сряда, 14 август 2013 г.

Лирика за България - препубликувано от блога на osi4kata


Стана точно така. Ослепяха звезди и маяци,
и брегът се оказа измамна химера.
Одисей от Балканите няма право да плаче,
в този свят трябва истински бряг да намери...
Стана точно така. Побесняха вълните от радост
и отхапваха цели огромни парчета
от красивия кораб на цветната искрена младост,
не е лесно, когато е гладно морето.
Одисей от Балканите своя трофей не намери,
Одисей се изгуби в безкрайната шир.
Екипажът се дави и платната се къпят във черно,
лепне мракът от кръв и от страх. И от кир.
И от паника, шум, клевети и обиди,
от пиянство до смърт и омраза безумна,
няма кой призори във небето да види
как се вдига на облаци Златното Руно.
Р. Симова, 15.08.2013, Уелингтън

Няма коментари:

Публикуване на коментар