Правителството като работодател от последна инстанция

Неокласическите учебници по макроикономика третират безработицата като средство за регулиране на инфлацията. Навярно икономистите, писали тези учебници, не са имали предвид себе си като част от тази "необходима" група безработни хора.

Модерната монетарна теория (ММТ) предоставя елегантно решение на проблема за безработицата и инфлацията.
Идеята е правителството да изпълнява ролята на работодател от последна инстанция, или казано по друг начин създаване на постоянна правителствена програма, гарантираща работа за всеки готов, искащ и годен при минимално заплащане с всички необходими социални осигуривки (включително здравни) за участниците в програмата и зависимите от тях семейства. Сега аз считам, че заплащането трябва да бъде такова, че да позволява нормално човешко съществуване. Човек, работещ на пълен работен ден, заслужава да има адекватната покупателна способност, но това е политически въпрос, който при демокрацията се решава от избирателите.

В зависимост от бизнес цикъла на икономиката групата от хора, заети в правителствената програма за гарантирана заетост, ще се свива и увеличава, действайки като автоматичен антицикличен стабилизатор за икономиката. Тя няма да замени изцяло правителствената фискална политика, но ще оказва огромна помощ при нейната финна настройка, целейки директно безработицата.

Заплатата, получавана по програмата, автоматично ще се превърне в минималната основна заплата за страната и ще постави естествен под на икономиката. Всички частни фирми и предприятия ще трябва да предоставят поне същото заплащане и осигуровки или по-добро на своите работници и служители.

Ще онагледя идеята с пример. Нека разгледаме случая, при който икономиката вече работи при пълна заетост (за такава считам временна безработица от 2% - хора намиращи се в процес на преминаване от една работа на друга). От предишни статии (Виж: тук и тук ) вече знаем, че в съвременната държава с фиатна валута и свободно плаващ международен валутен курс, общото потребление (харчене) = общия доход, в който влиза и печалбата; че правителствения баланс + неправителствения баланс = 0, и че българската икономика е като един голям магазин. Когато някой реши да не похарчи част от своя доход, а да го спести (да бъде в излишък), някой друг трябва да похарчи точно толкова голяма част в повече от своя доход (да бъде в дефицит), за да може всички вече произведени стоки и услуги в магазина на българската икономика да бъдат продадени.

Нека предположим, че някой вече е спестил част от дохода си и съответно стоки и услуг в магазина, на стойност, равна на спестеното, са останали непродадени. Фирми и предприятия от частния сектор, виждайки залежалите си стоки, започват съкращаване на производството уволнявайки част от персонала си. Тези вече ненужни за частния сектор работници и служители не остават на минимални помощи за безработни, изнемогвайки и губейки покупателната си способност нужна на магазина, а имат гарантирана работа, макар и на по-ниско заплащане от преди, но с всички социални осигуровки и позволявайки нормално съществуване.

По този начин, когато бизнес-цикълът започне дефлационен курс надолу, освободените работници и служители се вливат автоматично в правителствената програмата за гарантирана заетост, не губят дохода си и продължават нормалното си пазаруване от общия магазин допринасяйки за поддържане на агрегатното търсене. Когато стоките и услуги отново бъдат напълно продадени, това ще даде сигнал за увеличаване на производството от страна на частния сектор.

Всеки разумен предприемач не увеличава цените си докато има достатчно свободни ресурси за увеличаване на производството при текущи цени, тъй като не иска да загуби пазарен дял. Когато бизнес-цикълът на икономиката е в момент на разрастване, единственото, което частния бизнес е нужно да стори, за да назначи повече работници и служители, е да предложи 50 стотинки/час повече отколкото предлаганата заплата на правителствената програма за гарантирана заетост. В този момент правителствената програма не участва в по-нататъшно наддаване и броят на участиците в нея намалява вливайки се обратно в трудовите ресурси заети в частния сектор.

Принципно най-добре е изпълнението на програмата за гарантирана заетост да се осъществява на местно ниво, а само финансирането да се осъществява централно.

При монетарната система на златния стандарт цената на златото е фиксирана - правителството се задължава да купува и продава злато при определена цена, а всички останали покупки прави на пазарни цени. Така то е ограничено в своята фискална политика и винаги трябва да поддържа определено количество златен резерв. Валутният режим при фиксиран международен курс или при валутен борд постига същото - центарлната банка на съответната страна прави всичко възможно да поддържа постоянен курс на валутата си, който е обещала да спазва. По този начин тя се стреми да натрупа и поддържа достатъчно количество резерв от чуждата валута, към която е фиксирала своята собствена, пренебрегвайки всичко, което би осуетило това, често дори насърчавайки увеличаваща се безработица чрез деструктивна за икономиката фискална политика. Европейският съюз пък е измислил друг фиксиран курс - държавен дефицит ненадхвърлящ 3% от БВП. Попитайте ги как ли са стигнали до точно този номер от 3%, а не да речем 2%, 4%, 5%. Ще ви кажа - просто от въздуха, като истински шамани, принасяйки в жертвоприношение милиони човешки съдби пред една "божествена" цифра.

Съвременната монетарна система с фиатна валута и плаващ международен валутен курс позволява поддържането на вътрешна стабилност и пълна заетост, оставяйки международния валутен курс да варира. Това се постига чрез фиксиране на минималната цена на труда в правителствената програма за заетост. Броят на участниците в програмата варира в зависимост от бизнес-цикъла, но през цялото време всички искащи, можещи и търсещи работа я намират.

Със същността на програмата можете да се запознаете по-подробно от документа на един от водещите ММТ икономисти и сънародник, доктора на икономическите науки Павлина Чернева.

Райчо Марков
Ню Йорк