Това е първата гост-публикация в блога - бе изненада и за мен самия! Авторът, Светозар Съев е български бизнесмен и патриот, с когото се запознахме задочно първо във Фейсбук, а след това и лично в София на 9 ноември 2013 г. по време на икономическата кръгла маса, посветена на теорията на свободните национални валути и макроикономическите проблеми за решаване пред България. Светозар направи и пълен видео запис на мероприятието ни, което публикува в Ютюб.
Настъпващата нова година вещае съществени промени в икономическата ситуация в България. А какви ще бъдат те?
С паническа прибързаност на 20.11. Народното Събрание прие поредният проект за промяна на закона за Банките. Защо с това бързане и какви са тези важни текстове?
Целта отново е защита на нечий интереси – Но кои? Естествено не интереса на обикновения българин – заложил жилището си, нито на българския бизнесмен – притиснат от произвола на банковия картел. Целта е при евентуален банкрут, банките да успеят да ограбят и малкото останали финансови ресурси в бедната държава и я оставят оглозгана до кокал.
Но нека разгледаме в ретроспекция, какво се случи в България, като първо Ви разкажа една приказка:
Имало едно време едно бедно родопско село Булгари в което живеели стотина селяни. Там имало всякакви, земеделци, шивачи, обущари и др. и селото представлявало почти затворена икономическа система. Те имали само 1000 лв., което страшно затруднявало икономиката на селото. Тогава при тях дошъл лихваря Европчо и им предложил да им заеме изгодно 20 000 лв. при минимална лихва от 5%. След дълги спорове и дискусии, селяните се съгласили. Започнало бурно икономическо развитие на селото. Някой си закупили плугове и машини от съседния град. Други коли и мебели. Бизнеса и потреблението нараснали видимо. Но още първата година лихваря Европчо им взел техните 1000 лв. като лихви. Годините минавали и ежегодно нещата започнали да се свиват все повече и повече. Не минали и 15 години и Европчо взел всички пари на селяните, като те му останали длъжни 20 000 лв. Всички селяни били задлъжнели както един към друг, така и към Европчо а никой нямал дори 1 лев. Развръзката била ясна – Европчо изкупил къщите и имотите на селяните без пари и всички те му станали роби, които да работят поколения наред, докато се издължат.
Това е приказката за икономическия модел – Валутен Борд – модел за колониална експлоатация. Но дали положението в България има нещо общо с приказката за село Булгари.
По данни от БНБ в момента в платежната система на България има в обръщение само 8.8 млрд. лв./ http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/nac_paydeskactivity_201303_bg.pdf / С известни колебания подобно е било положението от въвеждане на Валутния Борд. Естествено тази сума е била крайно недостатъчна за функциониране на родната ни икономика и след 99 г. започва навлизане в икономиката на външен финансов ресурс. Приложената графика показва растежа на Частният Външен Дълг от 0.7 млрд. през 1999 г. до достигането на 33 млрд. евро през 2008 г.
В момента по данни на БНБ / http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_ged_press_a1_bg.pdf
/ Брутния външен дълг е около 37.2 млрд. от които Държавния
външен дълг е около 4 млрд. тоест Частния външен дълг е отново в границата 33 млрд.
евро. За 9 месечието на 2013 г. плащанията по дълга съгласно същия източник
са около 4.15 млрд. евро, а за същия период на 2012 г. 4.73 млрд. евро. Ако предположим
че средногодишните плащания по Частния външен дълг са около 4-5 млрд. то от
2008 до 2013 г. за плащания по този дълг са изразходвани повече от 25 млрд. евро.
Като добавим и факта, че значителни средства от Частния външен дълг са отишли и
за покриване на негативното ни външнотърговско салдо можем да заключим. че финансовата
система на България е абсолютно източена. Вероятно останалите в системата пари не
надхвърлят няколко млрд. евро.
А сега
нека да видим какъв е Брутния вътрешен частен дълг на финансовата система. Естествено
той включва Частния Външен Дълг + Спестяванията и депозитите на нефинасовите институции
/ граждани и фирми /. Тази сума възлиза на 33 млрд. евро ЧВД и Депозити в размер
на 51 млрд.лв / 26 млрд. евро/ по данни на БНБ /http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201309_s_dep_cr_press
_a1_bg.pdf / . Получената сума 60 млрд. евро представлява повече от
150% от БВП. Е как мислите колеги : Дали Финансовата система на България е ликвидна
и стабилна? Естествено, че не.
Посочените по-горе данни показват, че „стабилната” финансова система на България
е изправена пред банкрут. Това е и единственото хубаво нещо, което може да се случи
в България през последните 10 години. Това е изход от безизходната ситуация в която
сме изпаднали и потвърждение на Българската поговорка – „Който нож вади – от нож
умира”. Разбира се тук е и ролята и на държавата, която следва да защити интересите
си и тези на собствените си граждани, а не тези на финансовата олигархия довели
ни до тук. Изхода е един – излизане от системата Валутен борд и оставяне на финансовата
ни система на естествените пазарни оздравителни процеси.
ЩЕ СЪСИПЯТ ЛИ И ОГРАБЯТ БАНКИТЕ?
•
Форсираха промени в Закона за кредитните
институции.
• Въвежда се узаконен
банков произвол. Хората
с кредити дори
нямат право на информация!
На 20 ноември
правителството прие промени
в Закона за кредитните институции и ги внесе в парламента за гласуване.
Връх на наглостта
е следното, записано
в мотивите на кабинета на Орешарски:
„в случая на България процесът води
до либерализиране на някои пруденциални разпоредби
спрямо установеното досега
по-консервативно местно
надзорно третиране на банките от страна
на БНБ”.
Накратко – контролът върху
банковата система, гаранциите
срещу риск и ликвидни кризи, срещу
фалит и т.н. вместо да бъдат запазени - ще бъдат намалени или елиминирани.
Наглостта е, че европейското законодателство въобще
не изисква подобни
мерки, както твърди
правителството. Родните управници
се аргументират чрез
Директива 2013/36/ЕС на Брюксел.
Който се интересува,
може да я прочете оттук – от официалния вестник на Европейския съюз:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ%3AL%3A2013%3A176%3A0338%3A0436%3ABG%3APDF
В резюме аз ще анализирам специфичния
й „прочит” у нас. Ето казва
се казва например
в директивата:
„Настоящата
директива следва да се чете заедно
с Регламент (ЕС) № 575/2013 и заедно с него следва да образуват правната рамка,
уреждаща банковите дейности,
надзорната рамка и пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници”.
Но в решението на родния кабинет обаче
го няма регламент
ЕС 575/2013, с който задължително
и съвместно директивата
се прилага + измененията
в регламент 648/2012/ЕС за капиталовите изисквания. Тук-там само се споменава регламент 575 и то като рядко
изключение - например при придобиване на наша
банка от чужда
и при процедури
за надзор или отнемане на лиценз.
Липсват и др. атрибути на европейското
законодателство, с което
по същество „траспонирането”
(въвеждането) на европейското
законодателство у нас е опорочено и изкривено до неузнаваемост.
Какво се променя:
1.
Хората, взели пари
като кредит от банките, остават без всякаква защита, а банките ще могат
да си правят
с тях каквото
си искат (далеч
повече, отколкото го правят сега)
Със законопроекта на правителството
отпадат членове, които
задължаваха финансовите институции
да предоставят предварителна
и последваща информация
за условията по кредитите, за общо
дължимата сума за целия им период,
за начина на формиране на лихвите,
кога се променят
и т.н. Давам пример – отпада
чл. 58, където те са формирани, а в алинеите на чл. 59, където се казва, че банките
публично обявяват условията
по депозитите и кредитите, правят го ясно и разбрано
и при поискване
дават допълнителна информация,
навсякъде отпада израза
«и за кредитите».
И т.н., и т.н.
2.
Отваря са пролука
за нахлуване на всякакви «калинки» в управлението на банките:
например чрез новия
член 10а, алинея
5: «в състава на Управителния съвет (Съвета
на Директорите) и на Надзорния съвет
се включват лица
с РАЗНООБРАЗНА квалификация
и професионален опит,
съответстващи на спецификата
на осъществяваните дейности
и основните рискове...».
Например се включва
поредния Ицо Салфетката
(келнерът Христо Александров
от фалиралата навремето
Агробизнесбанк), понеже банката
е кредитирала заведения
за хранене или пък има ведомствен
стол за персонала
си.
3. Либерализират се правилата за собствен
капитал и капиталови
буфери. Отпадат понятия
като кредитен, позиционен,
валутен риск,, риск
по сетълмента, операционен
и т.н. Отпада изискването да поддържат поне 10 млн. лв. акционерен или собствен капитал.
Накратко
– сегашните нормативи, на които трябва да отговарят финансовите институции,
значително се либерализират
или премахват въобще
4.
Отпада изискването в чл. 43 (той се отменя изцяло) за формиране на провизии
по обезценките и лошите кредити.
Официално
това се обяснява
с различни буфери,
но те съществуваха
и досега, при това в по-голям обем, отколкото
ще бъдат в бъдеще. Т.е при лошо развитие
банката ще има по-малки възможности
да се спаси
и да запази
парите на клиентите
си.
5. Досегашните забрани или разрешителни режими за голяма експозиция (отпускане
на даден кредит,
който надвишава например
10 или 15% от капитала
на банката) изчезват
или просто се размиват
Т.е. ръководството на банката
с единодушие може
да гласува и кредит в размер
на 100% от капитала
й за лицето
Х, което им е приближено.
6. Маха се забраната банката да влага повече от 10% от капитала си в някое дъщерно
дружество или общо
до 50% от капитала
в няколко такива
фирми.
Това е пряка
и прекрасна възможност
при нашите условия
за източване на финансовите институции и преливането на парите
им във фирми
на „свои хора”.
7.
Когато банка е част от група
или финансов холдинг,
тя дава информация
за
настъпилите в тях променив срок
до 30 дни след
края на календарната
година.
По този начин
може да се укрият промени върху
собствеността на банката
(настъпили например в началото на годината,
които ще се обявят чак следващата
година), които влияят
на нейната надеждност.
Кому е нужна
старата информация, когато
би било и вече късно за реакция??!!! Това крие
риск и за депозантите, сложили там парите си на влог. Отпадането/влизането
на нов ключов
за групата и структурата акционер е гобална смяна в структурата на собствеността
и крие голям
риск.
нищо от това което дърдори Лилов няма да стане ... кой ше фалира банките при положение че са най-печелившите тъговски дружества в държавата ...дори и при 20-25 % лоши кредити банките отново са на печалба ... да не говорим колко балъци им висят с кредити сега ... тва не ви е 96-97 ма година ...плюс тва една голяма част от банките са с чужда собственост .. има само 3-4 с българска ... хайде спрете с приказките наизуст!
ОтговорИзтриванеТова е един доста сериозен проблем и се надявам да се окаже грешен макар че във всяко едно твърдение винаги има капчица изстина. Както и вие пишете като добавим и факта, че значителни средства от Частния външен дълг са отишли и за покриване на негативното ни външнотърговско салдо можем да заключим. че финансовата система на България е абсолютно източена. Вероятно останалите в системата пари не надхвърлят няколко млрд. евро но дали ще е така , доста реално гледате на нещата и се радвам че ни пишете, дано да бъде посуеша година отколкото очакваме.
ОтговорИзтриване