неделя, 16 юни 2013 г.

Български поговорки


Всеки народ има мъдри поговорки, създадени, навярно, за да се предава мъдростта на народа от поколение на поколение. 


"За лудо работи, за лудо не стой."





"Много вярна поговорка! Ако повече хора я следваха, вероятно сега положението в страната, а и по света щеше да е много по-различно.

Според мен почти няма работа, която да е залудо. Дори и в момента нещо да ти се струва безсмислено и да изглежда, че няма полза от него, нито за теб, нито за някой друг, никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Може нещо, което днес е напразно, утре да започне да ти носи ползи. Не е задължително тези ползи непременно да са приходи. Може благодарение на работата да си научил нещо ново, да си придобил умения, които да прилагаш в някаква друга дейност. Може да си станал по-организиран, по-точен, по-работлив. Възможно е ползите от работата да не са и точно за самия теб, а за някой друг или за обществото, като цяло. Но всяко направено добро рано или късно се връща, независимо под каква форма.

Ако пък някоя работа ти се струва чак толкова “залудо”, че изобщо нямаш никакво желание да я вършиш, то вместо просто да стоиш и да не правиш нищо, по-добре си потърси друга работа, която е по-полезна. Достатъчно е просто да се огледаш и със сигурност ще намериш какво да правиш. Има толкова много хубави неща, които очакват да се сети някой да ги свърши.

Е, разбира се от време на време имаме нужда и да постоим, да си починем малко, но нека този период да не е прекалено дълъг, защото стоенето наистина може да е залудо, докато с работата това е почти невъзможно.

Има толкова много прекрасни неща, които можеш да направиш! Защо ти е да стоиш?"

В страна, чието правителство е ръководено от принципите на модерната монетарна теория (ММТ), никой няма да стои (и страда при това) за лудо.


3 коментара:

  1. Въпреки че съм съгласен с тезата на поста, искам да възразя, че точно тази поговорка, най-често се разбира толкова едностранчиво, че става не просто невярна, а вредна. Май така е с доста поговорки – имат претенция за всеобщност, а всъщност са верни с много условности. Класически пример е поговорката „От много глава не боли“ – има случаи когато изключително болезнено усещаме, че верността й не е всеобща :)

    Не толкова за да опонирам, а по-скоро за да разширя тезата на поста, бих искал да разгледам тази поговорка както най-често се разбира в така наречените развити страни (а също и в тези, които много искат да са развити). И разбира се, да я видим в смисъла на ММТ.

    Ето как ми звучи на мен поговорката: „За лудо се опитвай на всяка цена да печелиш, за лудо не стой“ или дори крайното „За лудо умри, за лудо не живей“. Ако мечо Пух беше измислил тази поговорка, тя щеше да звучи така: „За лудо работи, за лудо не работи“. Както и „Колкото повече, толкова повече“ е май по-вярна от „От много глава не боли“.
    Във фразата „За лудо работи …“, глагола „работи“ се разбира най-вече като: разхищавай ресурси, издевателствай над хора и животни, смажи конкуренцията, патентовай точките на калинките, продай въздуха или приватизирай Слънцето. И печалбата ще дойде. Ако не дойде, заеми се с „лудото работене“ с двоен хъс. Ако пак не дойде, прочети предходното изречение.
    Това е в сила най-вече в сферата на финансовото „работене“ или по-ясно казано: правенето на пари от пари. Е те тука пада голямо „за лудо работене“. Финансовите услуги са толкова усукани, че всеки който може да вмъкне повече финансови термини в едно изречение, минава за експерт. Работата е там, че те не само дрънкат, ами и вършат престъпления. В извратения си напън „за лудо работене“, те стигнаха до там, да продават финансови боклуци на пенсионни фондове и в същото време да залагат, че цената им ще падне. И вместо да са в затвора, обществото разказва романтични истории за бели якички и със страхопочитание ги нарича финансови акули. В детските списъци „Какъв ще стана като порасна“, финансова акула е на престижно място. А въпреки здравото „за лудо работене“ на родителите им, те едва ли ще изчистят задълженията си докато са живи.

    Ако „за лудо стой“ включва НЕправенето на изброените неща, то значи правенето на нищо е голямо нещо. Най-малкото защото докато „за лудо стоиш“, може да ти дойде идея за нещо наистина полезно.

    И накрая въпросите към ММТ:

    Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари?
    Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?
    Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
    Кой трябва да контролира парите?
    Кой трябва да контролира този, които контролира парите?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги с удоволствие чета коментарите Ви. Ако може по-често? ;-) Когато публикувах този материал, наистина се надявах да забъркам малко спорове, суматоха.

      Разбира се, мотивът за печалба много често не кореспондира със социално полезната дейност. Наред със зловредното финансово спекулиране, което отметнахте, тази графа може би трябва да започнем с воденето на войни - дейност, носеща тотална разруха и загуба на човешки живот.

      И да дам моя отговор на въпросите Ви в края:

      1. Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари?

      ММТ предписва законодателство в банковата система, което отнема тази възможност, поне за търговските банки, имащи резервна сметка при централната банка – те не биха имали правото да извършват всякаква друга дейност освен отдаването на заеми. Останалите частни финансови институции, нетърговски банки, не биха могли да получат заем от търговска банка срещу залог на финансови активи.

      Цялата сбъркана система в световните финанси произтича от неразбирането на съвременната парична система. Погледнете невинна измама №6. Затова и централните банкери разчитат на надуването на балони и растежа в издаването на частни кредити, а не на държавните дефицити. Разликата е, че държавните дефицити са чист доход за частния сектор, докато заемите са…..заеми, които трябва да се връщата с лихва. Затова ММТ предписва постоянна основна лихва в държавата НУЛА.

      Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?

      Уорън Мозлър избягва да употребява термина “пари”, тъй като е много размит и идеологически зареден. Така например за ортдоксалните икономисти държавните облигации явно не са пари, иначе не биха твърдели, че така нареченото Quantative easing (QE) е печатане на “пари”. QE всъщност не “печата пари”, тъй като при него само се заменят държавни облигацжии с резерви, фондове от спестовните сметки при Фед отиват в чекови сметки при Фед.

      Националната валута преди всичко е обществен монопол, данъчен кредит и мерна единица. Чрез националната валута и данъчната система правителството, избрано от народа, си набавя необходимите за дейността си стоки и услуги. Впоследствие националната валута започва да се употрбява навсякъде в държавата и в разплащателната й система, при обмяната на стоки и услуги между субектите на частния сектор, а така също е и начин за спестяване на финансови активи.

      Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
 ? Кой трябва да контролира парите?


      Ако сме правителство, монополен издател на неконвертируема валута при плаващ курс, и искаме да поддържаме пълна заетост без инфлация, това би означавало, че трябва да направим така, че агрегатното търсене при пълна заетост да не надхвърли производствените възможности на икономиката. Интересува ни дали инфлацията се покачва, т.е. да ли покупателната способност на населението става твърде голяма. Това ще даде сигнал да увеличим данъците (и/или намалим правителствените разходи, но според мен големината на правителството се определя само по време на избори от избирателите, така че би трябвало да увеличим само данъците). С колко? Докато статистиката отчете спад на инфлацията. Да ли сме увеличили данъците твърде много? Това ще се види ако се появят безработни. Но ако има правителствена програма за постоянна заетост, появилите се безработни биха отишли директно в нея и евентуалния по-нататъшен спад в агрегатното търсене би спрял.

      “Парите”, които са спестени в сметки или в кеш не ни интересуват, тъй като те не участват в агрегатното търсене. Те са като бензина в резервоара на кола, той си седи там, а не е в горивната камера на двигателя.

      Изтриване
    2. Продължение:


      Кой трябва да контролира този, които контролира парите?

      Правителството, като монополен издател на националната валута, я контролира, а гражданите, които са го избрали, съответно контролират него. За българските гражданите е достатъчно само да знаят, че е напълно възможно правителството да организира природните ресурси и хора на България така, че да има достатъчно производство за достоен живот при пълна заетост и стабилни цени. Не е нужно те да знаят как точно работи макроикономическия механизма. За да сте добър шофьор, например, не е нужно да знаете двигателя на колата си в детайли.

      Когато гражданите не са доволни от постигнатите резултати, например има голяма безработица, или голяма инфлация, те само ще знаят, че това е следствие от незнание или корупция в правителството, което са избрали и съответно ще потърсят нов работник да извърши нужната работа.

      Изтриване