Вуду макроикономикс и Великата Световна Рецесия

В броя на в-к "Сега" от 12 ноември докторът на икономическите науки Емил Хърсев задава въпроса защо след вече четири години в депресия, светът все още не излиза от нея? Г-н Хърсев, както и останалите ортодоксални световни икономисти, е жертва на вудуто, владеещо науката макроикономикс. Отговорът всъщност е много прост - причината е същата, поради която светът изпадна в депресията на първо място и никой от тях не видя приближаването и.

Чували ли сте за поговорката, че когато САЩ кихне, светът изпада в треска? В края на 2007 г. САЩ хвана пневмония, която докторите там все още не знаят как да лекуват. В същото това време тревожни симптоми вече се наблюдаваха и в ЕС.

От началото на 80-те, с идването на Роналд Рейгън на власт, започва процес, който продължава и до днес при демократа Обама. Това е процеса, при който плодовете от нарастващата производителност на труда се разпределят неравно, като все по-голяма част от изработения доход на американското общество отива като печалба за сметка на работната заплата. Стандартът на живот на средния американец започва да спада, хората работят извънредно, често две-три работи, за да могат да поддържат предишния начин на живот и въпреки това, не успяват да го сторят.

Недостигът на доход и адекватна покупателна способност кара американците все повече да ползват кредит, който е улеснен и дори насърчаван от ускорената при Клинтън дерегулация на финансовия сектор. Икономиката тогава е в бум, който обаче е движен от все по-голямото задлъжняване на частния сектор. Икономистите от Модерната Монетарна Теория (ММТ) знаят, че неправителствния дефицит = правителствения  излишък до цент. Задлъжняването (дефицитът) на частния сектор при Клинтън произвежда така много хвалените, дори и до днес, Клинтанови правителствени излишъци. Вуду икономистите са в еуфория. Някои дори изчисляват, че до 2012 г. държавният дълг на САЩ ще бъде заличен. Те не разбират, че излишъкът на Клинтановия правителствен бюджет е равен на дефицита на американския частен сектор, който обаче в никакъв случай не може да продължава за дълго.

Една от главните слабости на вуду макроикономикса е, че той не разграничава правителствения дефицит и дълг от неправителствения (частен). Той не знае и не разбира уравнението:

правитествен баланс + неправителствен баланс = 0 или с други думи:

правителствения дефицит = неправителствения излишък и обратно:

правителствения излишък = неправителствения дефицит

правителствения "дълг" = неправитественото финансово богатство в щатски долари

Като монополен източник на щатския долар федералното правителство няма оперативна нужда да финасира своите разходи и винаги може да закупи всичко НАЛИЧНО ЗА ПРОДАН в домашна валута. Виж: тук, тук и тук.

Това не може да се каже за неправителствения сектор, който има нужда от доход и/или заеми, чиято процентна величина обаче не може да надхвърли определена част от дохода му.

Недостатъчните правителствени дефицити след Клинтън не могат да заличат вредата, нанесена на частния сектор от Клинтановите излишъци. Дерегулацията на финансовия сектор, продължила при Буш-син, води до големия, криминален хазарт на Уол Стрийт, който напомпва балона на пазара за жилища и недвижима имоти в САЩ. По такъв начин хора с годишен доход от $20 хил., насърчавани от банките, получават жилищни заеми на стойност $400 хил. например.

Федералният резерв и другите правителствени организации, чието задължение е да контролира финансовия сектор, изповядвайки религията на "свободния пазар" (какво ли е това!?), са оставили контрола на самите тях - самоконтрол. В същото време годишните премии на ръководството на банките зависи от размера на отпуснатите заеми. Създадени са перфектни условия за ограбване на банките от самите банкови управители.

Балонът на пазара за недвижими имоти допълнително задлъжнява американския частен сектор. В момента, когато домакинствата започват процеса на изплащане на непосилните си частни задължения, те рязко намаляват потреблението си. Правителството не запълва зейналата яма в агрегатното търсене чрез своевременно намаляване на данъчните ставки и/или увеличаване на правителствените разходи  и се дава сигнала за започването на огромен дефлационен процес надолу, станал известен по-късно като Велика Световна Рецесия.

На кратко причините още веднъж:

1. Постоянно и дълготрайно увеличаващо се неравенство в разпределение на доходите, облагодеталстващо печалбата за сметка на работната заплата.

2. Дерегулиране на финансовия сектор заменяйки го със саморегулиране.

3. Насърчаване на ЧАСТНОТО задлъжняване като двигател на икономическия растеж, т.е. агрегатното търсене е поддържано от частния кредит за сметка на недостатъчния доход.

4. Неадекватна правителствна фискална политика.

Четирите причини, допринесли за депресията, съществуват и днес и за съжаление се радват на добро здраве. :-(

Райчо Марков

Ню Йорк