вторник, 4 юни 2013 г.

ММТ приказка от читател с псевдоним “kaluger”


Приказка с два края за Тримата братя

Общо начало и завръзка

Имало едно време трима братя. Те имали кокошчица да им снася яйчица, козичка да им дава млекце и нивичка да сеят житце и да си правят брашънце. От яйчицата, млекцето и брашънцето си правели страхотни палачинки, които хапвали сладко-сладко, после полягали на зелената тревичка пред къщичката си и се кефели на слънцето. И така кротко протичал животът им, както обикновено тече и всеки що-годе приличен живот.

Веднъж обаче, слънчеви изригвания ли е имало, козичката ли бе пасла някоя непозната билка, по телевизора ли казали някоя глупост, но незнайно защо, всичко се объркало.

— Няма да направя палачинки, докато не ми дадете една парá! — казал първият брат, който обикновено правел палачинките — Парáта ми трябва, за пране на дрехите и за измиване на кенефа.

— Няма да изпера дрехите, докато не ми дадете една парá! — казал вторият брат, който обикновено перял дрехите — Парáта ми трябва, за палачинки и за измиване на кенефа.

— Няма да измия кенефа, докато не ми дадете една парá! — казал третият брат, който обикновено миел кенефа — Парáта ми трябва, за палачинки и за пране на дрехите.

И седнали тримата братя на зелената тревичка пред къщичката си, но не се кефели на слънцето. И седели така три дни. Били много гладни, а в килера имали и яйчица, и млекце, и брашънце. Дрехите им били мръсни, а реката минавала на един хвърлей място. Кенефът смърдял, а те не помръдвали ...


Първи щастлив, но кратък край

... Така ги заварила баба им. Тя била мъдра бабичка и не се пречкала много-много наоколо. Седяла си кротко и се кефела на слънцето, както обикновено правят мъдрите хора. Но кенефа така засмърдял, че тя прекъснала сутрешната си медитация и дошла да види какво става. И понеже била мъдра баба, веднага разбрала каква е работата. Взела парче хартия, ножица и цветни флумастри. Изрисувала една парá за чудо и приказ.

Извикала третия брат, показала му парáта и му посочила кенефа. Той хукнал да го чисти. После грабнал парáта и я дал на втория брат. И той хукнал към реката с мръсните дрехи. Занесъл вторият брат парáта на първия брат и той се захванал с палачинките. Седнали накрая тримата братя на свеж въздух, с чисти дрехи и излапали всички палачинки. После се излегнали щастливи на зелената тревичка пред къщичката си. Дошла баба им при тях и ги попитала:

— Момчета, може ли да ви помоля за нещо?

— Каквото поискаш, бабо — отговорили щастливо те.

— Дайте ми една парá.

Първият брат й подал парáта. Бабата я взела, хвърлила я в пещта и седнала пак на припек. 


Край.


Втори нещастен, но дълъг и мъчителен край

... Така ги заварил съседът им. Той бил хитър човек и се навъртал наоколо. Отварял си широко и очите, и ушите, и носа, както обикновено правят хитрите хора. 

Кенефът усмърдял вече цялата околност и съседа бил доволен. Дошъл той при тримата братя, усмихнал се приветливо, погалил ги бащински по главите и заговорил. Говорил умно и убедително за криза-мриза, рецесия-месеция, депресия-мепресия, инфлация-минфлация, дефлация-мефлация, хеджиране-меджиране, субсидии-мубсидии, тренд-мренд, фондове-мондове, баланс-маланс, пасив-масив, актив-мактив, ефективност-мефективност, растеж-барабеж, индикатори-миндикатори, инвестиции-минвестиции, ликвидност-миквидност, дълг-мълг, кредит-мредит, заем-баем. Накрая завършил с това, че той е голям експерт-сексперт, консултант-монсултант и инвеститор-минвеститор. На тримата братя им увиснали ченетата.

— Съседе — извикали те в един глас — ние сме здрави, прави и корави момчета, трябва ни само един заем-баем и ще направим чудеса!

— Аз мога да ви отпусна заем една парá, но вие трябва да ми върнете две пари — меко казал съседа.

— Но ние нямаме две пари, как ще ти ги върнем — извикали отново в един глас тримата братя — пък ако имахме две пари защо ще вземаме заем-баем от една парá — спогледали се объркано те.

И съседът отново заговорил за главница-млавница, лихва-михва, проценти-мроценти, рикс-миск, падеж-мадеж, гаранция-маранция, пазар-мазар, марджин-барабарджин, матуритет-батуритет, цесии-месии, дисконт-мисконт. На тримата братя още повече им увиснали ченетата.

— Виждам, че имате яйчица, млекце и брашънце — отбелязал съседа — това го вземам за лихвата-михвата. А сега вижте и парáта!

Съседът им показал една парá за чудо и приказ. Тримата братя подскочили и протегнали ръце към нея.

— Не! Няма да ви я дам още. Вие не знаете как да управлявате финансови-минансови средства. Искам гаранции-маранции, че ще ми я върнете. Така че, преди да ви я дам, трябва да изпълните следните гаранционни-маранционни условия.

Ти — посочил той третия брат — трябва да ми измиеш кенефа. 

Ти — обърнал се той към втория брат —отиваш да ми изпереш дрехите. 

А ти — приближил се той до първия брат — отиваш през девет планини в десета да освободиш моя вълшебен извор. Там местните хора са решили, че извора е техен. Ако буйстват много, ги разстрелваш — завършил той и му подал една пушка.

— Ама ние сме гладни — проплакали тримата братя.

— Вие имате вече една парá, така че можете да си купите храна от мен — отвърнал съседа.

Съседа им дал една чудно красива и отделяща BPA пластмасова кутия, пълна с каша от GMO соя, аспартам и/или глюкозо-фруктозен сироп, хидрогенирани мазнини, овкусена с мононатриев глутамат, оцветена с тартразин и консервирана с нитрит и бензоат. Братята излапали кашата и хукнали да изпълняват гаранционно-маранционните условия.

Не минало много време и първия брат се върнал от далечната планина с дървен крак и без една ръка. Тамошните хора продължавали да твърдят, че вълшебния извор е техен. И то доста убедително.

Другите двама братя продължавали да мият кенефа и перат дрехите на съседа, срещу чудно красиви пластмасови кутии с каша. От кашата братята имали ту зверско разстройство, ту тотален запек и били леко поизнервени. Вече не помнели защо ядат само каша и къде са яйчицата, млекцето и брашънцето. Не разбирали защо мият кенефа и перат дрехите на съседа, а техните са мръсни. 

Първият брат се тътрел с дървения си крак наоколо и се оплаквал от недостига на каша. Освен това постоянно мърморел за равни права за катерене по черешата. Една вечер другите двама братя не издържали, изтръгнали дървения крак и му разбили черепа с него. 

На следващия ден, третият брат заявил, че не може повече да живее в тяхната смрадлива къща с висока престъпност и нисък стандарт на живот и се запилял някъде по света да мие чужди кенефи. 

Последният брат излапал доволен тройна порция каша, но го присвил стомаха и изтичал до кенефа. Там се подхлъзнал на едно прясно лайно и паднал в дупката. Така и не успял да излезе — крещял няколко дни и накрая се удавил в собствените си лайна.
      
В това време съседа си направил чудни палачинки от продуктите, които взел от братята. И нямало как да не са хубави. Яйчицата били от свободно гледани щастливи кокошки, млекцето от уважавана козичка, пасла само по тучни ливади, житцето отглеждано без пестициди, а брашънцето смляно в каменна мелница. Излапал палачинките, избърсал си мазната уста и седнал да се кефи на слънцето. Единственото, което разваляло кефа му, била ужасната воня и крясъците от съседния двор. “Някои хора май не могат да се цивилизоват. Но ако не им помагаме ще се удавят в собствените си лайна.“ помислил си той. След това облякъл чисти дрехи и решил да замине през девет планини в десета да си нагледа
имотите.

Край.


kaluger




7 коментара:

  1. Облагането с данъци създава предпоставка за възникването на безработица.

    Безработицата се появява, когато поради грешна фискална политика (твърде големи данъци и/или недостатъчно големи правителствени разходи) правителството не предоставя достатъчното количество национална валута (парата от приказката), необходима за погасяване на данъчните задължения и спестяванията в сметки или под дюшеците на неправителствения сектор.

    Без нуждата от сдобиване с националната валута (парата) за безработица просто не можем да става въпрос. Няма парично-стокови взаимоотношения и всеки върши това, което е нужно да бъде свършено.

    Вторият злополучен край на приказката показва абсурдността, в която България се намира в момента. Това е, първо - криминално, второ – жестоко и трето – тотално сбъркано. Трябва да се събудим от този кошмар и да започнем да мислим логично. Всичко е в собствените ни ръце.

    Много поучителна българска приказка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ...само дето не е в ръцете ни, от които имаме доста и здравеняшки, а в главите ни, от които имаме пак доста, но празни. И знанието не е в ръцете а в главите...
      И приказката го доказва. Ама и изразът "всичко е в собствените ни ръце" също показва какво ни е мисленето. Не зарад благозвучие народът е турил "ръце" вместо "акъл" или "глава"...

      Изтриване
    2. Интересно. Не се бях замислял за народопсихологията ни, която несъмнено е оказала въздействие при налагането на "ръцете" вместо "главата" в израза "всичко е в собствените ни ръце".

      Изтриване
    3. А също поговорката ни: "За лудо работи, за лудо не стой" ?

      Изтриване
  2. Някои читатели недоумяват как и защо братята биха приели парата, нарисувана от бабата?

    Това е приказка, художествената измислица на kaluger. Първо той казва, че поради някакви необясними причини първият брат изведнъж поискал една пара, за да направи палачинките, които преди обичайно правел без пари.

    В реалния живот налагането на данъци от страна на българското правителство върху частния сектор, погасяеми единствено в лева, създава нужда от левове за българските граждани, защото неплащането на дължимите данъци води до глоби, секвестиране на собственост и дори затвор.

    В реалния живот правителството, първо чрез данъците предизвиква търсене за националната валута. Срещу тази валута, която само то има право легално да "рисува", то си набавя нужните му стоки и услуги използвани след това за общото благо, защото правителството - това сме ние избирателите, народа.

    ОтговорИзтриване
  3. И какво би станало, ако първият брат, след като е взел парата от бабата и е направил палачинките, не е заплатил на втория брат за чистенето на кенефа, а я е спестил за черни дни?

    Ето защо умната баба би рисувала пари докато задоволи желанията за пестене така, че накрая, когато прибира парата обратно (данъчното облагане) и тримата братя да са работили и произвели.

    ОтговорИзтриване
  4. Парите - най-големия бич на човечеството! Лихвата - за първи път в света от нищото се прави нещо - какъв идиотизъм!
    "Парите...
    Лесно заменихме с Бога...

    Студени, безкомпромисни, могъщи,
    тумор раснещ в обществото!
    Те са корени на злото.
    Сблъсък на духовните полета.
    Мор за пътища разумни,
    зли спирачки на доброто.

    Тези, изобилно що ги притежават,
    за върховни господари ги зачитат.
    Пред тях крепости врати отварят,
    при поредна среща с тъмни твари."

    ОтговорИзтриване