събота, 18 май 2013 г.

ММТ има стари традиции (останалата чат)


Модерната монетарна теория (ММТ) не е политическа идеология, а просто описание на принципите на действие на икономиката, работеща при съвременна монетарна система с неконвертируема валута и свободен международен курс на обмяна. Тя може да бъде използвана в изпълнението на фискалната и монетарна политика, според политическата воля на избирателите, от всички партии, независимо да ли с леви, центристки или десни политически разбирания.

Това е продължението на речта на г-н Beardsley Ruml, 
председател на Федералния резерв на Ню Йорк пред американската асоциация на юристите, изнесена през 1945 г., в която той, изхождайки от десните си политически разбирания, прави много силен довод за елиминирането на федералния данък върху корпоративната печалба в САЩ, обосновавайки вредното му, и в същото време ненужно за оперативните нужди на националното правителство, действие за икономиката на САЩ.

Да разпределят богатството

Втората принципна нужда от федералните данъци е да постигнат по-голямо равенство в разпределението на богатството и доходите, отколкото постигнатите в следствие само на действието на работещите икономически сили. Ефективните за тази цел данъци са прогресивните имуществени данъци и данъците върху даренията. Какви да бъдат тези данъци зависи от общото желание по отношение на разпределението на богатството и доходите в обществото. Важното тук е да се отбележи, че имуществените данъци и тези върху даренията не са от голямо значение като средство за стабилизирането на долара. Тяхната нужда е социална - да предотвратят голяма концентрация на богатство и доход в малко на брой точки като резултат от инвестирането и реинвестирането на доход, който не е похарчен за посрещане на ежедневните нужди. Тези данъци би трябвало да бъдат защитавани и атакувани според това какъв ефект те оказват на характера на американския начин на живот, а не като средство за придобиване на доход от страна на правителството.

Третата необходимост от федералните данъци е да предоставят субсидия за някой промишлен или икономически интерес. Най-очевиден пример за такива данъци са тарифите върху вноса. Първоначално данъците от този тип са били налагани поради двойна нужда, тъй като преди век и половина националното правителство се е нуждаело от приходи, за да може да плати сметките си. Днес тарифите върху вноса вече не са необходими за набавяне на приходи за националното правителство. Тези данъци не са нищо друго, а начин за предоставяне на субсидии за определени индустрии; социалната им необходимост идва от това да поставят ценови под, на който домашната индустрия може да се съревновоава със стоки, произведени в чужбина, и които биха се продавали по-евтино, ако не съществуваше тарифната защита. Субсидияте не е платена на входа на пристанището, където вносната стока е обложена с данък, а за по-високото ценово равнище на всички подобни стоки, произведени и продавани вкъщи.

Четвъртата нужда, обслужвана от федералните данъци, е да определи размера директно и видимо на определени бенефити. Такова данъчно облагане е много желателно за да се ограничат бенефитите до суми, които хората, ползващи ги, желаят да платят. Най-очевидни примери за такива облагания са социалните осигуровки, пенсиите и здравното осигуряване.
Социалната нужда от тези бенефити и облагането с данъци за покриването им са очевидни. За съжаление, без да е необходимо, и в двата случая програмите предизвикват смайващи дефлационни последици като резултат от повече сегашни приходи отколкото днешни изплащания.

Лошият данък

Федералният данък върху корпоративните печалби е данъкът, чиито ефект е най-важен за операциите на бизнеса. Съществуват други данъци, с които се съобразяват специфични видове бизнеси. Има много проблеми, свързани с щатското и местното облагане на бизнесите, които стават неимоверно важни, по-специално, когато корпорацията няма никакви печалби. Както и да е, ние ще ограничим дискусията си върху федералните корпоративни данъци върху дохода, тъй като това е начина, по който бизесите са облагани по принцип.

Данъците върху корпоративната печалба имат три принципни последици – всичките от тях лоши. Накратко, трите лоши въздействия на данъка печалба са:

1. Парите за данъците, които са взети от корпорацията трябва да дойдат по три начина. Те трябва да дойдат от хората под формата на по-високите цени, които те плащат за нещата, които купуват; от работниците и служителите на корпорацията под формата на по-ниски заплати от тези, които иначе биха получавали; или от акционерите на корпорацията под формата на по-ниска възвръщаемост от инвестицията. Без значение по кой от трите начина те ще дойдат или в каква пропорция, този данък е вреден за производството, за покупателната способност и за инвестициите.

2. Данъкът върху корпоративната печалба е объркващ фактор при преценката на бизнес ръководството, фактор вреден за инженерния и икономически анализ какво да се произвежда и разпределя за употреба. И колкото по-голям е данъкът, толкова е по-вредно действието му.

3. Данъкът е причина за двойно облагане. Индивидуалният данъкоплатец е обложен веднъж, когато корпорацията е произвела печалба и още веднъж, когато той получава печалба като дивидент. Това двойно облагане кара по-малко хора да инвестират спестяванията си, отколкото ако бизнесите бяха таксувани веднъж. Нещо повече, с данъка върху корпоративната печалба акционерите с по-малки доходи понасят същата тежест както тези с големи доходи.


Анализ

Нека изследваме тези три лоши действия на данъка върху корпоративната печалба по-задълбочено. Първият му ефект, който набюдавахме е, че резултатът от него са или по-високи цени, по-ниски заплати, по-малка възвръщаемост на инвестициите или комбинация от трите. Когато данъкът върху корпоративната печалба бе наложен за първи път, може би някои са вярвали, че едно неперсонално облагане би могло да се наложи на бездушната корпорация, облагане, което би било нито данък върху продажбите, нито върху заплатите, нито двойно облагане на акционерите. Очевидно е, че това не е възможно по никакъв начин. Корпорацията не е нищо друго освен начин за водене на бизнес, който е въплатен в думи, написани на къс хартия. Данъкът трябва да се плати от един или повече хора, които имат интерес и са страни в бизнеса, или като клиенти, или като служители, или като акционери.


Не е възможно точно да се знае кой колко плаща от данъка върху корпоративната печалба. Акционерът плаща нещо чрез по-малката възвръщаемост от инвестицията си. Но също е сигурно, че акционерът не плаща целия данък, всъщност той може да плати много малка част от него. След период от време корпоративният данък е определен като един от производствените разходи и е вграден в по-високите цени и по-малки заплати за работниците и служителите, включително и в по-неблагоприятни работни условия.

Причините за прехвърлянето на цената на корпоративния данък би трябвало да са ясно разбираеми. При воденето на бизнеса мениджърите му, ръководени от мотива за печалба, следят какво остава като печалба за акционерите. Тъй като данъкът върху корпоративната печалба трябва да бъде платен преди дивидентите, той е считан като всеки друг разход, неподлежащ на контрол, и чието покритие се осъществява от по-високите цени или намаляване на разходите, работната заплата от които е главна част. Тъй като цялата конкуренция от същия вид бизнес мисли по един и същи начин, цените и разходите ще имат склонността да се стабилизират до ниво, което би произвело печалба след данъците, достатъчна да даде на индустрията достъп до нов капитал при нормална цена. Когато това се случи, както би трябвало да стане, ако индустрията не изчезне, корпоративният данък ще е покрит до голяма степен от по-високите цени и по-ниски заплати. Ето защо ефектът от него е да повиши цените и намали заплатите с неопределена сума. И двете тендеции са в грешната посока и са вредни за общото благосъстояние.

Къде биха отишли парите?

Нека предположим, че таксите върху корпоративната печалба са отменени. Къде сега биха отшли парите плащани за тях преди? Зависи. Ако в индустрията има голяма конкуренция, какъвто е случая с търговията на дребно, голяма част би отишла в по-ниски цени, и по-малка част в по-големи заплати и по-голяма възвръщаемост от инвестираните спестявания. Ако трудът в тази индустрия е добре организиран, както например в железниците, стоманодобива и автомобилостроенето, частта отиваща за по-големи заплати ще има склонността да се увеличи. Ако в индустрията няма голяма конкуренция и трудът в нея не е добре организиран, такива индустрии са много малко, голяма част от спестения данък печалба ще отиде за акционерите. Така елиминирането на данъка върху корпоративната печалба ще доведе до по-ниски цени и ще повиши стандарта на живот на всички.


Вторият лош ефект от този данък е, че той изкривява преценката на бизнес ръководството. Той влиза във всяко бизнес решение и предизвиква действия, които не биха били предприети, ако са били взети предвид само бизнес причините. Всяко важно бъдещо обвързване трябва да обръща внимание и на данъка върху корпоративната печалба. Понякога наистина необходими действия не могат да се предприемат, тъй като резултатът не би бил стойностен, а понякога и по-лош от преди. Друг път, напълно безсмислени действия се предприемат поради облагодетелстване свързано с този данък. Резултатите от това “данъчно” мислене унищожава  цялостта на бизнес преценката и спомага за създаването на бизнес структура, която не е базирана изцяло на икономическата и ефективна преценка.


Възнаграждение на дълга

Най-очевидна илюстрация за лошия ефект от съобразяването с този данък при вземането на бизнес решенията наблюдаваме в предпочитаемата позиция, която финансирането чрез заеми има пред финансирането чрез издаване на акции. Тази предпочитаема позиция произлиза от факта, че лихвата и наемите, изплащани за работния капитал, са считани за разход, който се приспада от облагаемия доход, докато изплатените дивиденти не са. Резултатът винаги накланя везните в полза на дълговото финансиране, тъй като не се плаща данък доход върху призпаднатите разходи за тази форма капитал. Тенденцията продължава, въпреки че всеобщото разбиране е, че бизнесът и държавата биха били в по-силна позиция ако много по-голяма част от общите инвестиции бяха в акции и ценни книжа, а по-малка част от тях в ипотеки и облигации.

Трябва да се признае, че в много случаи високият данък корпоративна печалба предизвиква фирменото ръководтво да прави разходи, които здравият разум би избегнал. Това е особено вярно ако би било възможно да възникнат дългосрочни придобивки, които не могат или не е нужно да бъдат капитализирани. Дългосрочните разходи са споделени автоматично с правителството, и при тези обстоятелства често заслужава да се поема по-голям риск. Научните изследвания и рекламите са предпочитаните инструменти за използването на тези евтини долари. (Забележка: смятам, че доводът му относно научните изследвания тук не допринася много за защита на иначе справедливата му позицията). Тъй като тези разходи намаляват печалбата, те, в същото време, намаляват и данъка; а цената за бизнеса е само разликата от разходите, които биха останали след като е платен данъка печалба – правителството плаща останалата част. Приемайки, че този данък предизвиква определена сума рискови разходи, което е нездрава форма на нерегулирана субсидия, в крайна сметка, ще размекне средата на бизнес ръководствата и ще предизвика излишна боязливост, когато фирмите трябва да поемат риск сами.

Накратко, Зло
..........................   ....................    ...................

Може ли правителството да си позволи да се откаже от данъка върху корпоративната печалба? Този въпрос въобще не стои. Въпросът е следния: това ли е предпочитания начин за налагане на данъци на хората – на потребителите, работниците и инвеститорите, които всъщност са единствените истински данъкоплатци? От всяка гледна точка е ясно, че ефектът от този данък е лош. Общестените нужди, които облагането с данъци съблюдава, не са обслужвани добре. Не е сигурно действието на данъка за стабилизирането на долара и е несправедлив като част от прогресивното данъчно облагане върху личните доходи. Склонен е да предизвиква повишаване на цените на стоките и услугите и да поддържа заплатите на по-ниски нива в сравнение с тези, ако го нямаше. Намалява възвръщаемостта на инвестициите и пречи на потока спестявания към бизнес начинанията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар