четвъртък, 20 юни 2013 г.

Някои въпроси и отговори от коментарите в българския ММТ блог


В коментарите под публикацията "Български поговорки", авторът на ММТ приказката с псевдоним kaluger, зададе следните въпроси: Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари? 
Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?
 Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
 Кой трябва да контролира парите? Кой трябва да контролира този, който контролира парите?



Ето и моите отговори:




Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари?


ММТ предписва законодателство, регулиращо банковата система по начин, който не позволява тази възможност, поне за търговските банки, имащи резервна сметка при централната банка – те не биха имали законното правото да извършват никаква друга дейност освен отдаването на заеми. Това е записано и в МЕ-ММТ програмата за действие в България. Останалите частни финансови институции, нетърговски банки, не биха имали законно право да получават заем от търговска банка срещу залог на финансови активи.



Цялата сбъркана система в световните финанси произтича от неразбирането на съвременната парична система. Погледнете невинна измама №6.

Много неправилно и вредно за реалната икономика, за постигането на икономически растеж се разчита изключително на надуването на ценови балони на финансовите и стоковите пазарите, а както и на пазара за недвижимо имущество, насърчавани от нарастването на частния кредит.

Като истински шамани централните банкери разчитат единствено на мита за “феята на увереността” (confidence fairy), т.е. хората да започнат да харчат, и така увеличавайки агрегатното търсене, благодарение на усещането, че са станали по-богати от увеличаването на цената на притежаваните от тях активи, надута обаче по изкуствен начин.

ММТ изтъква, че агрегатното търсене се регулира директно чрез правителствената фискална политика, т.е. чрез държавните дефицити или излишъци. Разликата е, че държавните дефицити са чист доход за частния сектор, докато заемите са…..заеми, които трябва да се връщат с лихва. ММТ предписва централната банка, която е клон на правителството, да поддържа основен лихвен процент равен на нула. По този начин се насърчава реалното производство, като в същото време се намалява паразитната икономическа рента.

Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?



Уорън Мозлър избягва да употребява думата “пари”, тъй като съдържанието й е много размито и идеологически заредено. Всеки разбира нещо различно под “пари”. Така например за ортдоксалните икономисти държавните облигации явно не са пари, иначе не биха твърдяли, че така нареченото Quantative easing (QE) е печатане на “пари”. QE всъщност не “печата пари”, тъй като при него само се заменят държавни облигации с резерви, фондове от спестовните сметки при Фед отиват в чекови сметки при Фед. За икономистите пък от Австрийската школа златото е все още “пари”, а не стока като всички останали.

Националната валута преди всичко е обществен монопол, данъчен кредит и мерна единица. Чрез националната валута и данъчната система правителството, избрано от народа, си набавя необходимите за дейността си стоки и услуги. Впоследствие националната валута започва да се употрбява навсякъде в държавата и в разплащателната й система, при обмяната на стоки и услуги между субектите на неправителствения сектор, а така също е и начин за спестяване на финансови активи.



Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
 Кой трябва да контролира парите?




Поддържането на точното количество национална валута, необходимо за изкупуването на всички стоки и услуги, произведени от икономиката на пълната заетост, е начина, по който ММТ предписва на правителството как да поддържа едновременно пълна заетост и стабилни цени в страната.

Ако сме правителство, монополен издател на неконвертируемата национална валута при плаващ курс, и искаме да поддържаме пълна заетост без инфлация, това би означавало, че трябва да направим така, че агрегатното търсене при пълна заетост да не надхвърли производствените възможности на икономиката. Интересува ни дали инфлацията се покачва, т.е. да ли покупателната способност на населението става твърде голяма. Това ще даде сигнал да увеличим данъците (и/или намалим правителствените разходи, но според мен големината на правителството се определя само по време на избори от избирателите, така че в този случай би трябвало да увеличим само данъците). С колко? Докато статистиката отчете спад на инфлацията. Да ли сме увеличили данъците твърде много? Това ще се види ако се появят безработни. Но ако има правителствена програма за постоянна заетост (действаща като, мисля, автоматичен смукач в двигателя на кола (?)), появилите се безработни биха отишли директно в нея и евентуалният по-нататъшен спад в агрегатното търсене би спрял.



А “парите” (финансовите активи, изразени в националната валута, като например държавни обигации и резерви, и фактически кеш), които са спестени в сметки или в кеш не ни интересуват, тъй като те не участват в агрегатното търсене. Те са като бензина в резервоара на кола, той си седи там, а не е в горивната камера на двигателя.


Кой трябва да контролира този, който контролира парите?



Правителството, като монополен издател на националната валута, я контролира, а гражданите, които са го избрали, съответно контролират него. За българските граждани е достатъчно само да знаят, че е напълно възможно правителството им да организира природните ресурси и хора на България така, че да има достатъчно производство за достоен живот при пълна заетост и стабилни цени. Не е нужно те да знаят как точно работи макроикономическият механизъм. За да сте добър шофьор, например, не е нужно да знаете двигателя на колата си в детайли. 

Когато гражданите не са доволни от постигнатите резултати, например има голяма безработица, или голяма инфлация, те само ще знаят, че това е следствие от незнание или корупция в правителството, което са избрали и съответно ще потърсят нов работник да извърши нужната работа.

Райчо Марков
Ню Йорк

4 коментара:

  1. Лихвите по спестовните влогове не попадат ли също в графата "правене на пари от пари"? Тези лихви се явяват разход за банките и биват включени в цената на кредита (лихвата по кредита). Така банковата система се превръща в пирамидална структура, преразпределяща финансов ресурс от кредитополучателите към спестителите (отделно и банките „закачат” по "нещичко"). Около 80% от населението (тези в основата на пирамидата) плащат повече лихви по кредити, отколкото получават лихви по спестовни влогове. Около 10% от населението (върха на пирамидата) получават повече лихви по спестовни влогове, отколкото плащат лихви по кредити. Има едни междинни 10%, които са на кантар. Сумите, които се трансферират по този начин никак не са малки.
    На практика, ако имаш достатъчно спестени пари можеш да живееш само от лихви, без да предлагаш на обществото никакъв полезен продукт. Това в биологията се нарича паразитизъм.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато въведем МЕ-ММТ програмата за България, основният лихвен процент за страната ще бъде постоянно =0, което означава, че и лихвата по спестовните депозити във търговските банки, имащи резервна сметка при БНБ, също ще бъде =0.

      Няма да има паразити. Хората ще харчат от адекватен доход или държавна пенсия.

      "Всеки се нуждае от работа, освен ако не живееше изцяло от доход, идващ от лихва. Такива рентиери са напуснали работната сила. Дотолкова, доколкото по-високите лихвени проценти увеличават рентиерите сред населението, потециалното общо производство е намалено. Нещо повече, тези, които са останали да работят, в реални условия, поддържат онези, които живеят от лихва."

      У. Мозлър

      Изтриване
    2. Когато си прав - прав си! Това само ме кара да харесвам с още една идея повече МЕ-ММТ.
      Не бях се замислял за връзката между основния лихвен процент и лихвата по спестовните влогове.
      Очевидно, имайки възможност за неограничено безлихвено финансиране от Централната Банка, търговските банки вече няма да разчитат на финансиране от спестовни влогове и по тази причина няма нужда да плащат лихва на спестителите. В този случай по-скоро банките вършат услуга, предлагайки на спестителите сигурност за спестяванията им. Би било редно спестителите да плащат на банките някаква такса за тази услуга.
      Имам и един въпрос: Нима централните банки, поддържат положителна стойност на основния лихвен процент (ОЛП), превръщайки по този начин банковата система във финансова пирамида, с едничката цел контрол на инфлацията?
      Ако е така, то цената, която обществото плаща за това, е наистина голяма. Освен това, увеличаването на ОЛП води до по-високи лихви по кредитите, които се включват в цените на стоките и услугите, и това има про-инфлационно въздействие - обратно на основната цел. Поправи ме ако греша, но това едва ли е най-добрия начин за контрол върху инфлацията.

      Изтриване
    3. Да, не знам какво кара централните банки да поддържат положителен лихвен процент. Може би любов към рентиерите? В Япония вече повече от 20 години основният лихвен процент е нула.

      Нещо повече - положителният лихвен процент е про инфлационен. Частният сектор се състои от спестители и заемополучатели, да, но като цяло частният сектор е нетен спестител - спестителите са повчече от заемополучателите, така че положителният основен лихвен процент увеличава нетното финансово богатство на частния сектор като цяло, което е про инфлационно. Въпросът е кой го получава това финансово богатство - не тези, които "работят за да ядат" разбира се - те нямат големи спестовни сметки.

      Затова МЕ-ММТ програмата за България предвижда увеличаване на правителствения дефицит, за да се компенсира изгубения от частния сектор доход в следствие на нулевия основен лихвен процент.

      И да, по-високите лихвени проценти оскъпяват инвестициите, а оттам и всички произведени стоки и услуги в икономиката.

      Изтриване