Някои въпроси и отговори от коментарите в българския ММТ блог

В коментарите под публикацията "Български поговорки", авторът на ММТ приказката с псевдоним kaluger, зададе следните въпроси: Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари? 
Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?
 Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
 Кой трябва да контролира парите? Кой трябва да контролира този, който контролира парите?



Ето и моите отговори:




Как разглежда ММТ чистото правене на пари от пари?


ММТ предписва законодателство, регулиращо банковата система по начин, който не позволява тази възможност, поне за търговските банки, имащи резервна сметка при централната банка – те не биха имали законното правото да извършват никаква друга дейност освен отдаването на заеми. Това е записано и в МЕ-ММТ програмата за действие в България. Останалите частни финансови институции, нетърговски банки, не биха имали законно право да получават заем от търговска банка срещу залог на финансови активи.



Цялата сбъркана система в световните финанси произтича от неразбирането на съвременната парична система. Погледнете невинна измама №6.

Много неправилно и вредно за реалната икономика, за постигането на икономически растеж се разчита изключително на надуването на ценови балони на финансовите и стоковите пазарите, а както и на пазара за недвижимо имущество, насърчавани от нарастването на частния кредит.

Като истински шамани централните банкери разчитат единствено на мита за “феята на увереността” (confidence fairy), т.е. хората да започнат да харчат, и така увеличавайки агрегатното търсене, благодарение на усещането, че са станали по-богати от увеличаването на цената на притежаваните от тях активи, надута обаче по изкуствен начин.

ММТ изтъква, че агрегатното търсене се регулира директно чрез правителствената фискална политика, т.е. чрез държавните дефицити или излишъци. Разликата е, че държавните дефицити са чист доход за частния сектор, докато заемите са…..заеми, които трябва да се връщат с лихва. ММТ предписва централната банка, която е клон на правителството, да поддържа основен лихвен процент равен на нула. По този начин се насърчава реалното производство, като в същото време се намалява паразитната икономическа рента.

Парите стока ли са или техническо удобство при размяната на стоки и услуги?



Уорън Мозлър избягва да употребява думата “пари”, тъй като съдържанието й е много размито и идеологически заредено. Всеки разбира нещо различно под “пари”. Така например за ортдоксалните икономисти държавните облигации явно не са пари, иначе не биха твърдяли, че така нареченото Quantative easing (QE) е печатане на “пари”. QE всъщност не “печата пари”, тъй като при него само се заменят държавни облигации с резерви, фондове от спестовните сметки при Фед отиват в чекови сметки при Фед. За икономистите пък от Австрийската школа златото е все още “пари”, а не стока като всички останали.

Националната валута преди всичко е обществен монопол, данъчен кредит и мерна единица. Чрез националната валута и данъчната система правителството, избрано от народа, си набавя необходимите за дейността си стоки и услуги. Впоследствие националната валута започва да се употрбява навсякъде в държавата и в разплащателната й система, при обмяната на стоки и услуги между субектите на неправителствения сектор, а така също е и начин за спестяване на финансови активи.



Как парите съответстват на наличните стоки и услуги?
 Кой трябва да контролира парите?




Поддържането на точното количество национална валута, необходимо за изкупуването на всички стоки и услуги, произведени от икономиката на пълната заетост, е начина, по който ММТ предписва на правителството как да поддържа едновременно пълна заетост и стабилни цени в страната.

Ако сме правителство, монополен издател на неконвертируемата национална валута при плаващ курс, и искаме да поддържаме пълна заетост без инфлация, това би означавало, че трябва да направим така, че агрегатното търсене при пълна заетост да не надхвърли производствените възможности на икономиката. Интересува ни дали инфлацията се покачва, т.е. да ли покупателната способност на населението става твърде голяма. Това ще даде сигнал да увеличим данъците (и/или намалим правителствените разходи, но според мен големината на правителството се определя само по време на избори от избирателите, така че в този случай би трябвало да увеличим само данъците). С колко? Докато статистиката отчете спад на инфлацията. Да ли сме увеличили данъците твърде много? Това ще се види ако се появят безработни. Но ако има правителствена програма за постоянна заетост (действаща като, мисля, автоматичен смукач в двигателя на кола (?)), появилите се безработни биха отишли директно в нея и евентуалният по-нататъшен спад в агрегатното търсене би спрял.



А “парите” (финансовите активи, изразени в националната валута, като например държавни обигации и резерви, и фактически кеш), които са спестени в сметки или в кеш не ни интересуват, тъй като те не участват в агрегатното търсене. Те са като бензина в резервоара на кола, той си седи там, а не е в горивната камера на двигателя.


Кой трябва да контролира този, който контролира парите?



Правителството, като монополен издател на националната валута, я контролира, а гражданите, които са го избрали, съответно контролират него. За българските граждани е достатъчно само да знаят, че е напълно възможно правителството им да организира природните ресурси и хора на България така, че да има достатъчно производство за достоен живот при пълна заетост и стабилни цени. Не е нужно те да знаят как точно работи макроикономическият механизъм. За да сте добър шофьор, например, не е нужно да знаете двигателя на колата си в детайли. 

Когато гражданите не са доволни от постигнатите резултати, например има голяма безработица, или голяма инфлация, те само ще знаят, че това е следствие от незнание или корупция в правителството, което са избрали и съответно ще потърсят нов работник да извърши нужната работа.

Райчо Марков

Ню Йорк