АНТИУТОПИЧНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ГЕРМАНИЯ ЗА ЕВРОПА: ОТ ФАНТАЗИЯ КЪМ РЕАЛНОСТ?

от Томас Фаци*

След избирането на Еманюел Макрон във Франция, мнозина (и аз включително) твърдяха, че това дава знак за съживяване на френско-немското обединение и подновен тласък за протичащата в Европа икономическа и политическа интеграция отгоре надолу – факт, който бе обявен за изцяло положителен развой от повечето коментатори и политици, придържащи се към европейския разказ.

Сред уж „просрочените“ реформи, за които се казваше, че били на масата, беше създаването на мним „фискален съюз“, подкрепен с някакъв скромен „евробюджет“, заедно със създаването на един „европейски финансов министър“. Това бяха опорните точки на Макроновите планове за „преосноваване на ЕС“ – предложение, повдигащо многобройни твърде притеснителни въпроси и от политическо, и от икономическо гледище, които съм разисквал другаде.

140 години преход

Публикация на Пламен Алексов във Фейсбук групата на съучредителите на БТР от 23.11.2017 г.

Пари, ММТ, БНБ и т.н.

За да е възможно най-лесно разбираемо, няма да давам примери или обяснявам, а ще сложа нещата в реда, по който се осъществяват:

- държавата (република) се нуждае от стоки и услуги за да извършва дейността си;

- за да може да го прави, се нуждае от нещо, което да мобилизира (левът бива вързан за българският труд) хората да извършват дадена дейност;

- парите (фиатни), сами по себе си нямат стойност (освен вложения материал и труд), но чрез данъците, платими само в собствена валута, предизвикват търсенето им – от тук и често срещаната фраза „данъчен кредит”;

- правителството (чрез БНБ, под контрол на мин. на финансите), като управляващ орган, създава пари (законно платежно средство, погасяващо данъчните задължения);

- харчи ги според нуждите си;

- унищожава пари чрез данъците;

- освен да погасяват данъци, да осъществяват търговия на стоки и услуги по между си, домакинства + фирми обичат да спестяват и е работа на правителството, да задоволява търсенето на пари, както и чрез него да регулира икономиката;

- след изтеглянето/унищожаването на пари от икономиката чрез данъците, за да оправдае търсенето на националната валута и да позволи спестяване (акумулиран труд), държавата сумарно трябва да създаде толкова, отколкото се нуждае частният сектор за спестявания и погасяване на данъчните задължения… т.е., да бъде в дефицит (на днешен ден, поради валутен борд и липса на монетарен суверенитет, дефицитът се превръща в дълг); дефицит = акумулирано богатство;

- ако правителството не отговори на търсенето на национална валута от страна на домакинствата и фирмите, икономиката спира да работи на пълни обороти, появява се безработица и непродадени стоки.

- „Печатане” на пари, което е по-голямо от търсенето (погасяване на данъци +спестявания), се стига до обезценяване на валутата - инфлация

Гореизложеното е допълнение и разяснение на примера с крана, водата и мивката.

Още полезни публикации по темата:

Срещу кого е насочено решението на Бюджетната комисия за премахване на субсидията само за партии постигнали между 1 и 4% и останали извън Народното събрание?

Обикновено в това положение се оказват 1-2 партии. В момента само партия Възраждане получава такава субсидия, но забележете, че те използваха отказването от субсидия като основен момент в предизборната си програма, програма иначе изградена на същите вредни неолиберални идеи за “свободния пазар”, както всички останали. Така че това решение не е насочено срещу Възраждане дори, тъй като не можеш да отнемеш нещо от някого, който дори не го е вземал.

Та защо е всичко това тогава?

Със сигурност пари не се спестяват, за да могат да го използват за PR. Ако искаха да спестят, спокойно можеха да вземат същото решение, но само за парламентарно представените партии и коалиции.

Статуквото се страхува от изгряването на нова партия, която да поведе политическа революция в България и да го помете. И това не е разбира се проектът “Слави”.

ВСИЧКО, КОЕТО ЗНАЕТЕ ЗА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, Е ПОГРЕШНО (от Бил Мичъл и Томас Фаци)

Нека го кажем нaправо: националният суверенитет стана безполезен в днешната все по-сложна и взаимозависима международна икономика. Задълбочаването на икономическата глобализация направи отделните държави все по-безсилни спрямо пазарните сили. Интернационализацията на финансите и растящото значение на мултинационалните корпорации подкопа способността на отделните държави самостоятелно да преследват социални и икономически политики - особено от прогресивен вид - и да осигуряват просперитет за своите народи. По този начин единствената ни надежда да постигнем някаква значима промяна е държавите заедно да "обединят" суверенитетите си и да ги прехвърлят на наднационални институции (като Европейския съюз), които са достатъчно големи и мощни, за да чуят гласовете им, като по този начин да възстановят на наднационално ниво суверенитета, който е изгубен на национално равнище. С други думи, за да запазят своя "истински" суверенитет, държавите трябва да ограничат своя формален суверенитет.

ИЗМАМНАТА „НЕЗАВИСИМОСТ“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (от проф. Бил Мичъл)

Едно от основните твърдения, с които излизаха основателите на Европейския монетарен съюз, беше, че със създаването на независима Европейска централна банка (ЕЦБ) – с което  имаха предвид  „независима“ от влияния от страна на държавите членки или други органи на ЕС (като Еврогрупата) – те щели да поставят основите на финансова стабилност и да дисциплинират фискалната политика на държавите членки. Тази така наречена независимост бе въплътена в Договора за функционирането на Европейския Съюз, където Член 123 забранява на ЕЦБ да дава „овърдрафти или други видове кредитни улеснения” на правителствата на държавите членки (и други структури на ЕС). Член 124 забранява на държавите членки, както и на други органи на ЕС, да имат „привилегирован достъп“ до финансовите институции. Член 125 пък забранява на ЕЦБ да поема каквито и да е задължения или „отговорности“ на правителства на държавите членки – това е прочутата клауза „без спасение от банкрут“.

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ОТВОРЕНАТА ИКОНОМИКА: ПЛАТЕЖНИЯТ БАЛАНС (ОТ ПИТЪР КУПЪР)

PETER COOPER

Компоненти на платежния баланс

Траназкациите на националната икономика с останалия свята се записват в платежния баланс. Той е съставен от сметки с двойно записване, групирани в три:

1. Текуща сметка

2. Капиталова сметка

3.Финансова сметка

ВСЕСИЛНИ ЛИ СА СВЕТОВНИТЕ ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ?

                                                        
                                                                                     от проф. Бил Мичъл


На вчерашното представяне бях попитан защо смятам, че световните финансови пазари не биха могли да „изключат“ една държава чрез валутните пазари.

Тази нагласа, разбира се, се дължи на продължаващото замайване от 70-те години на XX век. Тогавашното правителство на британската Лейбъристка партия (през 1976) твърдеше, че са му свършили парите и трябвало да вземе на заем от Международния валутен фонд.

ПАРИТЕ НЕ РАСТАТ ПО БОГАТИТЕ (ВИДЕО)

Нашите американски колеги-икономисти от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) говорят за САЩ, но това се отнася за всяка държава с независима национална валута при плаващ курс - Канада, Русия, Япония, Китай, Австралия, Великобритания, Турция, Швейцария, Унгария, Румъния, Исландия и повечето държави в света днес.

Не се отнася за държавите от еврозоната или пък България, чиито валутен борд е фиксирал лева за еврото.

Видеото има субтитри на български, и ако не ги виждате, просто трябва да проверите настройките.

БУМЕРАНГЪТ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА СЕ ВРЪЩА СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ

 от проф. Бил Мичъл

Когато бях в Португалия преди няколко години (главно в Порто), забелязах таксиметрови шофьори, които излизаха от колите си, когато челото на опашката се променяше и ги тикаха до следващото място в редицата. Приличаше на нещо, което човек би видял в някоя много бедна държава без гориво. Но тогава политиката на орязани държавни разходи беше създала бедност в Португалия и таксиметровите шофьори просто се опитваха да си изкарат прехраната както могат и да спестят колкото се може повече, докато успеят да поувеличат оскъдните си приходи.

ТОВА НЕ Е МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ...

"В последните години на съвместна работа и членство в ЕС и НАТО Германия се утвърди като наш ценен приятел, доверен партньор и стратегически съюзник, каза държавният глава Румен Радев, който връчи на посланика на Германия у нас Детлеф Лингеман орден "Стара планина" - първа степен. Дипломатът получи висшето държавно отличие за изключително големите си заслуги за укрепването и развитието на българско-германските отношения...."

make action GIFs like this at MakeaGif

БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЩЕТИТЕ: ПРИЗИВИ ЗА „УПРАВЛЯВАН КРАЙ“ НА ЕВРОТО, ДОКАТО ИТАЛИЯ ЗАЛИТА НА РЪБА

Засилващите се дебати в Италия относно ползите от „Италекзит“ са отражение на неразрешимите трудности, с които се сблъсква еврозоната, заявява финансовият експерт Марк Фридрих пред немското издание на „Спутник“

Възможността за излизане на Италия от еврозоната вече се обсъжда в италианския парламент, докато политиците се опитват да измислят начини да се справят със стремително натрупващия се държавен дълг на страната, който достигна 132.6 на сто от БВП през 2016 година.

Държавата първо създава парите и ги харчи, след това прибира данъци - вчерашна статия в британското издание на Хъфингтън Поуст

Стъпка 1: ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА И ХАРЧИ ПАРИ

Стъпка 2: ДЪРЖАВАТА ПРИБИРА ПАРИ С ДАНЪЦИТЕ

С години съм вярвал на мантрата “облагай с данъци и харчи”, като че ли бе закон от физиката: неподлежащ на диспут и съмнение.

Казвано ни е, че така правителството плаща за обществените услуги: таксува хората и след това харчи парите.

Тази идеята се популяризира в печата и от политическите партии с години, особено по време на избори, “Ще увеличим данък общ доход с 1%, за да платим за нови училища, болници и пътища – неща, от които всички имаме нужда и ползваме!”

Тази мантра е свързана с вярата, че правителството и политическите партии трябва да обяснят кой данък ще плати за коя обществена услуга.

Но защо да оспорваме тази мантра? Правителството – или всяка партия, бореща се за властта – би трябвало да обясни как ще финансира обществените услуги. Това е част от честното и прозрачно управление.

Горното може да е вярно, но то не означава, че първо трябва да се повиши някой данък, за да се плати за нещо. След всички тези години се оказва, че “таксувай и харчи” изобщо не съществува.

Трябва да действаме като по време на война, защото България е в подобно положение

Парите са данъчен кредит, обществен монопол – средство за организация на държавата.

Подобно на хормон, който се произвежда в мозъка ни, националната валута (парите) в държавата се произвежда от държавното управление.

Парите са необходимият "химически" дразнител, стартиращ и направляващ процеса, при който мисълта впряга ограничените природни ресурси и труд в съзидателно производство на реални блага (инфраструктура, стоки и услуги), като след това участват и в разпределението на тези блага. В края на този процес парите, също както хормона в тялото, изчезват от системата - изтеглят се обратно от държавата чрез данъците, а част от тях се утаяват като желани от хората спестявания (финансови активи). Това, което остава, са създадените РЕАЛНИ активи - сгради, мостове, тунели, магистрали, компютри, софтуерни програми, храна, здравни услуги, образование и много други неща. Като производител на паричния хормон, държавното управление определя също кой и до каква степен се възползва от произведените реални блага. Държавното управление се избира от всички нас.

ВТОРАТА ВЪЗМОЖНОСТ (ЗА БЪЛГАРИЯ)

Еврозона и валутен борд е едно и също нещо - липса на парична независимост.

Колко пари успя всеки българин да спести през последните 20 години борд?

Колко задлъжня и колко имоти продаде, за да преживява?

ПРОВАЛЪТ НА СИРИЗА И БЕЗИЗХОДИЦАТА НА ЕВРОТО

Реч на Костас Лапавицас, произнесена на „Интернационалистката среща на върха за план „Б“ в Европа“ в Копенхаген (11.11.2016 г.). Проф. Лапавицас е преподавател по икономика в University of London. Бивш депутат от СИРИЗА. Напуска парламентарната група заедно с представителите на лявото крило на партията след капитулацията на Ципрас в преговорите за дълга.

Вчерашните протестите у нас; липсата на опозиция в България; ЕС = МАФИЯ; 24 май - национален празник

Става въпрос за Исландия - държава с население 320 хиляди души

Исландия не трябва да фиксира курса на националната си валута нито за еврото, нито за която и да е друга валута – от проф. Бил Мичъл

Исландия e твърдо във фокуса ми. Политиката там в момента е интересна. С  вече доста добре възстановена икономика, неолибералите, които преди почти сринаха страната, сега се опитват да възвърнат безумната си икономическа политика. В този случай това е твърдението на финансовия министър, че Исландия обмисля да фиксира курса на кроната за еврото или вероятно за кошница от валути, за да поддържа “стабилност” (сега може да се смеете).

В ДЕНЯ ЗА РАЗМИСЪЛ

Спестяванията в България - кой колко?

Нека погледнем спестяванията на домакинствата ни, за които защитниците на валутния борд и еврозоната винаги ни плашат, че ще изчезнели, ако върнем независимостта на лева при плаващ курс.

Към февруари 2017 г. общият обем на спестяванията на домакинствата в банковата система надхвърля 45 милиарда лева.

Добре. Кой точно има тези спестявания? Как са разпределени те сред българските домакинства?

Научаваме, че влоговете от 5 до 10 000 лв са 90% от броя на всички влогове, но като сума са едва 23% от общата сума на влоговете! Не се казва обаче колко домакинства имат 5 лв спестяване и колко 10 000. Но нищо.

Влоговете над 100 000 лв са едва 2% от броя на всички влогове, затова пък сумата в тях надхвърля 30% от общата сума на влоговете в България! Използвана е мъглявата дума "надхвърля". С колко надхвърля? Но нищо.

С други думи едва 10% от българските домакинства притежават 77% от спестените левове в банковата ни система.

Тези данни също не дават точната картина на мизерията в България. В друга публикация от преди (2012 г. мисля), в една друга медия имаше данни, че 77% от българските домакинства нямат изобщо никакви спестявания в банки.

Та когато ни плашат с хиперинфлации, не обръщайте голямо внимание, тъй като хората, които ще свалят борда и върнат независимостта на лева един ден, знаят как да поддържат пълна заетост и ценова стабилност в България, а по-голямата част от българските домакинства днес, не само че нямат изобщо никакви спестявания, но имат и непосилни дългове!

Райчо Марков

Източник: Капитал

Посвещава се на либертарианци, "австрийци", златни буболечки и на всички застъпници на валутния борд и еврозоната: Какво е златният стандарт? (от снощното интервю с Уорън Мозлър) Бележка на преводача: валутен борд/еврозона е същото като златен стандарт, че и по-лошо

"....Въпрос: Бихте ли обяснили какво представлява златният стандарт?

Уорън Мозлър: Добре.

Вижте, всеки път, когато една държава при златен стандарт влиза във война, тя отменя златния стандарт, защото иначе ще загуби войната. Защото златният стандарт ограничава това, което правителството иска да изразходи, ограничава кредитирането, банкирането. Това е изкуствено ограничение, поставено по законодателен път. И вместо да сме ограничени от реалните ресурси, ние сме ограничени и от това законодателство, което изисква данъците ни всъщност да се погасяват в злато. Така че данъчните кредити са се превърнали в златни сертификати и всички дължими данъци могат да бъдат погасени единствено в злато.

Отворено писмо-имейл до г-н Иван Костов по повод публикацията му "План Б в дискусията за валутния борд"

Райчо Марков                     Иван Костов

Уважаеми г-н Костов,

Първо искам да благодаря за тази статия, тъй като темата за валутния борд отсъства от българския обществен дебат, а това всъщност е най-важната тема за България, тъй като касае парите и финасирането на държавата ни. За съжаление, ние не разбираме същността на парите, действието на съвременната парична система и централната роля, която едно монетарно суверенно правителство заема в нея. Това се дължи, до голяма степен, на пълното медийно затъмнение по тези въпроси не само в България, но и в света като цяло.

ПРОГНОЗА ЗА ИЗБОРИТЕ НА 26.03.2017 - С ПЪЛНО МНОЗИНСТВО ПЕЧЕЛИ...

...МАРИО И "ГОЛДМАН САКС"...

КОГА ЩЕ СЕ СЪБУДИМ?

Коментар на живо във Фейсбук от тази сутрин: ПРОБЛЕМЪТ ПРЕД БЪЛГАРИЯ Е ЛИПСАТА НА ИСТИНСКА ЛЕВИЦА

ПРЕДСТАВЯМ ПРИКАЗКАТА НА ИВАЙЛО ДОБРЕВ ЗА БАБАТА ЛЪВЧЕТАТА, ПАТЕТАТА, ВАЛУТНИЯ БОРД И ЕВРОЗОНАТА

5 март 2017 г. Райчо Марков и Ивайло Добрев (и двамата от ДПЗЦС) в "Радикалната промяна"

ГОСТ УВА МИ ИВАЙЛО ДОБРЕВ - ПРИЯТЕЛ И КОЛЕГА ОТ ДПЗЦС, АВТОР НА ПРИКАЗКАТА С ДВАТА КРАЯ ЗА ТРИМАТА БРАТЯ, която можете да прочетете тук: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/06/kaluger.html

 

Винаги в неделя, но не всяка неделя - предаване на живо за РАДИКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ

 

В Неделя, 5 март 2017 г., от 20:00 часа българско време, на живо във Фейсбук, на страницата на ТЕОРИЯ НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, с Ивайло ще коментираме въпроси, свърани с българската икономика и политика, предлагайки различна гледна точка, която досега не присъства в българския обществен дебат.

 

Гледащите във Фейсбук ще могат да се включват директно, пишейки коментари или въпроси под кадър.

 

Харесайте Фейсбук-страницата на Теорията на свободните валути (https://www.facebook.com/freemoneytheory/) или я последвайте (клавиша "following"), за да може Фейсбук да ви държи в течение и включи в предаването.

 

Първото предаване бе излъчено на 12 февруари 2017 г. и може вече да се види и в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=7G7rZKkywMg&t=858s

20 ГОДИНИ РЕЖИМ НА "ВОДАТА" В БЪЛГАРИЯ

Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече в посока от крана към мивката, а не обратното.

Така работи монетарната система на една парично суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.

Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.

19.02.2017 г. - ЗА РАДИКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ

Винаги в неделя, но не всяка неделя - предаване за радикалната икономическа и политическа промяна в България

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО МОНЕТАРНИТЕ СИСТЕМИ – ЧАСТ 16 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Частта отговаря на няколко въпроса с цел илюстриране на част 15 и развиване на определени позиции.

Въпрос 1: Може ли стока да бъде монетарен инструмент? Или: Растат ли парите по дърветата?

Нека разнищим идеята, че “златото е пари”. Явно е, че златното кюлче не е монетарен инструмент. Няма издател (емитент), няма деноминация, няма ги условията на падеж или някакви други финансови харектеристики. Златното кюлче е просто стока – реален, а не финансов актив. Златните монети са били монетарни инструменти и понякога все още биват издавани (Фиг. 1).

ЧАСТ 12 – ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА (от Eric Tymoigne)

Парите са кръвта на капиталистическото предприемачество, а същността на финансите е доставката на пари сега срещу пари в бъдеще. Поради това, добре развитата финансова система е от изключителено значение за икономическата активност в капиталистическата икономика. Колкото по-широк е обхватът на записите на заповеди, които могат да бъдат издадени, толкова по-гъвкава и отговаряща на нуждите на производствената система е финансовата система. Домакинствата не могат да финансират закупуването на жилище с кредитни карти, а няма смисъл в супермаркета да се пазарува с 30 годишни ипотечни записи. Докато всичко това може да изглежда очевидно, сред икономистите има разделение относно значението на финансите за икономическата дейност. В крайна сметка, това разделение произлиза от виждането как да се изучава икономиката, което Джон Мейнард Кейнс характеризира като Икономика на реалната размяна срещу Икономика на монетарното производство.

Преди да ида по-далеч, искам да предупредя за предпазливост. Икономистите и сметките за националния доход използват думата “инвестиции” по специфичен начин. Инвестиране означава добавяне към сумата на реалните активи, т.е. нарастващи производствени възможности. Човек не може да инвестира в акции, облигации и други финансови активи, а само в машини и суровини (знанието също е област, на която икономистите поставят ударение). Изборът на портфолио, което обикновено се има предвид, когато хората говорят за (финансово) инвестиране, не е същото като (физическото) инвестиране.