Руфинка
болна легнала
Руфинка
болна легнала
на
високана планина,
никой
до нея немаше
сал
стара и майчица.
Тя
си Руфинки думаше:
-
Руфинко, моя дощеро,
мила
ли ти е рубана,
рубана
още либено?
-
Майчинко, мила и драга,
не
ми е мило любено,
ам
ми е мила диньоса,
че
са е пролет пукнала,
всичко
от земя излиза,
пък
я ще в земя да влеза.
Иди
ми, майчо, порукай
мижова
Фатма да дойде,
да
си и придам, майчинко,
моено
либе да води,
моена
руба да носи....
Няма коментари:
Публикуване на коментар