неделя, 22 септември 2013 г.

Диалог на деня


От коментарите под петицията ни за независм български лев:

“Аз съм ел.инженер, не съм икономист, но всичко в статията ми звучи много, ама много правдиво и затова веднага взимам присърце тази идея.
Недоумявам обаче защо в продължение на толкова години от въвеждането на валутния борд, при наличие на толкова мастити наши икономисти, чак сега се намира някой „да ме светне“ по въпроса. Нима няма нито един, който да не се е сетил за тази идея? Или всички са зависими или заинтересувани от нещо или някой? (Ужас!)”

Отговор: “Защото не само в България, но и в целия свят, включително САЩ, общественият дебат е превзет от неолибералната икономическа догма, която защитава интересите на 1% най-богати, промивайки мозъците на останалите 99%, карайки ги да вярват, че "парите" са нещо оскъдно и трябва винаги да се пестят. Парите бяха нещо оскъдно при паричната система на златния стандарт (официално несъществуваща от 1971 г. насам), когато издаването им не ножеше да надхвърли наличните златни резерви на централните банки при фиксирания към златото курс.
По този начин естественото нарастване на дадена икономика, идващо от увеличаващото се население и технологично развитие, не можеше да бъде обслужвано нормално от необходимото нарастване на паричното предлагане, което зависеше от наличните златни резерви и хората (разбирай едрия финансов капитал), контролиращи добива и разпределението на злато.
Вижте тази публикация, показваща как изобретателят Томас Едисон и производителят на коли Форд са се опитвали да покажат на американския конгрес още през 1921 г., че не е нужно да се съобразяват с тази догма при финансирането на стрителството на една хидроелектрическа централа в Алабама. Виждаме, че идеите, които се опитвам да разпространя в България, не са от вчера и днес, но въпреки това все още не са успели да се наложат в обществения дебат. Защо ли? Много просто - ако се наложат, позициите на 1% най-богати биха отслабнали неимоверно, защото те не биха били в състояние да управляват "демокрацията". 
Сега 1% и контролираните от тях правителства казват например: "Вижте, разбираме, че минималната заплата е твърде малка, че здравеопазването не задоволява обществените нужди, че образованието е твърде скъпо и не всеки може да си позаволи колеж, че пенсиите са малки и т.н., но разберете "НЕ МОЖЕМ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИМ", защото нямаме парите." С това те си измиват ръцете пред електората и избягват политическата отговорност и последствията от водената от тях политика на остерити (съкращаване на разходите), поддържайки огромна безработица, ниски доходи, неработеща с пълните си възможности икономика и недостатъчни обществени услуги.
Защото ако хората разбираха как наистина стоят нещата в днешната парична система на фиатни валути и плаващи курсове, те биха изритали тези правителства веднага.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар