Хенри Форд, банките и паричното предлагане

Два са източниците на национална валута (паричното предлагане) във всяка страна по света.

Първият е издаването на заеми от търговските банки към бизнесите и домакинствата. Заемът обаче трябва да се върне след договорения период с дължимите лихви.

Вторият източник е изработения доход, който е чист, без всякакви задължения след това. Този доход в крайна сметка идва от единствения законен издател на националната валута - националното правителство. Това се осъществява чрез правителствените разходи при закупуването  на нужните на правителството стоки и услуги от частния сектор. (Забележка: при валутен борд или друг режим на фиксиран валутен курс, а също и за Еврозоната, правителството не издава националната валута)

За да има постоянен макроикономически растеж, паричното предлагане трябва да расте едновременно с нарастването на населението, а също и да се съобразява с бизнес циклите на икономиката.

Инфлация, породена от твърде голяма покупателна способност на населението може да възникне, както от твърде много издадени и след това похарчени за стоки и услуги заеми от банките, така и от твърде големи правителствени разходи.

В крайна сметка знаещото правителство разполага с пълен контрол никога да не допусне това да се случи. За нуждите си то изразходва само толкова (не повече или по-малко), колкото е необходимо, за да не наруши нормалната работа на икономиката при пълна заетост и без инфлация. То също контролира търговските банки, тъй като те са негов агент при издаването на националнта валута чрез процеса на заемоотдаването.

Знаещото правителство никога не би допуснало надуването на ипотечния балон в САЩ например.  Тогава, поради липса на контрол от страна на Федералния резерв и другите отговорни правителствени органи, бяха издадени милиони лоши криминални ипотечни заеми, при които хора с годишен доход от $ 20 000 долара, например, бяха насърчавани и взимаха ипотечни заеми на стойност $400 000. Същата липса на контрол след това насърчи превръщането на тези лоши заеми във финансови инструменти, на които пък частните кредитни агенции дадоха най-високия кредитен рейтинг ААА и така бяха препродадени на пенсионните  фондове и други инвеститори в САЩ и по целия свят.

Чрез банковото законодателство, което поставя централната банка под пряка отговорност на националното правителство, то (правителството) осигурява нормалната дейност на банковата система, така че всички междубанкови плащания да се извършват гладко и безпроблемно всеки ден, а всички заеми да са издадени при законните изисквания за качеството на банковите активи и големината на банковия капитал.

Но нека се върнем на нашата тема. Ако предположим, че имате работа и работите на пълен работен ден, или пък имате собствен бизнес, откъде бихте искали да се снабдявате с националната валута, така че спокойно да покривате основните си физически и духовни потребности – от заем или от доход, изработен с честен труд? Отговорът е ясен.

Какво обаче забелязваме в САЩ, а и навсякъде по света? Всяка година изработеният национален доход изтича към малка група от обществото, оставяйки болшинството, участвало в изпичането на общонационалния пай с недостатъчен доход, необходим след това за участие в консумирането на този пай. За сметка на това пък банките с радост отдават заеми, и така хората вместо да консумират плодовете от труда си благодарение на дохода си, те са принудени да го правят чрез скъпо струващи заеми. Така те биват ограбвани 2 пъти – веднъж чрез недостатъчно големия изработен доход и втори път – чрез лихвите, които трябва да плащат.

Една от главните причини за Световната рецесия от 2008 г. бе точно това несправедливо ограбване на болшинството от нас чрез недостатъчно големите доходи. Принудени да преминем към заеми, за да можем да консумираме това, което сме произвели, ние увеличихме частния си дълг до степен, която не позволи по-нататъшното му нарастване, тъй като доходите ни не можеха вече да обслужват задълженията ни. Така потреблението рязко спадна и даде сигнал за рецесията.

По-справедливото разпределение на изработения национален доход не е само социален, но и чисто макроикономически проблем, а грешното му решение  е главната предпоставка за бъдещи рецесии. Какво по-нормално от това, всеки да може да консумира това, което е произвел?!

Хенри Форд би бил много добър държавник. Още навремето той бе осъзнал, че за да е силен бизнесът му, работниците, сглобяващи автомобилите “Форд”, би трябвало да изкарват доход, позволяващ им да закупят колата, която те произвежат.

Райчо Марков

Ню Йорк