При плаващия валутен курс лихвеният процент е поставян независимо от централната банка и не съществува риск за резервите в чужда валута. Ето защо политиката за пълна заетост може да постигне пълна заетост без риск от загуба на резерви в чужда валута. Валутата обаче може да се обезцени и това сега ще бъде изследвано.

Може да се направи аргумента, че политиката за пълна заетост би могла да доведе до обезценяване на валутата на международня валутен пазар. Трябва обаче да разгледаме ефекта от вноса и износа, за да разберем заключенията за тази политика. Ако общият внос остане непроменен, а се промени само разпределението на вноса, макро ефектът е само промяна в разпределението на вноса. Ако вносът нарасне, на макро ниво, благосъстоянието на населението се е увеличило. Единствената причина въобще да се търгува е вноса. Така че, само ако общото количество единици внос спадне, може да се направи заключението, че благосъстоянието на населението е намаляло.

По същия начин износът е макро цената за вноса. Комбинацията от двете се нарича условия на търговията. Максимизирането обема на единици внос в сравнение с износа е начина, по който населението подобрява максимално условията си на търговия. Например, ако в следствие на обезценяване на валутата обемът единици внос се увеличи повече, отколкото износа, страната е в по-добри позиции.

Още не съм видял някой някога да е защитавал позицията, че политиката за постигане на пълна заетост влошава условията на търговията чрез обезценяването на валутата, предизвикано от допълнителен национален доход, идващ от увеличени нетни правителствени разходи.
По-нататък, концепцията за сравнителните предимства не съществува без пълна заетост, а търговията често просто служи за подпомагане на състезанието към дъното. Бизнесът и производството изтичат към части с най-голяма безработица и най-ниската цена на труда. Така че, за да се привлекат чужди предприятия, нацията трябва да поддържа високо ниво на безработицата, както и да предлага най-голям потенциал за печалба. Нито едно от двете е добро за местното население. Тази жалка, но в същото време почти универсално прилагана, политика се прославя още повече от фундементалното и скъпо неразбиране на начина на функциониране на валутите.
Програмата за гарантирана работа на Бил Мичъл и Ранди Рей възстановява косвено относителните предимства като движещата сила зад външната търговия. Тя предоставя структурната рамка, която вкарва в действие видовете пазарни сили и поощрения, които, предполагам, са много по-желани от цялото население, отколкото тези, които съществуват днес.
Данъчно облагане
Източникът на данъчните задължения е от голямо значение. Транзакционните такси, като данъка върху дохода и продажбите, нарастват и намаляват рязко според икономическата активност. Това разбира се е антициклична сила и предоставя степен на свобода, в допълнение на стойността на международния курс на валутата, когато вземаме предвид последствията от фискалната политика.
Данъците върху активите, от друга страна, най-общо генерират доста стабилни и предвидими данъчни задължения и по този начин не предоставят съществена степен на свобода, когато се изчисляват валутни уравнения.
При наличието на две свободи – транзакционен данък и плаващ валутен курс – промените във фискалната политика са по-малко опредилими, отколкото при наличието на само една.
Например, затягането на фискалната политика може да доведе до намаляване на данъчните задължения в настъпващото икономическо забавяне и по този начин да не успее да подсили валутата.
Малко внимание се отделя на този аспект на стабилността на валутата и контрола й. Предполагам, че основните данъчни задължения, базирани на активите, като недвижимата собственост, биха добавили елемент на контрол и стабилност на валутата в режим на плаващ курс на обмяна и програмата за гарантирана работа. (Забележка: МЕ-ММТ политическата програма за действие в България предвижда първоначално съществуването на един-единствен данък - този върху недвижимото имущество).
Национална доктрина и политика
С пълната заетост като национална цел мисля, че плаващият валутен курс е единствената надежда за здравословен растеж.
Ако е приет плаващ валутен курс, традиционното управление на агрегатното търсене вероятно може да поддържа пълна заетост, но само чрез политика, подкрепяща затегнат пазар на труда и ако атаките на инфлацията се окажат достатъчно застрашителни, те биха могли да сложат край на политиката за пълна заетост.
Програмата за гарантирана работа, от друга страна, позволява прилагането на независима макроикономическа политика, целяща пазара на труда достатъчно свободно за желаното ниво на ценова стабилност.
Допълнителни виждания относно програмата за гарантирана работа
Участниците в тази програма изглежда никога няма да бъдат платени в повече или да представляват прахосване на национална валута, породено от обикновените пазарни сили.
Силният труд изисква силен бизнес. В днешния конкурентен пазар бизнесът не е силен и затова трудът не е силен. В действителност, що се отнася до бизнеса и труда, в целия свят тържествува състезание към дъното. Програмата за гарантирана работа е средството, което може да въведе допълнителни придобивки за труда, въпреки че този път от дъното нагоре, вместо от върха надолу. В крайна сметка всичко, с което бизнесите трябва да се съревновават, е възнаграждението, предлагано на участника в правителствената програма за гарантирана работа. Така би могло да се очаква развитието на политическата поддръжка на разпръснатите работници и поддръжката за политици, въвеждащи релани придобивки за хората, работещи в програмата за гарантирана заетост. Тези придобивки биха могли да включват здравна застраховка, платен отпуск, поддръжка на образованието, грижи за децата на участниците в програмата и др.
Приетият за даденост мотив за служене на общото благо се отслабва от правителство, плащащо пазарни цени.

Преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк


4 коментара:

  1. Относно ефекта на евтиното евро в България. Доколкото разбирам, този ефект е пряк резултат от валутния борд. Левовите депозити задължително трябва да бъдат с по-голяма лихва от доларовите. Тази по-висока лихва изисква напечатването на повече левове, което пък води до инфлация в БГ по-голяма от инфлацията на еврото в ЕС. Въпросът е кой плаща масрафа и с какво? Anton

    ОтговорИзтриване
  2. По-високият лихвен процент на лева спрямо този на еврото отразява риска от евентуалното падане на фиксирания от валутния борд курс на лева към еврото.

    ОтговорИзтриване
  3. Райчо,
    Всичко това звучи вярно, само че малко се премълчава истината!
    Подобрената конкуренция и развързаните ръце на бизнеса вървят ръка за ръка с бъркане в джоба на следните групи - хора със спестявания, хора с доходи фиксирани в местната валута: пенсионери, помощи, заплати на работници т.н., което действа оздравително на икономиката защото при запазване на същата покупателна способност ВЪТРЕ в държавата, ВЪНШНАТА покупателна способност намалява. И така, всички макро икономически показатели ще се подобрят!

    Да, ама НЕ това е проблема на България!
    Макро икономически и сега имаме ниски дефицити, нисък дълг въпреки, че нямаме заемател от последна инстанция.

    Но хората са с критично ниски доходи и въпреки това не сме конкурентни на международния пазар!

    Аз мисля, че премахването на валутния борд и "здравословна" инфлация на лева ще бъде полезно единствено ако последва включване на България в Еврозоната, но не мисля, че сме готови за това все още.

    Не е вярно, че намалената конкурентно способност се дължи на валутния борд, причината се крие в Обществено-Политически особености на района, който много трудно ще се променят.

    Не е вярно, че при оздравителна инфлация децата, пенсионерите, социално слабите ще получат дойстойна подкрепа. Напротив, ще бъдат оставени на произвола на съдбата или на подкрепата на техните близки (ако има такива)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бъркане в джоба на хора със спестявания? Ами какво се случва сега на хората със спестявания?

      Бъркане на джоба на пенсионеритe, помощи, заплати на работници и т.н.?! Ами какви са доходите СЕГА на горните групи?

      Покупателната способност на населението на една държава, вътре и извън нея, зависи от силата на икономиката на тази държава. Промените, които фигурират в МЕ-ММТ плана за възраждане на икономиката ни са насочени точно в рази насока – да създадат нужните макро условия за икономически растеж.

      Казвате сега имаме ниски дефицити? Точно това убива икономиката ни, но сега не можем да си позволим по-големи и да искахме, тъй като бордът пречи – трябва да ги финансираме чрез евро заеми, на които да плащаме ненужни лихви.

      Еврозоната е един по-голям борд за страните – членки. Мерси! Тя убива икономиките им; виждаме нивата на безработица и социален стрес там. Няма да изкара дълго така.

      Когато финансирането на българското правителство спре да бъде проблем, само тогава приоритетите на държавната политика могат да станат важните неща – грижата за общото благосъстояние на хората и природата на България.

      Изтриване