ОТГОВОРЪТ НА ПРОБЛЕМА С БЕЗРАБОТИЦАТА Е ПОВЕЧЕ РАБОТНИ МЕСТА - от днешния блог на професор Рей

проф. Рей

"...Dean Baker, любимият на всички прогресивен икономист (на мен (Рей) също), има интересно предложение за решаване на проблема с безработицата. Предложете повече платен отпуск. (вижте тук: http://truth-out.org/opinion/item/27723-the-paid-vacation-route-to-full-employment.)

Идеята е, че ако всички, които имат работа, работят по-малко, работодателите ще трябва да назначат безработните да произвеждат това, което вече имащите работа няма да произведат, докато се печат на плажовете във Флорида.

Вижте, аз съм изцяло за по-къса работна седмица. Просто е лудост, че профсъюзите успяха да натиснат и постигнат 40 часова работна седмица преди 100 години в САЩ и заседнаха там. Заетите американци работят повече часове годишно от всяка друга работна сила на земята.

Но както веднъж Joan Robinson отбеляза – единственото по-лошо нещо от това да работиш като платен роб е да си безработен. Само попитайте италианците, които в момента имат най-висока безработица, откакто са започнали да поддържат статистика – благодарение на Еврозоната и немската фискална справедливост!

Виждам по-кратката работна седмица и повече време платен отпуск като прогресивни цели, очовечаващи работната среда - повече време за семейството, отдих и изкуства; повече време за самоусъвършенстване и обществена дейност; повече време за нашите роби на заплатите си, за да се насладят на живота. Последното нещо в моя списък с аргументи за по-кратка работна седмица обаче би било да изтъквам, че това би създало повече работни места за безработните.

“Споделянето на работа” като лекарство за безработицата има толкова смисъл, колкото “споделянето на сандвича” като средство за борба с глада.

Както моята колежка, Павлина Чернева, изтъква – за всеки социален проблем, с изключение на безработицата, прогресивните са привърженици на директно решение.

Как да решим проблема с липсата на достъп до здравеопазване? Прогресивните са за универсална правителствена програма. (Разбира се не здравната програма на Обама, която е само схема за предоставяне на повече от дохода ни на застрахователната индустрия от Уол Стрийт.)

Проблемът с глада? Помощи за храна.

Хора без покрив над главата? Предоставяне на държавни жилища.

Бедни стари хора? Държавни пенсии и осигуровки.

Но безработица? Повече платен отпуск. Плати на заетите да не работят. Бенефити за безработни. Плати на безработните да не работят. Или по-голямата лудост - гарантиран базов доход. Плати на всички да не работят. Какво липсва? Работни места. Безработните искат работа. Но прогресивните няма да им я дадат.

Прогресивните предлагат милостиня на безработните. Или платен отпуск на заетите. Или гарантиран базов доход!

Но не предлагат работа на безработните.

Защо не? Прогресивните предлагат редица извинения. Най-разпространеният аргумент срещу създаването на работни места за всички, които искат да работят е, че това в САЩ не е осъществимо по политически причини.

Защо? О, ще струва твърде скъпо. Изчисленията за разходите на една програма за гарантирана заетост, плащаща минимална заплата, с която да се живее нормално, показват от 1% до 3% от БВП. Прогресивните се аргументират, че никога не би било възможно да се накара Конгресът да одобри толкова много разходи.

Разбира се само федералното правителство вече харчи около 3.4% от БВП по програми, борещи бедността, която, до голяма степен, е предизвикана от безработицата, недоброволната частична безработица, и ниските работни заплати, плащани от такива национални предприемачи като УолМарт.

Разбира се, тези 3.4% не отстраняват бедността; всъщност това дори не прави почти нищо за отстраняването й. С увеличаването на социалните ни разходи, единствената група, в която бедността претърпя значително намаление, са възрастните ни хора – благодарение на държавната пенсия и осигуровки.

Не завиждам на възрастните ни хора за техните придобивки. Намаляването на бедността сред тях е бляскав успех на политиката New Deal на Рузвелт.

Но ние се провалихме във всички други групи – най-вече тази на американците в трудоспособна възраст и техните деца.

Защо? Защото твърде много се страхуваме да натиснем за работа за всички.

Вместо това нашите прогресивни отхвърлят създаването на работа и натискат за предполагаемите, политически по-лесно постижими платен отпуск, бенефити за безработни и гарантиран базов доход.

Наречете ме луд, но според мен американците е по вероятно да застанат зад искането да се плаща на хората, за да работят, отколкото зад схемата да се плаща на някой за повече ваканция.

Особено, ако работата със заплата, достатъчна за основни човешки нужди, би елиминирала нуждата от повечето социални разходи плюс огромните субсидии и данъчни облекчения, които вече са плащани на бизнесите – опитвайки се да ги подтикнат да създат работа или две.

Казано накратко – гарантирана работа при минимална заплата, позволяваща нормален живот, не само че отстранява нуждата за повечето разходи за борба с бедността, но също така гарантира, че работните места в частния сектор ще плащат достойни заплати. И също се елиминират хилядите политики, които отслабват местните управления, тъй като те предоставят данъчни облекчения и субсидии в опита си да подкупят корпорациите да си преместят заводите и търговските комплекси при тях.

Baker сочи Германия като пример за успешно използване на схемата за споделяне на работата като средство за недопускане на нарастването на безработицата. Правителството притиска фирмите да намалят работните часове на работниците и служителите си и след това, за компенсиране на изгубени заплати, то използва фондове, които са щели да се използват за обезщетения на безработните. В резултат на това безработицата в Германия е само 5% - очевидно много по-ниска от средната за Еврозоната.

Хубава история, но Baker игнорира истинската причина за германския успех. Германия преследва най-безмилостаната политика на “аз добре, съседът зле”, която светът някога е виждал. Германия задържа непроменени собствените си работни заплати още от създаването на Еврозоната, което унищожи индустриалното производство навсякъде в Еврозоната. С други думи – Германия просто изнесе цялата си безработица.

Та значи Америка трябва да следва тази стратегия? На кого трябва да изнесем нашата безработица? Мексико? Канада? Това ще бъде много по-трудно, тъй като те не са влезли в паричния съюз на щатския долар. Предимството на Германия е, че съседите й не могат да обезценят валутите си, тъй като те са приели същото евро.

Забелязвам, че в много от работите си Baker споменава обезценяването на долара като възможно решение на проблемите с американската безработица. Идеята е, че ако доларът спадне спрямо еврото или китайския юан, ние бихме могли да хванем част от оскъпените там индустриални работни места.

В действителност почти универсален прогресивен лозунг по митингите е “Да върнем обратно промишлените работни места!”.

Неотдавна бях на конференция в Европа, където един икономист от високоуважаван американски прогресивен тинк-танк направи съвсем същия аргумент. Реших да се включа:

- Добре – попитах - колко промишлени работни места, мислите, че бихме могли да върнем обратно от Китай, ако юанът поскъпне значително спрямо долара?

- 3 милиона – бе отговорът.

- Добре – отвърнах – но ние се нуждаем от 25 милиона работни места.

- Да, но ще имаме и действието на мултипликатора, 3-те милиона индустриални работни места ще създадат търсене за производството на други сектори.

- Правилно – казах аз – нека кажем, че ефектът ще е двойно повече – ще получим 6 милиона работни места общо. Ами останалите?

- Е, това е само като начало – отговори икономистът.

Реших, че това е възможност да говоря относно програмата за гарантирана заетост:

- Какво ще кажете, ако доставим работа за всеки, който иска да работи при достойно заплащане?

 - Това няма шанс – с идващият републикански Конгрес, това никога няма да можете да прокарате.

- Добре – изчаках аз около минута – Вие твърдите, че имаме по-голям шанс да накараме китайците да оскъпят валутата си, за да може това да унищожи собствения им индустриален сектор, та да се възползва Америка с получаването на повече работни места?

- Хмммм. Да.

- Имате предвид, че прогресивната позиция е, че е по-добре да се лобират китайските политици, за да действат в интерес на американския народ, отколкото да се опитаме да лобираме сред американските политици, за да действат в интерес на избирателите си?

- Ъъъъъъъъъъ

Такова е тъжното състояние на американските прогресивни…."

Прочетете цялата статия тук (на английски): Блогът на L. RANDALL WRAY