сряда, 5 април 2017 г.

Става въпрос за Исландия - държава с население 320 хиляди души

Исландия не трябва да фиксира курса на националната си валута нито за еврото, нито за която и да е друга валута – от проф. Бил Мичъл



Исландия e твърдо във фокуса ми. Политиката там в момента е интересна. С  вече доста добре възстановена икономика, неолибералите, които преди почти сринаха страната, сега се опитват да възвърнат безумната си икономическа политика. В този случай това е твърдението на финансовия министър, че Исландия обмисля да фиксира курса на кроната за еврото или вероятно за кошница от валути, за да поддържа “стабилност” (сега може да се смеете).

Сегашният министър-председател Бярни Бенедиктсон отхвърля плана, което изглежда като започване на вътрешноправителствена борба. Една от причините, поради която Исландия се възстанови така добре и напусна нациите нa Еврозоната със своето събуждане, бе плаващият курс на валутата й. Фиксирането за еврото би било много глупаво нещо - само мъничко по-малко глупаво от съживяването на стария неолиберален план за влизане в Еврозоната като държава-членка.

Финансовият министър Бенедикт Йохансон е лидерът на Реформаторската партия, която се обявява за членство в ЕС и за свободна търговия (както неолибералите си знаят). Тя се отцепи от Партията на независимостта поради тези разногласия.

Bloomberg” съобщава (4 април 2017 г.) – “Спекулации относно исландската национална валута отварят спор в управляващата коалиция” (Iceland’s Currency Speculation Opens Rift in Ruling Coalition) – че министър-председателят Бярни Бенедиктсон, лидер на Партията на независимостта,  се противопосавя на желанията на финансовия министър.

Министър-председателят:

“...подчерта важността на плаващия курс на валутата за излизането от икономическия колапс през 2008 г. и отхвърли, като погрешна, идеята, че фиксирането на валутния курс е единственият път за бъдещ икономически успех.”

Той каза:

“Няма магически решения, които да понижат флуктуациите и да запазят стабилност...”

Фиксирането на курса обаче не е никакво решение – то просто създава нови проблеми, от които Исландия изобщо не се нуждае.

Успех на БВП

Следващата графика показва последните данни на растежа на БВП за Исландия (2006 – 2016 г.) През 2016 г. нацията регистрира ръст на реалния БВП от 7.2% и демонстрира устойчиво възстановяване от кризисните 2009 и 2010 години.

Спомнете си, че когато финансовата система на Исландия колабира през 2008 г., правителството отказа да спаси частните банки, а вместо това реструктурира домашните банкови депозити в рамките на новонационализираните банки, тласкайки всички чуждестранни експозиции към банкрут.

Исландското бедствие бе още една демонстрация за опасностите от неолиберализма. Причините за банковата криза се коренят в дерегулацията и приватизацията на банките, чиито балансови листи набъбнаха многократно за четирите години преди 2008 г.

Банките бяха подпомагани от грешни кредитни рейтинги и консултантски доклади, предоставяни от наети академици, които възпяваха солидното състояние на исландската икономика.

Непосредствено преди катастрофата общите банкови активи в Исландия бяха около 11 пъти по-големи от БВП на страната, а повечето от банковите операции бяха в чужди валути, което означава, че  централната банка не може да предостави никаква сигурност като кредитор от последна инстанция.

Международните пазари започнаха да се паникьосват в началото на 2008 г. и капиталовите потоци пресъхнаха, което доведе до отслабването на кроната и инфлацията започна да се ускорява поради покачващите се цени на вноса, включително и на петрола (Централната банка на Исландия, 2008 г.).

В началото на октомври 2008 г., в рамките на 7 дни, около 90% от банковата система на Исландия колабира, а правителството излезе със спешно законодателство, за да спаси икономиката от пълна разруха. Това бе най-големият банков провал в историята.

Банковият колапс изостри валутната криза и през 2008 г. кроната се обезцени с 50% спрямо еврото. Това се отрази особено зле на исландските домакинства, които бяха тежко задлъжнели в чужди валути и бяха още по утежнени от използването на инфлационно индексиран дълг.

Но спадът имаше край, както виждаме по-долу.

Докато МВФ се включи със стендбай-споразумение и на правителството бе попречно да използва дискреционен фискален стимул с пълна сила, автоматичните стабилизатори определено не бяха ограничени от безумния остеритет и това смегчи загубата в общото харчене.

Нещо повече, осъзнавайки, че е частично ограничено от програмата на МВФ, правителството, разхлаби правилата за спестяванията в частните пенсионни фондове по отношение на БВП и тегленията от пенсионния план бяха горе долу на същите стойности, които имаха фискалните стимулационни пакети, предприети от много други страни в отговор на кризата.


С други думи, икономиката не бе задушена от одеалото на остеритета и растежът на харченето доведе до бързо възстановяване.

Ръст на БВП на Исландия 


БВП на глава от населението

Ако вземем показателя на глава от населението, Исландия постига много добро възстановяване след  краха. Следващата графика показва БВП на глава от населението за 2016 г. с базова година 2007 = 100. Данните са от Европейската комисия.

Въпреки масивната криза в Исландия, наблюдаваме растеж на БВП на глава от населението от 63.3% спрямо 2007 г. Сред страните-членки на Еврозоната единствено Малта се доближава (и двете страни са много зависими от туризма). Останалите нации от Еврозоната изостават с много, а Гърция преживява 23% спад в БВП спрямо 2007 г. Италия и Испания са без промяна.

Интересното е, че Дания, която често се използва от поддръжниците на фиксирания курс за оправдание на твърдениято им, че Исландия трябва да фиксира валутата си за еврото, отчита растеж на БВП на глава от 12.3% спрямо 2007 г. (горе-долу колкото е и за Еврозоната като цяло 11.3%).

Подобряване на пазара на труда

Следващата графика показва възстановяването на заетостта, която в Исландия е симетрична за мъжете и жените.

Безработицата сега е 2.9% за мъжете и 3.1% за жените, не много повече от предкризисните нива.

Сравнете това с Еврозоната. Данните от Евростат (2017 г.):

“Сезонно настроената безработица в Еврозоната бе 9.5% през февруари 2017 г., спаднала от 9.6% през януари 2017 г. и от 10.3% през февруари 2016 г. Това е най-ниското измерено ниво на безработица в Еврозоната от май 2009 г. насам.”

И от тона трябва да сме радостни и да аплодираме лидерите на Еврозоната за направения прогрес.

Аз бих уволнил много от тях за некомпетентност.


Следващата графика показва движенията в индекса на реалната заплата за Исландия (в частния и обществения сектор) от първото тримесечие на 2005 г. до последното тримесечие на 2016 г.

Явно кризата води до огромен спад в реалните заплати и в двата сектора, до голяма степен в резултат на повишаването на домашната инфлация, породена от обезценяването на кроната.

Годишната инфлация нараства до 17% през първото тримесечие на 2009 г., което драматично подкопава покупателната сила на заплатите.

Но сега тя е спаднала до под 2% (подпомагната от поскъпването на кроната) и реалните заплати сега отново нарстват стабилно.

Никой не твърди, че обменният курс не влияе на разходите на работниците и потребителите – ясно е, че колебанията в цените на вноса могат да са доста тежки (особено за малка Исландия, която зависи от много вносни стоки и услуги). Но движенията в курса се обръщат доста бързо и съдържат динамика, която подпомага обрата (повишена конкурентноспособност и т.н.).


Гъвкавост на обменния курс

Следващата графика показва колко исландски крони са нужни за покупката на 1 евро от януари 2000 г. до 2 април 2017 г. Открояват се три периода:

1. Огромното обезценяване, което започва през септември 2007 г. (обменен курс 88.53), а през ноември 2009 г. достига 184.64.

2. След това отново период на стабилност до началото на 2014 г., когато икономиката се възстановява.

3. След това стабилно покачване на стойността на кроната, тъй като растежът на исландската икономика започва да се ускорява и износът се засилва.

Това е обичайната последователност и тя отрича твърденията, че обезценяването е безкраен процес. Кратки, остри обезценявания, като това, винаги имат своя край (и в началото са болезнени поради въздействието си върху цените на вноса).

Страните-членки на Еврозоната биха били много по-добре, ако имаха тази външна гъвкавост, когато кризата удари.


Сега само си представете какъв щеше да бъде случаят, ако Исландия бе вързана за еврото.

В периода на обезценяване на кроната централната банка на Исландия щеше драстично да повиши лихвите, за да привлича чужд капитал, а фискалната власт би трябвало да намали домашния растеж, за да ограничи вноса дори още повече от това, което се случи като резултат от колапса. С други думи, на народа би била наложена депресия в гръцки стил.

В същото време централната им банка щеше да продава яростно евро за крони на международните валутни пазари, което скоро би изразходило резервите в евро.

Междувременно спекулантите щяха да шортват кроната, знаейки, че способността за поддържане на фиксирания курс ще изчезне (такива бяха силите, които доведоха до голямото, фактическо обезценяване, което наблюдавахме) и по този начин правейки нещата още по-зле.

Съответно, в периода, когато кроната поскъпва спрямо еврото в резултат на икономическото възстановяване (бума), централната банка щеше да бъде под натиск да намали лихвите и да купува евро. Двете действия не биха се предизвикали по време на бум, който би бил опасен за преливане в инфлационна ситуация.

Вариранията на валутния курс избегнаха тези разрушителни връзки в политиката, присъща за фиксирания валутен курс.

Фиксирането на националната валута (де факто отказване от парична независимост) означава, че всички настройки, възникващи от външнотърговските промени, трябва да се поемат от домашната икономика. Терминът, който сега е популярен в Еврозоната за този процес, е “вътрешна девалвация”.

Така че, вместо да се позволи на обменния курс да се обезцени, когато износът на една нация спадне по отношение на вноса или изходящите финансови потоци са по-големи от входящите, нацията с фиксиран курс на валутата си ще бъде принудена да прави вътрешна девалвация, което всъщност е процесът довел до срутването на Бретън-удската система на фиксирани валутни курсове през 60-те (окончателно закрит през август 1971 г.)

Фиксирането на курса е по-увреждащо, когато има натиск за потискане на валутата, отколкото когато търговската позиция е силна и се чувства натиск на валутата нагоре по отношения на валутата, към която е фиксирана.

Международна конкурентноспособност

Свидетелствата показват, че вътрешната девалвация не предоставя стабилна основа за растеж.

Първо, това е стратегия за “състезание към дъното”, която се опитва да намали разходите чрез орязване на работните заплати, което подкопава домашното харчене. Но ако трудовият морал също спадне в резултат на намалените заплати, вероятно е производствените саботажи и отсъствието от работа да се увеличат, което подкопава производителността на труда.

След това, общите бизнес-инвестиции е вероятно да спаднат в отговор на спадащото харчене, което подкопава също и бъдещия растеж на производителността на труда. По този начин няма гаранция, че ще има значително намаляване на разходите за единица труд.

Съществуват солидни научни доказателства, че с плащането на високи заплати и предлагането на сигурна заетост, фирмите се радват на по-висок растеж в производителността на труда, а в резултат на това нацията подобрява международната си конкурентноспособност.

Данните от Евростат показват, че между 2008 и 2013 г. производителността на труда на час е нараснала с 1.8% в Германия, но е спаднала в Гърция, най-тежко ударената от кризата страна, с 8.5%, а в Италия – спад от 0.7%.

Така че подходът за вътрешна девалвация не само, че не подобрява конкурентноспособността, но заклещва нацията в траектория на ниска производителност на труда, което се отразява на реалния жизнен стандарт.

Огромните разходи за народите, подложени на остеритетни програми, под формата на милиони безработни и високи ставки на младежката безработица, в дългосрочен план, са много по-високи отколкото всякакви придобивки, които биха могли да възникнат.

Второ, налагането на домашен остеритет и разчитането на нетния износ за растежа на икономиката не може да работи за всички държави. За да се разбере това, е нужно да разберем концепцията за грешката в композицията. (Бел.: Всички държави не могат едновременно да са нетни износители  – за всеки нетен износител трябва да има нетен вносител).

Вътрешната девалвация наистина ли насърчава външнотърговската конкурентноспособност?

Индексът на Международната банка за уреждане на разплащанията (Bank of International Settlements) за реалната, ефективна стойност на обменния курс (real effective exchange rate indices’ - REER), който е всеобщо приет измерител на международната конкурентноспособност, вземащ предвид номиналния обменен валутен курс и другите данни за домашната инфлация и разходите за производството, може да помогне за отговора на този въпрос.

Ако индексът на реалния ефективен обменен курс нарасне (спадне) за една нация, тогава това сигнализира спад (нарастване) на международната й конкурентноспособност.

Следващата графика показва движенията в индекса на реалния валутен обменен курс за три отличителни периода.

Първият е период на растеж от януари 1996 г. до декември 2007 г., след това е периодът от януари 2008 г. до октомври 2013 г. (който бе кризисният период и се характеризира с обезценяването на исландската валута), и накрая е периодът от ноември 2013 г. до февруари 2017 г. (най-новите данни). Данните позволяват сравняване на определлени държави от Еврозоната и Исландия.

Данните показват, че, след въвеждането на еврото,  международната конкурентноспосбност за всички нации показва спад, с изключение на Франция и Германия. След това Германия постига сравнително покачване по отношение на останалите.

След кризата, общата тенденция за всички е намаляване на индекса на реалния ефективен обменен курс. Все пак обаче, индексът на реалния ефективен обменен курс за Гърция е бил само с 3.3 % по-нисък през октомври 2013 г. отколкото през януари 2008 г. въпреки огромните остеритетни програми, на които страната е подложена.

За сравнение – индексът на реалния ефективен обменен курс за Германия, за същия период, спада с 6.9%. От тези държави-членки на Еврозоната, само Ирландия подобрява позицията си спрямо Германия за същия период.

Така заключаваме, че огромната вътрешна девалвация, която Гърция, Италия, Португалия, Испания и Финландия понасят през този период, не възобновява конкурентноспособността им спрямо Германия.

С продължаването на безмилостния остеритет Гърция започна да настига Германия в ставката на промяна на индекса на реалния ефективен обменен курс, но ако вземем целия период от януари 2008 г. до февруари 2017 г., ще видим, че позицията на конкурентноспосбността на Германия се е подобрила повече, отколкото тази на Гърция и на всички страни от Еврозоната, с изключение на Ирландия и Франция.


Въпреки това, сравняването на тези фиксирани в евро държави с Исландия е поразително.

Основните разлики между народите от Еврозоната и Исландия са три:

а) Исландия издава собствената си национална валута, докато останалите народи използват чужда валута;

б) Исландия се радва на плаващ валутен курс;

в) Исландия поставя собствената си основна лихва.

Това са характерните черти, които отличават един монетарно суверенен народ от такъв без паричен суверенитет.

Исландия изпитва изключителен подем в междунароната си конкурентноспосбност в период от януари 2008 г. до октомври 2013 г., с много по-малко остеритет. Резултатите за Исландия всъщност са консервтивни, защото процентното нарастване в конкурентноспособността й от максималната стойност на индекса й е най-високото и то с много.

Обезценяването на курса на валутата в Исландия прави нейния износ по-евтин и търсенето за исландския износ рязко нараства, докато в същото време търсенето на вносни стоки и услуги спада, поради покачването на цените в местна валута. Същата динамика подпомогна и растежа на Аржентина, след като тя позволи значителен спад на валутния курс през 2002 г. (Бележка на преводача – след срутването аржентинският валутен борд тогава).

Индексът на реалният ефективен валутен курс на Исландия се заравнява след първоначалния спад. Това е обичайна траектория. След един първоначален спад, номиналният обменен курс се стабилизира едновременно с възвръщането на растежа. Тези, които ни плашат, твърдейки, че по-слабите страни от Еврозоната ще изпитват масирани и продължителни сривове на валутата си, отричат историческите факти.

Исландският подход към кризата е по-малко болезнен и по-ефективен. Гърция и другите по-слаби нации също биха се радвали на подобни подобрения в конкурентноспосбността си, ако бяха напуснали Еврозоната и бяха преминали към плаващ курс на националните си валути.

Ясно е, че вътрешната девалвация не е ефективен начин за подобряване на международната конкурентноспособност, въпреки противоположните твърдения на неолибералите.

Цената на една такава стратегия е огромна, в смисъл на изгубено производство, масова безработица и социален срив.

Най-новите данни показват, че реалният ефетивен обменен курс на Исландия се покачва значително в съответствие с нарастващата сила на икономиката (нарастващи работни заплати и т.н.). Важното за отбелязване е промяната – от криза към силен растеж – а валутният курс се променя по спомагащ за настройването начин.

Заключение

Въвеждането на фиксиран курс на кроната спрямо еврото би било катастрофално.

Превод: Райчо Марков – Ню Йорк

Източник: Billy Blog

1 коментар: