сряда, 9 октомври 2013 г.

Интервю за българските читатели с американския икономист и предприемач Уорън Мозлър, един от основателите на макроикономическата школа, станала известна под името модерна монетарна теория (ММТ)


Г-н Мозлър участва в международната кръгла маса - „Модерната монетарна теория: актуалност и приложимост в съвременната икономическа наука”, която ще се състои на 9 ноември 2013 г. в УНСС, София.

Фейсбук страницата на събитието е тук: https://www.facebook.com/events/236189466538715/



Уорън Мозлър
Въпросите са зададени от български икономисти – бъдещи участници в дискусията на ММТ кръглата маса.

Въпрос: Г-н Мозлър, в своите предложения за промени в американската банкова система, Вие казвате, че американските банки не трябва да имат правото да финансират инвестиции зад граница, извън пределите на САЩ. Какво имате предвид с това? Американските банки не трябва да имат правото да отдават заеми на чужди граждани, фирми и институции в чужбина, но не и ако те оперираха вътре в САЩ?

Отговор: Да. Не трябва да се позволява на американските банки да отпускат заеми за финансирането на инвестиции зад граница, освен ако не са считани от общонационален интерес. Основната идея е че банкирането задоволява обществените интереси.

Въпрос: По-нататък, от същите Ви предложения за промени в американската банкова система, казвате, че на американските търговски банки не трябва да им е позволено да имат дъщерни дружества, тъй като не съществува обществен интерес в това банките да държат активи “извън балансовия си лист”. Какво имате предвид под “дъщерни дружества”?

Отговор: Други компании, които те да притежават. Всичко, което една банка притежава, трябва да е изрично част от банката. Не трябва да има подкомпании за ипотеки например, които да отдават ипотечни заеми. Банката директно отдава ипотечните заеми.

Въпрос: В същия документ казвате, че бихте ограничили Федералния резверв да използва банките като агенти за провеждането на монетарната политика и че не бихте преследвали политика за създаването на допълнителни държавно-частни предприятия с цел купуването на различни финансови активи. Какво имате предвид под “Федералния резверв да използва банките като агенти за провеждането на монетарната политика.” Монетарната политика не е ли провеждана единствено и само от Федералния резерв, т.е. той поставя и поддържа основния лихвен процент, осигурява гладка работа на междубанковите разплащания и контролира банките?

Отговор: Да, но политиката за стойността на основния лихвен процент се осъществява като се прави цената на фондовете на междубанковия пазар за резерви, което е добре, особено с предложението ми за основен лихвен процент = 0.

Въпрос: Нека разгледаме лихвата, която търговските банки получават, когато им бъде изплатен отдаден от тях заем. ММТ казва, че когато търговска банка издаде заем на частния сектор, в банковата система се създава депозит със същата големина на заема. Но в бъдеще търговската банка, поради начислената лихва, очаква по-голямо обратно плащане, отколкото е първоначалната големина на заема. Ако междувременно правителството не е увеличило дефицита си до необходимото ниво, как би могло тази лихва да бъде платена, без частният сектор да намали спестяванията си или да натрупа повече частен дълг?

Отговор: Лихвата е доход за акционерите на банката. Ако те не изхарчат този доход, проблемът е същия, както всеки неизхарчен доход.

Въпрос: Да, но изплатената лихва увеличава ли нетните финансови активи в икономиката, когато няма нужното правителствено дефицитно нарастване? Да предположим, че търговска банка е издала заем за $100 и след една година заемът е платен с лихвата и сега търговската банка е получила $120. Тези $20 представляват ли нови нетни финансови активи за частния сектор?

Отговор: Не. Някой друг от частния сектор е загубил нетни финансови активи, за да направи плащането към банката. И ако акционерите на банката са похарчили тези $20, банката ще има само $100.

Въпрос: Какво е макроикономическото уравнение за икономиката при златен стандарт? За съвременната парична система на фиатна валута и плаващ курс ММТ казва, че:

Правителствения баланс + Неправителствения баланс (домашен частен + международен) = 0

Да ли за икономиката на златния стандарт и фиксирани курсове уравнението изглежда така:

Правителствен баланс + Неправителствен баланс (домашен частен + международен) = Номиналната стойност на резервите в злато

Отговор: Да, и дължимите държавни ценни книжа/задълженията се броят към резервите в злато.

Те наричат промените в “националните спестявания” промени в частния баланс плюс промени в правителствения баланс, което съвпада с резервите на чуждестранния баланс.

Въпрос: При златен стандарт, за да могат търговските банки да отдават заеми, те се нуждаят както от капитал, така и от резерви?

Отговор: Те се нуждаят от резерви като въпрос на предпазливост. Те също могат да се нуждаят от резерви, тъй като законът ги изисква. А капиталът е нужен също по закон.

Въпрос: Защо те просто не могат да бъдат ограничени в отдавато на заеми само от капитала си, както е в съвременната парична система?

Отговор: Те могат, но затова не трябва да бъдат “банка”, а това просто би било директно даване на заеми от парите, с които някой разполага.

Въпрос: Каква е разликата за търговската банка, когато някой не върне заема си при златен стандарт и при съвременната парична система на фиатна валута при плаващ курс? Не е ли същата – банката губи капитал?

Отговор: Да!

Въпрос: Какво би се случило, ако неправителственият сектор изведнъж реши да увеличи неимоверно дефицитното си харчене (да харчи повече отколкото е дохода му)?

Отговор: Може да се получи еднократно увеличение на цените (способността на частния сектор за дефицитно харчене в крайна сметка винаги е ограничена от доходa му).

Въпрос: Как правителството би могло да повлияе на желанието на неправителствения сектор да започне да харчи повече от дохода си, (т.е. да харчи от предишни спестявания или на кредит) и да е в състояние да спре евентуланата инфлация, ако всички тези спестени трилиони долари изведнъж решат да напуснат спестовните сметки и започнат да преследват стоки и услуги, причинявайки инфлация?

Отговор: Да, ако всеки реши да изхачри спестяванията си наведнъж, например всичките долари в пенсионните фондове и другите спестовни сметки се обърнат в кеш и изхарчат, или пък Епъл реши да изхарчи $177-те си милиарда наведнъж и т.н., ще има еднократен скок на цените, докато това харчене не свърши. Но както вече бе загатното, това е не само малко вероятно, но е почти 100% сигурно, че желанието за пестене от страна на неправителствения сектор постоянно ще се увеличава.

Въпрос:  Има ли реакция на ММТ от страна на международните финансови институции: МВФ, СБ, както и от Федералния резерв и големите банки на Уолстрийт?

Отговор: Не официална, за която да знам?
Виждал съм много малко, постепенно приемане на едно от моите предложения - нуждата от плаващ международен курс на обмяна, за да може да се постигне пълна заетост.

Въпрос: Преди известно време в България излезе съобщение, че Върховен съд в един от щатите в САЩ е разрешил среброто да се ползва като разменен инструмент, наред с долара. Верен ли е този факт и как бихте го коментирали?

Отговор: Аз също си спомням това, но въобще не го виждам за значимо. Вече е законно да има такива обмени на всички стоки и услуги, стига да са платени съответни данъци, базирани върху съответни стойности.

Въпрос: В коя страна извън САЩ се проявява най-голям интерес към ММТ?

Отговор: Италия, благодарение на усилията на журналиста Паоло Бернард.

Въпрос: Нека преминем на темите за България. Знаем, че заедно с българския икономист Райчо Марков сте написали ММТ план за действие в България, който според Вас ще изведе страната от тежката икономическа криза.

Първата точка на този план предвижда премахването на валутния борд и въвеждането на независим лев при плаващ валутен курс. Как може да стане прехода към независим, фиатен лев в условията на валутен борд? И изобщо, ако може да коментирате практиката на валутните бордове, наложена ни отвън - от МВФ, още през 1997 г.?

Отговор: Валутните бордове са инструменти за колониално експлоатиране, които причиняват нациите да понасят реални разходи под формата на нетни експорти, необходими за “финансирането” на нуждата им от чисти (нетни) финансови активи.

В допълнение, прилагането на валутен борд има тенденцията периодично да причинява огромни количества загубено общо производство поради безработица и неизползван капацитет на икономиката.

Въпрос: Какво ще се случи например с ипотечните заеми, които са в евро, ако премахнем валутния борд в България и въведем независим лев при свободен курс на обмяна? Хората са притеснени, че левът ще девалвира и по този начин изплащането на такива евро заеми би станало невъзможно?

Отговор: Първо, не е сигурно, че левът ще девалвира, а дори би могъл и да поскъпне. Какви са сега относителните заплати в България спрямо останалата част на Европа, правителствените, в частния сектор, и т.н.?

Второ, да, има риск, и ако правителството прецени, че е в полза на обществените интереси да подпомогне хората, които са взели ипотечни заеми в евро, то може да го стори.

Трето, хората са знаели за този риск, когато са вземали заемите в евро, нали?

Въпрос: Според МЕ-ММТ програмата за България, която препоръчвате, българските банки няма да имат законното право да отдават заеми в чужда валута. Оттук възникват два въпроса. Първият - какво ще кажете за чуждестранните банки с клонове в България? Те ще имат ли право да издават заеми в други валути, различни от български лев? Лично аз не виждам защо те не биха могли да издават такива, ако биха желали. В крайна сметка това си е техен частен риск, нали?

Отговор: Съгласен съм с Вас.

Въпрос: Вторият въпрос - когато българските домакинства или фирми се нуждаят от закупуването на чуждестранни стоки и услуги, какво биха направили? Биха могли да вземат заем (ако се нуждаят от заем за тази покупка) в български лева и да обменят левовете за нужната им валута на свободния валутен пазар при текущия курс или биха могли да вземат заем в чужда валута от чуждестранна банка, ако тя им предлага такъв и те го намират изгоден?

Отговор: Да, и ако те не се нуждаят от заем, могат да закупят нужната им чужда валута от международния валутен пазар при текушия курс.

Въпрос: Как хронологически виждате реда на евентуалното  премахване на валутния борд и въвеждането на независим лев при плаващ валутен курс на обмяна? Съгласен ли сте с този ред например:

1. Спечелване на политическите избори с МЕ-ММТ програмата за България с нужното мнозинство в парламента.

Отговор: Да.

Въпрос: 2. Обявяване на специфична дата в най-близкото възможно бъдеще, веднага след като е прието новото банково и данъчно законодателство от новия парламент, а също и след въвеждането на правителствената програма за гарантирана работа. И всеки би бил свободен да прави каквото желае със спестяванията си преди тази дата.

Отговор: Да, програмата за гарантирана работа, подпомагаща преминаването от заетост в публичния сектор към такава в частния, започва след като българския лев вече се търгува при плаващ международен курс на обмяна.

Въпрос: Много български читатели се опасяват, че при обявяването на една бъдеща дата за премахване на борда българският лев ще се срине веднага, тъй като всички спестители ще се опитат да продадат левовете си, купувайки с тях чужда валута.

Отговор: Да, чувал съм това. Но първото нещо, което се случва е, че всички данъци са дължими в новата валута, а единственият начин да се сдобиете с нея е от българското правителство чрез неговите разходи или чрез отдаваните от него заеми. И тъй като банковите депозити в евро и други валути не са задължително обменяеми от правителството, няма моментално нарастване на нивото на левовете, които хората биха се опитали да продадат след това.

Това не означава, че няма да има еднократна настройка, след която нещата ще се стабилизират. Същото стана с рублата през 1998 г. и аржентинското песо през 2001 г. Но не изглежда, че сега левът е надценен по същия начин, по който тези валути бяха надценени. Това звучи ли логично?

Въпрос: Аз лично не съм сигурен доколко едно евентуално преминаване към независим, фиатен лев ще срещне разбиране и подкрепа от ЕС, ЕК и ЕЦБ! Може ли да се коментира и този въпрос?

Отговор: Ще трябва да бъде базиранo на модела на Великобритания, която е член на ЕС със своя независима валута.

Въпрос: С какво една дискусия в малка България може да допринесе за популяризирането на тази теория.

Отговор: Ще можем да знаем едва след това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар