ЗА „СТОЛЕТНИЦАТА” – ЕВТАНАЗИЯ!
Думата “евтаназия” има гръцки
произход и означава добра, хубава смърт. Под това понятие се разбира умишлено отнемане
на живота, или спиране на животоподдържащите грижи с цел прекратяване на страданието
при неизлечимо болни пациенти. Но, тук не иде реч за физически индивид, а за политически
субект, който трябваше да се спомине още преди повече от две десетилетия. Факта,
че това не стана своевременно, налага това да се случи сега, но по възможно
най-хуманния начин.
Старата дама
„БКП – БСП” изживя бурен и авантюристичен живот. С огромна жажда за внимание и власт.
Естествено и за секс с разнообразни политически идеологии и формирования. В желанието
си да бъде винаги актуална и съблазнителна, на преклонна възраст се подложи на пластични
и дори транссексуални операции. Но биологическите закони не могат да се заобикалят
продължително и безнаказано.
БКП в миналото
си бе силно идейна лява партия, строяща социална държава в България, но тоталитарната
линия без демокрация и наличие на правова държава я провали и не успява да я изгради
напълно. Все пак, съществуваше пълна трудова заетост и безспорен икономически подем.
След 1989 г. „демократичните” деца на номенклатурата в партията унищожиха социалните
завоевания и разграбиха всичко, което бе изградено от нея. БСП сега е монополизирала лявото
политическо пространство на България, като в нея няма и помен от автентична лява
политическа идея. Сега, тя е хищническа, дясна капиталистическа партия от неолиберално-олигархичен
тип. БСП използва факта, че от 2-3 десетилетия има криза на лявата идея в Европа
и България. С навлизането си в Европа в 80-те години на миналия век, американския
неолиберализъм унищожи доктрината на марксизма и маргинализира неговите политически
носители - комунистите на изток и социалистите /социалдемократите/ на запад. Левите
сили на Европа захвърлиха старата си марксическа идеология и приеха новата на неолиберализма.
Така неолиберализмът унифицира дясното и лявото политическо пространство с едно
единствено идеологическо мислене – неолибералното. Именно липсата на избор бе използвана
умело от БСП, за да се идентифицира като "лява партия" и да лъже обществото,
че провеждала лява политика, а действително провежда цели 24 години бясна, неолиберална,
дясна политика и с нея само разграбва и унищожава, без да съгради нещо в държавата.
Когато идеите не могат да бъдат удържани, те се насочат
по лъжлив път – чрез частична идеологическа дезинформация от раклата на Фридрих
Хайек, или чрез отстояване на лъжливи икономически теории от рода на тези
на Милтън Фрийдман. Поробването се осигурява от налаганата система на неравенство
и конкуренция между хората. Това се осъществява с помощта на проекта “глобализация”.
Въвеждат се отношения на собственост и контрол над разпределението. Парите, като
инструмент за използване на труда на хората, са и своего рода начин за контрол над
тях. Вече голяма част от населението се държи в състояние на полунищета – тогава
то се намира в пълна зависимост от посочените удържащи фактори. В същото време имат
илюзията, че притежават нещо и се страхуват да не изгубят и него. На кандидатите
за управляващи се внушават ценности, като кариерен растеж и илюзията на благата,
с които те ще могат да се разпореждат и частично да разпределят, управлявайки другите.
Всичко е под пълния контрол на йерархическата структура на властта на богатите. С други думи, на едни се осигуряват
страдания, на другите – борба със себеподобните. Властите притежават всички инструменти
за потисничество във вид на администрация, армия, полиция, данъчни и т.н., които
да поддържат тази борба, плюс това да държат всички в страх. Следващата стратегия
е „разделяй и владей” Обществото трябва да се сплоти чрез посочването на вътрешен
и външен враг. Вътрешната борба се създава на ниво принадлежност към различни партии,
лидери, религии и т.н. Не е важно какви идеали те носят, главното е да възпитават
в непримиримост към идеалите на другите. Необходимо е населението да бъде
отслабено – да е потисната волята му, да усеща болка, за да попадне в зависимост.
Вече 20 години, шепа хора на
„Позитано” твърдят, че ръководят партия, която е с над 100 годишна история. Това
е генералната линия на лъжата. БСП не е столетница, не е бабичка, а млада девойка,
с леко поведение. Тя не е по-стара от СДС. Всички те са рожби на БКП и по различен
начин се пръкнаха от нея. Хората, които направиха „перестройката” в България, отдавна
са на власт в БСП, а след 1997 г. напълно овладяха ръководните и постове. Идеалът
на тази амбициозна групичка бе - малка, елитна, лява, но не комунистическа, бяла
и пухкава, евросоциалистическа партийка, която максимално е освободена от членска
маса. Партия, бедна на членове, но богата откъм банкови сметки, с лозунг „По-добре
ляв и богат, отколкото беден и десен”. Първанов и особено Станишев реализираха напълно
този замисъл. Партийните членове за тях са нещо крайно неудобно, защото те искат
да контролират своето ръководство. Допуснеш ли членска маса, трябва да им даваш
отчет и някакви демократични права. За това идеалът им е - достатъчно малък елитарен
клуб за избраните, родени в тежкарски столични квартали и дори на Запад.
Ако преди „промяната” е имало
национално единство и хората е можело да се обединят на класова основа, това сега
е почти невъзможно. Обществото е разслоено, както никога до сега. Привърженици на
различните партии са хора от често противоположни класи и съсловия. Най-силно разслоението
е изразено в БСП, където мирно „съжителстват” червените бонзи и капиталисти с остарели,
бедни и фанатични привърженици на старата компартия. Подобно е положението и в десните
партии, в които почти липсват представители на малкия и среден безнес, а основно
по някой и друг файтон от реститути и облагодетелствани от разбойническата приватизация.
Те нямат здрава и широка база и са се изродили във воюващи помежду си партийки
- лилипути. Вместо да се борят срещу управляващата клептокрация, те са изцяло зависими
от нея. Без паричен ресурс, обикновенно са немощни и се финансират или от държавния
бюджет, т.е. от властта, срещу която уж се борят, или направо от олигарсите.
В сегашните условия нацията
и политическите партии и движения са раздробени до състояние на „свободни атоми”.
Тези, с дебелите портфейли владеят средствата за масова информация и разполагат
с ловки социолози, политолози и други специалисти в промиване на мозъците и ще продължат
да определят задкулисно правилата на играта. Те просто нямат конкуренция. Нямат
проблеми с подкупването, или омърсяването на набелязани личности, за да разединят
и обезглавят всяко опозиционно движение. Погледнете до болка познатите, едни и същи,
активизирали се мутри на прехода, които безсрамно, с пяна на уста, от екрана, или
по микрофона, предлагат услугите си за „оправяне на нещата”, след като с общите
им усилия ограбиха народа до голо. Така масите се разединяват и обезсилват и започват
да се подчиняват на малки, вече овладени от олигархията групи от ръководители.
Отношенията на партиите с бизнеса са много деликатни.
И никой не е „света вода ненапита”. Но и в тези отношения трябва да има чувства
за мярка и чувство за дистанция. Навсякъде по света политическите формации влизат
в някакви отношения с бизнеса, които включват поемането на взаимни ангажименти.
Много е важно, „на кого по колко и как да даваш”. Сега има заробващи зависимости,
при даване от правителството на концесии на общонародните богатства на определени
„инвеститори”. Това е нещо нечувано. Още по-нечувано е да се прави от лява партия,
която по дефиниция би трябвало да защитава интересите на социално-слабите и на държавата.
Хората вече разбират, че в устройството на държавата
има нещо дълбоко несправедливо, което помага на шепа хора да се обогатяват с милиони
и милиарди за сметка на трохи, които те наричат „социална програма”. Това изкара
хората на улицата и направи враждебни тези, които още не са на улицата. Защото българите
много преди изборите разбраха, че няма за кого да гласуват и не харесват нито една
от маргиналните ни партии. Но, когато допускаш да бъдеш маша в ръцете на най-богатите
и то на шепа от тях и те да ти диктуват всякакви условия, случващото се е логично.
Разграбването, което се извърши, ощети много хора.
И не само тези, които ровят из боклуците. Също и много образовани, млади хора, които
успяха да завършат сериозно образование. И такива, учили и завършили в чужбина,
които държавата пропилява като потенциал. Образованите и можещите също искат изява.
Грабежът не само изпразни държавата откъм ресурс, но лиши от нормална конкуренция
икономическата и политическа среда. Новите поколения искат сметка и преразглеждане
на това, което се е случвало през прехода. Създаването на автентична дясна или лява
формация минава през събирането на групи от хора, които не могат да битуват в една
и съща среда. Така че, не можем да избегнем деленото на ляво и дясно.
Отговорност за разпада носят тези, които са водили
безумната политика и хората, които са им ръкопляскали мълчаливо, смятайки че партийната
дисциплина е първо и единствено тяхно задължение. Без да мислят за поразиите, които
се правят от ръководството на партията или се случват в обществото. Същото се случи
и при десницата. Необходимо е да се създадат нови леви и десни формации, които
да представляват съответните прослойки в обществото.
И в момента продължават протестите срещу правителството.
Но и много
често опитите да се изкарат на протест разединените маси с неконкретни искания са
обречени на неуспех. Все пак за това е необходимо наличие на идейна платформа и
финансиране. Последните години показаха, че с гол ентусиазъм и аматьорско доброволчество
не се постига нищо. Защото образуването на нови партии не представлява заплаха за
управляващата клептокрация. В политическия фризер има десетки продажни политически
джуджета, готови на всякакви идеологически компромиси.
Това са само част от греховете на столетницата, трансформирала
се в „девойката БСП”. Еднояйчното и близначе СДС се спомина тихо и кротко, от естествената,
генетично предопределена, ранна смърт на политическо джудже, в каквото се бе превърнало.
Време е да се прекратят идеологическите страдания и на старата дама. Като в приказката
за старата вещица, изчерпала магическите си способности и търсеща билето за
вечната младост. Представяща се като знойна красавици пред чутовния юнак, който
да и го достави. А той - народът, осъзнавайки, какво се крие зад измамната
и външност, трябва да отдаде любовта си на истински красива и справедлива идея.
А пренебрегвайки напълно коварната вещица, ще и помогне да се пресели в политическото
небитие, където вече и е мястото.
По материали
на ДРД „Идея за България” и от медиите
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар