понеделник, 23 декември 2013 г.

Коментари на Христо Манолов по МЕ-ММТ програмата за действие в България (коментарите са в червено). Нека коментираме и обсъдим.

МЕ-ММТ ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА ЗА БЪЛГАРИЯ


I. България напуска незабавно паричната система на валутен борд и въвежда независим фиатен лев при свободно плаващ международен валутен курс. Българското правителство става монополен издател на българския лев. За да бъде спечелено доверието на българския народ, правото на българското правителство като монополен издател на българския лев следва да бъде изрично обвързано със задължението му да провежда фискална политика, целяща постигането на основните макроикономически цели – стабилност на валутата (лева) при максимална заетост на човешките ресурси и пълно натоварване на производствените мощности. Българите трябва да са уверени, че правителството не може да харчи когато и колкото си реши, а само когато и колкото е необходимо с оглед постигането на горепосочените цели. Правомощията на правителството следва да бъдат законово фиксирани, а правилата за водене на фискална политика следва да бъдат недвусмислено регламентирани в съответната нормативна база. Фискалните корекции да се правят на базата на макроикономически анализ (изготвен от Министерство на Финансите и публикуван в „Държавен вестник”), доказващ тяхната необходимост и прогнозиращ техния ефект.      

II. Промени в българската банкова система, БНБ и Министерството на финансите. Създаване на правителаствена агенция за гарантиране на депозитите.

1. Българските търговски банки в действителност са смесени държавно-частни сдружения, създадени да служат на обществените интереси при поддържането на разплащателната система на страната и да предоставят заеми, базирани на оценката на кредитния риск. (В същото време, поне в момента, банките са търговски дружества имащи акционери, чийто интерес далеч не съвпада с интересите на обществото. Акционерите искат едно нещо – печалба. Служителите в банките работят под натиска да я осигурят – „таргети”. Ако отпускаш кредити получаваш бонус, ако не – отиваш на улицата. Оценката на риска е силно занижена. В добри времена банките кредитират прекомерно и рисково, създавайки спекулативни балони, а когато нещата тръгнат на зле – „кредит крънч”, и правителството на помощ. Частната печалба не бива да бъде част от уравнението, когато става въпрос за създаване на националната валута!)   Подпомагането на такъв вид постоянно и стабилно заемоотдаване изисква извор на финансиране, което не е зависимо от пазара. Ето защо повечето банкови системи, най-общо, включват някакъв вид правителствено гарантиране на депозитите, както и подкрепа чрез финансиране от централната банка на търговските банки с добри финансови показатели и/или затварянето на тези в лошо финансово състояние.

Финансирането на търговските банки не може да бъде надеждно гарантирано при паричната система на златния стандарт или при режим на фиксиран валутен курс, какъвто е валутния борд. В действителност, режимът на фиксирания валутен курс поначало работи при постоянно ограничение на предлагането на конверируема валута (която задължително се обменя в злато или друга чужда валута при фиксиран курс). Банките са задължени да поддържат резерви от конверируема валута, за да са в състояние да отговорят на искането на депозиторите да я изтеглят във всеки един момент. Доверието е ключово за работата на банките при златен стандарт или фиксиран валутен курс. Няма банка, която да оперира с 100% резерви. Те са зависими от депозиторите да не се паникьосат и да започнат да обръщат националната валута в конвертируема.

Тъй като банкирането задоволява обществените нужди от наличието на разплащателна система и финансирането на заеми, издадени на базата на кредитния анализ, трябва да бъдат въведени допълнителни мерки и ограничения:

а) Банките се задължават единствено да отдават заеми директно на заемополучателите и след това да обслужват и запазят тези заеми на собствените си балансови отчети. По-нататъшното продаване на заемите или на други финансови активи не допринася с нищо за обществените интереси, а само кара правителството да изразходва реални ресурси при регулирането и наблюдаването на тези дейности. Последиците от провала на едно неадекватно регулиране и наблюдение на тези дейности на вторичния пазар са жестоки. Поради тази причина (липса на какъвто и да е принос за обществените интереси и геометрично нарастващите разходи за регулирането и евентуални пропуски в регулирането, потенциално водещи до трагични социални последици), на банките трябва да бъде забранено да участват във всякакви дейности на вторичния пазар. Аргументът, че тези области биха били печеливши за банките, не е повод за създаването на правителствено спонсорирани предприятия в тях.

б) Всички заеми, издадени от българските тъговски банки са обвързани единствено с основния краткосрочен лихвен процент за страната, определян и поддържан от БНБ. На българските търговски банки се забранява да сключват всякакви договори на базата на LIBOR (London Interbank Offered Rate). LIBOR е лхвен процент, който се определя в чужда страна (Великобритания), с голям субективен компонент, който не е зависещ от българското правителство.

в) Банките нямат право на никакви странични дейности, притежавайки други юридически лица. Няма обществен интерес, който да е обслужван от позволяването на банките да държат активи "извън балансовата си книга".

г) Банките нямат право да приемат финансови активи като гаранция за обезпечаването на издаваните от тях заеми. Подпомагането на финансовото спекулиране не допринася с нищо за обществените интереси.

д) Българските банки нямат право да отдават заеми зад граница. Обществените интереси не са обслужвани по никакъв начин от позволяването на българските банки да отдават заеми за чуждестранни интереси.

е) Банките нямат правото да купуват (или продават) застраховка срещу риск от евентуално изпадане в неплатежеспособност. Банкирането, като държавно-частно предприемачество, задоволява обществените интереси и нужди като позволява на частния сектор да оценява риска при заемоотдаването вместо алтернативата, тази дейност да се осъществява от държавния сектор чрез държавни банки. Ако вместо това банка се нуждае от застраховка срещу риск от неплатежеспособност, тя прехвърля оценката на кредитния риск на трета страна, което противоречи на обществените нужди от днешната публично-частна банкова система.

ж) Банките нямат право да купуват и продават за собствена сметка никакви инвестиционни инструменти или да участват в други печеливши дейности, освен основната си дейност на заемоотдаване. Ако публичният, държавен сектор иска да рискува извън банкирането поради някаква предполагаема обществена нужда, това би могло да се осъществи по други канали.

з) Забранява се оценката на банковите активи да се осъществява според текущи пазарни стойности (mark to market). В действителност, ако съществува валиден аргумент за оценката на конкретен банков актив в текущи пазарни стойности, това най-вероятно означава, че този актив не бива да е законно допустим банков актив на първо място. Ценността на банкирането за обществото е да улеснява заемоотдаването, базирано на кредитния анализ вместо това, базирано на оценката на пазара. А съпътсващото осигуряване на застрахованото от правителството финансиране позволява тези заеми да бъдат държани до падежа им, без проблеми в ликвидността, в името на същото това обществено благо. Ето защо оценка според текуща пазарна стойност, вместо оценка чрез кредитен анализ, не служи на обществените интереси, а ги лишава от стабилна платформа за заемоотдаване.

2. Създава се правителствена агенция за гарантиране на депозитите (ПАГД)

а) ПАГД гарантира всички депозити независимо от големината им.

б) Облагането на банките с данъци не се осъществява с цел възстановяването на загубени фондове в резултат на банков провал. ПАГД се финансира изцяло от българското Министерство на финансите. Данъците върху платежеспособни банки не трябва да произтичат от нуждите за финансиране на ПАГД. Данъчното облагане на банките има последици, които могат да помогнат или накърнят на по-значимата роля, която правителството играе чрез участието си в банковата система за благото на обществените интереси. Това включва поддържането на жизнена разплащателна система и заемоотдаване, базирано на кредитния анализ. Всеки данък, с който се облагат банките, трябва изцяло да бъде обмислен, отговаряйки първо на на въпроса как той служи или не на обществените интереси. (Настоящата програма предвижда в България наличието на един-единствен данък - Виж. точка III.)



в) ПАГД върши работата си без никаква зависимост и съдействие от страна на Министерството на финансите (като само изключим финансирането на разходите на ПАГД). Агенцията е отговорна за взимането под контрол на всяка банка, считана за неплатежеспособна, и след това или продава банката или нейните активи, или я реорганизира, или предприема някое друго подобно действие, служещо в полза на общественото благо, произтичащо от правителственото участие в банковата система.

3. БНБ – пряко отговорна пред Народното събрание и българското правителството:

а) БНБ поддържа постоянна краткосрочна основна лихва равна на нула. Това намалява напрежението върхо общото производство, в това число и върху инвестирането, идващо от цената на разходите и по този начин помага за стабилизиране на цените. Политиката на нулева основна лихва също намалява дохода от рентата, което е насърчаващо за по-голямото трудово участие и увеличаване на реалното общо производство. Допълнително, тъй като неправителствените сектори са нетни спестители на финансови активи, тази политика (на основна краткосрочна лихва = 0) вреди повече на спестителите, отколкото помага на заемополучателите, така че една фискална настройка, като намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи, би била уместна, за да се поддържат общото производство и заетост.

б) БНБ издава заеми към банките – членки (които имат резервна сметка при БНБ) без да е необходимо обезпечение на заемите и в неограничени количества при желаната и поддържана от БНБ основна краткосрочна лихва, правейки това чрез просто участие в покупко-продажбите на пазара за държавни фондове. Не съществува причина за БНБ да върши това по друг начин. Банковите активи вече са напълно регулирани от ПАГД. Задължение на регулаторите е да гарантират, че всички депозити, застраховани от ПАГД, са сигурни и няма риск от загуба на "парите на данъкоплатците", по-голяма, отколкото е наличният банков капитал. Така ПАГД вече е опредилила, че фондове, отдадени на заем от БНБ на банка, могат да бъдат инвестирани само в "законни" активи и банката има адекватен капитал, както е изискано от закона. Няма място за "неправилно използване" на финансирането от БНБ, тъй като банките вече могат да получат, на практика, неограничено финансиране от застрахованите от ПАГД депозити.

4. Българското Министерство на финансите

а) Спира завинаги издаването на дълг (държавни облигации). Вместо това, всички дефицитни разходи се натрупват като допълнителни резервни баланси при БНБ. Няма обществен интерес, който да е обслужван от издаването на държавни облигации при фиатна валута и свободно плаващ международен курс. Издаването на държавни облигации служи само за поддръжката на времевата структура на лихвените стойности при нива, по-високи, отколкото те биха били иначе. И, тъй като по-дългосрочните лихви се отнасят за инвестициите, по-високите дългосрочни лихви служат само за вредното изопачаване на ценовата структура на всички стоки и услуги.

б) Министерството на финансите няма право да купува финансови активи. Това трябва да се прави само от БНБ. Когато министерството на финансите купува финансови активи вместо БНБ, всичко, което би се променило, е реакцията на политици, икономисти и медии, тъй като те погрешно биха тълкували купуването на финансови активи от страна на Министерството на финансите като правителствено "дефицитно харчене", ограничаващо други фискални възможности.


III. Българската данъчна система

При паричната система на фиатен лев и плаващ валутен курс, където българското правителство е монополния издател на лева, данъците вече играят съвсем друга роля. Те създават постоянно търсене за лева и контролират покупателната способност на населението. (Също така, позволяват на правителството да харчи без да предизвика инфлация.)

Всички до сега съществуващи преки и косвени държавни данъци и такси в България се премахват, като единствено остава само данъкът върху недвижимото имущество. Големината на данъка за скромно едностайно жилище е около 25% от минималната заплата за страната, а по-големи и луксозни имущества са обект на по-голяма процентна ставка, която ще се определи от Народното събрание.

Допълнителни данъци и такси могат да бъдат въвеждани и отменяни от Народното събрание с цел опазването на околната среда или поддържането на политически желана социална справедливост.
Твърдението, че правителството няма нужда от данъците като доход, който да харчи е чисто теоретично, имайки предвид задължението му да поддържа стабилността на валутата. Ако правителството харчи без да е таксувало инфлацията е неизбежна. Освен това, едва ли данъкоплатецът ще бъде очарован да узнае, че изработените от него с труд пари за данъци отиват на боклука. Не бива да се парадира с възможностите на правителството да „харчи” – това само ще отблъсне евентуалните поддръжници на програмата.
Ако единственият данък е този върху недвижимата собственост, то ставката му ще трябва да се увеличи доста за да компенсира премахването на останалите данъци!
Данъкът върху недвижимата собственост може и да е по-удобен за водене на фискална политика, но си има и своите недостатъци – това, че притежаваш жилище не означава автоматично, че имаш достатъчен доход за да му плащаш данъка. Не можем да изхвърлим бедните на улицата. Разпределението на недвижимата собственост не е пропорционално на доходите на населението.
Понятието недвижимата собственост включва ли и земеделската земя?
Няма ли да има и данък върху движимата собственост – МПС например?
Редно е да се помисли още върху данъчната структура.
Въпреки че според ММТ данъците не се броят за „доход” на правителството, те имат важна преразпределителна функция.      


IV. Създаване на постоянна правителствена програма за заетост (правителството като работодател от последна инстанция), осигуряваща преходна работа на пълен работен ден за всеки желаещ и годен, с всички необходими социални и здравни осигуровки (платен отпуск, болнични и здравни услуги) за участника в програмата и зависимите от него.

Като начало заплатата по програмата ще възлиза на 400 лв/месец, което в бъдеще може да се промени в зависимост от условията на българската икономика и желанието на избирателите. Личното ми разбиране е, че всеки, работещ на пълен работен ден заслужава да има покупателната способност, задоволяваща всички основни жизнени човешки нужди. 400лв. не стигат дори за сам човек. Ами ако имаш семейство, деца. Минималната заплата (по програмата) трябва да стига поне за двама. Освен това не е нормално някой дето мете улицата да взима колкото програмист, проектант, лекар ... . Няма ли да е по-добре да се въведе минимална заплата (по програмата) диференцирана по браншове и/или професии?

Програмата е финансирана централно от българското правителство, но конкретното изпълнение и назначаване по нея се осъществява на местно ниво. Професор Павлина Чернева, наш сънародник, е един от водещите световни икономисти с практически опит в тази област, чиито съвети ще бъдат използвани при конкретното осъществяване на програмата.

Програмата е автоматичен макроикономически стабилизатор за българската икономика и броят на участниците в нея ще се увеличава и намалява в зависимост от бизнес цикъла на икономиката. Държавната заплата по програмата, заедно с пакета от социални придобивки, автоматично се превръщат в минималната за България работна заплата, поставяща естествен под за икономиката и стабилност на всички останали цени. Предлаганата по програмата работа е преходна, тъй като улеснява прехода от състояние “без работа” към назначаване в частния сектор. Доказано е, че частният сектор предпочита да назначава хора, които вече работят, вместо безработни за дълги периоди от време, загубили нормални работни навици и умения.

За частния сектор би било достатъчно само да увеличи със стотинки на час офертата си за работната заплата, за да може успешно да привлече работници и служители от държавната програма, когато има нужда от разширяване на частния бизнес. В този момент държавната програма не участва в по-нататъшно наддаване в предлагането на работната заплата и би се радвала да види участниците в нея да я напускат и да бъдат назначавани на работа в частния сектор. 


V. Здравеопазване "Мозлър" - безплатно за всички

1. Дългосрочно виждане, обект за допълнително обсъждане:

а) Всеки получава "медицинска дебитна карта" (Важи ли и за децата?) с, може би, 700 лв в нея, които да използва за квалифицирани медицински разходи (включително зъболекарски) за годината.

б) Разходи, над тези, са покрити от катастрофална застраховка, осигурена от правителството.

в) В края на годината притежателят на дебитната карта получава чек за неизползвания баланс, до 450 лв, като 250 лв не могат да бъдат изплатени обратно на притежателя на дебитната карта, а са предназначени само за медицински профилактични нужди. Ако и децата (непълнолетните) получават такава карта, съществува риск от демографски взрив при циганския етнос! Не мисля, че превръщането на здравната система в източник на доход за населението е добра идея! Парите за здраве следва да се използват само по предназначение.

г) Следващата година всички дебитни карти са подновени с допълнителни 700 лв.

2. Предимства:

а) Времето доктор-пациент се удвоява, тъй като времето доктор-застрахователна компания се елиминира.

б) Докторите трябва да обсъждат диагнозата и избора на лекарства, лечение и разходи с пациента вместо със застрахователната компания.
Точки а) и б) са по-актуални за американската здравна система. В българия или си осигурен но доплащаш колкото се наложи, или не си осигурен и си плащаш за всичко.
в) Хората имат интерес да правят малки разходи.

г) Удвояването на времето на докторите с пациентите увеличава капацитета и качеството на медицинското обслужване без да се увеличават реалните разходи.

д) Общият номинален разход от около 5.04 милиарда лева (700 лв х 7.2 милиона българи) е около 7% от БВП, което е по-малко от средното, изразходвано в страните от ЕС днес, така че дори и когато са прибавени катастрофалните разходи, числата не са финансово разрушителни и лесно биха могли да се преобразуват.

е) Разходите на частните фирми и предприятия за здравни осигуровки са премахнати, което премахва изопачаването на цените. (Но трябва да бъдат компенсирани с по-големи данъци върху недвижимата собственост.)

ж) Би се премахнала нуждата от други, съществуващи в момента, държавни програми, задоволяващи здравните нужди за бедни и възрастни.

з) Отсраняват се всички проблеми, свързани с плащанията и лошите задължения към болниците и докторите.

и) Отстраняват се болшинството административни разходи за нацията като цяло, произтичащи от сегашната система.

й) Пациентите могат да "пазаруват" медицински услуги и цени според желанието си.

3. Недостатъци:

а) Тези, в по-голяма нужда от получаване на неизразходвания баланс в края на годината, биха се изкушили да избегнат лечение, по-скъпо струващо от предвидените изключително за профилактика 250 лева на година.

б) Докторите биха могли да убедят пациентите (вместо застрахователните компании) да се подложат на ненужни процедури и скъпи лекарства.


VI. Българските пенсионери

Решението за  минималната българска пенсия трябва да бъде взето от Народното събрание с разбирането, че големината на покупателната способност, която бихме предоставили на нашите бащи и майки – пенсионери, зависи от нас – хората в работоспособна възраст, и че колкото стоки и услуги предоставим на разположение на пенсионерите, толкова по-малко ние, хората в трудоспособна възраст, сме съгласни да ползваме.

Според мен една скромна, но задоволяваща основните нужди на старините, пенсия е най-нормалното, което можем да сторим за нашите възрастни родители. Смятам, че можем да започнем с 250 – 300 лева/месец минимална българска пенсия. Тази сума е малко над границата на бедността. Освен това, ако това е минимална пенсия, как по принцип ще се определя размера на пенсията за всеки отделен пенсионер (при положение, че никой не плаща осигуровки  - съгласно точка V.2.e).  Илиза, че размерът на пенсията ще бъде един за всички пенсионери.


VII. Образование, наука и култура

Безплатно образoвание за всички, от началното до висшето, покрито от правителството, включително наличието на частни училища и университети, които ще получават държавна субсидия според броя на учениците/студентите, равна на разходите, които правителството прави за всеки ученик/студент в  държавните училища и университети. Субсидия на бройка едва ли е добра идея (ако идеята за субсидиране на частни училища изобщо е добра по принцип). По-добре да е обвързана с постигнатите резултати.

Науката и нучните изследвания са приоритет, тъй като, в крайна сметка, технологията е основен компонент, допринасящ за увеличаване на реалното богатство на нацията. Ето защо Народното събрание трябва да гласува подобаващ процент от държавния бюджет, подкрепящ българската наука и изследвания. Същото се отнася и за културата и изкуствата. Това се сфери, допринасящи за общото духовно благосъстояние на нацията.


VIII. Външноикономическа политика

Първоначално всички административни прегради пред българския внос и износ се свалят, с изключение на стратегически за националната сигурност и интереси сфери (българската природа и наличните природни ресурси са част от националната сигурност). В последствие административни прегради могат да бъдат поставяни с цел удовлетворяване на нововъзникнали нужди на българската икономика и обществените интереси.

Плащанията по съществуващия външен правителствен дълг в чужда валута ще се правят единствено изхождайки от българските обществени интереси, което може да включва, ако е необходимо, забавяния и/или преговори за облекчаване на условията по дълга. В бъдеще българското правителство спира завинаги всякакви заеми или гарантирането на такива в чужда валута. Колкото по-бързо се освободим от дълга в чужда валута (разбира се в рамките на постижимото), толкова по-добре.


IX. Отбрана

Задължителна наборна българска армия за всички здрави мъже на поне 18 годишна въазраст. Срокът на военната служба не надхвърля повече от година и половина, но това ще се обсъди и реши от Народното събрание. Идеята не ми се струва добра. Както не всеки може да свири на пияно или да бъде лекар, така не всеки е подходящ за армията. Според мен, по-добре е да имаме професионална армия (не повече от 1% от населението), разчитаща на по-добро технологично оборудване, а не на численост (няма нужда да си отглеждаме пушечно месо). Приемът в армията трябва да става по строги критерии за физическа подготовка и психическа съвместимост. Българската армия трябва да има за цел единствено запазване териториалната цалост на страната и нейния суверинитет. Поемането на ангажименти за военни действия на чужда територия следва да се избягва по всички възможни начини. Считам за уместно в мирно време армията, по съвместителство, да изпълнява ролята на корпус за бързо реагиране и отстраняване на последствията от бедствия и аварии (имайки предвид добрата и техническа обезпеченост).


X. Енергийна политика

България се нуждае от атомна енергийна централа. В противен случай ще трябва да внасяме ел. енергия от чужбина - нещо, което е неприемливо от всяка гледна точка. Атомната централа няма да разреши енергийните ни проблеми. България не разполага с необходимата за построяването на атомна централа технология, която ще трябва да се внесе отвън и да се заплати в чужда валута. Цената никак не е малка. Горивото за централата също ще се внася отвън и ще се заплаща в чужда валута. Дори да имаме находища на уран, знаеш ли какви са последствията за околната среда от добива на уран? Ами отпадъците какво ги правим?

Първото с което трябва да започнем е енергийната ефективност. По този начин можем да намалим неколкократно необходимата ни мощност. Освен това, спестяването на 1кW необходима мощност струва по-малко (в номинално и в реално изражение) от инсталирането на 1кW нова мощност. Друго, на което следва да се наблегне са Възобновяемите Енергийни Източници – слънчева и вятърна енергия, отпадна биомаса от селското стопанство и промишлеността. По отношение на конвенционалните енергийни източници следва да се подсигурят алтернативни пътища за доставката им от различни доставчици. Българското правителство трябва, също така, да подсигури дългосрочни договори с износителите на петрол и газ за обвързване на цените и елиминиране на вредното действие на краткосрочните промени на световните енергийни пазари.


XI. Избирателна система

Последно, но не и по значение, с цел отстраняването на парите от политиката и от избирателния процес в България, предлагам идеята на Уорън Мозлър за неограничено финансиране на предизборните кампании, но при условието, че 40% от всяко дарение за политическа партия автоматично отиват за опозицията. Това може да свърши работа в Щатите, където изборът традиционно е между Демократи и Републиканци. Като се има предвид безпринципните коалиции, които се правят преди и след изборите, можеш ли да определиш кои партии са „опозицията”? И как ще се разпределят парите между множеството „опозиционни” партии (около 70 партии на последните избори)?

Не виждам в тази точка нищо писано по отношение на дебата: пропорционална избирателна система – мажоритарна избирателна система, когато става въпрос за избори за народни представители. Предложения за изчистване на избирателните списъци от „мъртви  души” като например: който има желание да гласува, нека се регистрира за гласуване преди самите избори. Мисля, че по въпроса за избирателната система има доста да се умува.

20 коментара:

  1. Христо попита: "Всеки получава "медицинска дебитна карта" (Важи ли и за децата?)"

    Да, за всеки гражданин на България 7 и колко сме милиона - всички.

    ОтговорИзтриване
  2. Христо: "Ако и децата (непълнолетните) получават такава карта, съществува риск от демографски взрив при циганския етнос! Не мисля, че превръщането на здравната система в източник на доход за населението е добра идея! Парите за здраве следва да се използват само по предназначение."

    Да, има логика. Може би, на децата до пълнолетие да не им се издава такава карта или ако да, то тогава да нямат право на ползване на неизхарчен баланс по картата, както тези на възрастните?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Според т.V.1.б) Разходи, над тези, са покрити от катастрофална застраховка, осигурена от правителството.
      При положение, че лимитът по картата не поставя ограничение върху реалните разходи за лечение на конкретния пациент и Правителството във всички случаи покрива направените разходи (независимо от техния размер), какво точно лимитира този лимит?
      Ако ролята на остатъчната сума по картата (която може да бъде изтеглена от осигуреното лице и да се ползва за разходи извън тези за здраве) е да възпира прекаленото ползване на здравни услуги, то тя трябва да бъде много добре премерена, с оглед на това, хората да не се отказват от наложителни здравни услуги само за да получат тази сума!

      Изтриване
  3. "За да бъде спечелено доверието на българския народ, правото на българското правителство като монополен издател на българския лев следва да бъде изрично обвързано със задължението му да провежда фискална политика, целяща постигането на основните макроикономически цели – стабилност на валутата (лева) при максимална заетост на човешките ресурси и пълно натоварване на производствените мощности. Българите трябва да са уверени, че правителството не може да харчи когато и колкото си реши, а само когато и колкото е необходимо с оглед постигането на горепосочените цели. Правомощията на правителството следва да бъдат законово фиксирани, а правилата за водене на фискална политика следва да бъдат недвусмислено регламентирани в съответната нормативна база. Фискалните корекции да се правят на базата на макроикономически анализ (изготвен от Министерство на Финансите и публикуван в „Държавен вестник”), доказващ тяхната необходимост и прогнозиращ техния ефект."

    Може би да бъде записано в конституцията например:

    Новоизбрано българско правителство, което в рамките не 6 месеца от избирането си не свали безработицата под 2% или позволи номиналната стойност на инфлацията да се качи над 5% се отзовава автоматично и се провеждат нови избори.

    В момента когато поне едно от горните условия престане да бъде изпълнявано след предполагаемите успешни първи 6 месеца, правителството автоматично се отзовава и се провеждат нови избори.

    ОтговорИзтриване
  4. "(В същото време, поне в момента, банките са търговски дружества имащи акционери, чийто интерес далеч не съвпада с интересите на обществото. Акционерите искат едно нещо – печалба. Служителите в банките работят под натиска да я осигурят – „таргети”. Ако отпускаш кредити получаваш бонус, ако не – отиваш на улицата. Оценката на риска е силно занижена. В добри времена банките кредитират прекомерно и рисково, създавайки спекулативни балони, а когато нещата тръгнат на зле – „кредит крънч”, и правителството на помощ. Частната печалба не бива да бъде част от уравнението, когато става въпрос за създаване на националната валута!) "

    Да, затова качеството на активите и капитала на всяка търговска банка, имаща резервна сметка при БНБ са строго контролирани от държавните органи, както е записано в програмата. Няма да имат право на никаква друга дейност освен отпускането на заеми, които не могат да бъдат обезпечавани с други финансови активи. Това е така, тъй като при основен лихвен процент =0 и при 100% гаранирани депозити от правителството, финансирането на търговските банки на практика е неограничено.

    Тези финансови институции, които искат да се занимават с по-рискови, печеливши дейности, могат да го сторят свободно, но няма да могат да бъдат търговски банки с резервни сметки при БНБ, т.е. правителството няма да гарантира депозитите на клиентите им и клиентите им ще го знаят предварително.

    ОтговорИзтриване
  5. "(Също така, позволяват на правителството да харчи без да предизвика инфлация.)"

    Да!

    ОтговорИзтриване
  6. “Твърдението, че правителството няма нужда от данъците като доход, който да харчи е чисто теоретично, имайки предвид задължението му да поддържа стабилността на валутата. Ако правителството харчи без да е таксувало инфлацията е неизбежна.”

    ДА!

    “Освен това, едва ли данъкоплатецът ще бъде очарован да узнае, че изработените от него с труд пари за данъци отиват на боклука. Не бива да се парадира с възможностите на правителството да „харчи” – това само ще отблъсне евентуалните поддръжници на програмата.”

    Съгласен! Но той ще знае, че данъците имат дори още по-голямо значение за държавата, тъй като те създават постоянно търсене за валутата, а правилното боравене с тях осигурява пълна заетост и ценова стабилност.

    “Ако единственият данък е този върху недвижимата собственост, то ставката му ще трябва да се увеличи доста за да компенсира премахването на останалите данъци!
    Данъкът върху недвижимата собственост може и да е по-удобен за водене на фискална политика, но си има и своите недостатъци – това, че притежаваш жилище не означава автоматично, че имаш достатъчен доход за да му плащаш данъка. Не можем да изхвърлим бедните на улицата. Разпределението на недвижимата собственост не е пропорционално на доходите на населението.
    Понятието недвижимата собственост включва ли и земеделската земя?
    Няма ли да има и данък върху движимата собственост – МПС например?
    Редно е да се помисли още върху данъчната структура.
    Въпреки че според ММТ данъците не се броят за „доход” на правителството, те имат важна преразпределителна функция.”

    Огромната безработица в момента е свидетелство, че за размера правителство, което имаме в момента в България, българският частен сектор е облаган с ненужно високи данъци. Така че не съм убеден, че като премахнем всички останали данъци без данъка върху собствеността ще трябва да компенисираме нещо, но това ще си проличи, ако и след въвеждането на постоянната програма за преходна работа, гарантирана от правителството стойностите на инфлация започнат да се покачват. Това би дало знак за повишаване на данъчните ставки.

    Смятам, че дори и работещите на минимална заплата биха могли да притежават поне едностайно жилище – все пак данъкът за такова ще е около 25% от минималната работна заплата за страната.

    Нямах предвид МПС и земеделската земя да бъде включена, но това е въпрос на политическо решение – може да бъде включена за облагане, ако хората го желаят.

    Да, данъците имат важна преразпределителна функция и затова други различни данъци могат да бъдат налагани, ако има политическа воля за това, както е записано в програмата. Но не за да се набавя “доход” за правителството.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Към настоящия момент приходите от данък върху недвижимото имущество съставляват твърде малка част от общите данъчни приходи. Премахването на всички други данъци, осигуровки, акцизи, такси и др. би означавало доста голям бюджетен дефицит (двуцифрено число, чиято първа цифра не е 1, нито пък 2) , което ми се струва малко прекалено. Освен това, бих сравнил фискалната политика на Правителството с ходене по въже - динамичен баланс, при който ако залитнеш в една от двете посоки - падаш. За да няма залитания, бих предложил поетапно премахване на по-малките приходни пера в бюджета и намаляване ставките на по-едрите пера, докато се достигне до оптималната стойност на дефицита.
      25% от минимална заплата годишно или по 25% от минимална заплата всеки месец? :-)
      Споменах евентуален данък върху земеделската земя, визирайки възможността по този начин да се премахне непроизводителната рента.
      Ако питаме хората дали искат данъци - отговорът май е ясен! :-)
      Когато говорим за Правителството, думата "доход" се употребява условно. Правителството всъщност няма нужда от "финикийските знаци" които "прибира" под формата на данъци, а от реалните ресурси, които получава от неправителствения сектор.

      Изтриване
    2. А коло са общите данъчни приходи в момента?
      Колко жилища има в България? Това би трябвало да се знае – има регистър.
      Най-ниския жилищен данък ще е 25% от годишната минимална работна заплата, а именно 400 лв х 12 месеца х 25% = 1200 лв годишен данък. По-големите и луксозни жилиша ще се облагат с по-голяма данъчна ставка от 25% според това, което реши Народното събрание.

      Изтриване
    3. Ако се вярва на Министерство на Финансите, приходната част на републиканския бюджет за 2013 г. е около 18,4 млрд. лева. (Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г., приет от ХLI Народно събрание на 6 декември 2012 г.).
      Аз затова зададох въпроса: "25% от минимална заплата годишно или по 25% от минимална заплата всеки месец?" При положение, че са 12 вноски по 25% от МЗ сметката може да излезе. В България данъкът върху недвижимото имущество се обявява на годишна база и по тази причина уточнението беше необходимо. Става ясно, че премахването на всички останали данъци и такси ще се компенсира (поне в една значителна степен) от може би десетократно (или повече) увеличение на данъка върху недвижимото имущество. Това със сигурност ще промени преразпределителния ефект на данъците в сравнение със сегашното положение и не е лошо тази бъдеща промяна да бъде анализирана предварително.

      Изтриване
    4. В България според тази статия в Дневник http://www.dnevnik.bg/biznes/imoti/2013/06/04/2074621_bulgarite_jiveiat_v_sobstveni_no_prenaseleni_jilishta/ има над 5.3 милиона жилища. Можем да включим и селскостопанската земя за облагане с данък, ако хората го пискат. И да не забравяме, че колкото и по-голям да бъде данъкът сгради в сравнение с преди, той е вързан като процент от минималната работна заплата в страна без безработица.

      Изтриване
    5. По отношение на данъкът върху недвижимата собственост бих добавил, че освен жилищата задължително следва да бъдат включени също така търговските, промишлените и селскостопанските сгради и съоражения. Така и бизнесът ще поеме своя дял от данъчната тежест. Освен това, мисля, че данък МПС е добре да остане, но има нужда от коригиране. Земята е една по-особена категория - докато другата недвижима собственост е човешко дело, то земята е природна даденост и като такава би следвало да принадлежи на всички. Днешното общество, обаче, не е дорасло чак дотам. По тази причина,вместо да се национализира земята може просто да се обложи с данък (но ако чакаме хората да си го поискат има дълго да чакаме). Това ще гарантира, че земя ще притежава само този, който желае и може да я обработва.

      Изтриване
  7. “400лв. не стигат дори за сам човек. Ами ако имаш семейство, деца. Минималната заплата (по програмата) трябва да стига поне за двама. Освен това не е нормално някой дето мете улицата да взима колкото програмист, проектант, лекар ... . Няма ли да е по-добре да се въведе минимална заплата (по програмата) диференцирана по браншове и/или професии?”

    По принцип можем да поставим заплатата по програмата за гарантирана работа, където си искаме. Въпросът е, както каза и Уорън Мозлър на конференцията в София в началото на месеца, да я поставим възможно най-висока, но в същото време да не е толкова висока, че да срине някои сектори в частния сектор. В крайна сметка там, където я поставим, след това ще има еднократно нагаждане на всички останали цени в страната. Ще цитирам от този документ (http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/09/blog-post_30.html)

    “…Първоначално заплата по програмата РПИ (работодател от последна инстанция (за правителството става въпрос) или с други думи - програма за гарантирана работа) може да бъде поставена на всяко ниво, тъй като пазарните сили ще подравнят всички останали заплати и цени. За да се минимилизира едно разрушително действие, първоначално РПИ заплатата трябва да бъде такава, че да не е твърде голяма, че да изтегли работници и служители от частния сектор и не твърде ниска, че да изисква обща дефлация и да сведе фактическите нетни финансови активи до желаните нетни финансови активи. Например ако РПИ работната заплата е поставена твърде високо, привличайки работници от частния сектор, ще възникне еднократно настройване. Нетните правителствени разходи биха нараснали, когато работници по РПИ програмата биват назначени. Общото производство на частния сектор би намаляло, тъй като работниците напускат работа там, а доходът на частния сектор би се увеличил от по-високо заплащаната РПИ работа. Тогава бизнесите би трябвало да плащат повече, за да заменят загубените работници и да запазят останалите си работници. Цените биха се увеличили, тъй като разходите и доходите са се увеличили. Обратното е в сила, ако РПИ работната заплата е поставена твърде ниско. Това би се изразило с намаляване на проджбите, тъй като доходът на частния сектор би бил недостаъчен за постигането на желаните нетни финансови активи и закупуването на произведеното от бизнесите. Нарастващият инвентар от непродадени стоки би довел до уволнения и натиск, подтискащ цената на труда. Евентуално повече работници биха намерили пътя си към РПИ работата и правителствените разходи биха нараснали. В определен момент цените биха се стабилизирали в съответствие с РПИ заплатата. За това предложение бе определена годишна РПИ заплата от $12 500 (Мозлър има предвид за САЩ в този пример). Това е малко повече, отколкото е сегашната минимална заплата и би предизвикало малко, еднократно повишаване на равнището на цените. Склонен съм да сгреша към високта страна, вместо да рискувам с първоначална дефлация….”

    За всеки, загубил работата си в частния сектор и приел работа по правителствената програмата за гарантирана работа, заплатата ще е една и съща. Това не означава, че той или тя биха работили една и съща работа по тази програма, напротив би се насърчавало използването на различните умения и познания на работниците в програмата.

    Леля ми, която работи на минимална работна заплата в Моната, получава чисто, след данъци и осигуровки, 220 лева/месец. Минималната заплата от 400 лв ще бъде и тази, която се оказва в джоба на получателя. Няма да има никакви отдръжки за здравни осигуровки или пенсия. Плюс предвижда се и обезпечаване на детска градина за децата на всички работещи в програмата, както и платен отпуск, здравеопазване.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За различните сектори, браншове и професии текущото средно заплащане е различно. При това положение няма как заплатата по програмата да се позиционира оптимално едновременно спрямо всичките. Освен това, абсолютният и относителният спад в заплащането (и стандарта на живот) няма да са еднакви за някой работил в частния сектор за 500лв. и друг работил за 1500лв., когато и двамата постъпят на работа по програмата.

      Изтриване
    2. Заплатата по програмата трябва да се позиционира така, че да не разстрои индустриите в частния сектор, където заплатите са най-ниски. Например на конференцията в София Уорън Мозлър каза, че ако поставим тази заплата в САЩ да бъде $40 000 например, това само ще изпразни хранително вкусовата им промишленост от работници и би било нежелателно за икономиката. $40 000 е твърде висока за минимална заплата в САЩ.

      Всеки загубил работата си в частния сектор търпи намаляване на дохода, но това е нормално.

      Изтриване
  8. "Точки а) и б) са по-актуални за американската здравна система. В българия или си осигурен но доплащаш колкото се наложи, или не си осигурен и си плащаш за всичко."

    Да, но в България не е ли същото, погледнато от гледната точка на докторите? Те не трябва ли да проверяват със здравната каса кое лечение, процедура или лекарства са покрити от нея и кое не?
    Може би е хубаво някой български доктор да се включи в дискусията? Както и да е, тези точки не са по същество, т.е. те отразяват евентуалните предимства в сравнение със сегашния модел. Ще ги премахнем от програмата ако са неадекватни за българската здравна система, която е в момента.

    ОтговорИзтриване
  9. е) Разходите на частните фирми и предприятия за здравни осигуровки са премахнати, което премахва изопачаването на цените.

    "(Но трябва да бъдат компенсирани с по-големи данъци върху недвижимата собственост.)"

    Да, според нуждата от фискална политика, постигаща пълна заетост едновременно с ценова стабилност.

    ОтговорИзтриване
  10. Относно минималната пенсия:

    "Тази сума е малко над границата на бедността. Освен това, ако това е минимална пенсия, как по принцип ще се определя размера на пенсията за всеки отделен пенсионер (при положение, че никой не плаща осигуровки - съгласно точка V.2.e). Илиза, че размерът на пенсията ще бъде един за всички пенсионери."

    Да, но мисля, че сега минималната пенсия е 150 лв. Нека започнем с 300 лв първоначално и да видим как ще се развие икономиката с всички останали данъчни облекчения и при наличието на програма за гарантирана транзитна работа. В крайна сметка големината на минималната пенсия е политически въпрос, решен от двете генерации – на хората в трудоспособна възраст и на пенсионерите.

    Големината на пенсията ще се определя, както и до сега. Ще се води същата статистика за всеки работещ, само че пенсионните им “осигуровки” няма да се отдържат от работната им заплата.

    ОтговорИзтриване
  11. Всичко звучи твърде утопично! В цялата система основното слабо звено е Съдебната система. Освен иновативна финансова и монетарна система, ни трябва и Съдебна система, която да гарантира обективност и силна защита от корупционен натиск.

    Основния проблем в България са монополите и корупцията. Ако има наистина свободен пазар, нещата ще са други. В България предприемачеството се спъва. Не съм сигурен, че да има нулева безработица е добра идея. Звучи като комунистическа утопия. Мисля, че има здравословно ниво на безработица. Само в команден планов тип икономика може да има нулева безработица. Периода 1945-1989 в България и страните от СИВ обаче доказа, че плановата икономика не е траен модел.

    ОтговорИзтриване
  12. За пълна заетост се счита безработица около 2% и това са хора намиращи се между 2 работи. В много страни в периода след Втората световна война като Австралия, Германия, Япония и др. се наблюдава такава. Погледнете глава 4 от учебника по макроикономикс. Тези страни не са комунистически нали.

    ОтговорИзтриване