събота, 23 ноември 2013 г.

Речта на президента Джон Кенеди пред завършващите студенти от Йейлския университет на 11 юни 1962 г.


Ако федералният ни бюджет служи не на дебата, а на страната, ние трябва да намерим начини да изясним как да стане това. В областта на фискалната политика позволете ми да кажа няколко думи за дефицитите. Преобладава митът, че федералните дефицити създават инфлация, а бюджетните излишъци я предпазват. В същото време доста големи бюджетни излишъци не предотвратиха инфлацията след войната, а повтарящи се дефицити през последните няколко години не разстроиха основната ни ценова стабилност. Явно понякога дефицитите са опасни, а също и излишъците. Но честната оценка изисква по-сложно разглеждане, отколкото старото и автоматично клише, че дефицитите автоматично водят до инфлация.
Съществуват също митове относно националния ни дълг...дълговете, държавен и частен, не са нито добри, нито лоши сами по себе си. Задлъжняването може да доведе до преразход и колапс, но също така може да доведе и до растеж и сила. Няма прост лозунг в тази област, комуто можем да вярваме. Стереотипите, които дискотирам, отклоняват вниманието ни и разединяват усилията ни. Тези стереотипи пречат на нацията ни не толкова поради това, че са изчерпани и неуместни, но защото, преди всичко, те са подвеждащи, тъй като пречат на решението на базата на твърдите и сложни факти.
Не е ново, че минали дебати скриват днешните реалности. Но увреждането на сигурността на целия свят, самото бъдеще на мира, зависи, както никога преди, от чувствителното и бистро управление на домашните дела на САЩ.
Не можем да разберем и атакуваме днешните ни проблеми...ако използваме традиционни етикети и изтрити лозунги от една по-ранна ера. Но за нещастие истината е, че нашата реторика е изостанала от скоростта на социалната и икономическа промяна. Политическият ни дебат, общественият ни разговор по текущи домашни и икономически проблеми твърде често е свързан малко или напълно е откъснат от истинските проблеми, които стоят пред Съединените Щати.
Това, което е заложено днес в нашата икономическа дискусия, не е някаква велика военна наука или конкурентна идеология, която да помете страната със страст, а практическото управление на модерната икономика. Това, от което се нуждаем, не са етикети и клишета, а повече основна дискусия върху сложните и технически въпроси, свързани с поддържането на движението напред на великата икономическа машина.
Националният интерес се изразява с висока заетост и солиден растеж на производството и ценовата стабилност...Обявяването на тези цели е лесно. Постигането им в една сложна и взаимозависима икономика и свят е малко по-трудно. За да ги постигнем, ние се нуждаем не от някакъв автоматичен отговор, а от усилен размисъл.
Предполагам, че проблемите на фискалната и монетарна политика днес, за разлика от тези, които имахме през 30-те години, изискват финни промени, за които трябва да бъдат доставени технически, а не политически отговори.
Това са въпроси...които правителството и бизнесите трябва да дискутират по най-трезв, хладнокръвен и внимателен начин, ако искаме да поддържаме мощна икономика, от която зависи страната ни.
Как можем да генерираме поукпателна сила, която може да консумира това, което произвеждат селското стопанство и промишлеността ни?
Как да се възползваме от чудото на автоматизацията с голямо търсене на високо квалифициран труд и в същото време да предложим работа на половин милион нискоквалифицирани, незавършили средно образование хора, които се вливат в трудовия пазар всяка година?
Как да изкореним преградите, които отделят важни малцинствени групи - наши граждани - от достъп до образование и работа на равни основи с останалите американци?
Как можем накрая да накараме икономиката ни да работи при пълен капацитет, който да достави адекватни работни заплати за труда и адекватно използване на производствените мощности и възможност за всички?
Това са проблемите, за които трябва да говорим, които политическите партии и различните групи в нашата страна трябва да дискутират. Те не могат да бъдат решени чрез заклинанията от забравеното минало.
Нека не влизаме в грешни спорове в грешно време, между грешни хора в грешна страна, когато истинските проблеми на времето ни растат и се умножават, оплождат от нашето пренебрегване.
преведе: Райчо Марков
Източник: New Economic Perspectives

Няма коментари:

Публикуване на коментар