събота, 8 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 3)

Напълно съм убеден, че рано или късно книгата "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика" написана от американския икономист, финансист, предприемач и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър ще се превърне в бестселър. След като преведох части от книгата, описващи първата и втора измама, сега предлагам на вниманието Ви смъртоносна измама #3.


Смъртонсона невинна измама № 3:
Бюджетните дефицити на федералното правителство намаляват спестяванията.

Факт:
Бюджетните федерални дефицити прибабвят към спестяванията.

Тази трета измама е жива и се чувства прекрасно на най-високите етажи на властта. А ето как стоят нещата в действителност: Всеки правителствен дефицит в щатски долари е ТОЧНО равен на чистото общо увеличение, до цент, на притежаваните доларови финасови активи от всички нас - фирми и домакинства, граждани и чужденци, или с други думи това, което наричаме неправителствен сектор. Просто казано, правителствените дефицити прибавят към спестяванията ни (до цента). Това е счетоводен факт, а не теория или философия. Тук въобще няма спор. Това е основно счетоводство на националния доход. Например, ако правителственият дефицит миналата година е бил $1 трилион, това означава, че чистото увеличение на спестяванията във финансови активи на всички останали като цяло е било, точно до последния цент, $1 трилион. (Тези от вас, които са минали някои курсове по икономикс, може да си спомнят, че спестяванията на финансови активи се държат в някаква комбинация от фактически кеш, държавни облигации и депозитите на търговските банки при Федералния резерв.)

Това е Икономикс 101 и първа година парично банкиране. Не подлежи на диспут. То е счетоводна идентичност. И въпреки това то продължава да се представя погрешно и то на най-високо ниво в политическата власт.

Следното е пример как, оперативно, правителствените дефицити прибавят към спестяванията. То също напълно опровергава новото абсурдно възприемане на тази невинна измама, което се появи напоследък, а именно:

"Дефицитното харчене означава, че правителството взема от един и го дава на друг, така че нищо ново не е добавено, а само се преместват пари от един на друг." С други думи казано, дефицитите не добавят към спестяванията ни, а само разместват спестявания. Това не би могло да бъде по-грешно! Така че нека да демонстрираме как дефицитите ДОБАВЯТ към спестяванията, а не само ги разместват:

1. Нека започнем с правителството, което продава държавни облигации на стойност $100 билиона. (Забележка: тази продажба е доброволна, което означава, че купувачът купува облигациите, тъй като той желае да го стори. Вероятно той смята, че за него ще е по-добре  да ги купи отколкото да не ги купи. Никой никого не принуждава насила да купува държавни облигации. Те са продадени, чрез наддаване, на далия най-много, който е готов да приеме най-нисък доход (лихва), който облигациите ще му донесат.

2. Когато купувачът на тези облигации плати за тях, стойността на чекови сметки при Федералния резерв е намаляла с $100 билиона, за да се направи плащането. С други думи, пари в чекови сметки при Федералния резерв са разменени за държавни облигации, които са спестовни сметки при Федералния резерв. В този момент неправителствените спестявания не са променени. Купувачите сега имат своите нови държавни облигации като спестявания вместо доларите, които се намираха в чековите им сметки преди да закупят държавните облигации.

3. Сега правителството чрез министерството на финансите, след като е продало новите държавни облигации на стойност $100 билиона, изхарчва $100 билиона за  нещата, които правителството купува обикновено.

4. Това правителствено харчене добавя обратно $100 билиона към нечии чекови сметки.

5. Неправителственият сектор сега има обратно своите $100 билиона в чекови сметки, a има също така  И $100-те билиона нови държавни облигации.

В крайна сметка: дефицитното изхарчване на $100 билиона директно добави $100 билиона спестявания във формата на държавни облигации на неправителствения сектор  (неправителсвен означава всеки с изключение на правителството).
Спестяванията на купувача на $100-те билиона нови държавни облигации се преместиха от пари в чековите му сметки в притежаваните от него държавни облигации (спестовни сметки). След това, когато министерството на финансите изхарчва $100 билиона, след продажбата на държавните облигации, спестяванията на получателите на този $100 билионен разход са нарастнали в чековите им сметки с тази сума.

Обратно към изходната точка, дефицитното харчене не размества просто финансови активи (щатски долари и държавни облигации) извън правителството. Вместо това дефицитното харчене директно  прибавя точно тази сума към спестяванията от финансови активи на неправителствения сектор. И по същия начин, федералният бюджетен излишък директно изважда точно същата сума от спестяванията на неправителствения сектор. А медиите и политиците, и дори най-добрите(?) икономисти го разбират НАОПАКИ!

През м. юни, 1999 г. на първа страница на "Уол Стрийт Джърнал" (графиката долу) имаше две заглавия. В лявата част бе зглавието, хвалещо президента Клинтън и рекордния правителствен бюджетен излишък, обясняващо колко добре работи фискалната политика. В десния край на страницата имаше друго заглавие, съобщаващо, че американците не спестяват достатъчно, и че би трябвало да се опитаме да спестяваме повече. Няколко страници по-нататък имаше графика, изобразяваща излишъка с една възходяща линия нагоре, а друга, низходяща линия надолу, показваше  частните спестявания. Линиите бяха почти идентични, само че в противоположни посоки, и ясно показващи нарастването на правителствения излишък грубо се равняваше на загубите на частните спестявания.


Не може да има правителствен бюджетен излишък едновременно с нарастване на частните спестявания (в това число спестяванията на чуждестранни граждани и юридически лица в щатски долари). Такова нещо не съществува, и в същото време нито един виден икономист или официален представител на правителството го разбират правилно.

Продължение: част 4

преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк

3 коментара:

  1. Бюджетният дефицит отива в активите, а излишъкът - в пасивите. Когато пробвах да проумея как се съставя държавен бюджет, това беше най-важното, до което реших, че съм проумяла. След което политиците ме объркаха тотално, хвалейки се, че са предали на следващото правителство хазната с излишък, докато сега тя - видите ли - била в дефицит. Мисля, аз ли съм толкова глупава - или политиците са по-глупави и по-лаици и от мен?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В икономиката като цяло правителствения баланс + неправителствения баланс = 0

      Балансът може да е в излишък, когато приходите са повече от разходите; в дефицит, когато приходите са по-малко от разходите или неутрален, когато приходите са равни на разходите.

      От горното уравнение следва, че правителственият дефицит е равен на неправителствения излишък и обратно – правителственият излишък е равен на неправителствения дефицит. Третото положение е, когато правителственият и непраителственият баланс е неутрален, т.е. и двата сектора са изхарчили толкова, колкото е бил доходът им.

      Обичайно неправителственият сектор, като цяло, е в излишък, тъй като хората обичат да спестяват, ако е възможно, нехарчейки част от дохода си. За да се осъществи това, без да останат стоки и услуги непродадени, правителството трябва да позволи бюджетен дефицит, равен на неправителственото желание да е в излишък. В противен случай се дава сигнал за дефлационна спирала и работници и служители биват уволнявани.

      Изтриване
  2. Всички тези съждения са изведени от гледна точка на управлението на държавата, чиято валута е станала "световна" и поради това и няма нужда да има златно покритие и т.н.
    Дали обаче важат за държави с валути , които не са световни - т.е. зад тях не стоят определени стратегически стоки като нефт, газ, злато, и т.н. ?
    И в тази връзка не може ли да се търси нуждата от колониална зависимост на такива държави от световните хегемони - за да им се попълват дефицитите от чуждестранни работещи, за да могат техните спестители да спестяват на гърба на заробените вече чрез икономически лостове, а не както някога със сила ?

    ОтговорИзтриване