Общоприето е разбирането,
че при парично-стоковите отношения икономическият растеж не може да съществува,
без съответното нарастване на реалното парично предлагане.
Ние, познаващите идеите на свободните национални валути, знаем кой е монополният снабдител на всички
останали с “пари” – националното правителство чрез своите разходи, а правилното
количество “пари” в икономиката (това, при което имаме пълна заетост без
инфлация) зависи от големината на данъците и от големината на желанието на
хората за спестяване на “пари за черни дни”.
