ММТ разглежда
модерната парична система на фиатната, неконвертируема валута при плаващ курс.
1. Националната валута е обществен монопол, данъчен кредит. Наложените
от правителството данъци, погасяеми единствено в националната валута, създават стойност
и постоянно търсене на валутата.
Преди въвеждането на данъците понятие като безработица (хора, предлагащи труда си срещу националната валута) не е съществувало. Ето защо, от гледна точка на правителството, е глупаво първо, чрез въвеждането на данъците, да създаде безработица, т.е. хора предлагащи труда си срещу заплащане в националната валута, а след това да не задоволи напълно търсенето на национална валута от всички желаещи да я притежават срещу труда си.
Преди въвеждането на данъците понятие като безработица (хора, предлагащи труда си срещу националната валута) не е съществувало. Ето защо, от гледна точка на правителството, е глупаво първо, чрез въвеждането на данъците, да създаде безработица, т.е. хора предлагащи труда си срещу заплащане в националната валута, а след това да не задоволи напълно търсенето на национална валута от всички желаещи да я притежават срещу труда си.
2. Правителството
е издател на националната валута, от което следва, че то не е финансово ограничено
в разходите си. Всички останали субекти в икономиката са ползватели на националната
валута и се нуждаят от доход или заем, за да могат да харчат.
3. Цел на правителството
е не да се сдобие с валутата, която само то издава, а, чрез данъците и разходите
си (фискалната политика) и чрез разумното регулиране на банковата система, да влияе на покупателната способност на населението по начин, който осигурява и поддържа пълна заетост при стабилни цени, т.е. икономиката нито да прегрява
нито да охладнява прекомерно.
4. Правителството
създава националната валута (или както обикновено казват “печата пари” ) и я пуска
в обръщение в икономиката всеки път, когато закупува стока или услуга или когато
отпусне заем. Това става чрез нареждане на централната банка да кредитира резервната
сметка на търговската банка, в която продавачът на стоката или услугата, или получателя
на заема има сметка.
5. Правителството
унищожава (изтрива напечатаните “пари”, ако мога така да се изразя) националната
валута всеки път, когато прибира данъци или налага глоби, мита, лицензи и други
такива административни финансови задължения на неправителствения сектор, а също
и когато отпуснат правителствен заем е изплатен обратно.
6. Всички действия
на централната банка на вторичния пазар за ДЦК или други финансови активи не добавят
или отнемат от налчните чисти финансови активи в икономиката, т.е финансовите активи,
изразени в националната валута не се увеличават или намаляват (няма печатене или
изтриване на вече напечатани “пари”) от тези действия на централната банка на вторичния
пазар, а наличните чисти финансови активи само се преструктурират, например ДЦК се заменят срещу резерви или обратно.
7. Правителствен баланс + неправителствен баланс = 0
Какво значи това?
Първо нека изясним какво е баланс. Балансът е разликата между приходите и разходите.
Когато правителството изразходва повече, отколкото получава от данъците, казваме,
че балансът е в дефицит. Например разход =10 лв, приход от данъци = 5 лв, балансът
е дефицит = - 5 лв.
Неправителственият
сектор е съставен от домашен частен + международен сектор. Горното уравнение ни
показва, че когато правителственият баланс е в дефицит от 5 лв, това автоматично
означава, че неправителственият баланс е в излишък от + 5 лв или това означава, че
Домашен частен
баланс + международен баланс = + 5 лв (излишък)
Международен баланс
= износ – внос
Когато износ
> внос, казваме, че външнотърговският баланс е положителен и обратното, когато
износ < внос, казваме, че външнотърговският баланс е в дефицит.
Така, че когато
Ви говорят за правителствени бюджетни дефицити, знайте, че това е само едната част
от цялото уравнение, наречено икономика, а то, уравнението, е винаги в баланс.
Въпросът е да ли този баланс дава работа за всички, търсещи такава, при стабилни
цени.
8. Дефицитите и
излишъците са потоци. Те винаги се разглеждат в рамките на определен период от време, като
обичайният период за отчитане, най-често, е 1 година; например: "Държавният дефицит на САЩ за 2012 г. възлиза на 1 трилион щ.д." Дефицитите и излишъците (потоците) добавят
или отнемат съответно към дълга и финансовото богатство, които са резервоари и се разглеждат не за период от време, а в определен момент във времето; например: "На 1-ви януари 2013 г. държавният "дълг" на САЩ възлиза на 16 трилиона щ.д."
От горното уравнение за балансите в т.7 се вижда ясно, че правителствените дефицити през годините са натрупвали така наречения държавен “дълг”, който обаче в същото време е натрупаното нетно богатство (чисти финансови активи) на неправителствения сектор (домашен частен + международен) до последната стотинка.
Правителствен “дълг”
= неправителствено финансово богатство
С други думи, без
правителствените дефицити през годините не бихме имали никакви спестявания в спестовни
сметки и дори никакви банкноти в джобовете си, тъй като без правителствените дефицити,
натрупали т.нар. държавен “дълг”, не би имало никакви неправителствени излишъци
през годините и съответно никакво спестено финансово богатсво на неправителствения
сектор, тъй като всеки път, когато правителството е вкарвало финансови активи в
икономиката чрез харченето си през годините, в края на всяка година то изцяло би ги прибирало обратно чрез данъците.
9. Искам да изясня
разликата между отпускането на заем от частна търговска банка от една страна и правителствените
разходи от друга.
Търговските банки
също създават националната валута всеки път, когат отпускат заем до бизнес или физическо
лице. В този процес на заемоотдаване те са ограничени единствено от големината на
акционерния си капитал и наличието на търсещи заемополучатели с добра, според изискванията
на търговската банка, кредитна история.
Когато този заем
се използва за закупуването на стока или услуга, това води до увеличаване на агрегатното
тъсене в икономиката по същия начин, по който агрегатното търсене би се увеличило
в следствие на закупуването на стока или услуга от страна на правителството. Разликата
между двете, заема отпуснат от търговска банка и директното правителствено харчене
е, че в първия случай не се създават нови чисти финансови активи в икономиката,
тъй като всеки заем (актив за банката) създава депозит в банковата система на същата
стойност (пасив за банката) и двете се неутрализират.
Докато финансовите
фондовете, постъпили в сметката на производителя на стока или услуга, продал я на
правителството, увеличават финансовите активи на този производител без да има новосъздадени
пасиви в банковата система. И като цяло чистите финансови активи нарастват от правителственото
харчене.
Така наречените чисти финансови активи, натрупали се благодарение на правителствените дефицити през годините, се намират в:
- Резервните сметки при централната банка, или както Уорън Мозлър ги нарича в книгата си - чекови сметки в централната банка;
- ДЦК, или, както той ги нарича, спестовни сметки в централната банка;
- Фактически кеш - всички банкноти циркулиращи в икономиката или складирани под дюшеците.
Така наречените чисти финансови активи, натрупали се благодарение на правителствените дефицити през годините, се намират в:
- Резервните сметки при централната банка, или както Уорън Мозлър ги нарича в книгата си - чекови сметки в централната банка;
- ДЦК, или, както той ги нарича, спестовни сметки в централната банка;
- Фактически кеш - всички банкноти циркулиращи в икономиката или складирани под дюшеците.
Райчо Марков
Ню Йорк
Ако това бе било вярно, то няма нужда от данъци. Правителството щеше да си печата пари за неговите си разходи, а частния сектор щеше да оперира с обмен, на база на реалните ценности. И още нещо-предоставянето на правителствени пари на банките в такъв случай се явява директно обогатяване на едни среди. Справедливостта изисква държавата директно да раздава на "калпак" на всеки гражданин "новонапечатаните" пари.
ОтговорИзтриване