 |
| Bernie Sanders |
Неотдавнашните избори
в Гърция дадоха властта на нова партия на име Сириза, чиято платформа е за икономичиски
стимули, а не за затягане на коланите (остеритет). Манталитетът на строгите икономии,
приет от Германия и Международния валутен фонд, е известен с налагането на остеритет,
режене на правитеслтвените разходи за обществени услуги и социални придобивки, а
това, най-после, дойде твърде много на Гърция. Избирателите разбраха, че остеритетът
само удължава икономическия спад, намалявайки парите в обръщение. “Трудната любов”
на остеритета прави фразите: “затегнете коланите”, “фискална отговорност”, “балансирайте
бюджета” да звучат като добродетелни неща, но тя е лош икономикс. Разчита на грешната
метафора, като например тази, че правенето на семейния бюджет е същото като правенето
на бюджета на нация, която има собствена суверенна валута.
Остеритетната
нагласа среща нов враг и в американския Сенат. По ирония на съдбата,
пренареждането след последните избори в САЩ, които направиха обичащите остеритета
републиканци мнозинство, доведе и до назначаването от сенатор Бърни Сандерс в
Бюджетната сенатска комисия на нов икономист, противопоставящ се на
остеритета – професор Стефани Келтон от Университета в Мизури, град Канзас.
Професор Келтон е застъпник на Модерната монетарна теория (ММТ), икономически
подход, защитаващ стимулите. Нейното назначение представлява най-голямата
стъпка напред за ММТ, откакто през 2013 г. тя се прочу с предложението за
Трилионната платинена монета (Trillion
Dollar Platinum Coin). Известно е, че тогава Келтон създаде хаштага #mintthecoin,
който бе отразен в колонките на Пол Кругман в Ню Йорк Таймс и други.
Назначаването
на Келтон е пробив в по-отстъпчивия подход за “балансирани бюджети” на някои
демократи, като например на предишни министри на финансите с връзки от Уол
Стрийт и фискално консервативните “фискални ястреби”. Келтон и колегите й от
ММТ отиват отвъд традициония Кейнсиански стимул за дефицитно харчене в
краткосрочен план. Те се стремят да освободят силата на паричната политика, да
избягат от манталитета за недостиг, наложен върху действията на правителството,
може би дори подновявайки дискусията за трилионната платинена монета.
Келтон и
колегите й от ММТ поддържат такива видове стимули, които насочват парите към
99-те % чрез такива политики, като въвеждането на универсална програма за гарантирана заетост, която би
заличила систематичната безработица или инвестиции за трилиони долари за така
нужната и изостанала поддръжка на инфраструктурата ни. Това контрастира с
Количественото улеснение (QE), което се
използва от предишния председател на Федералния резерв, Бен Бернанки, което
подпря банковия сектор чрез закупуването на такива банкови активи като държавни
облигации и правителствено гарантирани ипотеки и бе бум във финансовия сектор,
но не и за повечето хора.
Освен че
помага на хората, живеещи в бедност, икономическият стимул в стил ММТ също може
да е по-добър и за планетата ни. На проблемите, свързани с увреждането на
околната среда се отделя по-малко внимание по време на икономически спад,
когато, като извинение за несправянето с големите проблеми, опонентите използват
фразата “не можем да си го позволим”. “Икономиката” (като войната в Близкия
изток) може да заеме целия честотен диапазон на обществения разговор.
Икономическите политики в стила на ММТ ще отстранят бюджетното ограничение и ще
позволят повече обществени разходи, което може би е необходимо, за да се
предотврати катастрофата, ако и когато пазарните анализатори най-накрая отчетат
неизгоримите въглеродни запаси на стойност $27 трилиона ($27 trillion in un-burnable carbon), които понастоящем
стоят в балансите на енергийните компании за изкопаеми горива.
Изтеглянето на
инвестиции в сферата на изкопаемите горива
от всеки нов
пенсионен фонд или университетски фонд увеличава безпокойството относно
пазарния риск за компаниите за добив на изкопаеми горива и идващите задължения
от таксите за въглеродно замърсяване и разрешителни за закупуване след като
веднъж се приеме въглеродното ценообразуване. Вместо да изпуснем въглеродния
балон и спадащото търсенето за изкопаеми горива да сринат икономиката, ММТ ще
насърчи стабилен правителствен отговор. Важно възражение е, че устойчивото
развитие изисква свързването на икономическите стимули с реформи, които ще
отделят въглеродните емисии от икономическия растеж.
Това може да
се постигне с поставянето на един въглероден капак върху цялата икономика, една
увеличаваща се цена на отделящите въглерод продукти и връщането на доходите
обратно към домакинствата. Сенатор Сандерс разбира това, тъй като през февруари
2013 г. той и сенатор Барбара Боксер предложиха въвеждането на нарастваща такса
върху въглеродните емисии, като три пети от тези постъпления да отиват обратно
към хората като добавка към дохода им за чиста енергия (Family Clean
Energy Rebate).
Сенатор Сандерс е в партията на
малцинството в Сената, но влиянието му преди изборите за президент през 2016 г.
може да се отрази на дебата вътре в Демократическата партия. С назначаването на
Келтон на тази позиция, сенатор Сандерс предоставя възможност за обществото и
медиите да чуят нови идеи за това, как правителството може да играе активна
роля в справянето с проблемите на 21-ви век, включително: промяната на климата,
инфраструктурата и грижата за бедните и възрастните.
Спасяването на планетата ни иска пари,
така че се нуждаем от вид икономикс, който ни дава силата да ги създаваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар