България ще преживее поредния банков катаклизъм през 2014 г.

Това е първата гост-публикация в блога - бе изненада и за мен самия! Авторът, Светозар Съев е български бизнесмен и патриот, с когото се запознахме задочно първо във Фейсбук, а след това и лично в София на 9 ноември 2013 г. по време на икономическата кръгла маса, посветена на теорията на свободните национални валути и макроикономическите проблеми за решаване пред България. Светозар направи и пълен видео запис на мероприятието ни, което публикува в Ютюб.

Настъпващата нова година вещае съществени промени в икономическата ситуация в България. А какви ще бъдат те?

          С паническа прибързаност на 20.11. Народното Събрание прие поредният проект за промяна на закона за Банките. Защо с това бързане и какви са тези важни текстове?

          Целта отново е защита на нечий интереси – Но кои? Естествено не интереса на обикновения българин – заложил жилището си, нито на българския бизнесмен – притиснат от произвола на банковия картел. Целта е при евентуален банкрут, банките да успеят да ограбят и малкото останали финансови ресурси в бедната държава и я оставят оглозгана до кокал.

          Но нека разгледаме в ретроспекция, какво се случи в България, като първо Ви разкажа една приказка:

          Имало едно време едно бедно родопско село Булгари в което живеели стотина селяни. Там имало всякакви, земеделци, шивачи, обущари и др. и селото представлявало почти затворена икономическа система. Те имали само 1000 лв., което страшно затруднявало икономиката на селото. Тогава при тях дошъл лихваря Европчо и им предложил да им заеме изгодно 20 000 лв. при минимална лихва от 5%. След дълги спорове и дискусии, селяните се съгласили. Започнало бурно икономическо развитие на селото. Някой си закупили плугове и машини от съседния град. Други коли и мебели. Бизнеса и потреблението нараснали видимо. Но още първата година лихваря Европчо им взел техните 1000 лв. като лихви. Годините минавали и ежегодно нещата започнали да се свиват все повече и повече. Не минали и 15 години и Европчо взел всички пари на селяните, като те му останали длъжни 20 000 лв. Всички селяни били задлъжнели както един към друг, така и към Европчо а никой нямал дори 1 лев. Развръзката била ясна – Европчо изкупил къщите и имотите на селяните без пари и всички те му станали роби, които да работят поколения наред, докато се издължат.

          Това е приказката за икономическия модел – Валутен Борд – модел за колониална експлоатация. Но дали положението в България има нещо общо с приказката за село Булгари.

          По данни от БНБ в момента в платежната система на България има в обръщение само 8.8 млрд. лв./ http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/nac_paydeskactivity_201303_bg.pdf /  С известни колебания подобно е било положението от въвеждане на Валутния Борд. Естествено тази сума е била крайно недостатъчна за функциониране на родната ни икономика и след 99 г. започва навлизане в икономиката на външен финансов ресурс. Приложената графика показва растежа на Частният Външен Дълг от  0.7 млрд. през 1999 г. до достигането на 33 млрд. евро през 2008 г.       

 В момента по данни на БНБ / http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_ged_press_a1_bg.pdf / Брутния външен дълг е около 37.2 млрд. от които Държавния външен дълг е около 4 млрд. тоест Частния външен дълг е отново в границата 33 млрд. евро. За 9 месечието на 2013 г.  плащанията по дълга съгласно същия източник са около 4.15 млрд. евро, а за същия период на 2012 г. 4.73 млрд. евро. Ако предположим че средногодишните плащания по Частния външен дълг са около 4-5 млрд. то от 2008 до 2013 г. за плащания по този дълг са изразходвани повече от 25 млрд. евро. Като добавим и факта, че значителни средства от Частния външен дълг са отишли и за покриване на негативното ни външнотърговско салдо можем да заключим. че финансовата система на България е абсолютно източена. Вероятно останалите в системата пари не надхвърлят няколко млрд. евро.

            А сега нека да видим какъв е Брутния вътрешен частен дълг на финансовата система. Естествено той включва Частния Външен Дълг + Спестяванията и депозитите на нефинасовите институции / граждани и фирми /. Тази сума възлиза на 33 млрд. евро ЧВД и Депозити в размер на 51 млрд.лв / 26 млрд. евро/ по данни на БНБ /http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_dep_cr_press _a1_bg.pdf / . Получената сума 60 млрд. евро представлява повече от 150% от БВП. Е как мислите колеги : Дали Финансовата система на България е ликвидна и стабилна? Естествено, че не.

            Посочените по-горе данни показват, че „стабилната” финансова система на България е изправена пред банкрут. Това е и единственото хубаво нещо, което може да се случи в България през последните 10 години. Това е изход от безизходната ситуация в която сме изпаднали и потвърждение на Българската поговорка – „Който нож вади – от нож умира”. Разбира се тук е и ролята и на държавата, която следва да защити интересите си и тези на собствените си граждани, а не тези на финансовата олигархия довели ни до тук. Изхода е един – излизане от системата Валутен борд и оставяне на финансовата ни система на естествените пазарни оздравителни процеси. 

 

Grigor Lilov

Следене · преди 22 часа 

ЩЕ СЪСИПЯТ ЛИ И ОГРАБЯТ БАНКИТЕ?
• Форсираха промени в Закона за кредитните институции. 
• Въвежда се узаконен банков произвол. Хората с кредити дори нямат право на информация!
На 20 ноември правителството прие промени в Закона за кредитните институции и ги внесе в парламента за гласуване. 
Връх на наглостта е следното, записано в мотивите на кабинета на Орешарски: 
„в случая на България процесът води до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на БНБ”. 


Накратко – контролът върху банковата система, гаранциите срещу риск и ликвидни кризи, срещу фалит и т.н. вместо да бъдат запазени - ще бъдат намалени или елиминирани. 
Наглостта е, че европейското законодателство въобще не изисква подобни мерки, както твърди правителството. Родните управници се аргументират чрез Директива 2013/36/ЕС на Брюксел. Който се интересува, може да я прочете оттук – от официалния вестник на Европейския съюз: 
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ%3AL%3A2013%3A176%3A0338%3A0436%3ABG%3APDF
В резюме аз ще анализирам специфичния й „прочит” у нас. Ето казва се казва например в директивата:
„Настоящата директива следва да се чете заедно с Регламент (ЕС) № 575/2013 и заедно с него следва да образуват правната рамка, уреждаща банковите дейности, надзорната рамка и пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници”. 
Но в решението на родния кабинет обаче го няма регламент ЕС 575/2013, с който задължително и съвместно директивата се прилага + измененията в регламент 648/2012/ЕС за капиталовите изисквания. Тук-там само се споменава регламент 575 и то като рядко изключение - например при придобиване на наша банка от чужда и при процедури за надзор или отнемане на лиценз. 
Липсват и др. атрибути на европейското законодателство, с което по същество „траспонирането” (въвеждането) на европейското законодателство у нас е опорочено и изкривено до неузнаваемост. 

Какво се променя:

1. Хората, взели пари като кредит от банките, остават без всякаква защита, а банките ще могат да си правят с тях каквото си искат (далеч повече, отколкото го правят сега) 
Със законопроекта на правителството отпадат членове, които задължаваха финансовите институции да предоставят предварителна и последваща информация за условията по кредитите, за общо дължимата сума за целия им период, за начина на формиране на лихвите, кога се променят и т.н. Давам пример – отпада чл. 58, където те са формирани, а в алинеите на чл. 59, където се казва, че банките публично обявяват условията по депозитите и кредитите, правят го ясно и разбрано и при поискване дават допълнителна информация, навсякъде отпада израза «и за кредитите». И т.н., и т.н. 

2. Отваря са пролука за нахлуване на всякакви «калинки» в управлението на банките: например чрез новия член 10а, алинея 5: «в състава на Управителния съвет (Съвета на Директорите) и на Надзорния съвет се включват лица с РАЗНООБРАЗНА квалификация и професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните дейности и основните рискове...». 
Например се включва поредния Ицо Салфетката (келнерът Христо Александров от фалиралата навремето Агробизнесбанк), понеже банката е кредитирала заведения за хранене или пък има ведомствен стол за персонала си.

3. Либерализират се правилата за собствен капитал и капиталови буфери. Отпадат понятия като кредитен, позиционен, валутен риск,, риск по сетълмента, операционен и т.н. Отпада изискването да поддържат поне 10 млн. лв. акционерен или собствен капитал. 
Накратко – сегашните нормативи, на които трябва да отговарят финансовите институции, значително се либерализират или премахват въобще

4. Отпада изискването в чл. 43 (той се отменя изцяло) за формиране на провизии по обезценките и лошите кредити. 
Официално това се обяснява с различни буфери, но те съществуваха и досега, при това в по-голям обем, отколкото ще бъдат в бъдеще. Т.е при лошо развитие банката ще има по-малки възможности да се спаси и да запази парите на клиентите си. 

5. Досегашните забрани или разрешителни режими за голяма експозиция (отпускане на даден кредит, който надвишава например 10 или 15% от капитала на банката) изчезват или просто се размиват
Т.е. ръководството на банката с единодушие може да гласува и кредит в размер на 100% от капитала й за лицето Х, което им е приближено. 

6. Маха се забраната банката да влага повече от 10% от капитала си в някое дъщерно дружество или общо до 50% от капитала в няколко такива фирми. 
Това е пряка и прекрасна възможност при нашите условия за източване на финансовите институции и преливането на парите им във фирми на „свои хора”.

7. Когато банка е част от група или финансов холдинг, тя дава информация за
настъпилите в тях променив срок до 30 дни след края на календарната година. 
По този начин може да се укрият промени върху собствеността на банката (настъпили например в началото на годината, които ще се обявят чак следващата година), които влияят на нейната надеждност. Кому е нужна старата информация, когато би било и вече късно за реакция??!!! Това крие риск и за депозантите, сложили там парите си на влог. Отпадането/влизането на нов ключов за групата и структурата акционер е гобална смяна в структурата на собствеността и крие голям риск. 

А това е самият проектозакон:
http://parliament.bg/bills/42/302-01-44.pdf