вторник, 19 март 2013 г.

СЛЕД БУНТА, КАКВО?


Онзи ден, докато се "разхождах" в българския Гугъл, имах късмета, съвсем случайно, да открия един български блог, чието съдържание дълбоко ме впечатли. По-долу препубликувам, със съгласието на автора разбира се, една от многото ценни публикации от блога на Светослав Атаджанов.  



СЛЕД БУНТА, КАКВО?


Както пророкувах преди дни, властта на ГЕРБ падна и постепенно се оттича в канала. Причините са дълбоки, а поводът глупав, като управляващите ни. Заради елементарната им алчност и взети комисионни от енергийната мафия. И главното, те не проумяха, че хората обедняха до толкова, че с мижавите си доходи, вече не са в състояние да платят сметките към монополистите. Също и заради ниските доходи и огромните разходи за надутата като жаба с компресор огромна държавна и общинска администрация. Стигнала в наглостта си периодично да си актуализира огромните заплати, при замразени доходи за цялата нация. И закономерно хората стигнаха до състоянието, за което дядо Маркс казва, че в бунта, или революцията няма какво да губят, освен веригите си.

Бунта на народа, че и революцията е изпратено свише възмездие за греховете на миналото. В тях се изкупуват греховете на настоящи и бивши управляващи. За това, че властимащите не са изпълнили предназначението си. И вината на господстващите преди бунта слоеве на обществото е, че са допуснали да се стигне до него. Обществото е болно и загниващо, затова бунта и революцията стават неизбежни. Горе няма творческо развитие, няма светлина и идеи, затова отдолу нахлува мрак.  Така става винаги. Това е закон на живота. Бунта е предшестван от процес на разложение и загуба на вяра в бъдещето. Чувството на солидарност, творчески пориви и актове на съзидание не водят никога до бунт. Народа озовал се във властта и стихията на бунта и на революцията губи духовната си свобода. Вече мислят и действат не хората, а някой мисли и действа вместо тях. Масите считат, че са свободни в бунта, но това е самозаблуда. Те стават често роби на тъмни стихии и са водени от елементарни инстинкти и реакции. Там няма място за личността и индивидуалността, там господства безличието. В бунта и революцията народа е стихия, като пожар и наводнение. И напразно тези, които го ръководят си въобразяват,  че го създават, ръководят и управляват. Именно тогава изплуват всички потиснати първични чувства на злоба, завист, разрушение и мъст.

            Бунта на народа е тежка разплата за греховете и неправдите на миналото, за натрупаната лъжа, за неизпълнения дълг на управляващите. Той е гибелта на натрупаните илюзии от натрапения ни либерално-икономически  мироглед, мутирал у нас като див, пещерен капитализъм. Твърде късно управляващите започнаха да се разкайват и да говорят за ползата от промяна. Доскоро мислеха, че народа може да съществува без духовните и материални основи  на живота. Без вяра в накакъв идеал и ценностна система. Сега виждат какво става с народа, когато липсва светлината на духа, когато загуби вярата си във всичко, което стои по-високо от елементарния му инстинкт за оцеляване. Но те твърде дълго правеха всичко възможно да рухнат вярата и надеждата за по-добро бъдеще.

            Не си мислете, че всичко би било прекрасно, ако бе избрана по-умерена тактика. Трябва да се проумее, че е настъпил страшен крах и е разрушена лъжата за демократично и богато бъдеще. Старите партии и управляващи вече никога няма да се възродят духовно, никога идеите им няма да излъчват обаяние. Новото поколение млади хора са израснали с омраза и отвращение към техните лъжливи идеи и ще проклинат злодеянията, до които доведоха. Твърде много лъжа и демагогия имаше към всички слоеве на народа. Погрешно и принизяващо бе отношението към държавността, националността, към стопанския живот и производителните сили.

            Бунта по природа не е духовен. Той се ражда при упадък, регрес на материалния и духовен живот. Идеологията на бунта е предизвикана предимно от материални подбуди и почти винаги интелигенцията е изтласквана встрани. За нея насилието е неприсъщо. Има истина със силата на закон. Всяка революция завършва с реакция, която е не по-малко мрачна, яростна и отмъстителна. Но след сътресението на яростния бунт реакцията е неизбежна и винаги носи не по-малко отмъстителен характер. А това може да доразруши сриналата ни се държава.

            Всички, и особено така наречения ни „елит” трябва да знаят, че последиците от бунта ще бъдат сериозни. Ние преминаваме в друго измерение на битието. Всички традиционни ценности са подложени на съмнение. Ще се преоценят всички социални модели и това, което предлагат. Не напразно в интернет и медиите шества серийния филм „Духът на времето”.  Във времето на компютърните идеологии, вече няма кодове, които да не могат да бъдат разбити и тайни, които да не се разкрият. Доказателство за това са разкритията на Джулиан Асандж в сайта му „Уикилийкс” и движението „Анонимус”. Дори създадения за разобличаване на лъжите на родните ни управляващи сайт „Бъзикилийкс”, отваря с убийствената си сатира очите на непредубедения читател за случващото се у нас. Движението „Окупирай Уолстрийт” придоби национална идентичност в редица страни и там са в ход ожесточени социални бунтове, често пренебрегвани от „официалните” самоцензуриращи се медии. Народите се противопоставят на диктата на олигархията и подчинените им правителства, с целия им арсенал на администрация, армия, полиция и медии. Настъпва страшно и отговорно за всички ни време. Времето на досега управляващите и провалили се партии - БСП, СДС, НДСВ, ДПС и ГЕРБ отмина. Естествено те ще направят и невъзможното, да се върнат във властта като партии, или с нови формирования и лица в новосъздадени организации и движения. От сега нататък тези партии са проблем, сложен проблем за общественото съзнание и всичко в него трябва да бъде преоценено. Тяхното време отмина, защото са носители на стария провалил се дух и модел на развитие, който с общите им усилия доведе до страшен упадък страната ни. То отмина, както и на тези, колебаещи се и гравитиращи около тях.

            Часове след оставката на Бойко Борисов, по медиите тръгна трескаво политическо реалити шоу. Актуални, дежурни и дори позабравени муцуни на политици, експерти, социолози, антрополози и прочее „лози” правят дълбокомислени коментари. Демонстрират преданност към народа и националните интереи. Вкаран е в употреба целия антураж от добре платени клакьори. Едни пърхат с крилца като ангели, други са дамгосвани като демони. Фокусници и факири се опитват да омагьосат и зомбират обърканата публика, зяпняля в екрана. Ще успеят ли и този път?

Защото  само пламенните и по-дълбоки идеи могат да пробият мрака. Трябват ни нови хора, носители на тези идеи, които да помогнат на клетата ни, изстрадала и загиваща родина. Твърде малка е надеждата, че хората на старите и провалени  управления, на инертната и направо липсваща мисъл ще се преродят радикално, ще осъзнаят вината си, ще излязат от омагьосания кръг, ще отворят очите си за новия свят, който не прилича на техния извратен, бездуховен и с уродливи групови интереси. За много от тях няма надежда. Те са обречени. Така и ще си умрат, слепи и глухи за народните тежнения, оперирани от елементарна социална чувствителност и съпричастност. Те са краят на старото, а не начало на новото време. И никога не могат да предложат нещо ново и прогресивно, освен да бъдат реставратори на старото. Съдебната система е в огромен дълг към своя народ. Дали ще намери сили и кураж да изпълни предназначението си и да въздаде справедливост?

Трябва да дойдат нови хора, за да творят новия по-справедлив живот. Все още в страната има здрави сили, компетентни и широко скроени и образовани хора. Време е и част от емигриралите млади хора да се върнат в родината си, за да работят за нейното възраждане. Да се превърнат в мисионери на развитието и прогреса в икономиката, културата и образованието. Но, да не стават следовници на продажните „юпита” на НДСВ, създали нови схеми за ограбване, на и без това обрулената ни държава.


СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар