вторник, 16 юли 2013 г.

Икономиката на меката валута (Soft Currency Economics) и Модерната монетарна теория (MMT)


Статия, проследяваща раждането и значението на ММТ за макроикономическата наука:


акто ще прочетете в “Икономиката на меката валута” ("Soft Currency Economics"), през ноември миналата година (2011 г.), бях поканен да говоря на конференция в Рим, посветена на държавния (правителствен) дълг, заедно с Марио Драги. Речта ми получи голям отзвук в Италия и там навред започнаха да се появяват ММТ-блогове. Изглеждаше, че много от блогърите разбираха как работи Модерната монетарна теория и как правителствата, използващи собствената си неконвертируема валута, свободно търгуваща се на валутните пазари при плаващ курс, никога не могат да изпаднат в неплатежеспособност по плащанията на дълга си, издаден в собствена валута. Прочитайки “Икономиката на меката валута” те разбраха също, че правителството може да функционира, защитавайки обществените интереси, без да е ограничено от размера на дохода си. Всичко, от което хората се нуждаят, е да определят какво разбират под обществен интерес. В един италиански блог направих публикацията по-долу, за да разясня по-нататък Модерната монетарна теория (ММТ) и как тя се появи първоначално не в рамките на икономическата мисъл, а в практическото търгуване с държавни облигации. 

Първо, нека припомня, че ММТ първоначално бе ‘Mosler Economics’, която стартира с “Икономиката на меката валута” (1993 г.) Забележете също, че “Икономиката на меката валута” бе резултат от опита ми от първа ръка след 20 години банкиране и парични операции. Никога не бях чел Кейнс, нито дори бях чул за Лърнер, Кнап или пък бях имал някакви познания за “След-Кейнсианистите” (‘post Keynesian’). Така че, докато е вярно, че до ММТ може да се стигне от една или друга икономическа школа, това не се случи по този начин. И например, когато по-рано тази година представих на общественото внимание моето “реално срещу номинално” дискутиране за фискалните трансфери в паричен съюз, обяснявайки как производството на обществени стоки и услуги, използвани от целия съюз, е всъщност реален разход за региона, получил финансиране за производството на тези стоки и услуги, това също бе “оригинална ММТ мисъл” (напълно признавайки недостатъците на такова твърдение!)

Второ, ако има някакъв принос на ММТ към “литературата”, то това е изричното приeмане, че валутата, като щатския долар например, е всъщност прост обществен монопол и всичко останало следва. По същия начин говорех относно дългогодишната дискусия “Кейнс срещу Класиците”, където Класиците твърдяха, че не може да има безработица без монопол, а Кейнс твърди, че всъщност може да има дълготрайна безработица дори и без монопол, благодарение на ефекта на неизхарчения доход, и т.н., в паричната система. 

Моят отговор е, че и двете страни се провалиха в това, че не признаха изрично, че валутата, сама по себе си, е обществен монопол. Националното търсене произлиза от данъчното облагане и от желанието за спестяване. А безработицата е свидетелство за ограничаване на доставките на монополиста – недостатъчно харчене на национална валута, необходима за нуждата от погасяване на данъците и желанието за спестяване. Така че Класиците бяха прави в това, че безработицата произтича от монопол, но те не успяха да определят правилния монопол. Кейнс също бе прав, проблемът се криеше в паричната страна, но той не успя да види самата валута като прост обществен монопол, въпреки че я описа, той сигурно изрично би го изразил в тази дискусия, а също и на много други места, тъй като би подкрепил много от твърденията си.

Във връзка с кръговата теория (circuit theory), когато през 90-те за пръв път срешнах След-Кейнсианските канадци, които уважавам много, по-специално М&М (Марио и Марк), и прочетох малко от circuit theory, тя ми изглеждаше толкова “интуитивно ясна” – случай: “няма нужда да бъде изказано на глас” – почудих се защо дори си заслужаваше да се пише за това! И първият ми коментар бе, че докато напълно бях съгласен с това, което казваха, то теорията им “не бе започнала от началото” в смисъл, че те започваха от където фирмите вземаха заем, за да платят на работниците, но никога не дискутираха защо някой изобщо би работил срещу национална валута на първо място. Обясних им за това, че националната валута, бидейки прост обществен монопол, с данъчните задължения “движеща сила” зад “правителствения кръг”, където на макро ниво, данъчното облагане създава  продавачи на реални стоки и услуги, включително труд, което обяснява защо хората работят за бизнесите и т.н. Професор Alain Parguez го разбра веднага и го добави към модела си в следвщия си документ, само за да бъде след това жестоко критикуван и изолиран за дълги години от “Кръговата” (‘Circuitist’) общност! С течение на годините повечето от тях я приеха, въпреки че някои от тях все още отказват да го сторят.

Мисля, че си заслужава да си спомним, че тази теза е основата на теорията за относителните цени и разпределянето в развитието на така наречената “теория на производството”, за която, наред с други, Леонтиев и Срафа са допринесли неимоверно (виж Pasinetti 1975; Kurz and Salvadori 1995, cf. Petri also 2004). По-конкретно, в светлината на теорията за производството и гореспоменатия аргумент и прилагането му, би могло да се отнесе до така наречения “дългосрочен план” ("long term"), и възраженията на Кругман (2011 г.) към ММТ могат да бъдат критикувани ефективно. Относителни цени - да, но ММТ разкрива източника на абсолютните номинални цени. И е много просто. Както е известно на всички, монополистът определя цената и не се съобразява с никого.

И монополстът определя две цени. Първата е каквото Marshall нарече “собствена стойност”, показваща как неговия (на монополиста) артикул се разменя срещу самия себе си. За националната валута това е основния лхвен процент, който знаем, че се определя от централната банка, а не от “пазара”, тъй като знаем, че централната банка е монополен доставчик на резерви за банковата система, и по този начин поставя цената, определяйки пределната цена на финансирането на банковата система. Втората цена е как артикулът на монополиста се разменя срещу други стоки и услуги, което наричаме “общото равнище на цените”.

Аз го казвам по този начин – равнището на цените е функция на цените заплащани от издателя (монополиста), когато харчи, и/или от исканите гаранции, когато монополистът дава заем.

Обаче, както Lavoie е показал, то е извлечено от проста счетоводна условност: някои ММТ теоритици анализират централната банка и държавата, като че ли те са обединени в един сектор. Тогава мистерията е решена лесно. Все пак трябва да добавим, че това обединение на централната банка и правителството не съществува в сегашната политическа институционална реалност.

Първо, разбирам това много добре, признавам  и винаги вземам предвид институционалните реалности. Както знаем също, че без значение как го гледаме, за издателя на националната валута и определените от него агенти разходите идват първи, преди таксуването и взимането на заеми.

Конгресът е властта, издаваща националната валута, която е дала различни задачи на Министерството на финансите и на Федералния резерв, които действат според волята му.

Федералният резерв контролира компютърната програма наречена “Парична система на щатския долар”, която съдържа сметките на неговите (на Фед) банки-членки, а както и една сметка на Министерството на финансите.

За да улесня дискусията започвам от началото – без баланси в нито една от сметките в тази компютърна програма.

Всяко плащане на данъци би изискало от Федералния резерв да дебитира сметка на банка-членка и да кредитира сметката на Министерството на финансите.

Това е невъзможно без съществуването на баланси в сметките на банките-членки, ако освен разбира се не им е позволено да имат негативни баланси в сметките си във Федерания резерв.

Както и да е, отрицателни баланси - превишаване на кредита, функционално представляват заеми от Федералния резерв, който е агент на Конгреса. Това означава, че плащането на данъци чрез превишаване на кредита е всъщност плащане на данъци чрез заем, получен от Федералния резерв. В този пример Федералният резерв трябва да даде на заем доларите, които отчита като плащане на данъци.

Начинът, по който вътрешните за Федералния резерв хора го казват е: Не може да има “източване на резерви”, без първо де е имало “добавяне на резерви”.

Това е, доларите, необходими за погасяването на данъци и за покупката на държавни облигации “идват от” правителствените разходи и/или заеми.

Това не може да бъде заобиколено. Всеки издател трябва първо да издаде преди да може да събере обратно нещото, което издава. Това е проста логика.

Относно търговията - при плаващ международен курс на обмяна винаги има “непрекъснат баланс”. Например, в случая със САЩ, с може би $400 милиарда търговски дефицит, може да се каже, че ние (американците) имаме стоките и услугите, които сме внесли, а чужденците държат допълнителни $400 милиарда американски финансови активи, които са получили като плащания, и в тази точка от времето съществува този “баланс”, който е определил текущата стойност на международна валутна обмяна. Така че аз винаги виждам “баланс” във всяка точка във времето, никога “дисбаланс”, проста логика. Недовиждам ли нещо тук? Мога ли да помоля някой да ми обясни защо това трябва да преставлява проблем? Благодаря!


Да, по всяко време виждам обществена нужда добиването на стратегически за националната ни сигурност неща да става вкъщи, в САЩ. Например, не бихме искали да изнесем производството на военния ни софтуер зад граница, тъй като той може да се окаже безполезен в случай на война. И аз виждам обществена нужда производството на стратегически военни стоки и услуги да се осъществява вътре в САЩ, като например производството на стомана, която се използва за поддръжката на армията, и домашното производство на енергия, и храната и т.н. Отново, правителството е там, където е нужна обща инфраструктура, която задоволява интересите на цялото общество, което също включва стратегическо планиране.

От друга страна, не виждам никаква обществена полза от недопускането на чужденците (останалия свят) да ни продават това, което наричаме “потребителски стоки и услуги” които, например, ако ни бъдат спрени в случай на война, не биха могли да предопределят изхода на войната. В този смисъл виждам сериозни проблеми в зависимостта на Еврозоната от доставките на енергия от Русия, въпреки че Русия “е обещала” никога да не ги прекъсва. Това и $20 ще ви купят чаша кафе в Рим.

Виждам, че, що се отнася до реалните условия на търговия с Русия и други страни, Еврозоната, плаща жестока цена и това е следствие на договорености, които не мисля, че обслужват обществените интереси в Еврозоната, въпреки че сигурно обсужват влиятелни частни интереси.

Запомнете, икономически погледнато, работата, заетостта е реален разход за работника. Той продава времето си. Реалното благо е произведеното. Така че, що се отнася до държавите-членки на Еврозоната, ви предлагам да видите реалното потребление, за да разберете кой печели и губи икономически. Но да, всеки монетарен съюз се нуждае от система за фискални трансфери, за да подсигури пълна заетост и стабилни цени. И аз предполагам, че причината това да не се случва е понеже не е широко разпространено разбрирането, че ако на регион е дадено производството на обществени стоки и услуги, в реални условия този процес е реален разход за региона, тъй като е ангажиран да произвежда реални стоки и услуги, консумирани от други части на съюза. Вместо това, тъй като регионът получава финансиране, се предполага, че регионът се облагодетелства в реални условия. С други думи, фискалните трансфери могат да бъдат насърчителни за използване на регионите с по-висока безработица да произвеждат стоки и услуги, които се изнасят в останалите части на съюза. Всичко отново идва до разбирането, че износът е реален разход, а вносът – реална придобивка и т.н.

Нека завърша днес с това, че трудът, разглеждан през призмата на простата теория за игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга на обществото да осигури на хората, които в действителност работят за да се издържат, произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правщи ги горди членове на това общество. Предложенията в моя интернет сайт са предназначени да работят в тази насока."

У. Мозлър



Преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк

Няма коментари:

Публикуване на коментар