ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН ВАЛУТНИЯТ БОРД ?

Препубликувам тази статия от сайта на проф. Ангел Димов

Въведеният през лятото на 1997 г. у нас валутен борд (паричен съвет) е инструмент на собствениците на дванадесетте банки на Федералния резерв на САЩ и на контролираните от него финансови институции, като Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Практиката показва, че чрез този борд в нашата страна се упражнява отвъдокеанската банкерска власт и се осигурява „финансова стабилност” и комфорт на обсебилите българските пари чуждестранни банки.

При въвеждането на валутният борд максимално са ограничени основните функции на Българската народна банка (БНБ). С отделен закон на нея е отнето изконното право да извършва кредитиране и инвестиране и да подпомага изпълнението на икономическата политика на правителството. Българският лев е привързан към германската марка, а по-късно – към еврото. В зависимост от размера на валутните резерви у нас се определя и количеството на пусканите в обръщение пари.

Така българската държава е оставена по същество без собствена централна банка. Поставена е в пълна зависимост от Федералния резерв на САЩ, Световната банка и МВФ. Предимно от тези отвъдокеански финансови институции могат да се предоставят на страната заеми (с високи лихви). Практически българските държавни органи не могат да вземат нисколихвени кредити (например от Китай и Русия) и съобразно народните интереси да регулират и направляват протичащия в национален мащаб единен възпроизводствен процес (финансиране, производство, търговия).

Местните власти разпределят (под надзора на „мисиите” на МВФ) само оскъдните бюджетни ресурси и организират усвояването на полагащи се на страната парични суми от фондове на ЕС. Осигуряват работни заплати на държавната администрация и поддържат социалния мир, включително и като продават на чужденци всички български банки, заводи, имоти и земи.

Лишена от своя централна банка, българската държава не може да води собствена парична, а следователно и инвестиционна, иновационна, индустриална и аграрна политика. Например, размерът на субсидиите, които понастоящем българската държава ежегодно предоставя на отделните земеделски производители е многократно (5-10 пъти ) по-малък от този на западноевропейските държави (такава разлика в отпусканите национални селскостопански субсидии ще има, докато у нас бъде поддържан режима на валутен борд и продължи процеса на деиндустриализация на националната икономика).

Валутният борд се използва за васализация на българската държава. При този режим се отнема правото на местните власти да водят самостоятелна парична и фискална политика. Налага се тотален контрол върху основни политически партии, печатни и електронни медии. Управлението на главните министерства и на финансовите институции се поверява предимно на лица, посочвани от Световната банка и „неправителствената” организация „Отворено общество”.

Неоколонизацията на българската държава се извършва и като се насажда заблудата, че нейният фалит се предотвратява главно с помощта на валутният борд. Въвеждането му се представя за антикризисна мярка, чието предназначение е да предпазва обществото от хиперинфлация и други монетарни явления. Същевременно се всява страх, че при евентуална отмяна на валутният борд ще настъпи катастрофално обезценяване на българския лев и много български граждани ще загубят спестените си парични ресурси. Твърди се, че без този борд у нас наличните пари щели да бъдат присвоени от корумпирани местни политици.

Много хора сляпо вярват в това изопачено представяне на истината за валутния борд. То буквално се възприема от съвременници и жертви на преживяните през 90-те години на ХХ век у нас ужасни парични кризи и инфлационни събития. Но внимателното разглеждане на тези кризи и събития показва, че възникването им е следствие на водената отвъдокеанска неоколониална политика. Тяхната поява не е резултат на вътрешното социално-икономическо развитие.

По онова време отвъдокеанската неоколониална политика включва мерки за разрушаване на българската социалистическа държава и за разграбване на нейните богатства. В страната е установена многопартийна парламентарна република, при която властват предимно представители на местната и чуждестранната финансова и търговска буржоазия. Създадени са стотици частни фирми за „търговия” и „обслужване” на държавните предприятия и за приватизация на техните печалби. Под лозунгите за „демократизация” и „либерализация” на обществените отношения преднамерено е разрушена и дестабилизирана социалистическата финансова система.

Тогава е приет закона за отделяне на Българската народна банка от изпълнителната държавна власт. По силата на този закон БНБ е поставена под формалния контрол на Народното събрание, но фактически се ръководи от Федералния резерв на САЩ и МВФ.

Българското национално богатство се присвоява и посредством прекомерно повишаване на лихвения процент. През м. януари 1991 г., когато министър на финансите е Иван Костов с правителствено решение лихвеният процент е повишен от 2% на над 36%. През есента на 1996 г. в БНБ (по „препоръка” на експерти на МВФ) този процент е определен на над 360%. Такова ниво на лихвата едва ли е имало в човешката история.

Впрочем лихвата е част от печалбата, която кредитополучателите са длъжни да заделят за изплащане на получени банкови и други лихварски кредити. Когато величината на тази лихва е равна или по-голяма от общия размер на получаваната печалба, настъпва фирмен и ипотечен банкрут.

След прекомерното повишаване на лихвения процент у нас за кратко време е съсипано мащабното социалистическо промишлено и селскостопанско производство. Изкуствено е поддържан нисък валутния курс на американския долар и са улеснени продажбите на западни стоки на нашия пазар.

Обикновено банкери и финансови „теоретици” твърдят, че повишаването на лихвата се прави за обуздаване на инфлацията. Но науката отдавна е разкрила липсата на пряка връзка между лихвения процент и инфлацията. Такава връзка има между лихвата и валутният курс на лева към чуждестранните валути. Например когато лихвата по левовите депозити е по-висока от тази на долара и другите валути по правило се засилва търсенето на лева и се повишава неговият курс.

През периода 1990-1995 г. в малка България са създадени над седемдесет частни банки. Уставният им капитал е съставен чрез вземане на невъзвращаеми кредити от БНБ, държавни стопански обединения и други принадлежащи на държавата организации. Собствениците на новосъздадените частни банки източват ресурси от държавните предприятия и институции, като им предоставят високолихвени кредити. Под формата на кредитиране те прехвърлят част от заграбените държавни пари в свои търговски фирми и компании.

При прилагането на тази неолиберална и грабителска политика в страната се развихря шокова инфлация. След поредното посещение (началото на м. септември 1996 г.) на тогавашния председател на БНБ в САЩ и последвалото го повишаване на лихвата на над 300% само за няколко месеца българският лев (тогава неденоминиран) е обезценен неколкократно и от 140 лева за долар към края на годината се обменя по 480 лева за долар. Повечето български банки изпадат в несъстоятелност.

После в страната протичат редица политически събития: приета е оставката на социалистическото правителство на Жан Виденов (на 28 декември 1996 г.); извършен е погром над парламента (10 януари 1997 г.); наложено е улично управление на държавата от местни и чуждестранни лица, които се борят за власт и оплячкосване на държавните и общинските банки, предприятия, имоти и земи (за тези цели през месеците януари и февруари почти ежедневно са провеждани митинги и концерти на столичния площад „Александър Невски”).

При царящото безвластие и уличен диктат в страната шоковата инфлация нанася огромни щети на обществото. Между 10 януари и 4 февруари 1997 г. (денят, в който е върнат мандата за създаване на второ социалистическо правителство) един долар е обменян за 600-1000 лева, а през периода 4 – 12 февруари (когато е назначен служебен правителствен кабинет), левът е обезценен трикратно и обмяната му за един долар достига близо три хиляди лева. Настъпва драстичен спад на реалните работни заплати и пенсии. В доларово изражение средната месечна пенсия възлиза на едва няколко долара.

Тази изкуствено предизвикана шокова инфлация у нас е сравнително краткотрайна, но поражда страх и обърканост в обществото. При нея са обезценени взетите от държавата огромни кредити (от „кредитните милионери”) и същевременно са стопени възлизащите на 25 млрд. щатски долара спестявания на широките народни маси.

Разгорялата се през м. януари и февруари 1997 г. в нашата страна политическа и стопанска криза е използвана за въвеждане на колониален валутен борд. Този акт е извършен по „съвети” на представители на отвъдокеанската олигархия и с методическата помощ на американския професор Стив Ханке. Бордът е въведен през лятото на 1997 г., т.е. след като държавната власт в страната е овладяна от представители на местната и чуждестранната финансова олигархия, а раздухваната шокова инфлация е затихнала (още към края на м. февруари). Този факт потвърждава тезата, че у нас бордът е установен не заради наличие на „хиперинфлация”, а за да бъде използван, като неоколониален финансов инструмент за васализация на българската държава и за нейното присъединяване към ръководените от САЩ евроатлантически алианси, за разпродаване на българските земеделски земи и за заселването им с чужденци от държави, извън Европейския съюз (ЕС).

Много факти показват, че валутният борд се използва за принудително разпродаване на местните банки, заводи и земи на чужденци. При неговия режим държавата изпитва хроничен паричен дефицит, който се покрива чрез разпродаване на държавно имущество. Освен това начело на държавата се поставят марионетни правителства, които удовлетворяват предимно чуждестранни интереси. Например през 2005 г., когато министър-председател на нашата страна е бившият български цар Симеон Сакскобургготски, шефът на американската търговска камара в гр.София Кенет Лефковец е изпратил до Народното събрание писмо, в което се настоява да бъде променена Конституцията на Република България и да бъде разрешено на чужденци от държави, извън ЕС да придобиват собственост върху български земеделски земи (това писмо разкрива колко далече е стигнала бордовата колонизация на българската държава и реалната опасност от чуждестранно завладяване на нейните земи с книжни щатски долари).

Изглежда валутният борд у нас ще се поддържа, докато бъде постигната главната неоколониална цел – да бъдат изкупени колкото може повече български земи от чуждестранни фондове и фирми. Изкупените земи сигурно ще бъдат спекулативно препродавани и заселвани с чуждестранни граждани от държави, извън ЕС. Очаква се това да става след 2014 г., когато изтича договорения при присъединяването на България към Евросъюза седемгодишен мораториум за продажба на наши земеделски площи на чужденци. Щом се изпълни тази задача и се „узаконят” новите чуждестранни господари на българските земи, валутният борд ще стане излишен и премахнат (подобно на някогашната българска редакция на американското радио „Свободна Европа”).

Валутният борд е банков ярем, с който се държи в подчинение българската нация и държава. При неговия режим местните правителства са напълно подвластни на чуждестранни банкери и „инвеститори”, а също и на чужди военни командири и шефове на разузнавателни служби.

Чуждестранни банки държат над 90% от намиращите се в обръщение местни парични ресурси, поддържат висока (над 10%) лихва и ежегодно извличат по няколко милиарда евро печалби. При положение, че бъде премахнат валутният борд и се възстановят функциите на БНБ, тези и още много пари ще остават в границите на българската държава.

След като е прекратена банковата дейност на БНБ, нашият паричен пазар изцяло е монополизиран от разположените на наша територия филиали на чуждестранни банки. През тях преминават парите на повечето български държавни институции (Здравна каса, Национален осигурителен институт, министерства и т.н.), включително и на органите, свързани с фондовете на ЕС.

Лихвите по заемите на чуждестранните банки (гръцки, американски, италиански, австрийски и т.н.) у нас са неколкократно по-високи от тези в техните страни. Иначе собствениците им няма да имат интерес да изнасят парични капитали в нашата страна. Изглежда тази проста истина е непонятна за някои сегашни български депутати и държавници, които с присъщото им притворство и фарисейство се правят на загрижени за изпадналите в неплатежоспособност стотици хиляди представители на нашия дребен и среден бизнес. Тези политици залъгват доверчивите избиратели, че могат (включително и чрез председателя на БНБ) да заставят управителите на местните филиали на чуждестранни банки да намалят високите лихви до нивото им в западните страни.

Засега всеки разположен на наша територия филиал на чуждестранна банка следва политиката на правителството на неговата държава. С лихвени и други банкови средства се подпомага икономическата инвазия на нейните фирми и компании и се ограничава развитието на конкурентни национални производства в нашата страна.

Напоследък в масовия печат се появи информация, че само през последната година (м.август 2009 г.- м.август 2010 г.) намиращите се на наша територия чуждестранни банки са събрали от лихви по кредити на местни физически лица над 1 млрд. евро. Дефицитът в държавния бюджет е превишил 1,5 млрд. евро. В Националния осигурителен институт (НОИ) не са постъпили над 500 млн. евро от осигурителните вноски. Сигурно повечето от трудещите се приоритетно са изплатили кредитни дългове към банки, за да избягнат наказателни санкции (вкючително отнемане на ипотекирани жилища).

Очевидно при режим на валутен борд се налагат високи лихви, които са двойно и дори тройно по-високи от тези в западните държави. А това оскъпява произвежданите у нас стоки и ги прави неконкурентноспособни на западните пазари.

Засега в нашата страна лихвите могат да бъдат намалени главно чрез отмяна на валутния борд и възстановяване правото на БНБ да извършва кредитни операции (в т.ч. да отпуска нисколихвени кредити). С такива антикризисни мерки в българската държава би могло да бъде ограничена и абсолютната банкерска власт.

При режима на валутен борд в нашата страна се създават политически и икономически предпоставки за ликвидация на българското национално производство. Развитието на това производство все повече се потиска от господстващите у нас чуждестранни банкери. А с неговото маргинализиране в единния възпроизводствен процес у нас непрестанно се генерира безработица и се влошава живота на мнозинството от народа. Милиони български граждани се принуждават да емигрират в чужбина и да продават родните земи на чужденци от държави, извън ЕС.

Например през последните години крайно обеднели земевладелци продават своите ниви на американо-израелски „инвестиционни” фондове и компании, които вече са придобили собственост върху близо 1 млн. дка български земеделски земи. В един от тези фондове основен акционер е фалиралата по време на глобалната капиталистическа криза американска банка „Мерил Линч”.

След въвеждането на валутният борд у нас отчитаният икономически растеж е „кух”. В национален мащаб почти няма прираст на местното производство.

Например в сравнение с периода преди въвеждането на борда производството на месо, зеленчуци и плодове е съкратено наполовина. В нашата страна почти няма и стопанско развитие.

До избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза увеличаването на брутният вътрешен продукт в страната е постигано главно в резултат на продажби на имоти и земи на чужденци. Тези продажби и гешефти обслужват чуждестранни геополитически интереси и облагодетелстват малцина местни лица и мафиотски прослойки. Постепенно лишават от отечество децата и внуците на мнозинството наши сънародници.

Това престъпно търгашество се отнася към политиката на „привличане на чуждестранни инвеститори”. То се насърчава от Федералния резерв на САЩ и отвъдокеански банки, които с предимство отпускат на свои фондове и на предпочитани чуждестранни компании безлихвени и нисколихвени кредити за изкупуване на български земеделски земи и за неоколонизиране на нашата държава.

Междувременно скокообразно нараства българският външен дълг. За периода 1997-2009 г. този дълг (държавен и частен) е нараснал от 10 млрд. на над 50 млрд. долара.

При режима на валутен борд се ограничават бюджетните парични ресурси и за осъществяване на научната дейност в Българската академия на науките (БАН). Смята се, че като се закрият академичните институти за обществени науки у нас няма да има кой да разкрива геополитическите планове и домогвания на отвъдокеанската финансова олигархия. Нейните високоплатени глашатаи от „неправителствената” организация „Отворено общество” и „Института за пазарна икономика” ще могат по-лесно да мамят и манипулират местното население. А от техни публикации и медиини изяви личи, че първостепенната им задача е с псевдонаука и пропаганда да способстват за предаване на българските земи в собственост на чуждестранни спекуланти и господари.

Валутният борд се използва и за изолиране на България от братска Русия. Чрез него у нас се прилага дирижирана отвън рестриктивна парична и фискална политика и се ограничава народополезното българо-руско икономическо и научно-техническо сътрудничество. Например липсата на големи държавни банки и недостига на пари затруднява участието на българската държава в строителството на съвместни енергийни обекти, като АЕЦ „Белене”, петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток”. Мнозинството от ограбеното и бедстващо местно население лесно се манипулира с обещания за привличане на „чуждестранни инвестиции” на наша територия, включително и посредством разполагане на насочени срещу руските ни братя американски военни бази и системи за противоракетна отбрана (ПРО).

При режим на валутен борд и регрес в развитието на местното производство и изолиране на българските производители от традиционните им руски пазари у нас е невъзможно да се повишава жизненият стандарт на народа. Работните заплати и пенсиите стават все по-ниски от тези в другите страни-членки на ЕС. Повечето български граждани работят за физическото си оцеляване. Безработицата придобива катастрофални размери. Мизерното съществуване и липсата на работа са принудили над един милион български жители да напуснат страната и да търсят препитание в САЩ, Англия, Испания, Италия, Гърция, Кипър и други държави.

Покровителстваните от отвъдокеанската финансова олигархия политици и „експерти” у нас проявяват нетърпимост към противниците на валутния борд. Водят кампания за тяхното дискредитиране и за отстраняването им от политическия и научния живот в обществото (дори вече са успели да провалят политическата кариера на млади финансисти, които публично са изразили съмнението си относно нуждата от по-нататъшно запазване на борда).

Въвеждането и поддържането на валутният борд в нашата страна продължава да се оправдава с мотива, че само така можело да се осигурява финансова стабилност. Въпросният борд се представя, като едва ли не единствен и незаменим способ за слагане на ред в местната финансова система. Макар да е известно, че за осигуряване на национална финансова стабилност могат да бъдат използвани много по-ефикасни законодателни, административни и икономически (включително обмяна на парите) средства и начини на действие. Едва ли е случаен факта, че понастоящем от около 40 европейски държави, валутен борд има само в България (такъв борд имаше и в Естония, която от началото на 2010 г. е присъединена към еврозоната и е приела за парична единица еврото).

Валутният борд се брани със заплахата, че евентуалното му премахване ще бъде последвано от „хиперинфлация”.

Понеже е трудно да се формулират що-годе смислени доводи за икономическата полза от въпросния борд постоянно се тиражира лъжата, че евентуалното му премахване или „рухване” щяло да наруши „финансовата стабилност” в страната и да върне преживяната от м. януари и февруари 1997 г. „Жан Виденова зима” и „хиперинфлация” (старателно се прикрива фактът, че тогава министър-председателя Жан Виденов е с приета от Народното събрание оставка и че имаше шокова инфлация, а не „хиперинфлация” т.е. инфлация, която е действала една година с месечно обезценяване на лева над 100%).

Днес (в сравнение с онези години) международната и вътрешната обстановка е коренно променена. Управителите на БНБ и политиците трудно могат да намират основания за създаване на частни банки с държавни пари, за волунтаристично увеличаване на лихвения процент и на паричната маса и за засилване на инфлационния процес в страната (особено ако БНБ отново стане част от изпълнителната власт и започне да изпълнява правителствената политика).

Отвъдокеанските наместници у нас дават ултиматуми да не се „пипа” валутният борд до включването на българската държава в еврозоната и смяната на българския лев с паричната единица „евро”. Декларират, че са готови на всяка цена (дори и чрез обезлюдяване на родната земя) да изпълнят определените критерии за членство в еврозоната - балансиран държавен бюджет, ниска инфлация, малък външен дълг на държавата и т.н.

Изглежда такива указания се дават от лидери на САЩ и на отвъдокеански „неправителствени” организации, които и след глобалната капиталистическа криза прилагат политика на укрепване на олигархичната глобална власт . Гледат на приемането на България в еврозоната, като на геополитически акт, сходен на извършеното през 2007 г. присъединяване на българската държава към ЕС.

Приемането на българската държава в Евросъюза е постигнато под отвъдокеански натиск и предимно по геополитически съображения. То е извършено, след като българската икономика е разбита, омаломощена и неподготвена за равностойна и взаимноизгодна интеграция с индустриално развитите стопанства на западните държави. Това приемане е договорено при крайно неблагоприятни за българската страна условия. Например централните органи на ЕС са определили на българската държава твърде малки квоти за производство на мляко, плодове, зеленчуци и други жизнено важни продукти. С икономически и административни методи и подходи, евросъюзните ръководни органи принуждават нашите земеделски стопани да отглеждат предимно нискодоходни култури, като жито, слънчоглед и рапица (включително за биогорива), въпреки че природните дадености в нашата страна са благоприятни за специализирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и други доходоносни селскостопански дейности.

Засега е трудно да бъде извършено политическо включване на България в еврозоната. След глобалната капиталистическа криза американската икономика е свита с около една трета, броят на безработните в страната превишава 14 млн. души, а десетки милиони семейства са заставени да напуснат ипотекираните си жилища.

Глобалната капиталистическа криза обхвана и страните от еврозоната. В редица от тях (Гърция, Испания, Португалия) възникват фискални, дългови, и монетарни проблеми, които стават задържащ фактор за нейното по-нататъшно разширяване. Във връзка с това правителствата на държавите от еврозоната са приели съвместни мерки за стабилизиране на обезценяващото се евро. Създаден е общ фонд за кредитиране на намиращи се в еврозоната страни, които изпадат в тежко финансово състояние.

Но в реализацията на посочения пакет от мерки отново е включен вездесъщият Федерален резерв на САЩ. Предвидено е между него и Европейската централна банка да бъдат открити разменни, суапови кредитни линии (swap line) съответно в долари и евро (за обслужване на търсенето на американска валута от европейски търговски банки). При такива суапови линии банката, получила кредит поема задължението след изтичане на кредитния срок да изкупи обратно своята валута. Въпросните суапови линии ще бъдат използвани за изкупуване на обезценени акции и държавни облигации и за извличане на баснословни печалби. Сигурно ще послужат и за укрепване и разширяване на глобалната власт на собствениците и ръководителите на Федералния резерв на САЩ.

Понастоящем отвъдокеански и западноевропейски банкери (включително от Германия и Франция) се опасяват, че могат да загубят своите капитали, изнесени в Гърция. Вероятно се чувстват и измамени от гръцките власти, които са успели да ползват банкови кредити и за повишаване на жизнения стандарт на повечето свои сънародници.

Въпросните банкери изискват от гръцката държава да им върне дълговете (възлизащи на стотици милиарди евро) чрез вземане на нови заробващи заеми от МВФ и орязване на заплатите и пенсиите на милиони трудови хора. За връщане на държавния дълг на Гърция към западни банки, държавите от еврозоната са постигнали договореност през следващите три години да бъдат отпуснати на гръцката страна нови заеми в размер на 110 млрд. евро (от Европейската банка за възстановяване и развитие – 80 млрд. евро и от МВФ – 30 млрд.евро).

В нашата страна прилаганата отвъдокеанска пагубна политика се оправдава и с „гръцката криза”. Изтъква се, че с оглед да бъде избягнат „гръцкият сценарий” в българската държава трябвало да се поддържа режимът на колониален валутен борд и да се намаляват бюджетните разходи, включително чрез масово съкращаване на държавни служители.

През последните години в единадесет милионна Гърция годишният брутен вътрешен продукт възлиза на над 300 млрд. евро или близо десет пъти повече от този, получаван у нас. Гръцките власти могат по-лесно да мобилизират националните производителни сили и успешно да способстват за преодоляване на икономическата криза, тъй като делът на държавния сектор в Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната продължава да е над 40%. В структурата на този продукт сравнително най-голям е делът на туризма (около 15%), следван от корабостроенето и корабните превози, хранително-вкусовата и текстилната индустрия и т.н.

В гръцката страна средната работна заплата е около три-пет пъти по-висока от тази, получавана на наша територия. Освен това на гръцките граждани, работещи в държавните структури ежегодно са изплащани тринадесета и четиринадесета месечна заплата.

При режим на валутен борд в нашата страна, размерите на работните заплати и на пенсиите са свити до екзистенц-минимума т.е. дотолкова, доколкото да може физически да се преживява. По-нататъшното им намаляване означава да се премине от скрит към открит геноцид на повечето българи, населяващи нашите земи. А тава сигурно ще предизвика социални сблъсъци, при които могат да пострадат и натрупалите големи богатства чуждестранни банкери. Вероятно и поради тези опасения валутният борд се пази с плашилото, наричано „гръцки сценарий”.

Изложените факти и аргументи доказват, че българският народ трябва да престане да влачи затриващият го хомот на валутният борд и безболезнено да се освободи от него чрез реализация на законови, монетарни, организационни и дипломатически мерки. С отмяната на валутният борд в нашата държава ще се открият възможности за възстановяване на нейната независимост, за стимулиране развитието на националната икономика и за осигуряване на всенародно благосъстояние.

15 юни 2010 г.