Още от самото начало Европейският съюз е
погрешно заченат. Никоя държава не може да просперира, когато нейното
правителство не е способно да провежда независима монетарна и фискална
политика.
Еврозоната налага, де факто, чужда валута на
страните-членки, еврото, което е легално издавано единствено от
Европейската централна банка (ЕЦБ). Обърнете внимание, че управителят
на ЕЦБ е назначаван без да се налага да печели политически избори. Добър
пример за демокрация! Така правителствата са с вързани ръце в своята фискална и
монетарна политика, и са жертва на пазара за държавни облигации.
Исторически германците, спомнящи си годините на
Ваймарската инфлация, винаги целят недопускане на нова такава. Германия налага
своето виждане на целия съюз и неслучайно ЕЦБ има само един мандат - да не
допуска ифлация. Тя няма задължение да осигурява предпоставки за пълна заетост
и избягване на безработицата. Kогато някоя от страните-членки се нуждае от
подкрепата на ЕЦБ на пазара за държавни облигации, ЕЦБ винаги се намесва и
облекчава нарастващите лихвени стойности, но под натиска главно на Германия,
това винаги става при условието за по-нататъшно режене на държавните разходи на съответната страна.
Влизайки в Еврозоната с единната валута,
износителите от по-слабо развитите страни губят конкуретното си предимство пред
страни като Германия, което е идвало от по-слабата национална валута на тези
страни преди те да приемат еврото. Единственият
(временно) "печеливш" е Германия с нейната експортно ориентирана
икономика (поставям "печеливш" в кавички поради причини, които са
изяснени тук). Но абсурдността на ситуацията идва
от това, че от една страна за Германия е добре, когато изнася стоки и
услуги за Гърция например, но от друга, тя налага натиск за спестяване и
намаляване на гръцкия дефицит. Това е лудост, която в един момент ще подкопае
основите и на самата Германия. Опитайте се да сложите тенджера на главата си и
да се наберете на дръжките и. :-)
Причината за икономическата криза е неадекватно
агрегатно търсене и пагубната политика на ограничаване на държавните разходи в момент, когато частният сектор също пести в стремежа си за изплащане
на натрупаните големи и нездрави частни задължения.
Има три пътя за решаване на икономическите проблеми
нa Еврозоната:
1. Европейската централна банка подкрепя безусловно
финансирането на държавните разходи на страните-членки от пазара за държавни
облигации - нещо, което се случва и сега, но при задължителното условие за
свирепи бъдещи съкращения на разходите, водещи до нов спад в икономиките на
тези страни и т.н. Да се измени условието за големината на допустимия държавен дефицит от 3% , което би облекчило икономиките и допринесло за
по-адекватно агрегатно търсене, водещо до подем и намаляване на безработицата.
Но това не е кардинално решение.
2. Съединени Европейски Щати (СЕЩ) - един
център на монетарна и фискална политика за цялата зона. Кардинално решение, но
е утопично поради политически причини.
3. Страните-членки си възвръщат независимостта на
националните си фиатни валути при плаващ валутен курс обратно и всяка
провежда монетарна и фискална политика напълно самостоятелно. Кардинално решение, ако хората осъзнаят, че проблемът е еврото.
Райчо Марков
Ню Йорк
Ако опростим малко нещата, нека приемем че човекът А е Гърция а Б е Германия.
ОтговорИзтриванеВ началото А купува от Б стоки, а Б получава пари с които може да купи нещо ново.
А свършва собствените си пари и иска заем от Б (при лихва естествено) за да продължава да си купува от неговите стоки. А е доволен и щастлив. Б също е доволен защото има двойна печалба - веднъж от продадените стоки и веднъж от дадените на заем пари.
В един момент вноските от заемите на А плюс ежедневните му разходи стават повече от приходите му. Какви са вариантите от тук нататък :
1. А да спре да си плаща заемите. Това ще доведе до загуба на Б, която ще бъде разликата между дадените в заем средства и цените на закупените стоки. Отделно Б ще загуби бъдещите приходи от лихви.
2. А да свие разходите си за вносни стоки. Това не устройва Б, защото той няма да може да си продаде стоките.
3. А да свие ежедневните си разходи. Това е приемливо за Б, тъй като това ще повлияе по-слабо на покупката на неговите стоки и в същото време той ще печели допълнително от новите заеми за А. Това ча А ще стои гладен или бос не вълнува Б.
В горния пример А и Б имат обща валута и А разполага с толкова пари колкото е изработил или колкото са му били дадени на заем.
Какво би се променило ако А и Б имат различна валута?
По същество - нищо. Б ще дава заемите на А в собствената си валута и ще иска те да му бъдат връщани в същата валута. За да може да му върне заемите А ще трябва да изнесе за Б стоки на стойност вноските по заемите. Или А ще трябва да купи от Б от неговата валута срещу собствената си или трета валута. Стойността на валутата на А би била под въпрос в такава ситуация. В общия случай тя би могла да се оцени по покупателната и способност (колко драхми плаща грък в Гърция за 1кг желязо и колоко марки немец в Германия). При печатане на нови пари обаче, ако няма производство покриващо тези пари, покупателната способност би спаднала и съответно курса на валутата на А.
Тоест това че А в случая може да провежда собствена парична политика, не променя ситуацията във външен план. Това което се променя е ситуацията във вътрешен план. Инфлацията води до реално поевтиняване на стоките вътрешно производство, но поскъпване на вносните стоки.И при това трябва да се следва политика на гасене на пожари - днес ще дадем на една прослойка повече пари, утре на друга, след месец на трета. В противен случай парите ще се обезценят много бързо и ефектът от монетарната политика ще е нулев.
Тоест проблемът не е в еврото като валута, а в това, че дадена страна харчи повече отколокото произвежда.
Ако Гърция има собствена фиатна валута при свободен курс на обмяна, гръцкото правителство спира да бъде зависимо във финансирането си, т.е. вече не се нуждае от данъци и заеми в драхми за да може да харчи. При тази парична система правителствените дефицити са неправителствените излишъци, спестявания (тези на гръцкия частен сектор и останалия свят) в драхми.
ИзтриванеВ момента в Гърция и другите периферни страни-членки на Еврозоната се наблюдава огромна безработица – хора, предлагащи труда и уменията си срещу националната валута (в случая еврото, която всъщност е чужда валута), производствени мощности стоят ненужно бездействащи, само защото частният сектор в тези страни се намира в процес на пестене, погасяване на предишни частни дългове и нежелание да инвестира поради слабото агрегатно търсене. А гръцкото правителство няма свободата да запълни празнината в агрегатното търсене чрез комбинация от намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи поради причината, че то също се нуждае от финансиране чрез данъците и държавни заеми в евро, които обаче пазарът за държавни облигации прави много скъпи точно поради плачевното състояние на гръцката икономика. Всичко е в омагьосан кръг, прекъсването на който може да стане чрез освобождаване на гръцкото правителство от финансовата си зависимост. След това, чрез фискалната си политика (разбирай увеличаване на дефицита) то ще запълни празнината в агрегатното търсене, което ще даде сигнал и на гръцкия бизнес да инвестира, произвежда и назначава работници и служители. Тук става въпрос за правителствено харчене, което създава производство в страната, а не за да се купува чужда валута. Ако драхмата има по-ниска стойност от еврото и долара, това ще направи гръцкия внос от съответните странии по-скъп и съответно по-малоброен, а гръцките стоки и услуги по-конкурентни на международните пазари. Плаващият валутен курс автоматично регулира външнотърговския баланс. Друг е въпросът, че умното правителство не трябва да поставя никакви административни ограничения пред вноса, тъй като вносът е благо, а износът – реален разход за страната износител.
Има проблем в Кейнсианския метод, който предлагате, увеличаващите дефицити финансирани с ново напечатани драхми, няма да реши структурните проблеми в икономиката, няма да промени предпочитанията за харчене вместо спестяване, няма да доведе до по-големи стимули за производство, но най-вече няма да създаде производство, ще създаде инфлация. Пътят не минава през стимулиране на агрегатното търсене, а точно през очистителния ефект на дефлацията, които ще реши редица проблеми и дисбалнси, но най-вече ще докара дисцплината в икономиката. Точно по-този модел, минахме ние през 90-те дефицити и финансирания през ЦБ е знаем какъв е резултата. Изхода е един по-малко държавност, по-вече пазар! САЩ през 19в е пример, че всички проблеми се решават с дефлационни кризи, свирепи и жестоки но много кратки - за век и нещо са имали 15 рецесии, но са направили най-големият икон. растеж в света. Япония е другия пример, чрез стимулиране и харчене, вече 22 г. не са излязли от бъст часта, още са в рецесия и не са върнали на нива от 90-те :)Печатането и харченето не е решение!
Изтриване- Бих препоръчал да прочетете за 7-те измами на икономическата политика, а ако вече сте ги прочели, сторете го отново: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/p/blog-page.html
Изтриване- ММТ предлага въвеждането на програма за гарантирана работа, заплащана при минималната за страната заплата. За разликата между Кейнсиановото стимулиране и ММТ препоръките прочетете в българската Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
- За икономическите кризи в САЩ през миналия век и какво са направили САЩ, за да не се повтарят е споменато в тази публикация: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_4.html
- Ако смятате, че т.нар. "Quantitative easing"(QE) e харчене, дълбоко се лъжете. QE само премества фондове от спестовни сметки в центалната банка (ДЦК) в чекови сметки в същата централна банка (резерви) и нищо съществено не се променя с изключение на това, че чековите сметки (резервите) сега носят почти нулева лихва на притежателите си. Чуйте това интервю, ако ползвате английски: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/02/blog-post_15.html
Това е и причината поради която Япония не може да преодолее дефлацията, тъй като всеки път, когато дефицитът нарастне, те дърпат шалтера и увеличават данъците и/или намаляват правителствените разходите.
Чел съм 7те правила на ММТ, има неща които съм съгласен, но в основата не ги приемам, заради регулацията. До преди създаването на ФЕД, хората са имали силата да контролират банките, вече се създават моралните рискове.
ИзтриванеБих ви посъветвал да прочете - American Great Depression на Murray Rothbard
Проблемите в модерните икономика са в наличието на повече контроли, регулации и прекалено голяма държавност и намеси в икон. дейностти.
Мисля, че сте объркали понятията, с програма twist - трансфера на чекове от long term Към short term е с цел промяна на interest yield curve. QE купува фин. активи с ново създадени пари от ЦБ.
Ако искате може да дискотираме това, ако си оставите мейла - предполагам вече сте разбрали, че съм за държавна ненамеса и с австрисйки икономически виждания.
- Прочетете ги пак и, ако може, без австрийските си очила. ;-)
Изтриване- Фед не бе създаден от добро и не помогна в предотрватяването на нови икономически депресии, докато не бе отменен златния стандат в САЩ през 1934 г.
- Напротив, всички сега признават, че Световната икономическа рецесия от 2008 г. започна и благодарение на липсата на контрол и регулация във финансовия сектор.
- Аз затова Ви карам да препрочетете 7-те измами. Когато Фед купува ДЦК на вторичния пазар, не се вкарват нови парични единици в икономиката. Всичко, което става е промяна в разпределението на вече съществуващите финансови активи, а именно ДЦК биват заменени с резерви или, както Уорън го казва, просто се прехвърлят на фондове от спестовни сметки при Фед към чекови сметки при същия Фед.
- Имейла ми съм го публикувал в блога за контакти: ryanmarkov@hotmail.com
Може би вие трябва да свалите очила и да видите, че ФЕД е в основата на балона, десетки икономисти предвидиха до детайли тази криза като австрийците бяха в основата.
ИзтриванеБалона на НИ е може би най-чистия пример на създаване на балони от печатане на пари - след краха на дот.ком кризата ФЕД пусна печатниците и това спря спада на НИ и обърна от тогава хората повярваха този актив върви в една посока и тя е нагоре.
Извинявам се, но ако имаме парична маса от 100 милиона и да кажем 10 от тях са инвестирани в ДЦК, ако ФЕД дойде и напечата 11 милион и изкупи за 1 милион ДЦК то в инвеститорите ще имат кеш 1 милион повече - паричното предлагане се увеличило с 1 милион 1 процент - тези пари биха потекли в различни посоки и ще създадат потребителска инфлация или производителска.
ФЕД е създаден с една цел и тя е да налага инфлационен данък иначе нямаше долара да се обезценил 95 процента от 1913г. Официалните цели на ФЕД са стабилност и инфлация - в момента в който почнат да печат тази цел все едно се губи.
Златния стандарт бива отменен през 71г и от тогава имаме хронични кризи следствие на промени в паричната маса.
Проблема на великата депресия са именно печатниците на ФЕД, не в липсата на паричната маса и предлагане. Кризата в началото на 20-те е също толкова свирепа като през 29 но минава за 1 година бързо, а през 29 не! Бих ви посъветвал да прочете и Властелините на Финансите на Лиакат Ахамед да видите поватаряемостта на кризата от 29 и сега и какви са били дръжавните пропаганди.
Много хубава статия по темата - http://www.economicpolicyjournal.com/2011/12/rejoinder-to-john-carney-on-mmt-and.html
ИзтриванеДо Анонимен (25 март 2013, 18:49),
ИзтриванеПрегледах статията, но не знам защо авторът, опитвайки се да критикува ММТ е избрал да критикува хора, които не са ММТ поддръжници?! Нито Bill Still, нито John Carney, nito Cullen Roche са представители на ММТ.
До Анонимен (25 март 2013, 18:37)
ИзтриванеММТ не ползва идеологически очила, а просто описва как работи съвременната парична система, в която има два сектора - правителството (държавен сектор) и неправителствен сектор (домашен частен и чуждестранен). За ММТ не е от значение да ли правителството е голямо или малко - това е политически въпрос, който при демокрацията се решава на изборите.
За ММТ обаче е важен фактът, че баланса на правителствения сектор + баланса на неправителствения сектор = 0 откъдето следва, че правителствените бщджетни дефицити = неправителствените излишъци и обратно.
За причините за Световната икономическа рецесия съм тук:
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html
Казвате от 1913 г. до сега долърът се обезценил 95%. Е и?
Стандартът на живот влошил ли се е 95%?
Грешно е да се гледа какво $1 долар може да купи, правилното разбиране е да се види какво всички долари в икономиката могат да купят.
Имам въпрос. Струва ми се, че фискалната политика, която предлагате може да не сработи. Защо? Тъй като тя зависи изключително много от доверието. Какво ще се случи, ако всички - е, да речем, мнозинството - нямат доверие в тази политика и тръгнат да обменят спестяванията си чужда валута, при това я влагат не в нашите банки, а предимно в чужди, защото на тях имат доверие? Плаващият курс ще бъде тогава катастрофа, не е ли така? А с това и системата няма да даде искания резултат. Мисля, че е важно колко и какви чужди банки се допускат до местния пазар, например прави впечатление, че Китай не позволява масово навлизане на чужди банки, както ние направихме това.
ОтговорИзтриванеУспехът на тази фискална политика не зависи от доверието. Ако желанието за пестене в български левове намалее, това само би означавало, че българското правителство би постигнало и поддържало пълна заетост с толкова по-малки държавни дефицити и нивото на домашната валута не накърнява непременно реалните условия на търговията.
ИзтриванеЩо се отнася до чуждестранните банки в България, те не са проблем. Те само се конкурират в издаването на заеми към клиенти с добра кредитна история и доходи.
проблемите в Еврозонат аи ЕС като цяло са дълговете ... еврото не е основния проблем ...дори и Гърция да си въведе отново драхмата дълговете няма да се изпарят с магическа пръчка .... да , от гледна точка на това че правителствата са заставени на полтиката на ЕЦБ която се определя от банкстърите единната валута наиситна се явява препядствие но основния птроблем си остава дълговете .... кризата в ЕС е дългова не валутна ...
ОтговорИзтриванеДълговата криза в еврозоната се дължи на това, че ЕВРОТО се явява чужда валута за страните-членки, т.е. причината за това е в кривото евро, чиито монополен издател е ЕЦБ.
ОтговорИзтриванеЗащо САЩ няма дългов проблем? Защо Япония няма дългов проблем? Японският държавен дълг за 2012 г. е 211% от БВП. В същото време от 20 години основният лихвен процент е нулев и все още не могат да преодолеят дефлацията - също от неразбиране между другото.
Проблемът на еврозоната е в главите на евробюрократите-управляващи, т.е. в липсата на мозък в главите им. Проблемът са ниските дефицити, които са записали, че не трябва да надвишават 3% от БВП.