През януари 1994 г. американският финансист Уорън Мозлър
написва “Икономиката на меката валута” (Soft currency economics) - първия строен
документ, който по-късно ще сложи началото на нова макроикономическа школа,
известна сега като Модерна монетарна теория (ММТ). Мозлър достига до
прозрението, че една суверенна държава, която издава и контролира националната
си валута при ПЛАВАЩ курс на обмяна, никога не може да обяви фалит поради дълг, деноминиран в собствената си валута. Нещо повече, тя дори не се нуждае да
издава дълг (държавни ценни книжа – ДЦК), не се нуждае от държавни заеми!
До откритието си Мозлър стига по чисто практически път в
ежедневната си работа като управител на частен инвестиционен фонд, търгуващ
главно с ДЦК на различни държави. По-късно през 2010 г. в книгата си
“7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика”, в глава 2 той
описва две сделки, от които печели за клиентите на фонда си над 250 млн. щатски
долара. Едната сделка е с италиански дъжавни ценни книжа, а другата с японски.
Мозлър прозира тогава, че нито Япония, чиито дълг е изцяло деноминиран в йени,
нито Италия, чиито дълг пък е бил в италиански лири, не могат да обявят
несъстоятелност, освен разбира се, ако сами не поискат да не платят. В същото
време всички останали търговци на ДЦК били убедени, че фалитът и на двете
държави е неизбежен, тъй като дългът им е бил огромен като процент от брутния им
вътрешен продукт (БВП). Днес Япония все още не е фалирала, а държавният й дълг
вече е около 240% от БВП!
