петък, 11 юли 2014 г.

НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ОГРАБИШ БАНКА Е ДА Я ПРИТЕЖАВАШ


Това е заглавието на книга, написана от William K. Black, професор по икономика и право, свързано с финансовите престъпления или т. нар. престъпления на “белите якички”. Проф. Black е и един от привържениците на теорията на свободните национални валути.

20 години след ограбването на националното ни богатство, чрез източването на банковата система, днес отново бяхме ограбени по абсолютно същия начин.

Тогава, в ранните години на 90-те, умишлено издадените лоши кредити от търговските ни банки възлязоха на 40% (!!) от БВП на България за 1995 г. Левове бяха теглени като необезпечени кредити от собствениците на самите банки и свързани с тях лица, след това веднага бяха продавани за долари и напускаха страната. Това доведе до срива на лева спрямо долара, когато курсът достигна 3000 лв = 1 долар, и до хиперинфлацията при злополучното управление на Жан Виденов. Изведнъж непопулярната дотогава идея за валутен борд се оказа единствения избор за страната и той бе въведен скоростно през 1997 г.

Валутният борд отне на БНБ едно от главните правомощия на всяка нормална централна банка – определянето на основния лихвен процент за страната или с други думи – провеждането на монетарна политика. Бордът обаче не й отне правомощието и задължението да контролира търговските банки, за да не допуска никога случката от 90-те. Бордът, сам по себе си, не гарантира стабилността на банковата система. Да не споменавам, че вариантът на борд, приет през 1997 г., не гарантира дори и стабилността на фиксирания курс на лева за еврото.

Днес същата случката се случи отново. Ние и БНБ (?!?) научихме, че от КТБ са източени 3.5 милиарда лева. Възникват обезпокоителните въпроси:

Щом като БНБ проспа (или умишлено спомогна) източването на 3.5 милиарда лв само от една банка, колко още такива случаи биха могли да съществуват в българската банкова система? Колко криминални кредити са издадени от търговските ни банки?

Какво да правим?

БНБ трябва да премине под пряко подчинение на българското правителство и строго да контролира търговските банки при кредитоотдаването. Не е ли ясно, че независима централна банка не трябва да съществува? Независима от кого? От избирателите?

Този филм го гледахме вече през 1990-97 г. - СТИГА.


Нужните радикални промени в българската парична и банкова система са описани ясно ТУК.

Райчо Марков
Ню Йорк

Няма коментари:

Публикуване на коментар