неделя, 2 декември 2012 г.

Право на отговор?

В статията си от 3.12.2012 във в-к СЕГА българският икономист Емил Хърсев показва личното си пристрастие и сляпа вяра в "силата" на неолибералната вуду икономическа школа. Жалко за иначе хубавия художествен стил (замислял ли се е авторът за писателска кариера?), който обаче в случая служи за представяне на истината по некоректен начин, ако мога да се изразя по-дипломатично. :-)

Според г-н Хърсев САЩ не излизат дълго от Великата депресия, започнала през есента на 1929 г., поради мегаломанската и безполезна, според него, политика, позната под името "Ню Дийл", която увеличава правителствените разходи и дефицита, предоставяйки работа и доход на милиони безработни по това време при изпълнението на големи инфраструктурни проекти като изграждането на магистралната система на САЩ, язовири, национални паркове и др.

Г-н Хърсев след това поставя само извадка от диаграма (виж долу),


сравняваща едновременно БВП на САЩ и индекса Дау Джонс по това време. Опирайки се като фактов материал на тази диаграмна извадка, той смята, че убеждава читателя в своето виждане, а именно, че всички държавни разходи, както винаги (според неговото ЛИЧНО мнение) са неефективни за икономическия растеж и че изтласкват частния бизнес от икономиката.

Истината обаче е, че благодарение на увеличаването на държавните разходи по времето на първия мандат на президента Рузвелт, икономиката спира свободното падане и бележи икономически подем, предотвратявайки по-нататшна световна депресия. За съжаление Рузвелт също е мразел използването на държавния дефицит и през 1934 г. за министър на финансите назначава човек, вярващ в малки дефицити и балансирани бюджети. До 1936 г. новият министър налага политика, целяща балансиране на бюджета в рамките на две години, намалявайки дефицита и разчитайки, като г-н Хърсев, че частната инициатива ще си влезе в ролята на двигател на растежа. Какво се случва с БВП след това може да видите от цялостната диаграма за периода 1930-1945 поместена по-долу (щракнете с мишката върху нея, за да я уголемите), но икономическото възстановяване спира през 1937-38 г.

Става точно обратното на това, което г-н Хърсев твърди в своята пропагандна сатия, а именно, рецесията в САЩ се проточва поради намаляването на държавните разходи в момент, когато частият сектор все още ремонтира балансите си, намалявайки частните си дългове и въздържайки се от потребление и инвестиции.

Ярък днешен пример на същата грешка се наблюдава във Великобритания с пагубната за страната политика на орязване на правителствените разходи, а също така и в злополучната Еврозона. Как ли дефицитните ястреби и гълъби в американския Конгрес ще решат казуса "фискална пропаст"? Искрено се надявам да не последват съвета на г-н Хърсев!


Обърнете внимание какво става с БВП на САЩ непосредствено след 1936 г. (там, където диаграмата на г-н Хърсев във в-к СЕГА спира) (източник)


Райчо Марков
Ню Йорк


2 коментара:

  1. Моля Ви - поправете ме, ако греша. Опитвам се да разбера вашата гледна точка и стигам до следната обща картина. По-рано сме разсъждавали: имам 5 лева в джоба си, значи мога да свърша работа за 5 лева, напр. да инвестирам 3 лв в основен капитал и за 2 лв да платя на работниците. Предлагате да загърбим старото мислене. Върша работата, както преди, но за сметка на дефицита. Така увеличавам агрегатното търсене с 2 лв, а към баланса си ще впиша новите 3лв капитал, с които ще се намали дефицита.
    Два въпроса ме притесняват: плащането на социалните придобивки, повечето от които са чист разход, който не създава нищо... Ще речете - увеличава агрегатното търсене. Но ако не създаваш нищо, а само агрегатно търсене чрез печатане на пари, значи постоянно ще трябва отнякъде да се внасят стоки.
    Откъдето и вторият момент, който ме притеснява: абсолютната отвореност за чужди стоки... Кой тогава ще иска нашите пари, за да внася своите стоки срещу напълно кухи хартийки?
    А за критиката Ви към Хърсев - прав сте.
    Имам и трети въпрос: какво цели САЩ с желанието да отвори границите за търговията си с ЕС, да премахне всичко ограничения?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Старото мислене е все още в сила за частните бизнеси, които са финансово ограничени в разходите и инвестициите. Те също могат да получат кредит, ако имат добра кредитна история, надежден доход и активи, но не могат да бъдат в дефицит безкрайно, за разлика от правителството, което е монополен издател на фиатната национална валута при плаващ курс. Такова правителство има необходимите инструменти да поддържа пълна заетост и стабилни цени, оптимално уползотворявайки наличните за страната природни ресурси. (Вижте последните отговори до г-н Вълканов, в коментарите на блога "Марков МЕ-ММТ политическа програма за България", благодаря.)

      Социалните придобивки са резултат от обществен договор. Здарвите, млади и прави в трудоспособна възраст се съгласяват да отстъпят част от покупателната си способност на старите, болни и недъгави, неползвайки част от общопроизведените стоки и услуги в икономиката. Каква част от покупателната спосбност да отстъпят е политически въпрос, който се решава от всички избиратели.

      Хубаво е да имаме търговски дефицити, като САЩ например, въпреки че САЩ не го осъзнават, и другите държави да имат желание да спестяват в български лева, изпращайки ни техни стоки и услуги в замяна, но не е задължително. Достатъчно е само да има желани български стоки и услуги в чужбина, за да може България да поддържа, в най-лошия случай, външнотърговски баланс, т.е. да продаваме за толкова, за колкото внасяме обратно в България, набавяйки си неща, с които не разполагаме или имаме нужда от тях, но все още не можем да произведем. А никой не може насила да ни накара да изнасяме повече български стоки и услуги, отколкото внасяме чуждестранни такива.

      Изтриване