сряда, 12 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 5)

Вече се запознахме с измами № 1, 2, 3, 4 от книгата на американския икономист Уорън Мозлър "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика". Авторът разглежда монетарната система на САЩ, но наблюденията му се отнасят и за всяка държава със съвременна парична система, характеризираща се с фиатна валута и свободно плаващ международен валутен курс. Преводът ми продължава с петата невинна измама - абсурдността продължава.

Смъртоносна невинна измама № 5:
Външнотърговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава дълго и който изпраща работа и производство извън страната.

Факт:
Вносът е реален бенефит, а износът е реален разход. Външнотърговският дефицит директно подобрява стандарта ни на живот. Работа и професии са загубени, тъй като данъците са твърде високи за дадено ниво на правителствените разходи, а не поради вноса.

До сега може би подозирате още веднъж, че преобладаващото мислене възприема всичко това отзад-напред, включително и въпроса за външната търговия. За да сте наясно с външнотърговския въпрос, винаги си спомняйте това: В икономикса е по-добре да вземаш отколкото да давш. От което следва, както се преподава в първи курс по икономикс:

Вносът е реална облага . Износът е реален разход.

С други думи, ходейки на работа да произвеждаш реални стоки и услуги и да ги изнасяш, за да ги консумира някой друг, въобще не ти носи никаква икономическа изгода, освен ако в замяна не внесеш и консумираш реалните стоки и услуги произведени от други.  Казано по-ясно: Реалното богатство на нацията е всичко, което произведе и запази за себе си, плюс целия внос, минус това, което трябва да изнесе.

Всъщност, външнотърговският дефицит повишава стандарта ни на живот. Как иначе би могло да бъде? Така че колкото по-голям е външнотърговският дефицит, толкова по-добре. Ортодоксалните икономисти, политиците и медиите, всички те разбират външнотърговския дефицит наопаки. Тъжно, но е така .

Нека да обясня: Ако например след Втората световна война генерал Маккартър бе провъзгласил, че след като Япония е загубила войната, тя ще е задължена да изпраща в САЩ 2 милиона автомобила годишно без да получава нищо в замяна, в резултат би настъпила международна врява относно американската експлоатация на победените врагове. Биха ни обвинили, че поощряваме повторение на последиците от Първата световна война, където съюзниците налагат толкова високи и експлоатационни репарации на Германия, че предизвиквикаха Втората световна война. Маккартър  не е заповядал това, и въпреки това, през последните 60 години, Япония наистина ни изпраща около 2 милиона автомобила на година, а ние не им изпращаме почти нищо. И изненадващо те мислят, че това означава, че те печелят "търговската война", а ние мислим, че то означава, че я губим. Ние имаме колите, а те имат банков отчет от Федералния резерв, показващ в коя сметка са им доларите.

Същото нещо и с Китай - те мислят, че печелят, защото поддържат магазините ни пълни с техните продукти неполучавайки нищо в замяна, ако оставим настрана банковия отчет от Федералния резерв. А нашите лидери се съгласяват и мислят, че ние губим. Това е лудост от внушителен мащаб.

Сега погледнете последните заглавия и коментари, които виждаме и чуваме ежедневно:

- САЩ "страдат" от външнотърговски дефицит.
- Търговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава.
- САЩ взимат заеми от чужбина като пиян моряк, за да финансира харчовите си навици, оставяйки сметката на децата ни, тъй като намалява националните спестявания.

Чувал съм ги всичките тия, и всичко е пълна безсмислица. Ние се облагодеталстваме НЕИЗМЕРИМО от търговския дефицит. Останалият свят ни изпраща реални стоки и услуги за милиарди долари в повече от това, което ние им изпращаме. Те вземат че произведат и изнесат, а ние вземем че внесем и консумираме. Това вреден дисбаланс ли е, който е нужно да коригираме? Защо ли бихме искали да изчезне? До тогава, докато те искат да ни изпращат стоки и услуги без да искат стоки и услуги обратно, защо не бихме били в състояние да ги вземем? Няма причина, ако оставим настрана пълното неразбиране от страна на лидерите ни на монетарната ни система, което е превърнало огромна облага в кошмар от домашна безработица.

Припомнете си от предишните невинни измами, САЩ винаги може да подкрепя домашното производство и поддържа домашната пълна заетост чрез фискалната политика (намаляване на данъците и/или правителствените разходи), дори когато Китай, или всяка друга нация, реши да ни изпраща реални стоки и услуги, които изместват нашите индустрии вършили тази работа преди. Всичко, което трябва да направим, е да запазим американската покупателна способност достатъчно висока, за да е в състояние да изкупи и ДВЕТЕ - каквото чужденците искат да ни продадат И всичките стоки и услуги, които ние сами можем да произведем при пълна заетост. Да, работа и професии биха се загубили в една или повече индустрии. Но с правилната фискална политика, винаги ще има достатъчно домашна покупателна способност в състояние да назначи тези, които са готови и годни за работа, произвеждайки други стоки и услуги за нашето частно и обществено консумиране. В действителност, до преди неотдавна, безработицата остана относително ниска, дори когато външнотърговският ни дефицит се увеличи дори повече.

Следователно, какъв е целият шум относно америкамското харченето на кредит получаван от чужбина като пиян моряк, който финансира харчовите си навици? Също не е вярно! Ние не зависим от Китай да купува държавните ни облигации или по някакъв начин да финансира разходите ни. Ето какво всъщност се случва: Домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване.

Какво означава това? Нека погледнем един пример на типична транзакция. Нека предположим, че живеете в САЩ и решите да закупите автомобил направен в Китай. Отивате в американска банка, одобрени сте за заем и изхарчвате фондовете за колата. Заменихте взетите на заем фондове за колата, китайският производител на автомобили има депозит в банката и банката в своите счетоводни книги има отпуснат заем към Вас и депозит принадлежащ на китайския прозводите на коли.Първо, всички страни са "щастливи". За Вас е по-добре да имате кола вместо фондове или иначе не бихте я купили, така че Вие сте щастливи. За китайския призводител на коли е по-добре да има фондовете вместо колата, иначе той не би я продал, така че той също е щастлив. Банката иска да отпуска заеми и да има депозити, в противен случай не би Ви отпуснала заема, така че тя е щастлива.

Няма "дисбаланс". Всеки е дебел и щастлив. Всички те получиха точно това, което искаха. Банката има отпуснат заем и депозит, така че тя е щастлива и в баланс. Китайският производител на коли има депозита в щатски долари, които иска като спестявания, така че той е щастлив и в баланс. А Вие имате колата, която искате и изплащане на колата, на което се съгласихте, така че сте също щастливи и в баланс. В този момент във времето всички са щастливи от това, което имат.

И домашното създаване на кредит - банковия заем - е финансирало китайското желание да държат щатски доларов депозит в банка, което също наричаме спестявания. Къде е "чуждестранния капитал"? Няма такъв! Цялостното разбиране, че САЩ някак си са зависими от чуждестранен капитал, не е приложимо. Вместо това, чужденците са тези, които са зависими от домашния ни процес на създаване на кредит, за да финансират желанието си за спестяване на финансови активи в щатски долари. Всичкото е случай, при който домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване. Не сме зависими от чудждестранното спестяване да финансира изобщо нещо.

Отново, това е нашата счетоводна компютърна програма, и ако те искат да спестяват нашите долари, те трябва да играят в нашата площадка с пясък. И какъв избор чуждестранните спестители на долари имат за доларовите си депозити? Те могат да не направят нищо, или могат да купят други финасови активи от желаещи продавачи, или да купят реални стоки и услуги от желаещи продавачи. И когато го сторят на пазарни цени, отново и двете страни са щастливи. Купувачите получават каквото искат - реални стоки и услуги, други финансови активи и т.н. Продавачите получават каквото искат - доларов депозит. Но дисбаланси не са възможни. И няма дори и минимална вероятност за американска зависимост от чуждестранен капитал, тъй като чужедстранният капитал не играе никъде никаква роля в този процес.

Продължение: част 6

преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк









18 коментара:

  1. Факт - когато печаташ хартийки, а потребяваш стоки, ти печелиш доста.
    Дали всъщност нещата в написаното по - горе са точно такива??? Банките не дават кредити безгранично. Потребяващите кредити все пак имат граница, колкото и разтеглива да е тя.
    ФЕД, като печатар от последна инстанция, може да разтегля баланса си безгранично. На теория - да. Какво става в случая, когато се появи нова резервна валута? (Еврото измества даже плащания за петрол, възможно е страните около Китай да започнат да плащат в Юани) Та, какво става, ако друга валута започне да измества бавно долара? Бавно потъване и огромна черна дупка. Загробена индустрия на САЩ заради мисленето, че кредитът е всесилен и огромни проблеми покрай отказа от дълг в долари, бил той и плавен.
    На мен ми звучи малко като заравяне на главата в пясъка. А като стане какво правим?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравйте,t_, радвам се да Ви "видя"! :-) !

      "Факт - когато печаташ хартийки, а потребяваш стоки, ти печелиш доста."

      Съгласен!

      "Дали всъщност нещата в написаното по - горе са точно такива???"

      Да, точно както се случват в реалноста, независимо да ли участиците в тях го осъзнават или не.


      "Банките не дават кредити безгранично. Потребяващите кредити все пак имат граница, колкото и разтеглива да е тя."

      Съгласен. Банките имат ограничено количество акционерен капитал.
      Заемополучателите също имат ограничено количество капитал и/или доходи, което ги ограничава в търсенето и получаването на кредит.

      "ФЕД, като печатар от последна инстанция, може да разтегля баланса си безгранично. На теория - да."

      Съгласен. Федералният резерв е създаден с акт на американския Конгрес, подчинен му е и е определен да бъде негов (на Конгреса) агент.

      "Какво става в случая, когато се появи нова резервна валута? (Еврото измества даже плащания за петрол, възможно е страните около Китай да започнат да плащат в Юани) Та, какво става, ако друга валута започне да измества бавно долара? Бавно потъване и огромна черна дупка. Загробена индустрия на САЩ заради мисленето, че кредитът е всесилен и огромни проблеми покрай отказа от дълг в долари, бил той и плавен. На мен ми звучи малко като заравяне на главата в пясъка. А като стане какво правим?"

      Нищо особено не се случва. Г-н Мозлър го описва точно - желаещи продавачи и купувачи на доларови активи сключват сделка и всеки е доволен. Ако желанието на останалия свят за спестяване в щатски долари намалее, това би означавало просто, че течът в агрегатното търсене в американската икономика, идващ от изтичането на долари за покупки от чужбина ще намалее, което знаещото правителство би взело в предвид при провеждане на фискалната си политика.

      Изтриване
    2. С голям интерес следя публикациите за ММТ.

      Бих искал да продължа въпроса на t_:

      Да предположим, че останалия свят се усети, че не е далавера да трупа долари (защото прочете и разбере книгата за ММТ).
      Какво става когато китайският производител на коли поиска юани вместо долари за колата(и предположим, американците не произвеждат коли)? Американският потребител трябва да купува юани за долари, а продавачите на юани за долари искат висок курс. Т.е. става обезценка на долара спрямо юана и една кола вече не струва 30000$, а 100000$.
      Какво става със стандарта на американеца?
      Същия въпрос стои сега и за българина без валутнен борд.

      Изтриване
    3. Здравейте kaluger,

      В най-лошия случай САЩ, както и всяка друга държава с фиатна валута при плаващ курс, може да има балансирана търговия, т.е. изнася стоки и услуги на стойност равна на стоките и услуги, които внася от останалия свят. Никой не може насила да принуди никоя държава да изнася в повече отколкото иска.

      И да, стандартът на живот ще пострада от по-малък внос в сравнение с преди, тъй като покупателната способност на американците ще трябва да се намали чрез увеличаване на данъците и/или намаляване на правителствените разходи, за да се запазят цените стабилни при съществуващата още отпреди пълна заетост.

      Търговският дефицит е теч в покупателната способност на домашния частен сектор, точно както и данъците, но при първия населението получава стоки и услуги, произведени от останалия свят, а при данъците населението не получава нищо.

      Изтриване
  2. Много грешни разсъждения има в тези статии и те идват от факта, че авторите смятат, че като имаш просто числа в сметките, тези числа могат да бъдат произволни. Всъщност числата са навързани.
    Нека например чужденец купи облигации на САЩ.
    Купувайки въпросните облигации, той разчита не само на бъдещия приход от тях, но и на това, че в бъдеще с получения преход ще може да закупи известно количество стоки или услуги.
    Да допуснем, че правителството реши да увеличи плащанията към пенсинерите от $2000 На $10000 без при това да генерира нов дълг (реално да напечата още пари). Това ще причини растеж на цените на стоките, които пенсионерите ще си купят с тези пари, и като резултат ще намали покупателната способност на всички останали които до сега са използвали въпросните стоки или услуги.
    Да се върнем на онзи чужденец. Виждайки че доларът губи покупателната си сила, той няма да иска да купи въпросните облигации. Което е по-важно той няма да иска да купи и доларите, които са необходими за да се купят облигациите. Което пък означава, че няма да иска да продаде стоки или услуги срещу долари (или по-вероятно ще иска повече долари, така че да получи поне същата покупателна способност). Като резултат ще се увеличи инфлацията и ще се намали покупателната способност на всички.

    Имаше един много добър пример за пенсионерите : ако имаме 1 работещ и 300 милиона пенсионери. Проблемът много правилно не е в парите. Защото единствения работещ, не би направил нищо за каквито и да е пари. Защото дори и да му дават милиарди, той не би могал да си купи нищо, тъй като няма друг който да произвежда.

    Както казах всичко във въпросната книга би било много добре, ако нямаше закони за връзката между числата в сметките.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте г-н Чолаков,

      "Много грешни разсъждения има в тези статии и те идват от факта, че авторите смятат, че като имаш просто числа в сметките, тези числа могат да бъдат произволни. Всъщност числата са навързани.
      Нека например чужденец купи облигации на САЩ.
      Купувайки въпросните облигации, той разчита не само на бъдещия приход от тях, но и на това, че в бъдеще с получения преход ще може да закупи известно количество стоки или услуги."

      Не виждам несъгласия между Вас и автора, с изключение, разбира се, относно оценката на разсъжденията. 

      "Да допуснем, че правителството реши да увеличи плащанията към пенсинерите от $2000 На $10000 без при това да генерира нов дълг (реално да напечата още пари)."

      Нека първо да уточня, че с или без издаване на облигации (дълг), американското федерално правителство създава доларите в икономиката (печата, както Вие се изразявате) всеки път, когато закупува стоки или услуги.

      "Това ще причини растеж на цените на стоките, които пенсионерите ще си купят с тези пари, и като резултат ще намали покупателната способност на всички останали които до сега са използвали въпросните стоки или услуги."

      Това първо би накарало производителите на тези стоки и услуги да увеличат производството си при текущи цени, включително назначавайки повече персонал, тъй като никой мъдър предприемач не би рискувал да загуби пазарен дял в полза на конкуренцията си, увеличавайки цените веднага. Те биха увеличили цените само в краен случай, когато дори работейки при пълен капацитет все още не биха задоволили голямото търсене.

      "Да се върнем на онзи чужденец. Виждайки че доларът губи покупателната си сила, той няма да иска да купи въпросните облигации. Което е по-важно той няма да иска да купи и доларите, които са необходими за да се купят облигациите. Което пък означава, че няма да иска да продаде стоки или услуги срещу долари (или по-вероятно ще иска повече долари, така че да получи поне същата покупателна способност). Като резултат ще се увеличи инфлацията и ще се намали покупателната способност на всички."

      Да, никой никого не кара на сила да купува държавни облигации, още повече, че те не са оперативно необходими за правителство, което е монополен издател на националната валута при плаващ курс. Чужденците се оказват с долари, с които след това купуват американски облигации (прехвърлят фондовете си от чекови сметки при федералния резерв в спестовни при същия фед. резерв), след като са продали повече стоки и услугуги на американците отколкото са закупили от САЩ. И когато желанието им да пестят в щатски долари изчезне (поради каквато и да е причина) първо, те не биха допуснали текущата им сметка със САЩ да е в излишък, т.е. не биха продавали повече отколкото са купували от САЩ.

      "Имаше един много добър пример за пенсионерите : ако имаме 1 работещ и 300 милиона пенсионери. Проблемът много правилно не е в парите. Защото единствения работещ, не би направил нищо за каквито и да е пари. Защото дори и да му дават милиарди, той не би могал да си купи нищо, тъй като няма друг който да произвежда."

      Съгласен, единственото ограничение за икономиката са наличните природно ресурси, хора и равнището на технолигията в дадения момент.

      Изтриване
  3. Лаик съм. Затова, моля, обяснете моментите, които ме затрудняват. Как ще бъде поддържано постоянното повишаване на търсенето, ако заплатите не се увеличават, респективно не могат да се повишават и заемите - от банки, фондове... Ако пък се печатат пари, за да се увеличават заплатите, тоест да може да се повиши с това и търсенето на заеми, а така да се повиши търсенето... - това пък нали ще доведе до инфлация, а с това пак няма да могат да се вземат по-големи заеми, за да се повиши търсенето. Също, не ми е ясно защо приемате, че китайците, които внасят стоки, "спестяват" долари срещу тези стоки, а не правят инвестиции в собствената си страна, за да осигурят работа на народа и да си подобрят инфраструктурата, да закупуват енергия дори. Анонимен

    ОтговорИзтриване
  4. Лаик съм. Моля, обяснете моментите, които ме затрудняват. Как ще се поддържа постоянно повишаване на нивото на търсене, ако заплатите не растат за сметка на повишаване производителността или произвеждането на повече стоки? За да се поддържа постоянното търсене на все по-големи заеми чрез печатане на пари, трябва да се повишат заплатите - пак чрез печатане на пари, а това ще доведе до инфлация...с което пък няма да могат да се купуват повече стоки, отколкото преди, търсенето ще се свие.
    Защо приемате, че китайците, които внасят стоките, задължително "спестяват", вместо да инвестират в икономиката си, за да създадат работни места, за подобряване инфраструктурата на страната си, за закупуване на енергия.Защо приемате, че ДЦК се купуват предимно от чужденци, а не от американците, от Федералния резерв дори.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравйте,

      Постоянното повишаване на търсенето идва от естественото нарастване на броя на населението и когато има постоянна правителствена програма за заетост, предоставяща работа на пълен работен ден при сносна минимална заплата, тя автоматично поддържа нужното ниво покупателна способност на населението.

      В икономически бум заплатите в частния сектор също растат, тъй като бизнесите се стремят да увеличат производството, искайки да привлечат повече работници и служители, когато виждат че стоките и услугите им са продадени и няма залежали такива. А банките не са толкова взискателни към търсещите заеми и ги отдават по-лесно, отколкото когато икономиката е в рецесия.

      Инфлационният натиск от прекомерно агрегатно търсене започва, когато агрегатното търсене надвишава общото производство на икономиката, работеща при пълен капацитет и заетост. В такъв момент разумната фискална политика би увеличила данъците и/или намалила правителствените разходи, за да се намали покупателната способност на населението.

      Що се отнася до китайците, аз не приемам, че те спестяват доларите от търговския си излишък със САЩ - то е факт. Китай притежава американски държавни облигации на стойност от около 1.2 трилиона щ.д., които им стоят в спестовната сметка към Федералния резерв на САЩ.

      Също никъде не съм казал, че американските ДЦК са собственост само на чужденци. Напротив, притежаваните от чужденци американски ДЦК са около 48% от общия дълг, държан от американския неправителствен сектор (частен + чуждестранен).

      На 10 януари 2013 г. Американският държавен дълг, държан от неправителствения сектор възлиза на 11.577 трилиона щ.д.
      Държаният от различни американски правителствени организации дълг възлиза на 4.855 трилиона щ.д., но това е все едно да държиш пари в различните си джобове.

      http://en.wikipedia.org/wiki/United_States_public_debt#Foreign_holdings

      Изтриване
  5. Струва ми се, че описвате нормалния ход на икономиката, когато беше възприет моделът на либерална икономика. Тогава кризите имаха цикличен ход, който се определяше от агрегатното търсене, описвани така добре в учебниците по финанси. Как обаче сега може да се върне една единствена държава в днешно време към подобна политика, когато всички останали следват предписанията на нео-либералната политика? Активите в бюджетите на държавите днес се определят основно от разпродажбата на всичко, което тя притежава и изобщо не зависят от агрегатното търсене. При либералната икономика печалбите за бизнеса са несравнимо по-малки, отколкото при неолибералния модел, прилаган не само на държавно, а на глобално равнище. Мисля, че политиците днес не са толкова неграмотни, а просто следват съветите на онзи 1%, който печели от неолибералния модел и, разбира се, който ги качва на "сцената" с малка част от огромните си печалби.

    ОтговорИзтриване
  6. Неолибералната политика е в плен на 7-те измами на икономическата политика. Тя служи за подтискане нивото на работната заплата, и атака срещу социалните придобивки, постигнати в западното общество след Великата депресия.

    Вместо създаване на по-голяма пита, чрез пълна заетост и оптимално, природосъобразно използване на наличните ресурси, тази политика проповядва изпичането на малка питка, по-големият дял от която отива за малка група хора, докато болшинството работници и служители, които пряко са участвали в създаването и, са или безработни или получават несправедливо малки заплати.

    ОтговорИзтриване
  7. Не са в "плен" - ние, останалите сме в неведение. Също - в невъзможност да предложим каквато и да било алтернатива. Поне засега.
    1. Един от пишещите тук ви зададе въпроса за 1 работещ и всички останали - пенсионери. Вие отговорихте тъй, все едно пенсионерите нямат особено значение, щом има работеща икономика. Но помъчете се да отговорите именно на неговия въпрос: все повече намалява дялът на работещите поради застаряването на населението. Все повече се увеличават болните, които още млади са на инвалидни пенсии. Все повече се плащат социални разходи от държавата: за безработни, за детски, за майчински, за квалификация и преквалификация, която напълно дисквалифицира хората, за социални програми за приобщаване на малцинства или на гражданите в неравностойно положение/напр. на дебилите - и такава има/, за професионални програми - за действителна квалификация, за обучение относно предпазни мерки на работна среда... сигурно има още много средства, които днес се хвърлят само, забележете - САМО - за т.нар. някога "производителни сили" - които днес са станали по този начин НЕ-производителни,а с това всеки един работник на Запад става много скъп.
    2. Заплатите, казвате, нарастват поради увеличаване на населението. Следва да е правилно и обратното - да намаляват при намаляването му, а оттук следва, че се създава противоречие: трябва да намалиш заплатите, макар работната сила да е дефицит! Нали и тя е стока - като всяка друга - цената й зависи от търсенето и предлагането...
    3. Напишете нещо ново - за Китай, за Русия... там сега текат толкова нови проекти, защо те, например, не могат да въведат подобна валута - както вие предлагате, ако е толкова лесно - там не са идиоти, много добре им е ясно какво е икономическото положение в света.
    4. Свободната външна търговия със своя валута - т.нар. "заместителна икономика" въвежда Турция, но след идването на нео-либералната политика - както знаете - държавата е почти пред фалит през 2001 година. Сега е във възход, но благодарение на саудитски капитали...
    5. Напишете за нови виждания, които се предлагат в САЩ - във връзка с новите технологии, с новото развитие на здравеопазването, което предвижда възможност за живот над 200 години - някакъв нов поглед върху глобализацията, защото вече е ясно, че нео-либералният проект води единствено до нова Световна война, той вече се дисквалифицира.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бих Ви посъветвал да прочетете отново за 7-те измами (публикувах ги всичките заедно, вижте най-отгоре на страницата) и погледнете измама №4 отговарящ на въпроса Ви за застаряващото население и какво да се направи.

      Относно заплатите имах предвид, че паричното предлагане се увеличава с нарастване на населението, т.е. общият брой заплати се увеличава, а да ли отделните заплати се увеличават е друг въпрос. В САЩ например увеличаването на средната заплата на 99-те % съществено изостава от нарастването на производителността на труда вече повече от 30 години, като огромната част плодовете на непрекъснато нарастващата продуктивност отиват за големите печалби на единия процент най-богати в САЩ (вижте блога "България не трябва да следва този път").

      За сега не виждам нищо интересно и ново в Русия и Китай. Повечето от китайските икономисти са завършили в САЩ и в други западни страни, а навсякъде по света в момента университетите преподават нео-либерален икономикс, разглеждащ отхвърлената още през 1971 г. парична система на златния стандарт и фиксирани валутни курсове. Така, че те са закърмени също погрешно. Ако един ден децата ми решат да учат икономикс, те ще сторят това в университета на Мизури в гр. Канзас, където в момента преподават някои от водещите ММТ професори по икономика.

      За Турция не съм запознат, съжалявам.

      ММТ дава истинската алтернатива на неолибералния проект, който е ужасен за обикновените хора по света.

      Изтриване
  8. Дори гледах лекция на един от вашите професори, който обясняваше как от 30 години насам производителността нараства, а заплатите остават замразени. Въпросът е вярвате ли в това? Останалите му обяснения, че в САЩ работят повече часове, за да си повишат с тях заплатите, е вярно. Както е вярно също, че вземат несъразмерни заеми, за да поддържат предишния си стандарт. Но остава въпросът - вярно ли е, че се е повишила производителността на труда в тези 30 години?
    Според мен, не е вярно! Това не е спортно състезание, трудът достига един максимум на производителност при дадени средства за производство, после - когато автоматизацията се подобри, а тя постоянно се подобрява - това повишаване на производството вече не е за сметка на производителността, а на вложените нови основни капитали, вкл високо заплащане на изобретатели, инженери и други специалисти и организатори по труда. Ето защо има нужда от по-малко работна ръка, а и трудът поевтинява.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно е, тъй като производителността на труда се измерва научно и се публикува и следи постоянно.

      Производителността на труда са единиците от реалния БВП, произведени от един работник или служител за определен период, или:

      Производителността на труда = БВП / броя на заетите за даден период.

      Трудът поевтинява, защото хората трябва да "работят, за да ядат, докато бизнесът назначава само, когато може да направи достатъчна възвръщаемост от инвестицията".

      Ето защо МЕ-ММТ програмата за постоянна пълна заетост при задължителна минимална заплата и бенефити постявя под за работната заплата и не позволява поевтиняването на труда под минимално допустимото ниво.

      Изтриване
  9. Ето докъде доведе системата нули и цифри - пълен блокаж на американската държава , оттук нататък следва обратната спирала, само да не стане падане по вертикала !

    ОтговорИзтриване
  10. има ли хора които вярват на тезо измишлиотини ???

    Вносът е реална облага . Износът е реален разход. как можахте да напишете подобна щуротия ??? точно обратното е ... междудругото при при голям външнотговски дефцит правителствот задлъжнява все повече ... за това американското правителство е затънало в дългове до шията ... от доста години американците имат най-големият външнотъговки дефицит в света ... моля не пишете подобни неверни неща !

    ОтговорИзтриване
  11. Тази статия е опит за евтина популярност. Пълна е с грешки и неточности, а над тях се градят грандиозни балонни заключения.
    Има един фактор,за който обаче автора е прав потплатен с по сериозен аргумент от мен :)
    В момента, в който САЩ спре да има госпотваща военна мощ, ще свърши и нейната световна хегемония(финансова, културна, морална и т.н.). Това че в момента те са задлъжняли до ушите няма никакво значение в общата картина, защото когато утре отидеш да си искаш парите(образно казано) като техен кредитор, ще те набухат и ще те пратят по живо по здраво. Готин квази капитализъм ако си брадър Джон :)

    ОтговорИзтриване