ЧАСТ В: ВЪВЕДЕНИЕ В МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ, ГЛАВА 11 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: ФУНКЦИИТЕ НА КЕЙНС ЗА СЪВКУПНОТО ТЪРСЕНЕ (D) И СЪВКУПНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (Z)

Бележка: 

Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория

глава 1                                                    глава 6

глава 2                                                    глава 7

глава 3                                                    глава 8

глава 4                                                    глава 9

глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика

глава 11                                                                      глава 19

глава 12                                                                      глава 20

глава 13                                                                      глава 21

глава 14                                                                      глава 22

глава 15                                                                      глава 23

глава 16               

глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика

глава 18                       глава 24

                                     глава 25

                                     глава 26                     

Съавторите на учебника - професорите по икономикс - австралиецът Уилиям (Бил) Мичъл и американецът Рандъл Рей:

WILLIAM MITCHELL

L. RANDALL WRAY

ЧАСТ В: ВЪВЕДЕНИЕ В МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ

Глава 11: Функциите на Кейнс за съвкупното търсене (D) и съвкупното предлагане (Z)

11.1. Преглед

11.2. Някои начални концепции

11.3. Функцията на Кейнс за цената на съвкупното предлагане (Z)

11.4. Определяне на функцията на съвкупното търсене (D)

***

В тази глава въвеждаме аналитичния модел, който ни помага да разберем как се определя БВП и заетостта в една икономика. В началото разглеждаме единствено пазара за крайна продукция, който понякога е наричан продуктов пазар. Той е сегментът на икономиката, където стоките и услугите се купуват и продават.

С други думи, ще видим как разходните решения на домакинствата, фирмите, правителството и външния сектор се отразяват на равнището на общо производство и национален доход, произведен през всеки даден период. От друга страна, това ни позволява да разберем как се определя общата заетост.

Започваме с рамката, базирана на анализа на Кейнс за съвкупното предлагане и търсене, който той разработи в Общата теория.

Глава 3 на Общата теория е озаглавена “Теория на ефективното търсене” и дискусията, която следва, предоставя базата за основния макроикономикс на общото производство и определянето на дохода, който ще намерите в повечето учебници.

11.2. Някои начални концепции

Концепцията на таблици и функции

В глава 4 - “Методи, инструменти и техники” - въведохме основните аналитични и начални техники, които студентите би трябвало да научат, за да схванат макроикономикса. Като напомняне – икономическите модели използват графики или криви, за да опишат поведението, което може да е или ex ante (преди действието и отразява плануваното или желано действие на домакинствата, фирмите, правителството и т.н.); или може да е ex post, което представлява фактическите резултати, които са последици на действието.

В най-простия макроикономически модел на разходите, дохода и заетостта се срещаме с графиките на съвкупното търсене и предлагане. Тези графики изобразяват поведение преди действието (ex ante) и ни казват, че резултатите ще зависият от други условия в икономиката. В тази глава ще разгледаме графиките на съвкупното предлагане.

В икономичесакта литература термините графика и функция се използват взаимозаменяемо. Предпочитаме да използваме функцията за изобразяването на връзката между интересуващите ни променливи, като например разходите и дохода.

Функцията на заетостта и производството

За да развием теория за заетостта, която обяснява равнището на заетост и движението й през времето във връзка с паричната икономика, оперираща при капиталистически условия, ние се нуждаем от разработването на разбиране относно това, как заетостта се свързва с определянето на общото производство. Върху този въпрос се фокусираме по-подробно в глава 12, но засега трябва да погледнем това отношение, защото то се отразява на движението на разходите в икономиката. В този контекст развиваме концепцията за функцията на заетостта и производството, която показва колко труд е необходим за произвеждането на даден обем реална продукция.

Да предположим, че сумата от труд, който фирмата назначава, се определя от сумата на продукцията, която фирмата планува да произведе. Това решение е направено в среда на стабилни ставки на работната заплата и съотношения капитал-труд. Съотношението капитал-труд изразява комбинацията от производствения капитал (машини, оборудване и т.н.) и труда, който текущата производствена технология определя. Например фирма за изкопи може да предостави лопати за всеки работник за изкопаването на основите на нова сграда. Това би била производствена технология с ниско съотношение капитал-труд. Понякога такава е наричана трудоемка техника. Алтернативата би била да се използва оборудване за механично изкопаване и да се назначат по-малко работници за постигането на същия резултат. В този случай производственият процес би използвал по-висши техники на съотношение капитал-труд, което понякога се нарича капиталоемко производство.

Функцията на заетостта и производството можем да запишем така:

(11.1) Y = αN

където N е общият брой на заетите работници, α е степента на производителност на труда, а Y е плануваната продукция (на базата на очакваното харчене), което е равно на фактическия резултат в текущия период. Фирмите произвеждат на основата на очакваното общо харчене (разходи), и веднъж когато всички сектори са направили своите разходни решения (с други думи, веднъж когато съвкупното търсене практически е реализирано), фирмите откриват дали техните очаквания са били правилни или не, т.е. те разбират, дали са произвели в повече, по-малко или точно, колкото са реализираните разходни действия.

Какво означава производителност на труда?

Производителността на труда се дефинира като произведена продукция от единица труд. Така можем да решим уравнение 11.1. за α, за да получим Y/N, което е алгебричният еквивалент на нашата дефиниция.

Колкото по-висока е производителността на труда (α), толкова по-малко заетост е нужна за производството на единица продукция за дадена производствена техника (съдържаща се в α).

Факторите, които въздействат върху размера на α включват: технологията (независимо дали това е най-добрата практика, капиталоемка или трудоемка); уменията на работниците и служителите и мотивацията им; управленските умения и бизнесорганизацията. Често в публичните дискусии относно спадащия растеж на производителността съществува ненужно фокусиране върху работника с доводи за незадоволителна мотивация и липса на умения. Рядко във фокуса са управленските умения, въпреки свидетелството, че упрвленските вземания на решения са причина за бавния растеж на производителността. Например, пропускът да се инвестира в последните технологии ще предизивика изоставане в производителността.

Като пример могат да се дадат австралийсите авиолинии, Qantas, които доминираха международния пътнически пазар за австралийци, пътуващи в чужбина. В късните години на 70-те авиолинията превозваше около 42% от австралийските пътници в чужбина. До 2012 г. пропорцията спадна до 18%, тъй като конкуренцията на такива авиолинии като Emirates и Singapore Airlines откъсна от пазарния й дял. Има много причини за този спад в пазарния дял, но едно от основните обяснения, е че управлението на Qantas е взело лоши решения по отношение на подновяване на флотилията и е отказало да инвестира в най-новите реактивни самолети, които са по-икономични в разхода на гориво и по-ефтини за поддръжка.

Ако α е стабилна в краткосрочен план (в рамките на текущия инвестиционен цикъл), тогава след като веднъж фирмата реши равнището на продукция, която да произведе, за да задоволи очакваното търсене, тя, едновременно с това, знае колко работници и служители трябва да назначи.

Фигура 11.1. показва двете различни функции на производството и заетостта, и двете са пропорционални (което значи, че са прави линии), но положително наклонени (в зависимост от размера на α).

Ако очакваното търсене за продукцията на фирмата би била $1200 милиона за текущия производствен период, тогава, в зависимост от състоянието на технологията (представено от α), тя би назначила 600 работници, ако α = 2 (по-ниска производителност) и 400 работника, ако α = 3 (висока производителност).

Фигура 11.1. Функцията на заетостта и производството

Парични работни заплати

В глава 12 ще разгледаме подробно определянето на работната заплата. Засега използваме някои прости, но реалистични допускания, за да подтикнем анализа в тази глава.

В тази връзка едно полезно допускане, поне в краткосрочен план, е приемането, че размерът на паричните работни заплати е екзогенен (външно за системата) в краткосрочен план. Това не означава, че допускаме, че големината на паричните работни заплати никога не се променя. Означава само, че по отношение на параметрите на нашия модел за съвкупното предлагане (т.е. различните влияния върху съвкупното предлагане, които ще разгледаме), стойността на паричната работна заплата ще се счита за непроменяща се в краткосрочен план.

Преди да дискутираме възможните фактори, които правят това допускане уместно, първо трябва да изясним някои често обърквани концепции, отнасящи се до работните заплати.

Правим разграничение между паричната работна заплата и реалната работна заплата.

Стойността на паричната работна заплата се определя от пазара на труда и е сумата, в номинално (текущо доларово) изражение, която работниците и служителите получават на час, когато продават работната си сила на капиталистическите бизнес-фирми или на работодателите (например правителството). Фактическата парична заплата във всяка точка от времето е резултат от договореностите, постигнати между работодателите и работниците и служителите - или на базата на децентрализирани преговори, или чрез преговри за цели сектори от икономиката или за цялата икономика. В някои държави, като Австралия, исторически съществуват трибунали (съдилища), определящи работната заплата, което поставя този процес на определяне на работната заплата  в съдебната юрисдикция, отразявайки съперническата същност на отношенията между работниците и капитала.

Резултатът за работните заплати във всеки момент от времето, до голяма степен, е зависим от силата на договарящите се страни. Промени в заплатите възникват на непостоянни интервали и определят поведението на страните в последващия икономически период (понякога месеци, обикновено години). Тази накъсана същност на определянето на работните заплати чрез институционалните структури (като преговорите между работодатели и профсъюзи) и неявната договорна същност на съществуващите между работодателите и работниците отношения относно работната заплата за даден период в бъдещето, е това, което се използва за оправдаване на допускането, че работните заплати са екзогенни в краткосрочен план, което използваме за разработването на обяснение за съвкупното предлагане.

Реалната стойност на работната заплата е паричната заплата, обезценена чрез някакъв ценови индекс. В глава 4, “Методи, инструменти и техники” научихме как дефлаторите са построени и използвани за преобразуването на текущите ценови променливи в постоянни ценови (реални) променливи.

Изборът на дефлатор зависи от контекста. От гледната точка на работника, реалната работна заплата може да е паричната заплата, изразена в смисъл на равностойността на реални потребителски стоки. Така че бихме приели тази стойност да бъде стойността на паричната заплата разделена на величината на потребителските цени (индекса на потребителските цени – ИПЦ).

От гледната точка на работодателя, реалната (производствена) работна заплата се измерва по-точно чрез паричната заплата, платена на работниците, разделена на конкретната цена, която фирмата получава за продукцията си, което е по-тясна концепция, отколкото реалната заплата, разглеждана от гледната точка на работника.

По-важното е, че противно на това, което ортодоксалните учебници ще предложат, реалната работна заплата не се определя на пазара на труда и може да бъде повлияна от работниците само дотолкова, доколкото те могат да повлияят върху резултата за стойността на паричната заплата.

Реалната работна заплата е съотнощението на две цени – паричната работна заплата (определена от пазара за труда) и нивото на потребителските цени (определени на пазарите за стоки и услуги). Двете цени, които формират ставката на реалната заплата, се определят от различни сили на различни пазари в икономиката.

Както ще видим, предполага се, че цените се поставят от бизнес фирмите на пазарите за стоки и услуги в зависимост от желаните надценки на разходите. Цените не са фиксирани от работниците.

Често икономисти и други предлагат работниците да намалят реалните си заплати, за да се подобрят перспективите пред безработните за намиране на работа. Подробно ще обясним логиката на това предложение в други глави и ще направим заключение, че предложението за такива политики е неоснователно. Но като предшественик на тази дискусия, дори ако твърдението се основава на основателно разбиране за това как масовата безработица възниква, все пак съществуват няколко предварителни, но критични въпроси, на които тези предложения не могат да отговорят.

Как работниците постигат понижаване на реалната заплата, когато всичко, което те могат да направят, е да повлияят на резултата на паричната заплата?

Как промяната на паричната заплата е в състояние да повлияе на промяната на цените?

Намаляването на паричната заплата не би ли провокирало намаляване на цените едновременно с намаляването на производствените разходи и по този начин да остави реалната заплата непроменена?

Тези първоначални заявки са отделно от диспута сред икономистите относно това, дали намаляването на реалната заплата би повлияло на растежа на заетостта независимо от промените в ефективното търсене. Този въпрос е адресиран в по-късни глави.

Какво е основанието за предположението за нееластичността на паричната заплата? Има силно свидетелство, че работниците се противопоставят на намаляването на паричните заплати, а фирмите, най-общо, предпочитат да не предлагат такива намаления. Само в изключителни ситуации, свързани с неминуемя крах на бизнес начинанието, в което работниците са назначени и съществуването на много високи нива на безработица, сме наблюдавали работниците да се съгласяват на намаляване на паричната заплата.

Устойчивостта към намаляване на паричните заплати също се дължи и на предпочитанията на работодателите. Дори когато стойността на безработицата е в двуцифрени числа (ниво, считано за високо според историческите стандарти), абсолютната бройка на работниците без работа спрямо тези, които все още са запазили работните си места, е малка. Поради това работодателите не искат да рискуват да застрашат приветливите индустриални отношения с голям брой работници, за да подобрят съдбата на малка част от работната сила.

Тези проблеми разглеждаме в по-големи подробности в глава “Безработица и инфлация” и глава “Кейнс и класиците”.

11.3. Функцията на Кейнс за цената на съвкупното предлагане (Z)

Преди да разгледаме начина, по който икономиката разпределя пропорционално номиналното съвкупно търсене между реалното производство и цените, ние се запознаваме с модела за цената на съвкупното предлагане, който Кейнс разработи в Общата теория, което завършва анализа на ефективното търсене, развит в секция 11.4.

Пазарът на стоки и услуги в икономиката е мястото, където общата подукция е произведена и продадена. Понякога той е наричен продуктов пазар. В глава 5, “Рамката на националното счетоводство (NIPA)”, изучихме начина, по който националната статистика измерва съвкупната дейност, която възниква на пазара за стоки и услуги. Видяхме, че общото номинално (по текущи цени) производство (или БВП) може да се изрази просто като PY, където P е съвкупното ценово ниво, а Y е съвкупната реална продукция.

Така че общият обем продукция, произведена в икономиката във всеки период, е изразен като общата реална произведена продукция остойностена чре съвкупното ценово равнище.

Това е изходната ни точка. По-късно в главата ще отделим двата компонента – цена и количество, за да развием разбирането на проблемите, поставени в самото начало на тази глава – как реагира икономиката на повишаването на номиналното съвкупно търсене в смисъл на общо производство и цени.

Но първо ще разгледаме как Кейнс е видял отношението между общите приходи (дохода) – PY – и заетостта.

Глава 3 на Общата теория е озаглавена “Теория на ефективното търсене” и дискусията, която следва, предоставя основата за началния макроикономикс на общото производство и определянето на дохода, който ще намерите в повечето учебници.

Кейнс казва, че когато фирмата назначи труд, за нея ще възникнат “два вида разходи”. Тези разходи за труд са:

- Костуема цена – сумите, които фирмата трябва да плати на работниците;

- Разход за потреблението – сумите, които фирмата трябва да плати на други фирми за необходимите неща за започване на производството си.

Сумата, която фирмата получава чрез продажбата на произведената продукция, която е в повече на сумата за тези разходи, е сумата на печалбите и костуемата цена.

Кейнс застъпва тезата, че мотивацията на фирмата при назначаването на работници и служители е да максимизира печалбата, която получава от произведената от нея продукция. В този контекст можем да разгледаме съвкупния или общ доход, който е получен от всяко ниво на заетост като “постъпления от тази заетост”.

Погледнато от друга перспектива, Кейнс казва, че:

“…съвкупната цена на предлагането на общото производство при дадено ниво на заетост е очакването за постъпленията, които биха направили уместно назначаването на работници и служители от предприемачите.”

Тази идея дава основата за неговата функция на цената на съвкупното предлагане, която показва, за всички възможни нива на заетост, от колко приходи (доход) фирмите биха се нуждаели за предоставяне на всяко ниво на заетост, отговарящо на условието за максимизиране на печалбата.

Ясно е, че бихме могли да променяме целта за максимизиране на печалбата, за да включим различни цели във връзка с маржовете. Но това усложнение не е нужно в този момент.

При построяването на функцията на съвкупното предлагане Кейнс е допуснал, че производствените техники, ресурсната наличност и стойността на паричната заплата са дадени. При тези условия фирмите:

“…полагат усилия да фиксират заетостта на нивото, на което те очакват да максимизират остатъчното количество постъпления над тези за  разходите за парична заплата.”

В съответствие с това Кейнс определя Функцията на съвкупното предлагане, Z, да е “цената на съвкупното предлагане на продукцията при назначаването на N хора”, а графиката е написана така: Z = φ(N).

Таблица 11.1. Функции на съвкупното предлагане, фиксирани и нарастващи стойности на паричната заплата

Като практически пример, разгледайте данните в таблица 11.1., които са произлезли от функцията за съвкупното предлагане при две предположения относно стойностите на паричната заплата.

Колоните (2) до (4) предполагат постоянна парична ставка на работната заплата от $15 на час при 52 работни седмици на година. Всяка работна седмица е 35 часа, така че работещият на пълно работно време е зает 1820 часа на година. От друга страна, фирмите изискват 20% печалба – възвръщаемост на общите разходи (които в този пример са общите разходи за труд). Така че, когато паричните заплати са фиксирани на $15 на час, фирмите изискват надценка за печалбата си от $3 на час.

Това може да се интерпретира, че ако икономиката назначи 11 милиона работници и служители, общо фирмите биха изисквали $360 милиона общ доход на година, за да покрият общите си разходи за труд ($15 на час по 35 часа на седмица по 52 седмици на година) плюс тяхната желана надценка на час от работната заплата.

Фигура 11.2 хваща тези данни в графична форма, като непрекъснатата линия изобразява презумцията за фиксирана ставка на паричната заплата. При тази презумция наклонът на функцията Z е възходящ, защото когато ставките на паричната заплата са фиксирани, общите разходи за труд нарастват с назначаването на повече работници и служители. Така фирмите ще изискват повече приходи от продажби (постъпления или общ доход) при всяко ниво на заетост, за да гарантират, че ще покрият производствените си разходи и ще генерират желания доход за печалбата си.

Фигура 11.2. Функцията на съвкупното предлагане (Z) при различни допускания за  стойността на паричната заплата

Графиката също може да е възходяща (дори по-стръмна, отколкото графиката на фиксираната ставка на паричните заплати, изобразена на фигура 11.2.), ако фирмите трябва да плащат по-високи заплати с увеличаването на заетостта и спадането на безработицата. Данните, показани в колони (5) до (8) на таблица 11.1, отразяват тази възможност с допускането пълната заетост да е 11.8 милиона. Допускаме, че след като заетостта достигне 11 милиона, фирмите плащат по-високи ставки на час парична заплата, както е показано в таблица 9.1., което има ефекта на повишаване на общите разходи за труд.

В този случай Функцията Z би станала по-стръмна – виж прекъснатата линия на фигура 11.2. Колкото по-бързо се повишава ставката на паричната заплата с доближаването на икономиката до пълна заетост, толкова по-стръмна би станала функцията Z и толкова по-малко заетостта би реагирила на дадена промяна в очаквания общ доход. Веднъж икономиката достигнала пълна заетост, функцията Z би станала вертикална, защото повече заетост не би се предлагала.

Някои икономисти поддържат тезата, че разходите нарастват дори по-бързо, отколкото възможността за нарастване на заплатите с увеличаването на заетостта. Това се отнася до проблема, дали има нарстваща или намаляваща възвръщаемост.

В Общата теория Кейнс приема класическото виждане, че фирмите срещат увеличаващи се разходи (намаляваща възвръщаемост), движени от предположението на намаляващата маргинална възвръщаемост. Това означава, че продуктивността намалява с увеличаването на заетостта при даденото фиксирано предлагане на капитал. Към този проблем ще се върнем в главите, където изучаваме по-подробно пазара на труда.

Както видяхме във фигура 11.1., възприемаме операционното допускане в тази глава, че възвръщаемостта е постоянна.

Смисълът е, че ако продуктивността намалява с нарастването на заетостта, тогава графиката Z ще стане по-стръмна, тъй като дейността се повишава, независимо от това какво се случва със ставката на паричната заплата.

ПОВЕЧ ТУК

По-късно в тази глава ще реконструираме страната на съвкупното предлагане на икономиката в реални условия и ще свържем цената и общото производство.

Основно проникновение в макроикономикса е, че разходите на един са доходите на друг. Можем също да кажем, че за всеки изхарчен от купувача долар, доходът на продавача се повишава със същата сума. Както видяхме в глава 5, “Национален доход и производствените сметки”, общият обем на всички произведени стоки и услуги през всеки период (да кажем година) е точно равен на националния доход, изкаран от всички получатели за същия период.

За да разберем съвкупното предлагане, започваме с единичната фирма. Всяка фирма закупува началните, нужни за производството й, компоненти (суровини, труд и т.н.) с надеждата, че ще трансформира тези начални неща в стоки и услуги (междинни и/или крайни), които могат да бъдат продадени за пари.

Прилагайки счетоводното правило, че разходите (харченето) са равни на дохода, знаем, че общите приходи за фирмата (продажбите й) са равни на сумата от общите й разходи и реализираните й печалби във всеки период. Печалбите са просто остатъка от приходите от продажбите, който е над общите разходи. Реализираните печалби в капиталистическата система са остатъчни и се наблюдават след като производството и продажбите са се осъществили. Фирмата очаква да направи печалба, но може да подцени разходите или да надцени общите приходи и да завърши със загуба.

Например, да предположим, че дадена фирма генерира приходи от продажби на стойност $20 милиона за текущата година. За да постигне тези приходи, тя трябва да направи разходи във формата на заплати, разходи за суровини, закупени и използвани в производството, разходи, свързани със заводите и съоръженията (например наеми, лихвени плащания за взети кредити) и други операционни разходи.

Производствените разходи са изброени, както следва:

Заплати                                                                                       $12 милиона

Суровини                                                                                    $ 4 милиона

Разходи за заводи и оборудване (наем, лихви и т.н.)           $2 милиона

Други разходи                                                                             $1 милион

Общи производствени разходи                                         $19 милиона

За този пример калкулираме, че фирмата е изкарала печалба от $1 милион. Тук сме се абстрахирали от данъците и амортизацията, за да избегнем навлизането в дискусия относно различието в Националните сметки между Националния доход и БВП, които обяснихме в глава 5 (за обяснение виж също: Footnote 1, page 252 Tarshis, 1947)

Всички производствени разходи са платени на работниците, доставчиците на суровини, собствениците на недвижимо имущество, банки, които са предоставили финансиране и подобни. За тези получатели производствените разходи на фирмата са потоци от доход.

Ясно е, че тези сметки съществуват във всички фирми, произвеждащи стоки и услуги в икономиката. Фирмите в икономиката също са взаимосвързани, защото една фирма може купи суровини или завод и машини, например, от други фирми. Така че някои от тези производствени разходи за фирмата, показани в горната таблица, ще бъдат приходите от продажбите на други фирми.

Така за приходите на всяка фирма можем да проследим потока на харченето (разходите) от тази фирма през цялата икономика, за да си покажем, че общите разходи се равняват на общия национален доход.

Фигура 11.3. Продажбите на фирмите и националният доход

Source:Tarshis, L. (1947) The Elements of Economics, Houghton and Mifflin, Boston 

В учебника от 1947 г. – Елементи на икономикса – написан от Lorie Tarshis, четем (стр. 254):

“… постъпленията на фирмата от продажбите във всеки период са равни на сумата от нейните разходи и нейната печалба за този период. Всички неща-разходи могат да бъдат идентифицирани като доход на някой друг: директни разходи за заплата; и разходи за суровини след една или няколко стъпки от анализа на дейностите на фирмите, които доставят суровини на нашата фирма или на фирмите-доставчици на суровини и т.н. По същия начин – изкараните печалби са, разбира се, доход за собствениците на фирмата. Следователно постъпленията на фирмата от продажби във всеки период се равнява на доходите, изкарани от производството на това, което тя е продала.”

Той изработва тази диаграма (неговата фигура 57, стр. 254), за да представи взаимоотношението между приходи от продажбите на нивото на фирмата и национален доход на макроикономическо ниво.

Блок А1 са общите приходи на фирма 1 за текущия период. Тя използва приходите, за да плати заплати (W1), наем и лихви (L1) и други суровини, закупени от други фирми-доставчици (F1)

Печалбите на фирма 1 (P1) = A1 – [W1 + L1 – F1]

Общият доход, генериран от фирма 1 = (P1) + W1 + L1 - F1 = А1

Ако предположим, че фирма 2 е единственият доставчик на суровини за фирма 1, тогава нейните общи приходи (А2) са равни на (F1) - покупката на суровини от страна на фирма 1.

Фирма 2 също прави разходи, за да генерира приходи - (W2), (L2), (F2) и генерира печалби (P2).

Общият доход, генериран от фирма 2 = (P2) + W2 + L2 - F2 = А2

Диаграмата показва, че F2 са приходите на фирма 3 (А3), които са разпределени по подобен начин за доставчиците на началните производствени компоненти.

Логиката е да се забележи, че F1 = A2 и F2 = A3 и т.н., докато всички междуфирмени транзакции се свършат. Тук се абстрахираме от другите възможни изходни производствени компоненти, които фирмите биха могли да си доставят една на друга.

Използвайки тази логика, можем да видим, че общите приходи, генерирани в икономиката (продажби или разходи) са равни на общия произведен доход. Общите доходи са сумата от печалбите и другите доходи.

В глава 5 бяхме предупредени да бъдем внимателни, за да избегнем двойно броене, когато измерваме националния доход във всеки даден период.

11.4. Определяне на функцията на съвкупното търсене (D)

За да определи какви ще бъдат общият доход и заетост в икономиката, Кейнс добавя към анализа функцията на съвкупното търсене (D). Кейнс казва, че съвкупното търсене (D) е:

“…приходите, които предприемачите очакват да получат от назначаването на N човека, като връзката между D и N е написана така: D = f(N), което може да се нарече Функция на агрегатното търсене.”

По-късно в главата ще изследваме компонентите, които определят съвкупното търсене, но засега разглеждаме начина, по който двете функции, D и Z, си взаимодействат.

Логиката, която Кейнс прилага е много ясна. Ако при всяко ниво на заетост (N), D > Z (ако очакваните постъпления от заетостта (производството) са по-големи от включените разходи), тогава фирмите ще са заинтересовани да увеличават заетостта.

По подобен начин, ако D < Z, тогава очакваното харчене е по-малко, оттколото е желанието на фирмните, като цяло, да назначат съответния брой хора. Фимрите не биха генерирали желаната печалба при нива на заетост след точката D = Z.

В точката, където D = Z, фирмите сега получават точната сума приходи от продажбите, която се изисква за покриването на общите разходи за труд и желания доход за печалба. Тази точка описва пресичането на финкциите D и Z и определя текущото ниво на заетост в икономиката и общия произведен доход.

Това равнище на съвкупно търсене се начрия ниво на Ефективно Търсене. Кейнс казва:

“Така обемът на заетостта се определя от точката на пресичане между функцията на съвкупното търсене и тази на съвкупното предлагане, тъй като в тази точка очакванията на предприемачите за печалби ще са максимазирани. Стойността на D в тази точка на функцията на агрегатното търсене, където тя е прсечена от функцията на съвкупното предлагане, ще се нарече Ефективно търсене.”

Достигането до концепцията за ефективното търсене, по собствените думи на Кейнс, е есенцията на неговата “Обща теория за заетостта”.

Нивото на ефективното търсене е макроикономическо равновесно състояние, в смисъл, че не съществува участие на сили, което би го променило. Фирмите са щастливи да доставят производство (и да наемат работници и служители) равни на това ниво на харчене, защото печалбите им са максимазирани.

Таблица 11.2. Съвкупното търсене и нивото на Ефективното търсене

Таблица 11.2. добавя данните за съвкупното търсене към информацията за съвкупното предлагане, показана в таблица 11.1. Даваме само информацията за функцията Z при фиксирана парична заплата. Колона 2 показва нивото харчене, което се очаква при всяко равнище на заетостта.

Затъмнената редица показва степента на ефективното търсене, което, в тази ситуация, би оправдало обща заетост от 11 милиона работника. Ще видите, че в този хипотетичен пример това ниво на ефективно търсене не доставя пълна заетост.

Фигура 11.4 показва данните в таблица 11.2. в графична форма. Прекъснатата линия е функцията Z, а непрекъснатата линия е функцията D. Пресичането на двете определя текущото равнище на заетостта, или степента на ефективното търсене определя текущото равнище на заетост в икономиката.

Можете да видите, че заетостта, генерирана в този пример (11 милиона работни места) е доста под това, което бихме счели за пълна заетост (11.8 милиона работни места). Разликата между двете измерва магнитута на безработицата.

Фигура 11.4. Съвкупното търсене и равнището на Ефективното търсене