неделя, 29 септември 2013 г.

ИСЛАНДИЯ


Разликата между Унгария и Исландия от една страна и България и стрните-членки на Еврозоната от друга, е в това, че първите са издатели на собствената си национална валута, а вторите ползват чужда валута.

По-долу е статията от линка, изпратен ми от Рени Димова.

петък, 27 септември 2013 г.

А защо само Унгария, защо не и България?


Моята нова фейсбук приятелка Рени Димова, подписала с готовност нашата петиция за независим лев, ми подаде тази информация от сайта на Валентин Фъртунов:

Виктор Орбан

Защо всеки се заблуждава, че Федералният резерв печата долари, когато прилага така наречената монетарна политика Quantitative Easing “Kоличествено Разхлабване”?


Причината e, че всички мислят, че още живеем в паричната система на златния стандарт. При нея издадените държавни ценни книжа (ДЦК) не са се считали за “пари”, тъй като не е билo възможно да занесете държавните си ценни книжа във Федералния резерв и да поискате злато в замяна. За пари тогава са считали само банковите резерви и кеша, тъй като само те са били конвертируеми при поискване в злато от Федералния резерв по фиксиран тогава курс от $35 за 1 унция злато.

неделя, 22 септември 2013 г.

България в един плакат

Препубликувано от Ицо Крумов (Фейсбук)



СЪНЯТ НА ДЕПУТАТКАТА

Най-бързата забрана на мое членство във Фейсбук група


Групата се казаваше "Дискусионна група на Либертарианското общество" - трябваше да ида в историята на браузера си, за да й видя името, че за мен тя вече е невидима във Фейсбук. 



Тъкмо ме приеха и веднага ме забраниха! Ха, свободно общество та дрънка. 

Както обичайно публикувах там информацията за нашата петиция и тъкмо виждам, че един член на групата веднага я хареса (сигурно и него са забранили след тази си непростима постъпка), а друг направи коментар, та реших да видя какво става и хоп, не мога да вляза в групата! Хахахахаха...

Колаж на деня

взето от Фейсбук чрез Ицо Крумов

Диалог на деня


От коментарите под петицията ни за независм български лев:

“Аз съм ел.инженер, не съм икономист, но всичко в статията ми звучи много, ама много правдиво и затова веднага взимам присърце тази идея.
Недоумявам обаче защо в продължение на толкова години от въвеждането на валутния борд, при наличие на толкова мастити наши икономисти, чак сега се намира някой „да ме светне“ по въпроса. Нима няма нито един, който да не се е сетил за тази идея? Или всички са зависими или заинтересувани от нещо или някой? (Ужас!)”

събота, 21 септември 2013 г.

Унгария си връща собствеността върху енергийни компании

Съмишленици, вече имаме собствена група във Фейсбук


Групата ни се казва "СВОБОДНА ИКОНОМИКА = НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ ! 

https://www.facebook.com/groups/svobodna.ikonomika.swobodna.bylgaria/
Ще се радвам да се видим там.


Райчо Марков

Сламката (в този случай малко тежичка), която прекърши гърба на камилата

Рушители на съвременна България


сряда, 18 септември 2013 г.

Валутният борд в Аржентина падна стихийно и за жалост с човешки жертви


"Точно преди единадесет години Аржентина изживя най-тежката криза в своята двестагодишна история. Тогава хората излязоха на улицата с тенджери и тигани, за да протестират срещу условията на живот в страната и срещу политиците, носещи отговорността за тях. "Que se vayan", пееха тогава демонстрантите, приканвайки политиците да си ходят. Стигна се до редица кървави изстъпления и близо 40 души бяха убити. президентът Фернандо де ла Руа избяга с хеликоптер от офиса си, обграден от разгневена тълпа. Аржентина . тогава беше една банкрутирала страна, съсипана икономически от корумпирани, неспособни политици. Дълговете й бяха огромни - 170 млрд. американски долара. Работа почти нямаше, а децата и родителите им буквално гладуваха в някога богатата Аржентина."

От блога на Александър Сарандев

Нека не чакаме това да се случи в България.

неделя, 15 септември 2013 г.

Между другото: Що е то "валутен борд" и защо той трябва да си ходи от България


Представям един документ-лекция, изнесена през 1998 г. от американския икономист Уорън Мозлър на научна коференция в Австралия, организирана от професор Бил Мичъл. Документът обяснява разликата между фиксиран и плаващ валутен курс и последиците от тази разлика за възможностите на правителствената фискална и монетарна политика при решаването на макроикономическите проблеми, свързани с поддържането на пълна заетост и стабилност на националната валута.