петък, 26 октомври 2012 г.

Парадоксът на спестяването и държавният дефицит

В коментаторската секция на вестник "Капитал" читател с псевдоним "dreamer", прочитайки статията от вчера, ме запита:

"Кликнах и видях, пише да увеличим дефицита в държавата, щото така ще увеличим излишъка в гражданите. Обаче тоя дефицит с какво ще го запълним?"

Преди да можем да увеличим дефицита, първо ще трябва да напуснем валутния борд и върнем независимостта на българския лев. Не забравяйте, че дефицитът на правителството е излишъка, натрупал финансововото богатство в български лева на неправителствения сектор (домашен частен и чуждестранен). Ако по някаква необяснима причина искате да го запълните, това единствено би могло  да се осъществи чрез постигане на дефицит и финансово обедняване на частния и чуждестранния сектор.


В макроикономиката общото агрегатно харчене = общия доход.
Похарченото от един е доход за друг.

Когато икономиката работи при пълна заетост (за такава считам безработица от около 2% - хора намиращи се само временно без работа, в процес на преминаване от една работа към нова, по-добра) общата левова стойност на произведените стоки и услуги е равна на общия номинален доход, в който е включен и печалбата.

Българската икономика може да бъде отъждествена с един голям магазин, който има само два клиента - държавния сектор и недържавния сектор, съставен от българския частен и чуждестранния. Стоките и услугите в този магазин са произведени от домашния частен сектор и правителството (държавен сектор).

За да може икономиката да поддържа пълна заетост, стоките и услугите в големия магазин, наречен българска икономика, трябва да бъдат напълно продадени. Но когато българският частен сектор, като цяло, реши да не похарчи, а спести, част от получения доход, тогава  част от стоките и услуги в магазина на стойност равна на спестеното ще остане непродадена. Залежали стоки ще се наблюдават и когато българският частен сектор използва част от дохода си за закупуване на стоки и услуги от чужбина на стойност по-голяма  от стойността на българските стоките и услуги продадени на чужди държави, бизнеси или домакинства (текущата сметка на страната е в дефицит).  Модерната монетарнa теория (ММТ) ги нарича течове, тъй като те намаляват общия агрегатен доход изпозван за харчене в магазина на българската икономика.

Непродадените стоки и услуги са ясен сигнал за всеки мъдър предприемач за намаляване на производството и съкращаване на персонала. Дава се началото на дяволска, дефлационна  спирала надолу. Фирмите започват да намаляват разходите си, хора биват уволнявани и като цяло общият агрегатен доход в икономиката намалява дори повече, водейки до по-нататъшно пестене и т.н.

Това е така наречения парадокс на пестенето, когато на микро ниво фирмите, в стремежа си за печалба, съкращават разходите си и това, разбира се, е мъдро решение за тях, но на макро ниво, когато всеки се опитва да спестява едновременно, общият доход в икономиката намалява, защото винаги разходът на един е доход за друг.

Знаещото и можещо правителство, работещо в модерна монетарна система (валутен борд не е такава), би запълнило вакуума, образуван от желанието на неправителствения сектор (българския частен + международен) да пести в левове (да е в излишък), увеличавайки бюджетния дефицит с точно толкова голяма величина. То ще постигне това, в зависимост от политическото желание на българите, чрез комбинация от намаляване на данъците и/или увеличаване на държавните разходи. По този начин произведените стоки и услуги в големия магазин на българската икономика ще бъдат продадени, всеки отново ще получи пълния си доход и фирмите няма да имат сигнал за режене на разходите.

Няма ресторант, който уволнява сервитьорите си, когато всички маси са заети, нали?

Райчо Марков
Ню Йорк

2 коментара:

  1. Не е ясно къде е престъпността в тази схема.
    Когато нещата стават насила и няма съд, да регулира отношенията нещо почва да не работи.
    В БГ няма свободен пазар и това изкривява картинката...

    ОтговорИзтриване
  2. Една от главните причини за наличието на престъпността е олигархичния модел на псевдо-капитализъм в България. Това е тумурно образование, изцеждащо живителните сили на обществото и по този начин поставящо го на колене.

    Когато хората са безработни, без основни средства за нормално съществуване, а тези, които работят, и въпреки това, са все още близо до състояние на бедност, обществото няма съпротивителна сила, гражданското съзнание е замъглено от нищетата (бедността е свинщина!) и престъпността разцъфтява.

    ММТ програмата за България премахва бедността в кратки срокове.

    Когато видим и усетим, че срещу труда си, независимо от сложността си или в коя сфера на икономиката е използван, покриваме всички основни жизнени потребности и в същото време имаме надеждно и безплатно здравеопазване и образование, а бащите и майките ни - пенсионери - достойни старини, тогава за тъмните елементи в обществото ще настъпят тежки времена.

    ОтговорИзтриване