петък, 14 декември 2012 г.

Коментар върху пет световни икономики

В статия на в-к Капитал от 14.12.2012 неизвестен автор(и) прави опит за обективен анализ на икономическото положение в пет опасни точки на планетата. Обективността на автора стига само за описанието на текущото икономическо състояние на Великобритания, Еврозоната, Китай, САЩ и Япония, но за изясняване на причините и съответното предписание за икономически подем,  авторът се нуждае от правилния макроикономически модел, който би дал вярното тълкуване и съответно намирането на правилните икономически решения.

Най-общо мога да обобщя, че проблемът е липсата на адекватно агрегатно търсене и нереазбирането от светония политически елит на функционирането на съвременните монетарни системи, характеризиращи се с неконвертируеми в злато, или в други ценни предмети, световни валути и свободно търгуващи се на валутните пазари при плаващ курс.

Великобритания е ясен пример за провала на консервативното правителство, което още при идването си на власт, обяви строги съкращения на всякакви правителствени разходи с цел намаляването на "нездравите" дефицити и държавен дълг. Консерваторите (а и лайбъристите - в това е и трагедията) не разбират, че правителството на Великобритания е монополен издател на фиатния британски паунд и като такъв никога не може да изпадне в несъстоятелност поради дълг в британски паунди.  Нещо повече, британският правителствен (държавен) дълг = неправителственото (на всички останали домашни и чуждестранни физически и юридически лица, и чужди правителства) финансово богатство в британски паунди, а правителственият дефицит = Неправителствения излишък.

Въпреки огромните волеви усилия на консервативното правителство да намали дефицита, орязвайки правителствените разходите, това закономерно води дори до увеличаването му благодарение на работата на т. нар. автоматични макроикономически стабилизатори (когато икономиката е в подем и агрегатното търсене и общ доход нарастват, сумите от данъци също нарастват, а социалните плащания намаляват и обратно.) Резултатът, е че обикновените хора страдат от липса на адекватен доход и работа, а дефицтът въпреки това не намалява, а дори нараства.

Относно кредитния райтинг на Великобритания, бих посъветвал кредитните агенциите никога да не се занимават с издателя на националната валута - той няма нужда от кредит, а ако поради някаква причина е издал такъв в собствената си валута, той може да направи навреме всякакви и всички плащания. Пазарите за държавни облигации достигат до правилните изводи и правят разликата между страни като Гърция, използващи чужда валута - еврото, и да речем, Япония или САЩ, или всяка друга страна издаваща собствена фиатна валута при свободно плаващ курс.

Проблемa на Еврозоната съм разгледал преди тук . Но най-общо - има два проблема.

1. Няма единен фискален център, като общо федерално правителство, което прави всички страни-членки, потребителки на чуждата валута (еврото), зависими за финансиране на държавните си разходи от данъците и пазара за облигации. И пазарът за облигации знае, че страна, ползваща чужда валута може да изпадне в несъстоятелност.

2. Липсата на адекватно агрегатно търсене, което би дало работа на всички търсещи такава.

Китай - главната световната работилница в момента и наред с износно ориентираната си икономика, правителството фактически поддържа високи разходи чрез отпускане на уж банкови заеми към всеки, който предостави някакъв проект за финансиране. Отпуснат от централната банка на Китай заем, който след това не е върнат е равносилно на правителствено харчене (разход), което е фискална, а не монетарна политика. Ето защо, ако се вземе това предвид, там държавният дефицит е сигурно много по-голям от официалните числа и въпреки това все още няма голям инфлационен натиск, нещо което трябва да се наблюдава.

Федералното правителство на САЩ е монополния издател на щатския долар и, като такъв, същото се отнася и за него, както това за правителствата на Великобритания и Япония. Монополистът, знаейки или не, винаги налага цената на стоката, която монополно произвежда. Федералият резерв, като подчинен агент на американския Конгрес, определя основния лихвен процент, а не пазара за американски държавни облигации. Ако той каже "0% лихва", нула и ще бъде! А кредитните агенции, на които аз лично спрях окончателно да вярвам, след като дадоха ААА на токсичните ценни книжа подкрепени от ипотеки (Mortgage Backed Securities), довели до надуването и спукването на балона за недвижими имоти, станаха за смях, когато след като понижиха кредитния рейтинг на американското правителство миналата година, лихвите по дългосрочните облигации дори спаднаха повече. Пазарът, изгелжда, е по-умен от криминално продажните агенции.

А що се отнася до статута на щатския долар на т. нар. "световна резервна валута", това не е от съществено значение за компетентно американско правителство, и бих препоръчал да прочетете тази част от книгата "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика" на американския икономист Уорън Мозлър. Истинският проблем в САЩ е отново липсата на адекватно агрегатно търсене, идваща от желанието на американския частен и международен сектор да спестяват в щатски долари, и едновременно с това, липсата на разбиране от американското правителство, че задоволяването на това желание за спестяване в долари може да се осъществи единствено чрез увеличаване на федералния дефицит. Виж друга част от същата книга. А в момента в американския Конгрес разискват кои данъци да увеличат и кои правителствени разходи да намалят, вместо да спорят за точно обратното - кои данъци да бъдат намалени и къде да се увеличат разходите.

230-те% от БВП държавен дълг на Япония не предизвиква никаква негативна реакция на пазара за японски облигации поради същата причина, която бе изяснена по-горе, а именно дългът е изцяло в японски йени, и по някакво съвпадение, японското правителсто е монополния издател на йената! Поради неразбиране на японската монетарна система много американски, и не само американски, хедж фонд мениджъри и финансови играчи са загубили огромни суми през последните, забележете, 20 години, залагйки срещу йената и, че японското правителство ще изпадне в несъстоятелност поради огромния си дълг.

Японските културни традиции насърчават частното спестяване, а това само означава, че за да може да поддържа агрегатно търсене, кореспондиращо с пълна заетост, японското правителство трябва да неотрализира този теч (желанието за спестяване) в общата покупателна способност, с точно толкова големи правителствени бюджетни дефицити. Това би се осъществило чрез намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи. Но поради неразбиране на проблема, Япония вече 20 години крета с минимален икономически растеж, защото всеки път, когато растежът се ускори, правителството там бърза да намали дефицита.

Световният политически елит трябва да започне тук.

Райчо Марков
Ню Йорк

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар