Коментари на Христо Манолов по МЕ-ММТ програмата за действие в България (коментарите са в червено). Нека коментираме и обсъдим.

МЕ-ММТ ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА ЗА БЪЛГАРИЯ

I. България напуска незабавно паричната система на валутен борд и въвежда независим фиатен лев при свободно плаващ международен валутен курс. Българското правителство става монополен издател на българския лев. За да бъде спечелено доверието на българския народ, правото на българското правителство като монополен издател на българския лев следва да бъде изрично обвързано със задължението му да провежда фискална политика, целяща постигането на основните макроикономически цели – стабилност на валутата (лева) при максимална заетост на човешките ресурси и пълно натоварване на производствените мощности. Българите трябва да са уверени, че правителството не може да харчи когато и колкото си реши, а само когато и колкото е необходимо с оглед постигането на горепосочените цели. Правомощията на правителството следва да бъдат законово фиксирани, а правилата за водене на фискална политика следва да бъдат недвусмислено регламентирани в съответната нормативна база. Фискалните корекции да се правят на базата на макроикономически анализ (изготвен от Министерство на Финансите и публикуван в „Държавен вестник”), доказващ тяхната необходимост и прогнозиращ техния ефект.      

II. Промени в българската банкова система, БНБ и Министерството на финансите. Създаване на правителаствена агенция за гарантиране на депозитите.

1. Българските търговски банки в действителност са смесени държавно-частни сдружения, създадени да служат на обществените интереси при поддържането на разплащателната система на страната и да предоставят заеми, базирани на оценката на кредитния риск. (В същото време, поне в момента, банките са търговски дружества имащи акционери, чийто интерес далеч не съвпада с интересите на обществото. Акционерите искат едно нещо – печалба. Служителите в банките работят под натиска да я осигурят – „таргети”. Ако отпускаш кредити получаваш бонус, ако не – отиваш на улицата. Оценката на риска е силно занижена. В добри времена банките кредитират прекомерно и рисково, създавайки спекулативни балони, а когато нещата тръгнат на зле – „кредит крънч”, и правителството на помощ. Частната печалба не бива да бъде част от уравнението, когато става въпрос за създаване на националната валута!)   Подпомагането на такъв вид постоянно и стабилно заемоотдаване изисква извор на финансиране, което не е зависимо от пазара. Ето защо повечето банкови системи, най-общо, включват някакъв вид правителствено гарантиране на депозитите, както и подкрепа чрез финансиране от централната банка на търговските банки с добри финансови показатели и/или затварянето на тези в лошо финансово състояние.

Финансирането на търговските банки не може да бъде надеждно гарантирано при паричната система на златния стандарт или при режим на фиксиран валутен курс, какъвто е валутния борд. В действителност, режимът на фиксирания валутен курс поначало работи при постоянно ограничение на предлагането на конверируема валута (която задължително се обменя в злато или друга чужда валута при фиксиран курс). Банките са задължени да поддържат резерви от конверируема валута, за да са в състояние да отговорят на искането на депозиторите да я изтеглят във всеки един момент. Доверието е ключово за работата на банките при златен стандарт или фиксиран валутен курс. Няма банка, която да оперира с 100% резерви. Те са зависими от депозиторите да не се паникьосат и да започнат да обръщат националната валута в конвертируема.

Тъй като банкирането задоволява обществените нужди от наличието на разплащателна система и финансирането на заеми, издадени на базата на кредитния анализ, трябва да бъдат въведени допълнителни мерки и ограничения:

а) Банките се задължават единствено да отдават заеми директно на заемополучателите и след това да обслужват и запазят тези заеми на собствените си балансови отчети. По-нататъшното продаване на заемите или на други финансови активи не допринася с нищо за обществените интереси, а само кара правителството да изразходва реални ресурси при регулирането и наблюдаването на тези дейности. Последиците от провала на едно неадекватно регулиране и наблюдение на тези дейности на вторичния пазар са жестоки. Поради тази причина (липса на какъвто и да е принос за обществените интереси и геометрично нарастващите разходи за регулирането и евентуални пропуски в регулирането, потенциално водещи до трагични социални последици), на банките трябва да бъде забранено да участват във всякакви дейности на вторичния пазар. Аргументът, че тези области биха били печеливши за банките, не е повод за създаването на правителствено спонсорирани предприятия в тях.

б) Всички заеми, издадени от българските тъговски банки са обвързани единствено с основния краткосрочен лихвен процент за страната, определян и поддържан от БНБ. На българските търговски банки се забранява да сключват всякакви договори на базата на LIBOR (London Interbank Offered Rate). LIBOR е лхвен процент, който се определя в чужда страна (Великобритания), с голям субективен компонент, който не е зависещ от българското правителство.

в) Банките нямат право на никакви странични дейности, притежавайки други юридически лица. Няма обществен интерес, който да е обслужван от позволяването на банките да държат активи "извън балансовата си книга".

г) Банките нямат право да приемат финансови активи като гаранция за обезпечаването на издаваните от тях заеми. Подпомагането на финансовото спекулиране не допринася с нищо за обществените интереси.

д) Българските банки нямат право да отдават заеми зад граница. Обществените интереси не са обслужвани по никакъв начин от позволяването на българските банки да отдават заеми за чуждестранни интереси.

е) Банките нямат правото да купуват (или продават) застраховка срещу риск от евентуално изпадане в неплатежеспособност. Банкирането, като държавно-частно предприемачество, задоволява обществените интереси и нужди като позволява на частния сектор да оценява риска при заемоотдаването вместо алтернативата, тази дейност да се осъществява от държавния сектор чрез държавни банки. Ако вместо това банка се нуждае от застраховка срещу риск от неплатежеспособност, тя прехвърля оценката на кредитния риск на трета страна, което противоречи на обществените нужди от днешната публично-частна банкова система.

ж) Банките нямат право да купуват и продават за собствена сметка никакви инвестиционни инструменти или да участват в други печеливши дейности, освен основната си дейност на заемоотдаване. Ако публичният, държавен сектор иска да рискува извън банкирането поради някаква предполагаема обществена нужда, това би могло да се осъществи по други канали.

з) Забранява се оценката на банковите активи да се осъществява според текущи пазарни стойности (mark to market). В действителност, ако съществува валиден аргумент за оценката на конкретен банков актив в текущи пазарни стойности, това най-вероятно означава, че този актив не бива да е законно допустим банков актив на първо място. Ценността на банкирането за обществото е да улеснява заемоотдаването, базирано на кредитния анализ вместо това, базирано на оценката на пазара. А съпътсващото осигуряване на застрахованото от правителството финансиране позволява тези заеми да бъдат държани до падежа им, без проблеми в ликвидността, в името на същото това обществено благо. Ето защо оценка според текуща пазарна стойност, вместо оценка чрез кредитен анализ, не служи на обществените интереси, а ги лишава от стабилна платформа за заемоотдаване.

2. Създава се правителствена агенция за гарантиране на депозитите (ПАГД)

а) ПАГД гарантира всички депозити независимо от големината им.

б) Облагането на банките с данъци не се осъществява с цел възстановяването на загубени фондове в резултат на банков провал. ПАГД се финансира изцяло от българското Министерство на финансите. Данъците върху платежеспособни банки не трябва да произтичат от нуждите за финансиране на ПАГД. Данъчното облагане на банките има последици, които могат да помогнат или накърнят на по-значимата роля, която правителството играе чрез участието си в банковата система за благото на обществените интереси. Това включва поддържането на жизнена разплащателна система и заемоотдаване, базирано на кредитния анализ. Всеки данък, с който се облагат банките, трябва изцяло да бъде обмислен, отговаряйки първо на на въпроса как той служи или не на обществените интереси. (Настоящата програма предвижда в България наличието на един-единствен данък - Виж. точка III.)



в) ПАГД върши работата си без никаква зависимост и съдействие от страна на Министерството на финансите (като само изключим финансирането на разходите на ПАГД). Агенцията е отговорна за взимането под контрол на всяка банка, считана за неплатежеспособна, и след това или продава банката или нейните активи, или я реорганизира, или предприема някое друго подобно действие, служещо в полза на общественото благо, произтичащо от правителственото участие в банковата система.

3. БНБ – пряко отговорна пред Народното събрание и българското правителството:

а) БНБ поддържа постоянна краткосрочна основна лихва равна на нула. Това намалява напрежението върхо общото производство, в това число и върху инвестирането, идващо от цената на разходите и по този начин помага за стабилизиране на цените. Политиката на нулева основна лихва също намалява дохода от рентата, което е насърчаващо за по-голямото трудово участие и увеличаване на реалното общо производство. Допълнително, тъй като неправителствените сектори са нетни спестители на финансови активи, тази политика (на основна краткосрочна лихва = 0) вреди повече на спестителите, отколкото помага на заемополучателите, така че една фискална настройка, като намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи, би била уместна, за да се поддържат общото производство и заетост.

б) БНБ издава заеми към банките – членки (които имат резервна сметка при БНБ) без да е необходимо обезпечение на заемите и в неограничени количества при желаната и поддържана от БНБ основна краткосрочна лихва, правейки това чрез просто участие в покупко-продажбите на пазара за държавни фондове. Не съществува причина за БНБ да върши това по друг начин. Банковите активи вече са напълно регулирани от ПАГД. Задължение на регулаторите е да гарантират, че всички депозити, застраховани от ПАГД, са сигурни и няма риск от загуба на "парите на данъкоплатците", по-голяма, отколкото е наличният банков капитал. Така ПАГД вече е опредилила, че фондове, отдадени на заем от БНБ на банка, могат да бъдат инвестирани само в "законни" активи и банката има адекватен капитал, както е изискано от закона. Няма място за "неправилно използване" на финансирането от БНБ, тъй като банките вече могат да получат, на практика, неограничено финансиране от застрахованите от ПАГД депозити.

4. Българското Министерство на финансите

а) Спира завинаги издаването на дълг (държавни облигации). Вместо това, всички дефицитни разходи се натрупват като допълнителни резервни баланси при БНБ. Няма обществен интерес, който да е обслужван от издаването на държавни облигации при фиатна валута и свободно плаващ международен курс. Издаването на държавни облигации служи само за поддръжката на времевата структура на лихвените стойности при нива, по-високи, отколкото те биха били иначе. И, тъй като по-дългосрочните лихви се отнасят за инвестициите, по-високите дългосрочни лихви служат само за вредното изопачаване на ценовата структура на всички стоки и услуги.

б) Министерството на финансите няма право да купува финансови активи. Това трябва да се прави само от БНБ. Когато министерството на финансите купува финансови активи вместо БНБ, всичко, което би се променило, е реакцията на политици, икономисти и медии, тъй като те погрешно биха тълкували купуването на финансови активи от страна на Министерството на финансите като правителствено "дефицитно харчене", ограничаващо други фискални възможности.

III. Българската данъчна система

При паричната система на фиатен лев и плаващ валутен курс, където българското правителство е монополния издател на лева, данъците вече играят съвсем друга роля. Те създават постоянно търсене за лева и контролират покупателната способност на населението. (Също така, позволяват на правителството да харчи без да предизвика инфлация.)

Всички до сега съществуващи преки и косвени държавни данъци и такси в България се премахват, като единствено остава само данъкът върху недвижимото имущество. Големината на данъка за скромно едностайно жилище е около 25% от минималната заплата за страната, а по-големи и луксозни имущества са обект на по-голяма процентна ставка, която ще се определи от Народното събрание.

Допълнителни данъци и такси могат да бъдат въвеждани и отменяни от Народното събрание с цел опазването на околната среда или поддържането на политически желана социална справедливост.

Твърдението, че правителството няма нужда от данъците като доход, който да харчи е чисто теоретично, имайки предвид задължението му да поддържа стабилността на валутата. Ако правителството харчи без да е таксувало инфлацията е неизбежна. Освен това, едва ли данъкоплатецът ще бъде очарован да узнае, че изработените от него с труд пари за данъци отиват на боклука. Не бива да се парадира с възможностите на правителството да „харчи” – това само ще отблъсне евентуалните поддръжници на програмата.

Ако единственият данък е този върху недвижимата собственост, то ставката му ще трябва да се увеличи доста за да компенсира премахването на останалите данъци!

Данъкът върху недвижимата собственост може и да е по-удобен за водене на фискална политика, но си има и своите недостатъци – това, че притежаваш жилище не означава автоматично, че имаш достатъчен доход за да му плащаш данъка. Не можем да изхвърлим бедните на улицата. Разпределението на недвижимата собственост не е пропорционално на доходите на населението.

Понятието недвижимата собственост включва ли и земеделската земя?

Няма ли да има и данък върху движимата собственост – МПС например?

Редно е да се помисли още върху данъчната структура.

Въпреки че според ММТ данъците не се броят за „доход” на правителството, те имат важна преразпределителна функция.      

IV. Създаване на постоянна правителствена програма за заетост (правителството като работодател от последна инстанция), осигуряваща преходна работа на пълен работен ден за всеки желаещ и годен, с всички необходими социални и здравни осигуровки (платен отпуск, болнични и здравни услуги) за участника в програмата и зависимите от него.

Като начало заплатата по програмата ще възлиза на 400 лв/месец, което в бъдеще може да се промени в зависимост от условията на българската икономика и желанието на избирателите. Личното ми разбиране е, че всеки, работещ на пълен работен ден заслужава да има покупателната способност, задоволяваща всички основни жизнени човешки нужди. 400лв. не стигат дори за сам човек. Ами ако имаш семейство, деца. Минималната заплата (по програмата) трябва да стига поне за двама. Освен това не е нормално някой дето мете улицата да взима колкото програмист, проектант, лекар ... . Няма ли да е по-добре да се въведе минимална заплата (по програмата) диференцирана по браншове и/или професии?

Програмата е финансирана централно от българското правителство, но конкретното изпълнение и назначаване по нея се осъществява на местно ниво. Професор Павлина Чернева, наш сънародник, е един от водещите световни икономисти с практически опит в тази област, чиито съвети ще бъдат използвани при конкретното осъществяване на програмата.

Програмата е автоматичен макроикономически стабилизатор за българската икономика и броят на участниците в нея ще се увеличава и намалява в зависимост от бизнес цикъла на икономиката. Държавната заплата по програмата, заедно с пакета от социални придобивки, автоматично се превръщат в минималната за България работна заплата, поставяща естествен под за икономиката и стабилност на всички останали цени. Предлаганата по програмата работа е преходна, тъй като улеснява прехода от състояние “без работа” към назначаване в частния сектор. Доказано е, че частният сектор предпочита да назначава хора, които вече работят, вместо безработни за дълги периоди от време, загубили нормални работни навици и умения.

За частния сектор би било достатъчно само да увеличи със стотинки на час офертата си за работната заплата, за да може успешно да привлече работници и служители от държавната програма, когато има нужда от разширяване на частния бизнес. В този момент държавната програма не участва в по-нататъшно наддаване в предлагането на работната заплата и би се радвала да види участниците в нея да я напускат и да бъдат назначавани на работа в частния сектор. 

V. Здравеопазване "Мозлър" - безплатно за всички

1. Дългосрочно виждане, обект за допълнително обсъждане:

а) Всеки получава "медицинска дебитна карта" (Важи ли и за децата?) с, може би, 700 лв в нея, които да използва за квалифицирани медицински разходи (включително зъболекарски) за годината.

б) Разходи, над тези, са покрити от катастрофална застраховка, осигурена от правителството.

в) В края на годината притежателят на дебитната карта получава чек за неизползвания баланс, до 450 лв, като 250 лв не могат да бъдат изплатени обратно на притежателя на дебитната карта, а са предназначени само за медицински профилактични нужди. Ако и децата (непълнолетните) получават такава карта, съществува риск от демографски взрив при циганския етнос! Не мисля, че превръщането на здравната система в източник на доход за населението е добра идея! Парите за здраве следва да се използват само по предназначение.

г) Следващата година всички дебитни карти са подновени с допълнителни 700 лв.

2. Предимства:

а) Времето доктор-пациент се удвоява, тъй като времето доктор-застрахователна компания се елиминира.

б) Докторите трябва да обсъждат диагнозата и избора на лекарства, лечение и разходи с пациента вместо със застрахователната компания.

Точки а) и б) са по-актуални за американската здравна система. В българия или си осигурен но доплащаш колкото се наложи, или не си осигурен и си плащаш за всичко.

в) Хората имат интерес да правят малки разходи.

г) Удвояването на времето на докторите с пациентите увеличава капацитета и качеството на медицинското обслужване без да се увеличават реалните разходи.

д) Общият номинален разход от около 5.04 милиарда лева (700 лв х 7.2 милиона българи) е около 7% от БВП, което е по-малко от средното, изразходвано в страните от ЕС днес, така че дори и когато са прибавени катастрофалните разходи, числата не са финансово разрушителни и лесно биха могли да се преобразуват.

е) Разходите на частните фирми и предприятия за здравни осигуровки са премахнати, което премахва изопачаването на цените. (Но трябва да бъдат компенсирани с по-големи данъци върху недвижимата собственост.)

ж) Би се премахнала нуждата от други, съществуващи в момента, държавни програми, задоволяващи здравните нужди за бедни и възрастни.

з) Отсраняват се всички проблеми, свързани с плащанията и лошите задължения към болниците и докторите.

и) Отстраняват се болшинството административни разходи за нацията като цяло, произтичащи от сегашната система.

й) Пациентите могат да "пазаруват" медицински услуги и цени според желанието си.

3. Недостатъци:

а) Тези, в по-голяма нужда от получаване на неизразходвания баланс в края на годината, биха се изкушили да избегнат лечение, по-скъпо струващо от предвидените изключително за профилактика 250 лева на година.

б) Докторите биха могли да убедят пациентите (вместо застрахователните компании) да се подложат на ненужни процедури и скъпи лекарства.

VI. Българските пенсионери

Решението за  минималната българска пенсия трябва да бъде взето от Народното събрание с разбирането, че големината на покупателната способност, която бихме предоставили на нашите бащи и майки – пенсионери, зависи от нас – хората в работоспособна възраст, и че колкото стоки и услуги предоставим на разположение на пенсионерите, толкова по-малко ние, хората в трудоспособна възраст, сме съгласни да ползваме.

Според мен една скромна, но задоволяваща основните нужди на старините, пенсия е най-нормалното, което можем да сторим за нашите възрастни родители. Смятам, че можем да започнем с 250 – 300 лева/месец минимална българска пенсия. Тази сума е малко над границата на бедността. Освен това, ако това е минимална пенсия, как по принцип ще се определя размера на пенсията за всеки отделен пенсионер (при положение, че никой не плаща осигуровки  - съгласно точка V.2.e).  Илиза, че размерът на пенсията ще бъде един за всички пенсионери.

VII. Образование, наука и култура

Безплатно образoвание за всички, от началното до висшето, покрито от правителството, включително наличието на частни училища и университети, които ще получават държавна субсидия според броя на учениците/студентите, равна на разходите, които правителството прави за всеки ученик/студент в  държавните училища и университети. Субсидия на бройка едва ли е добра идея (ако идеята за субсидиране на частни училища изобщо е добра по принцип). По-добре да е обвързана с постигнатите резултати.

Науката и нучните изследвания са приоритет, тъй като, в крайна сметка, технологията е основен компонент, допринасящ за увеличаване на реалното богатство на нацията. Ето защо Народното събрание трябва да гласува подобаващ процент от държавния бюджет, подкрепящ българската наука и изследвания. Същото се отнася и за културата и изкуствата. Това се сфери, допринасящи за общото духовно благосъстояние на нацията.

VIII. Външноикономическа политика

Първоначално всички административни прегради пред българския внос и износ се свалят, с изключение на стратегически за националната сигурност и интереси сфери (българската природа и наличните природни ресурси са част от националната сигурност). В последствие административни прегради могат да бъдат поставяни с цел удовлетворяване на нововъзникнали нужди на българската икономика и обществените интереси.

Плащанията по съществуващия външен правителствен дълг в чужда валута ще се правят единствено изхождайки от българските обществени интереси, което може да включва, ако е необходимо, забавяния и/или преговори за облекчаване на условията по дълга. В бъдеще българското правителство спира завинаги всякакви заеми или гарантирането на такива в чужда валута. Колкото по-бързо се освободим от дълга в чужда валута (разбира се в рамките на постижимото), толкова по-добре.

IX. Отбрана

Задължителна наборна българска армия за всички здрави мъже на поне 18 годишна въазраст. Срокът на военната служба не надхвърля повече от година и половина, но това ще се обсъди и реши от Народното събрание. Идеята не ми се струва добра. Както не всеки може да свири на пияно или да бъде лекар, така не всеки е подходящ за армията. Според мен, по-добре е да имаме професионална армия (не повече от 1% от населението), разчитаща на по-добро технологично оборудване, а не на численост (няма нужда да си отглеждаме пушечно месо). Приемът в армията трябва да става по строги критерии за физическа подготовка и психическа съвместимост. Българската армия трябва да има за цел единствено запазване териториалната цалост на страната и нейния суверинитет. Поемането на ангажименти за военни действия на чужда територия следва да се избягва по всички възможни начини. Считам за уместно в мирно време армията, по съвместителство, да изпълнява ролята на корпус за бързо реагиране и отстраняване на последствията от бедствия и аварии (имайки предвид добрата и техническа обезпеченост).

X. Енергийна политика

България се нуждае от атомна енергийна централа. В противен случай ще трябва да внасяме ел. енергия от чужбина - нещо, което е неприемливо от всяка гледна точка. Атомната централа няма да разреши енергийните ни проблеми. България не разполага с необходимата за построяването на атомна централа технология, която ще трябва да се внесе отвън и да се заплати в чужда валута. Цената никак не е малка. Горивото за централата също ще се внася отвън и ще се заплаща в чужда валута. Дори да имаме находища на уран, знаеш ли какви са последствията за околната среда от добива на уран? Ами отпадъците какво ги правим?

Първото с което трябва да започнем е енергийната ефективност. По този начин можем да намалим неколкократно необходимата ни мощност. Освен това, спестяването на 1кW необходима мощност струва по-малко (в номинално и в реално изражение) от инсталирането на 1кW нова мощност. Друго, на което следва да се наблегне са Възобновяемите Енергийни Източници – слънчева и вятърна енергия, отпадна биомаса от селското стопанство и промишлеността. По отношение на конвенционалните енергийни източници следва да се подсигурят алтернативни пътища за доставката им от различни доставчици. Българското правителство трябва, също така, да подсигури дългосрочни договори с износителите на петрол и газ за обвързване на цените и елиминиране на вредното действие на краткосрочните промени на световните енергийни пазари.

XI. Избирателна система

Последно, но не и по значение, с цел отстраняването на парите от политиката и от избирателния процес в България, предлагам идеята на Уорън Мозлър за неограничено финансиране на предизборните кампании, но при условието, че 40% от всяко дарение за политическа партия автоматично отиват за опозицията. Това може да свърши работа в Щатите, където изборът традиционно е между Демократи и Републиканци. Като се има предвид безпринципните коалиции, които се правят преди и след изборите, можеш ли да определиш кои партии са „опозицията”? И как ще се разпределят парите между множеството „опозиционни” партии (около 70 партии на последните избори)?

Не виждам в тази точка нищо писано по отношение на дебата: пропорционална избирателна система – мажоритарна избирателна система, когато става въпрос за избори за народни представители. Предложения за изчистване на избирателните списъци от „мъртви  души” като например: който има желание да гласува, нека се регистрира за гласуване преди самите избори. Мисля, че по въпроса за избирателната система има доста да се умува.