понеделник, 7 октомври 2013 г.

Джеймс Гълбрайт в Ню Йорк Таймс: "Правителството не трябва да взима заеми, за да може да харчи"


Джеймс К. Гълбрайт е професор по публична и бизнес администрация в училището за Обществени Отношения “Линдън Джонсън” към Университета на Тексас. Той е автор на издадената неотдавна книга “Неравенство и нестабилност” и е председател на Асоциацията за Еволюционен Икономикс.

ОКТОМВРИ 2, 2013
Джеймс К. Гълбрайт

Ограничението за тавана на дълга бе въведено през 1917 г. с една цел: да заблуждава наивниците вкъщи. Тъкмо, когато Конгресът започна да увеличава дълга, за да плати за войната, той гласува въвеждането на таван на дълга, за да се прествува, че не иска това. Ето защо винаги, когато таванът е достигнат, той трябва да бъде повдигнат. Таванът на дълга също е анахронизъм. Той се базира на идеята, че правителството трябва да набави пари от някъде другаде, преди да може да харчи. Това бе вярно в дните на златото. За САЩ това не е вярно от поне, когато бе създаден Федералния резерв през 1913 г.
Когато Министерството на финансите напише чек, банка кредитира сметка. Това се нарича създаване на пари. Държавните ценни книжа абсорбират пари, но не са необходими.
В модерния свят, когато Министерството на финансите ви напише чек, банката ви кредитира сметката. Ето как работи създаването на парите. След това Министерството на финансите издава държавни облигации и абсорбира парите. Банките харесват това, тъй като държавните ценни книжа плащат по-голяма лихва, отколкото резервите. Но няма никаква икономическа необходимост от издаването на държавни ценни книжа. Това е явно, тъй като Федералният резерв купува обратно много от тях, оставяйки частния сектор с кеш, който той би имал първоначално.
Би ли могло Министерството на финансите да прескочи тази патаклама и да плати сметките си без да издава облигации? Икономически погледнато – да. Защо не го прави? Ами Федералният резерв има регулации, управляващи случаите на превишаване на кредита в сметката, но ако оставим това настрана, отговорът е прост: ако то направи това, ще разкрие, че “държавният дълг” е илюзия, а таванът на дълга имитация.
Според сегашния закон, Jack Lew (министъра на финансите на САЩ) би могъл дори да изплати държавния дълг, държан от Федералния резерв, чрез издаването на монета, законно платежно средство с висока стойност, ако монетата е излята от платина. Монетата не е дълг, така че тази проста размяна би погасила целия дълг, държан от Федералния резерв и така може да понижи общия държавен дълг под всякакъв възможен таван.
Това е фалшификация разбира се. Но таванът на дълга е същото! По закон, подчинените на президента служители имат силата да използват една фалшификация, за да неутрализират другата. Защо не го правят? Отговорът отново е ясен: Те са блокирани във фалшивата аура на този заблуждаващ закон.
Те са постановили, че ако таванът на дълга е нарушен, трябва да се случат ужасни неща. И така, ако таванът на дълга не е повдигнат, тябва да се случат ужасни неща – в противен случай измамата е разкрита.
Трябва да симпатизираме, но не твърде много, моля.

Преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк
Забележка:  Джеймс Гълбрайт също написа предговора на книгата "7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика"


Няма коментари:

Публикуване на коментар