Инфлационно ли е обезценяването на международния курс на националната валута? (от Бил Мичъл)

Едно от първите неща, което консерваторите (и повечето икономисти, които обикновено се припокриват с първите) повдигат, когато застъпниците на Модерната монетарна теория (ММТ) предложат, че повишените дефицити са изключително важни за намаляването на масовата безработица, е т. нар. ограничение на баланса на плащанията. То ни казва, че капацитетът на една нация да увеличи домашната заетост е ограничен от външния сектор, и че тези ограничения са станали  още по-жестоки във времето на мултинационалните компании с техните глобални мрежи за доставка и нарасналия обем потоци на глобалния капитал. С този специфичен проблем относно ограничението на баланаса на външните плащания върху реалния БВП (т.е. ограниченията на фискалния стимул) ще се занимая в бъдещ блог. Днес обаче искам да разгледам т. нар. ефекти на предаване на валутния курс, които са част от историята за ограничението на баланса на външните плащания.

Актуален коментар на Уорън Мозлър относно глобалната икономика (от блога му, 11.08.2015 г.)

За една независима държава износът е реален разход, а вносът реална придобивка

Икономистите от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) винаги изтъкват, че износът за една държава е реален разход, а вносът реална придобивка. И винаги, когато хората чуят горното твърдение за първи път, остават втрещени. 

Но нека се замислим малко.

Реалното богатство на един народ е всичко, което произведе (за предпочитане при пълна заетост) и сам консумира плюс (+) всичко, което другите народи са произвели и са му предоставили за негова собствена консумация (вноса) минус (-) това, което се налага на народа да произведе и изпрати за консумация от останалия свят (износа).

За да онагледи по-ясно твърдението, Уорън Мозлър, който е един от тримата създатели на ММТ, започна лекцията си онзи ден в Италия с един силно преовеличен пример:

"..Относно износа на една държава. Нека допуснем, че всичко, което една държава произведе, го изнесе напълно в чужбина. Всичко - храна, дрехи, услуги - в чужбина. И нека предположим, че в същото време не внесе нищо отвън. Какво става? Държавата е постигнала максимално възможния външнотърговски излишък и в същото време хората й умират от студ и глад.