ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО, СУВЕРЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВИНАГИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОДДЪРЖА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ

Налагайки данъци, платими единствено във валутата, която монополно създава при плаващ валутен курс на обмяна, националното правителство, всъщност, създава безработица – хора, търсещи работа срещу заплащане в националната валута. За повече по този въпрос вижте тази публикация.

Когато неправителственият сектор, като цяло (всички домакинства, фирми и чужди правителства), желае да спести в националната валута, т.е. да изхарчи не целия си доход, който е заработил (в националната валута), тогава правителсвеният сектор трябва да му позволи да го стори, като изхарчи с толкова повече отколкото е собственият му "доход", т.е. да бъде в дефицит. Поставям доходa на правителството в кавички, защото издателят на националната валута при плаващ курс е финансово независим и доход не му е нужен, за да разходва. Тук "доход" е само счетоводна информация.

Не постигне ли нужната големина правителствен дефицит, неправителственият сектор няма да може да спести желания излишък, т.е ще има предлагане на стоки, услуги и труд, срещу националната валута, но няма да има купувач, което ще доведе до залежали стоки и безработица.

Независимо дали правителството е с дясна или лява идеология, ако неправителственият сектор, като цяло, желае да спести, да речем, 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), това означава, че балансът на правителственият сектор трябва да бъде в дефицит от 2% от БВП и не постигне ли 2% дефицит  (допускаме, че икономиката вече работи с пълен капацитет), ще се появи безработица и непродадени стоки и услуги.

Пример: Два крайни случая (А) и (Б), при които сме допуснали, че икономиката вече работи при пълна заетост (пълен капацитет):

Таблицата е взета от блога на проф. Бил Мичъл

И в двата случая правителството е удовлетворило желанието за спестяване на неправителствения сектор (да е в излишък = 2% от БВП), въпреки, че в случай (А) правителствените разходи възлизат на 90% от БВП на страната, а в случай (Б) те са едва 10% от БВП.

Изводът е, че всяко правителство, независимо от идеологическите си пристрастия, е в състояние да постигне пълна заетост. Въпросът е дали желае да го постигне или не, и ако не, тогава защо?

Хората решават на изборите колко голям да бъде публичният сектор. Оттам насетне, след като правителството се съобрази с тази политическа воля, то е в състояние винаги да поддържа пълна заетост и ценова стабилност.