В САЩ общественият дебат е тотално обсебен от размера на държавния дълг,
около 16 трилиона щатски долара в момента, и от и ежегодно увеличаващите се
бюджетни дефицити. Искам да отбележа, че дългът e единствено в щатски долари,
валута, чието изключително и монополно издаване легално се осъществява
само от американкото федерално правителство.
В дебата участват, от едната страна, така наречените дефицитни ястреби, а
от другата - дефицитните гълъби. Ястребите са за незабавното и пълно заличаване
на дефицита, главно чрез намаляване на държавните разходи, докато гълъбите искат
също да го заличат, но не веднага и сега, когато страната се намира в рецесия, а
малко по-късно, когато икономиката запчне да се подобрява и то главно използвайки
увеличаване на различни данъци. Двете страни защитават грешна позиция, така че която
и да надделее, неминуемо ще донесе загуба за обществото.
Истината е че за федералното правиелство, работещо в съвременната монетарната
система на САЩ с фиатен долар, неконвертируем в злато или закрепостен във валутен
борд и свободно обменящ се на международните валутни пазари, размерът на дефицита
и на държавния дълг, сами по себе си, не представляват никакво значение. Нещо повече,
федералното правителство може да спре да издава държавен дълг незабавно, ако поиска.
Как това може да е възможно ще бъде изяснено в бъдеща статия.
Модерната Монетарна Теория (MMT) изпозва учението за секторните баланси:
сборът от държавния баланс, който може да бъде в дефицит, в излишък или неутрален/балансиран/,
и недържавния (състоящ се от вътрешния частен сектор + международния) баланс
е равен на нула:
Държавен баланс + Недържавен баланс = 0
Или с други думи държавният дефицит е равен на недържавния излишък и обратно
едно към едно. Така нареченият държавен дълг е равен, едно към едно, на доларовото
финансово богатство, държано от домашния частен сектор и от останалия свят в размер
на около 16 трилиона долара, натрупани благодарение на правителствените дефиците
от раждането на САЩ до днес. Исторически погледнато правителството на САЩ винаги
е поддържало дефицити. Седем пъти то ги е намалявало или е постигало излишък и неминуемо
всеки път това е довеждало до икономическа криза малко след това.
Помислете за момент - ако правителството на САЩ винаги е поддържало балансиран
бюджет през годините и всеки път е таксувало обратно всеки долар, който е пускало
в обръщение когато е закупувало стоки и услуги, то тогава въобще не би имало спестени
долари от фирмите и домакинствата.
Вниманието на знаещото и можещо правителство не е обърнато към някаква цифра,
или по-точно е тук да използвам думата "число" (благодаря Ви, ДИ!),
изобразяващо размера на дефицита. Знаещото правителство се интересува единствено
от реалната икономика - колко голяма е безработицата и каква е инфлацията.
Един от създателите на ММТ и смея да твърдя, мой личен приятел, американският
бизнесмен и финансист Уорън Мозлър (http://en.wikipedia.org/wiki/Warren_Mosler),
казва: "Достатъчно е само да преброите хората на опашка в бюрата за безработни,
за да прецените дали дефицитът е голям или малък. Ако има безработни това означава,
че дефицитът не е достатъчно голям."
Г-н Мозлър е представител на един нов вид птица, необичаен и все още неизвестен
за американския икономически и политически живот, а именно - дефицитната сова. Ако
той успее да спечели като независим изборите за представител в долната камера на
американския конгрес през началото на следващия месец, това ще бъде събитие от историческо
значение. На добър час и стискам палци!
Спомням си песента на уникалния ни актьор и творец Тодор Колев - "Как
ще ги стигнем американците?" Аз имам отговор на този въпрос. Нужно е само
да разпространим по-бързо и повече дефицитни сови в българското общество.
Райчо Марков
Ню Йорк
Тези тук към кои спадат птици спадат? http://m.apnews.com/ap/db_268743/contentdetail.htm?contentguid=pgGH9T0n
ОтговорИзтриванеНай-вероятно смесица от дефицитни ястреби и гълъби.
ОтговорИзтриванеВижте, това че сте, да речем, добър бизнесмен не Ви прави автоматично добър макро икономист и държавник. Дори напротив, парадоксът на пестенето показва, че добият бизнесмен би бил ужасен държавник прилагайки микроикономическа статегия при решаването на макро проблеми.