Публикация на Пламен Алексов във Фейсбук групата на съучредителите на БТР от 23.11.2017 г.
Пари, ММТ, БНБ и т.н.
За да е възможно най-лесно разбираемо,
няма да давам примери или обяснявам, а ще сложа нещата в реда, по който се осъществяват:
- държавата (република) се нуждае от стоки и услуги за да извършва
дейността си;
- за да може да го прави, се нуждае от нещо, което да мобилизира
(левът бива вързан за българският труд) хората да извършват дадена дейност;
- парите (фиатни), сами по себе си нямат стойност (освен вложения
материал и труд), но чрез данъците, платими само в собствена валута, предизвикват
търсенето им – от тук и често срещаната фраза „данъчен кредит”;
- правителството (чрез БНБ, под контрол на мин. на финансите), като
управляващ орган, създава пари (законно платежно средство, погасяващо данъчните
задължения);
- харчи ги според нуждите си;
- унищожава пари чрез данъците;
- освен да погасяват данъци, да осъществяват търговия на стоки и
услуги по между си, домакинства + фирми обичат да спестяват и е работа на правителството,
да задоволява търсенето на пари, както и чрез него да регулира икономиката;
- след изтеглянето/унищожаването на пари от икономиката чрез данъците,
за да оправдае търсенето на националната валута и да позволи спестяване (акумулиран
труд), държавата сумарно трябва да създаде толкова, отколкото се нуждае частният
сектор за спестявания и погасяване на данъчните задължения… т.е., да бъде в дефицит
(на днешен ден, поради валутен борд и липса на монетарен суверенитет, дефицитът
се превръща в дълг); дефицит = акумулирано богатство;
- ако правителството не отговори на търсенето на национална валута
от страна на домакинствата и фирмите, икономиката спира да работи на пълни обороти,
появява се безработица и непродадени стоки.
- „Печатане” на пари, което е по-голямо от търсенето (погасяване
на данъци +спестявания), се стига до обезценяване на валутата - инфлация
Гореизложеното е допълнение и разяснение на примера с крана, водата
и мивката.
Още полезни публикации по темата:
