петък, 28 ноември 2014 г.

РЕАЛНИТЕ РЕСУРСИ СА НАЛИЦЕ, НО НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ, ЗАЩО? – днешният блог на проф. Бил Мичъл

БИЛ МИЧЪЛ

Петък е, и затова пиша кратък блог. Много от хората, които срещам, се затрудняват да разберат какво представляват разходите в икономиката. Ориентирани са твърде счетоводно, в смисъл, мислят, че доларовият знак на къс хартия (тази като фискалното заявление) представлява разход. До известен смисъл е чувствително да се мисли за доларите, но когато разглеждаме какво правителството би трябвало да прави, единственото нещо, което наистина има значение, са реалните ресурсни разходи. Това може да се калиброва в смисъл на долари, но то не е парична сума. Разхождайки се из три големи италиански града през последната седмица (Флоренция, Рим и Милано), видях много свободни ресурси. Реалните разходи от тази бездейственост са огроми – загубена продукция, загубен реален доход, загубени животи. Видях много неработещи хора и много други, които се опитваха да изчегъртат някакъв доход, продавайки дрънкулки по ъглите на улиците. Навсякъде видях също боклук и градско гниене, така че публичните места за отдих бяха значително намалени. Не видях недостиг от продуктивни трудови дейности, които биха могли да се извършат за подобряването на обществените сфери на живота в Италия. Но никой не ги вършеше. Защо? Потенциалните работни места бяха скрити, само защото не съществуваше някой, искащ да плати на бездействащите работници, за да извършат тези продуктивни задачи. Това се случва, когато има недостиг на харчене и то няма нищо общо със структурните параметри.

Задайте си този въпрос: Имаше ли Гърция налични реални ресурси докато икономиката спадна с 25% между 2008 г. и 2014 г.? Има ли сега в Италия недостиг на наличен труд? Моментният размисъл (една разходка по улицита) ще ви каже, че в Италия няма недостиг на работна ръка и огромно количестов работа, която бездействащият труд би могъл да свърши – работни места, които са под носа ни, докато се разхождаме, които ако се свършат, ще подобрят живота ни.

Между второто тримесечие на 2007 г. и първото тримесечие на 2014 г. безработицата в Италия нарасна с 118.67% или това са 1 742 000 нови безработни хора.

Това покачване увеличи общата безработица от 6% от работната сила до 12.6%. Ситуацията е много по-лоша в някои от по-опустошените области на юг и сред определени демографски групи.

Както можете да видите от графиката долу, ситуацията се подобряваше, до известна степен, преди Европейската комисия да започна да изисква от италианското правителство остерити.

След това време (ранната 2011 г.), безработицата рязко се ускори, Между юнското тримесечие на 2011 г. и мартенското тримесечие на 2014 г., безработицата нарасна с 1 204 000 или с 60.6%



Какво тези 1.74 милион, или 6.6% от наличната работна сила вършеха преди началото на кризата? Те бяха продуктивно заети, посрещайки търсенето за стоки и услуги от правителствения и неправителствения сектори. Ако продажбите не се бяха сринали в пропастта, какво щяха да правят те сега? Отговор: щяха да работят!


Икономическата ортодоксия твърди, че решенията на кризата в Еврозоната са структорни. Необходими са основни структорни промени, включващи намаляването на работната заплата, отдръпването на правилата за защите на работните места, реженето на пенсиите и социалното подпомагане, намаляването на бизнес регулацията, която спира корпоративната измама.

Но дори и с всичките тези правила, регулация и т.н., през 2007 г. имаше 1,7 милиона повече работещи хора, отколкото са сега в Италия. Единственото нещо, което се случи, е че разходите на неправителствения сектор колабираха, а правителството наложи остерити, което направи нещата още по-зле.

Структорните фактори могат да повлияят на растежа на общото производство и заетостта, но те са бавно движещи се въздействия. Те не се случват внезапно, освен ако не говорим за цунами или земетресение, които унищожават производствен капитал. Но ортодоксалните неолиберали нямат предвид природни бедствия, когато твърдят, че безработицата бе причинена от структорни пречки.

Реалността е проста. Ако италианското правителство бе отговорило на спада в частното харчене с увеличаване, по подобаващ начин, на дефицита си, нарастването на безработицата щеше да е минимално.

Причината за увеличаването на безработицата е изцяло пропуск да се доставят нужните за поддържането на производството, а оттам и на заетостта, номинални разходи.

Италианското правителство би могло да промени тази ситуация почти веднага чрез поставянето на основна програма за създаване на заетост в публичния секор, която да е подкрепена от Европейската централна банка. Това би могло да се направи и според условията на Лисабонския договор, използвайки същите процеси, които ЕЦБ използва през 2010 г. под Програмата за пазара за финансови активи.

Европейската комисия ще трябва също да обяви ситуацията в Италия за изключение и да позволи на Пакта за стабилност и растеж и на свързаните условия да се разхлабят.

Еврозоната има цялата нужна гъвкавост за създаването на тези работни места. Фискалният дефицит в Италия би нараснал значително, но в същото време ще нарасне италианското благосъстояние и просперитет.

Източник: billy blog

Няма коментари:

Публикуване на коментар