сряда, 15 май 2013 г.

ММТ има стари традиции


В публикацията за Едисон и Форд видяхме, че ММТ-идеите са съществували в главите на умните хора още през 1921 г.
Днешната публикация-превод показва, че същите идеи са били много ясно изразени в документа, написан от друг умен човек с десни икономически разбирания - Beardsley Ruml, председател на Федералния резерв на Ню Йорк. Той го чете пред Асоциацията на американските юристи през 1945 г.
Тогава документът не е привлякъл нужното внимание (отново защо ли?). Тезата му е, че ако (1) имаме контрола върху централната банкова система и (2) неконвертируема валута, суверенното национално правителство най-накрая е освободено от притесненията си за пари и повече не трябва да налага данъци и такси с цел да си осигурява доход. Ето защо цялото данъчно облагане би трябвало да се разглежда единствено от гледна точка на социалните и икономически последиците, които би предизвикало.

Данъците като средство за доход са отживелица 
 Beardsley Ruml – Председател на Федералния резерв на Ню Йорк



“Превъзхождащата позиция на правителството над частния бизнес е най-ясно изразена в силата му да налага данъци на бизнеса. Бизнесът получава много от силата си да може да определя различни правила, от правителството, излъчено от обществото. Правителството поставя ограниченията на тази сила на бизнеса да определя правила, и защитава свободата на бизнеса да оперира.
Облагането с данъци е едно от ограниченията върху силата на бизнеса, поставено от правителството.Няма нищо осъдително относно тази процедура. Бизнесът, който е обложен с данъци не е създание от плът и кръв, не е гражданин. Той няма право да определя как би трябвало да бъде управляван, нито пък би трябвало да има. Проблемите, свързани с таксуването на бизнеса, не са морални, а са въпроси от практическо значение: Кое би постигнало най-добрите резултати? Как бизнесът би трябвало да бъде обложен с данъци, че най-много да допринесе за общото благо?
Понякога, когато сме изправени пред алтернативи, е поучително да си зададем съществения въпрос. Ако искаме да разберем проблемите, свързани с таксуването на бизнеса, би трябвало първо да попитаме: “Защо изобщо е нужно правителството да облага с данъци?” Това изглежда е прост въпрос, и както е обикновено при простите въпроси, явният отговор най-вероятно е повърхностен. Явният отговор е, разбира се, че данъците доставят доход, от който правителството се нуждае, за да плати сметките си.
Това се случи

Ако погледнем финансовата история от последните години явно ще забележим, че нациите са били в състояние да платят сметките си, въпреки че доходът им от данъци е бил по-малък от разходите им. Тези страни, чиито разходи бяха по-големи от данъчните им приходи, заплатиха сметките си чрез заеми. Ето защо вземането на заем е алтернатива, която правителствата използват, за да допълнят недостигащите им доходи от данъците, за да могат да заплатят сметките си.
Правителство, зависещо от заеми и рефинансиране на заемите си, нужни му за обезпечаване на оперирането си, е непременно зависимо от кредиторите си. В миналото, ако правителство е продължавало да взема големи заеми, за да покрива разходите си, лихвата би се повишавала все повече и все по-големи отстъпки би трябвало да се правят на кредиторите. Най-накрая тези правителства разбират, че единственият път, позволяващ им да поддържат едновременно суверенната си независимост и платежеспособността си, е да таксуват достатъчно високо, за да покрият по-значителната част от финансовите си нужди, и да бъдат готови, ако са поставени под натиск, да таксуват така, че дори напълно да ги покрият.
Необходимостта за правителството да таксува, за да може да поддържа и двете, независимостта си и платежоспособността си, е валидна за щатските и местни правителства, но това не се отнася за националното правителство. Две промени с огромни последствия се случиха в последните 25 години, които значително промениха позицията на националната държава по отношение на финансирането на нуждите си.
Първата от тези промени е придобиването на огромен нов опит при управлението на централните банки.
Втората промяна е премахването, за домашни нужди, на конвертируемостта на националната ни валута в злато.
 Свободни от паричния пазар
За всяка суверенна национална държава, в която съществува институция, действаща по начина на модерната централна банка, и чиято валута не е конвертируема в злато или някаква друга стока, съществува пълна свобода от домашния паричен пазар.
САЩ е национална държава, която притежава централизирана банкова система, системата на Федералния резерв, и чиято валута, за домашни нужди, не е конвертируема в някаква стока. Следва, че за да посрещне финансовите си задължения, федералното ни правителство има пълната свобода от паричния пазар. Съответно, неизбежните социални и икономически последствия от всяко и всички данъчни облагания сега са се превърнали в най-важно съображение при налагането на данъци.
Най-общо може да се каже, че тъй като всички данъци имат последици от социален и икономически характер, правителството би трябвало да взема предвид тези последици при формирането на данъчната си политика. Всички федерални данъци трябва да издържат теста на обществената политика и практическия ефект. Обществените нужди, които са обслужвани, никога не бива да бъдат прикрити в данъчната програма под предлога-маска за набиране на средства.
За какво наистина служат данъците
Федералните данъци могат да обслужват 4 принципни нужди от социален и икономически характер. Тези нужди са:
1. Като инструмент на фискалната политика за стабилизиране покупателната способност на щатския долар.
2. Изразяване на общата политическа воля при разпределението на богатството и дохода, какъвто е случая с прогресивното облагане на дохода и собствеността.
3. Изразяване на общата политическа воля за субсидирането или наказанието на различни индустрии и икономически групи.
4. Отделянето и директната оценка на разходите за определени национални придобивки като магистрали и социална сигурност.
В близкото минало ние съзнателно сме използвали федералната ни данъчна програма за всяка една от тези нужди. При обслужването на тези нужди федералният данъчен код е средството за постигането им. Сами по себе си нуждите са въпрос на основна национална политика, която би трябвало да бъде изградена първа, независимо от всяка национална данъчна програма.
Сред политическите проблеми, които трябва да решаваме са тези:
- Иска ме ли долар с разумно стабилна покупателна способност през годините?
- Искаме ли повече равенство в богатството и доходите отколкото това, което би се постигнало само от икономическите сили?
- Искаме ли да субсидираме определени индустрии и определени икономически групи?
- Искаме ли облагодетелстващите се от определени федерални дейности да знаят колко струват?
Тези въпроси не са данъчни въпроси; те са политически въпроси, като например какъв вид държава желаем и какъв начин на живот искаме да водим. Данъчната програма трябва да бъде средството за постигането на целта, която сме си поставили като общество. Тя трябва да е изработена като инструмент и да се оценява според годността си да върши работата при постигането на целта.
Безспорно най-важната нужда, която трябва да бъде задоволена от данъчното облагане, е поддържането на долар, имащ стабилна покупателна способност през годините. Понякога тази нужда е изразена като “избягване на инфлация”; и без употребата на федералното таксуване, всички други средтва за стабилизиране на долара, като монетарна политика и контрол на цените и субсидии, са неефективни. Във всеки случай, всички останали средтва трябва да са вградени във федералната данъчна политика ако утре искаме да имаме долар на стойност близка до тази, която той има днес.
Войната научи правителството и правителството научи хората, че федералното данъчно облагане е свързано с инфлацията и дефлацията, с цените, които трябва да бъдат платени за нещата, които са купувани и продавани. Ако федералните данъци са недостатъчно високи или от грешен характер, покупателната способност в ръцете на хората е вероятно да бъде по-голяма от общото производство на стоки и услуги, с които това покупателно търсене може да бъде задоволено. Ако търсенето стане твърде голямо, резултатът би бил покачване на цените, и не би имало пропорционално нарастване на количеството неща за продан. Това ще означава, че доларът струва по-малко, отколкото струваше преди, с други думи - инфлация. От друга страна, ако федералните данъци са твърде тежки или от грешен характер, ефективната покупателна спосбност в публичните ръце ще бъде недостатъчна да вземе от производителите на стоки и услуги всичките неща, които тези производители биха желали да направят. Това ще означава широко разпространена безработица.
Доларите, които правителството харчи се превръщат в покупателна способност в ръцете на хората, които са ги получили. Доларите, които правителството взема чрез данъците, не могат да бъдат изхарчени от хората, и затова тези долари не могат да бъдат използвани за придобиване на неща, налични за продан. Ето защо данъчното облагане е инструмент от първостепенно значение при провеждането на всяка фискална и монетарна политика."

Източници:


moslereconomics.com
- American Affairs
- Global Economic Intersection 




Няма коментари:

Публикуване на коментар