петък, 16 ноември 2012 г.

Коментар върху икономическата ситуация и перспективи на България и света

В статия на в-к Капитал от 16 ноември 2012, Вера Денизова анализира икономическото състояние и тенденции на бългаската и свтовна икономика. Картината е песимистична, но аз имам различно виждане относно причините и съответно необходимите мерки за премахването им.


От статията:

"Япония страда от задлъжнялост, която в процентно отношение бие всякакви европейски коефициенти. Тя се финансира от вътрешни спестявания, но демографията започва все повече да се обръща и депозитите на по-малкото работещи да не достигат, а повечето пенсионери да си харчат спестяванията. И, разбира се, САЩ са изправени пред фискалната дилема как да се справят с растящия си дълг още от началото на 2013 г., когато изтичат данъчните облекчения на Буш. Така, ако разединените Конгрес и Сенат не стигнат до някакво качествено решение, или растежът ще бъде задушен, или дългът ще продължи да галопира, като и двете заплашват САЩ да платят с падащ рейтинг."

Правителствата на Япония и САЩ не разбират функционирането на собствените си монетарни системи, като това неразбиране е еднa от главните причини за световната рецесия и неспособността за излизане от нея. Техните правителства, като монополен издател на, съответно, йената и щатския долар, не са ФИНАНСОВО зависими в разходите си. Данъчното облагане и издаването на държавни облигации имат съвсем друга роля в системата на фиатна валута и плаващ международен валутен курс, но не и да финансират правителствените разходи, каквато е била ролята им при монетарната система на златния стандарт. Ролята на данъчното облагане е изяснена тук , а ролята на издаването  на държавни облигации ще бъде изяснена в бъдеща статия.

Не случайно, когато кредитните агенции понижиха рейтинга на американското правителство през лятото на миналата година, пазарът за американски облигации реагира напълно противоположно на "нормалните" очаквания. Истината е, че правителството, като монополен издател на щатския долар, чрез своя агент - Федералния резерв, определя основния лихвен процент в страната. Това е и единствената роля на монетарната политика в икономиката. Пазарът за американски държавни облигации няма думата в определянето на основната лихва. Това обяснява и ситуацията с японския държавен дълг, надхвърлящ 200% от БВП при основен лихвен процент през последните 20 години, забележете, около 0%!

Единствено ограничение за страни като Япония, САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и др. е инфлацията (или с други думи - наличните реални ресурси, труд и технология), когато след постигната пълна заетост, общото потребление, идващо било от държавния, било от частния домашен или международен сектор, би надхвърлило производствените възможности в даден момент. Но в САЩ, например, икономиката е далеч от пълна заетост - безработицата сега е 8.9%. Това не пречи, разбира се, в момента така наречените "дефицитни ястреби и гълъби" да спорят в американския Конгрес кои правителствени разходи да съкратят по-напред и кои данъци да бъдат увеличени.  Забележете, че и двете групи не отричат евентуалното пагубно влияние на тези си действия върху БВП и заетостта, и нито една от тях, нито дори Федералния резерв,  предвижда инфлация. Лудост, произтичаща от вуду макроикономикс и неолиберална идеология.

Що се отнася до България, тя няма лукса да притежава модерна монетарна система, а използва системата на валутен борд, която фактически прави българското правителство потребител, а не издател на националната валута. Докато това не се промени, правителството ни няма да има нужните инструменти в своята антициклична фискална политика и съдбата на икономиката (и безработните) е в ръцете на случайността.

Нито една страна, в това число и България, не бива да разчита на външния пазар за икономическия си растеж. Световните страни - износителки винаги са равни на страните - вносителки. Ако всички страни в света решат да бъдат нетни износители, това би означавало, че те трябва да намерят държави, вносителки на техните продукти, от Марс или някоя друга планета. Сега дори не искам да говоря, че в макроикономикса вносът е реална придобивка, а износът - реален разход за страната като цяло. Това ще направя в бъдещa статия.

Затова разумна държавна политика е да се постигне пълна заетост в България с установена минимална работна заплата, позволяваща нормално човешко съществуване - покрив над главата, прилична храна и облекло, здравеопазване. Когато българите работят и получават нормален доход, те ще бъдат в състояние и да поддържат нужното ниво на потребление и инвестиции за икономиката на пълната заетост. На външната търговия би трябвало да се разчита само като като спомагателен двигател за нуждите на българското потребление и производство.

Модерната монетарна теория (ММТ) описва стъпка по стъпка как знаещото, можещо и искащо правителство може да създаде макроикономическите предпоставки за постигане и поддържане на пълна заетост и стабини цени - цел, постигането на която би донесла успех на всяка политическа партия.

Райчо Марков
Ню Йорк

Няма коментари:

Публикуване на коментар