 |
| WARREN MOSLER и кучето му :-) |
Преди няколко години Марио Драги
заяви, че ЕЦБ ще направи всичко, което е нужно (в рамките на правилата), за да
предпази от банкрут националните правителства на Еврозоната, което веднага спря нарастването на лихвите по държавните дългове, сваляйки ги там, където са
и днес. Но това дойде също с условието относно фискалната политика – което
гласеше, че при нарушение на фискалните правила, ЕЦБ заплашваше да оттегли
подкрепата си.
Сега е различно. Като част от
широкообхватната борба за спиране на сегашните дефлационни сили, националните
централни банки сега ще изкупват собствения си национален дълг, и съответно,
практически, елиминирайки риска от банкрут. И всичко това без да се споменават
някакви условия относно фискалната политика. Това всъщност означава, че
най-новата политика на количествени улеснения (QE)
премахва
левъриджа на ECB над националните фискални политики,
тъй като ЕЦБ не обвърза покупките на облигации с фискалното съблюдаване (режене
на разходите).
Така Гърция и Италия, двете
страни-членки на Еврозоната, желаещи фискални експанзии са операционно
освободени да го направят без заплахата от банкрут, която да повиши лихвените
ставки. Те могат да бъдат глобени и т.н., но това е много различен проблем от
предишния, свързан с изпадането в несъстоятелност.
Така че вратата е отворена за всеки, който е достатъчно
дързък да мине през нея. Както и да е обаче, вероятно те не го знаят, а и ако
го знаеха, не биха отишли там...
И както съм дискутирал и преди, политиката на количествени
улеснения (QE), сама по себе си, има дефлационен/затягащ характер, правеща еврото
силно, което пък превръща лошата ситуация в още по-лоша.
Източник: The Center of the Universe
Няма коментари:
Публикуване на коментар