четвъртък, 19 февруари 2015 г.

ГЪРЦИЯ ИСКА ДА СПАСИ ЕВРОПА, НО МОЖЕ ЛИ ДА УБЕДИ ЕВРОПЕЙЦИТЕ? (СТАТИЯ В АЛ ДЖАЗИРА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИСТКА ПАВЛИНА ЧЕРНЕВА)


Вчера американската Ал Джазира публикува статия на икономистката от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) – д-р. ик. н. Павлина Чернева:




ГЪРЦИЯ ИСКА ДА СПАСИ ЕВРОПА, НО МОЖЕ ЛИ ДА УБЕДИ ЕВРОПЕЙЦИТЕ?

Повечето анализи за гръцката дългова криза игнорират една важна реалност: Докато Гърция е “грозното пате на деня” (villain de jour), всяка нация от Еврозоната изпитва силен недостиг от кеш. Това е така, поради всепризнатия, но не напълно разбран, дефект, в сърцето на финансовата архитектура на Еврозоната, който превърна исторически безпрецедентен брой държави от издатели на собствените си национални валути в потребители на една обща валута.

Просто Гърция е първата страна, която изпита тежките последици от тази загуба на паричен суверенитет. Без да притежава независим източник на финансиране, без собствена валута, без централна банка, гарантираща правителствените задължения, Гърция трябваше да търси помощ от другите. И като условие срещу тази помощ досега, Гърция бе принудена да се съгласи на агресивен остеритет (т.е. радикална политика на бюджетна строгост).

Може да се направи следната аналогия. Представете си ситуация, в която Съединените щати ползват обща валута, но нямат Министерство на финансите, което да провежда макроикономическа политика и да прави стабилизационни или експанзионистични разходи, когато се налага. Представете си също, че на Федералния резерв е забранено, със закон, да гарантира дълга на американското федерално правителство. И представете си, че един щат, да кажем, Илиноис (все едно Германия) е главният нетен износител, акумулиращ долари (евро), докато повечето от останалите щати (какъвто е случаят в Еврозоната) са нетни вносители, и поради това от тях изтичат долари (или евро). Накрая, представете си, че Илиноис предоставя заем на нуждаещата се от кеш Джорджия (все едно Гърция), диктувайки й обаче провеждането на бърза, жестока приватизация на публични активи и въвеждането на драстични съкращения на щатските заплати, пенсии и другите важни програми. Това накратко е ситуацията в Еврозоната днес.

Но миналия месец гръцките избиратели отхвърлиха продължаването на остеритетната програма, която хвърли икономиката им в депресия, гласувайки за правителство, което е решено да се откъсне от сегашните условия, по които Гърция получава помощ от Тройката.

В понеделник изглеждаше, че преговорите достигнаха до задънена улица. Членовете от Европа отказаха да предоставят на Гърция мостов кредит и поискаха придържане към остеритетните условия на финансовата помощ, договорени с предишното гръцко правителство. В същото време гръцкият финансов министър, Янис Варуфакис, остана оптимист, че Атина може да договори условията, по които получава помощ от Брюксел.

Какви са залозите?

Гърция може или да приеме европейския ултиматум, или да откаже сделката (както Варуфакис бе заявил, че ще спази партийното обещание към избирателите). Ако се постигне компромис, почти със сигурност той ще дойде от някаква европейска отстъпка. Все пак, Гърция вече прие 70% от предишните условия по споразумението и, по този начин, измина повече от половината път към европейската позиция.

Но досега европейските официални лица отказаха да направят и най-малкото движение напред. Те залагат на това, че Гърция ще иска да избегне банкрут на всяка цена, за да не допусне възможна банкова криза, която би довела до още по-големи затруднения за населението и би подкопала доверието в новото правителство.

Изпадането в несъстоятелност не е най-привлекателният избор за Гърция, въпреки че последствията от такова действие може да не са толкова ужасни, колкото някои очакват. Понастоящем Гърция работи с първичен излишък и за известно време може да има достатъчно кеш за преследването на стимулиращи реформи. Но в даден момент проблемът с финансирането отново ще възникне. Гърция се надява, че подобренията в икономиката, включително резкия растеж на заетостта, доходите и печалбите, които ще доведат до повече данъчни постъпления и ще намалят разходите за борба с бедността, биха били достатъчно бързи, за да произведат рязък краткосрочен растеж, който би подобрил способността на Атина да заеме средства от частните пазари за финансиране на дългосрочни обществени проекти. Фундаменталният проблем, обаче, си остава загубата на паричния суверенитет.

Един от начините да се изостави остеритета, като в същото време не се напуска Еврозоната, е Гърция да издаде нов финансов инструмент (някакъв вид паралелна валута), който да се използва заедно с еврото. Две такива предложения са: Разписки, с които може да се погасяват данъци и Държавни облигации, подкрепени от данъците, които могат да бъдат използвани за плащане на домашните данъци. Това условие ще предизвика търсене на новата валута, която ще бъде емитирана от Гръцкото правителство в други ситуации на недостиг на еврото.

Страховете от банкова криза в Гърция в случай на банкрут не са лишени от основание, но може и да са преувеличени. Всички гръцки банки вече са регулирани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Продължавайки аналогията със САЩ - Федералният резерв би ли закрил Ситибанк, ако щатът Джорджия изпадне в несъстоятелност и откаже да плати дълговете си? Рисковете, стоящи на преговорите, обаче, не се отнасят само до перспективите пред Гърция, но и до възможността на всяка нация в Еврозоната да се финансира.

В съответствие с обществените настроения у дома, Варуфакис извади евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната извън възможните опции, с което изгуби най-силния си коз в преговорите. Това го оставя единствено с надеждата за разумен отговор от страна на европейските му колеги, добрата воля и уважението им към жеста на гръцкото правителство.

Изглежда, че той печели време, за да представи проект, който би могъл не само да възстанови гръцката икономика, но и да предпази другите страни от евентуално изпадане в затруднено положение. Главното му предизвикателство тогава е да убеди събеседниците си, че това, което е най-доброто за Гърция, всъщност е и най-доброто за Европа.

Германия може би е решена да запази Еврозоната цяла, но при условия, налагащи една силно консервативна икономическа ортодоксия в цяла Европа, приложена за първи път от президента Роналд Рейгън и министър-председателката Маргарет Тачър. Ако наистина всички партии на масата на преговорите се стремят да превърнат ЕС в политически съюз, Варуфакис ще защитава тезата, че това не може да се постигне чрез рецептата на Тройката, но ще изисква широко възприемане на по-прогресивни принципи, насърчаващи растежа.

Гърция се нуждае от решение, което е не по-малко от Плана Маршъл, за да възстанови икономическия растеж, но същото важи и за по-голямата част от Европа. Атина се стреми да покаже алтернативен път за Европа, спирайки приватизацията, разпродаваща “като при пожар” обществените активи, връщайки обратно опустошителните реформи на трудовите пазари, и надявайки се да изгради социалноосигурителна мрежа за безработните.

Заместник-министърката на труда и старши сътрудник в Института Levy, Раня Антонополус, разработи предложение за програма за гарантирана заетост в Гърция като средство за справяне с кризата с безработицата. Европейската комисия вече има подобен манифест, който да отговори на ужасяващата младежка безработица в Европа, наречен "Гарантиране на младежка заетост". Програмата, обаче, си остава неприложима, тъй като изпълнението й зависи от изпитващите парични затруднения страни-членки на Еврозоната, а не от фискална власт, обхващаща цяла Европа, която да е с достъп до финансиране от ЕЦБ.

За да се постигне политическия съюз, към който всички страни казват, че се стремят, е необходимо да се създаде фискална институция (европейски еквивалент на американското Министерство на финансите), но също така и да се сформира координирана макроикономическа политика, насърчаваща растежа за Еврозоната като цяло и най-важното - изграждането на социалноосигурителна мрежа за цяла Европа.

На масата на преговорите Гърция носи желанието да се спре хуманитарната криза, създадена от остеритета, но и избягвайки опцията да продължи сама с отхвърляне на еврото и въвеждане драхмата. Но убеждаването на силните на деня в Еврозоната, както на и корпоративните интереси, стоящи зад тях, в нуждата от фундаментална преориентация към по-прогресивен консенсус, си остава трудна задача.

Всъщност на Варуфакис може да му бъде простено, ако усеща, че върви по пътя, осветен от друга гръцка легенда – Сизиф.


ИЗТОЧНИК: america.aljazeera.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар