Спи, Дяконе!Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти.От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви.Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
В ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
автор: Златина Великова
Нямаше как по добре да се опише тази деиствителност БРАВО
ОтговорИзтриване