Откъде
извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има
два извора:
1)
Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си
задължения (IOUs) - националната валута
2)
Банковият кредит
Когато
1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен",
съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и
създават повече работни места.
Когато
1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става
по-слаб, когато суверенното правителство изважда от икономиката и унищожава пари чрез данъците,
когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения
доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги
са равни на общия доход в икономиката).
Някой
би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек
може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или
от 2).
Значи
части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част
от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство,
при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.
А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал
като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може
да бъде изпразнен. Нещата са динамични.
В българската икономика 1) отсъства от вече 20 години. И правителство и частен сектор разчитат на кредит.
В българската икономика 1) отсъства от вече 20 години. И правителство и частен сектор разчитат на кредит.