понеделник, 26 ноември 2012 г.

Достойни старини за българските пенсионери

Читателите на този блог знаят, че правителствата на страни с модерна парична система характеризираща се с фиатна национална валута, свободно търгуваща се на международните валутни пазари (Виж: туктуктук и тук) имат да решават реални проблеми, но не и финансови.

Един от тези проблеми е застаряващото население на България. За разлика от развитите западни държави със същия проблем, в България той е утежнен и от все по-големия брой млади българи в трудоспособна възраст напускащи страната в търсене на работа и по-добър живот, а така също и от ниската раждаемост.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Правителството като работодател от последна инстанция

Неокласическите учебници по макроикономика третират безработицата като средство за регулиране на инфлацията. Навярно икономистите, писали тези учебници, не са имали предвид себе си като част от тази "необходима" група безработни хора.

Модерната монетарна теория (ММТ) предоставя елегантно решение на проблема за безработицата и инфлацията.

петък, 16 ноември 2012 г.

Коментар върху икономическата ситуация и перспективи на България и света

В статия на в-к Капитал от 16 ноември 2012, Вера Денизова анализира икономическото състояние и тенденции на бългаската и свтовна икономика. Картината е песимистична, но аз имам различно виждане относно причините и съответно необходимите мерки за премахването им.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Вуду макроикономикс и Великата Световна Рецесия

В броя на в-к "Сега" от 12 ноември докторът на икономическите науки Емил Хърсев задава въпроса защо след вече четири години в депресия, светът все още не излиза от нея? Г-н Хърсев, както и останалите ортодоксални световни икономисти, е жертва на вудуто, владеещо науката макроикономикс. Отговорът всъщност е много прост - причината е същата, поради която светът изпадна в депресията на първо място и никой от тях не видя приближаването и.

Чували ли сте за поговорката, че когато САЩ кихне, светът изпада в треска? В края на 2007 г. САЩ хвана пневмония, която докторите там все още не знаят как да лекуват. В същото това време тревожни симптоми вече се наблюдаваха и в ЕС.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Уникалната роля на правителството в съвременната монетарна система

В предишни статии бе споменато, че ролята на данъчното облагане в съвременната монетарна система (фиатна валута и плаващ валутен курс) е различна. Правиелството, монополен издател на националната валута (финансови активи), не е финансово ограничено в своите разходи а само материално. То не е като обикновените фирми и домакинства и няма нужда от финансиране, било чрез данъци или издаване на държавни облигации за да може да харчи. Такова правителство нито има нито няма "пари", тъй като всеки път, когато закупува стоки и услуги от частния сектор, то създава националната валута (финансови активи) и по този начин я вкарва в употреба в икономиката. Вие също не бихте пестили и складирали нещо, което бихте могли да създадете винаги, когато се нуждаете от него и то без да имате разходи при създаването му. Данъчното облагане създава търсене на националната валута, която не е конвертируема в злато или някаква друга ценна вещ и фактически е къс хартия или дигитален бит информация.

Демократичната държавата е обществен договор, при който гражданите доброволно отдават част от личния си суверенитет и свобода в полза на общо правителство, което да задоволи такива обществени нужди като защита от външни врагове, обществен ред и правораздаване, инфраструктура и др. 

За да може това правителство да съществува нормално, то трябва да осигури съответните материални ресурси.  Налагайки задължителен данък, който може да бъде погасен единствено в националната валута, чиито монополен източник е правителството, то е в състояние да насочи необходимите ресурси от частния сектор. До този момент понятие като "безработица" не е съществувало, тъй като никой не е имал нуждата да погасява данъчно задължение в национална валута и поради това никой не е търсел работа като източник на тази валута (финансови активи). Но сега фирмите и домакинствата започват да предлагат труд, време, знания, умения и материални предмети в стремежа си да получат необходимото, за погасяването на данъчните си задължения, количество национална валута (финансови активи). Правителството контролира данъчнитите погасявания и, в случай на нередност, строго санкционира всяко физическо или юридическо лице с глоби и/или дори затвор.

Вижда се, че националната валута не е нищо друго освен един данъчен кредит - правителството, издавайки я, се самозадължава да я приеме обратно заличавайки наложеното до този момент данъчно задължение върху частния сектор. За да бъде валутата жизнена е необходим строг и ефективен контрол върху данъчните погасявания. Жизнеността на валутата, като разменно средство или средство за спестяване на финансово богатство, не зависи от условието, че всички агенти от частния сектор непременно трябва да имат данъчно задължение. За това е достатъчно само част от частния сектор да има такова задължение.

Всеки път, когато правителството закупува стоки и услуги от частния сектор или издава заем към частния сектор, то създава финансови активи изразени в националната валута. Всеки път, когато правителството таксува или му е изплатен обратно заем от частния сектор, то унищожава финансови активи изтегляйки ги от икономиката на страната. Когато правителството, закупувайки стоки и услуги, пуска в употреба (създава) повече финансови активи (национална валута) в икономиката отколкото изтегля обратно от употреба (унищожава), таксувайки частния сектор, казваме, че то е създало чисти (нетни) финансови активи, които са финансовото обогатяване, изразено в национална валута, на неправителствения сектор (домашен частен и международен). С други думи - правителственият дефицит е неправителствения излишък. Ние не бихме имали левове в джобовете или спестовни влогове в банката, ако правителството никога не е било в дефицит и винаги е поддържало балансирани държавни бюджети през отминалите години.

Транзакциите между правителсвен и неправителствен сектор (правителствените разходи и облагането с държавни данъци) се наричат вертикални финансови транзакции. Само чрез тях неправителственият сектор, като цяло, може да увеличи или намали чистите финасови активи.

Частните търговските банки също са овластени от правителството да създават финасови активи, изразени в националната валута, всеки път когато отпускат заем на лица или фирми, но всеки отпуснат заем (актив за банката) кореспондира с новосъздаден депозит на същата стойност (пасив за банката). Това са така наречените хоризонтални финансови транзакции, които се осъществяват вътре в самия частен сектор. Те не могат да увеличат или намалят чистите финансови активи на частния сектор като цяло, тъй като всеки заем е равен на съответния депозит. Пасиви и активи взаимно се неутрализират.

Всичко това го пиша, за да отговоря на въпроса: "От къде ще намерим пари за този проект или онзи, за пенсии, здравеопазване, образование и т.н.?"

България разполага с дадена географска територия, природни ресурси, население и технология и това са реалните ограничения за българското правителство. То, след като първо отхвърли валутния борд, разбира се, като монополен издател на националната валута, винаги може да създаде условията, необходими за пълното уползотворяване на наличните природни ресурси, труд и технология по начин, който оптимално ще допринесе за повишаването стандарта на живот на средния българин.

Ние, българските избиратели, първо ще решим колко голямо да бъде правителството ни. Отговаряйки на този въпрос, ние ще знаем колко съдии, депутати, военнослужещи, полиция, пожарникари и т.н. са ни необходими. Ние също ще определим кои сфери от живота и до каква степен считаме за обществени блага. Сфери като здравеопазване, образование, социални грижи за безработни, болни, стари, млади обществени блага ли са или би трябвало да ги насочим към частното предприемачество и неправителствените благотворителни фондации и организации.

Знаейки големината на правителството, следващата задача е да се определи големината на необходимите данъци, които ще отнемат от покупателната способност на частния сектор, при икономика работеща с пълна заетост, и ще направят достатъчно място за правителствените разходи избягвайки опастността от инфлация. От там на сетне пълна заетост и стабилни цени могат да бъдат поддържани единствено чрез промяна на големината на данъчното облагане. При опастност от прегряване на икономиката - покупателна способност по-голяма от агрегаттното предлагане при пълна заетост, правителството увеличава данъците и обратно, когато желанието за спестяване на неправителствения сектор нарастне и част от произведените стоки и услуги биха останали непродадени, знаещото правителство ще намали данъците.

Райчо Марков

Ню Йорк

петък, 2 ноември 2012 г.

Еврозоната или случаят с кривото евро

Още от самото начало Европейският съюз е погрешно заченат. Никоя държава не може да просперира, когато нейното правителство не е способно да провежда независима монетарна и фискална политика.

Еврозоната налага, де факто, чужда валута на страните-членки, еврото, което е легално издавано единствено от Европейската централна банка (ЕЦБ). Обърнете внимание, че управителят на ЕЦБ е назначаван без да се налага да печели политически избори. Добър пример за демокрация! Така правителствата са с вързани ръце в своята фискална и монетарна политика, и са жертва на пазара за държавни облигации.